Министърът на икономиката в интервю за предаването на БНТ „Денят започва“

Партиите от Реформаторския блок (РБ) ще подпишат коалиционно споразумение за общо явяване на местните избори. Това ще се случи днес, съобщиха го вчера от пресцентъра на дясното обединение. За бъдещето на РБ гост е лидерът на СДС – Божидар Лукарски. Местният вот и извън него, ще си говорим и за цените на горивата, в позицията на господин Лукарски като министър на икономиката. Добро утро, добре дошли.

Добро утро.

Каква е причината за сътресенията при реформаторите, точно преди местния вот?

За да затворя тази тема, причината…

Ние тепърва я отваряме.

Да, това ви е работата – да търсите новини, но получи се, как да кажа, PR-арско недоразумение или недобре премерени стъпки, медийни, от страна на колегите. Всъщност историята е съвсем проста – Найден Зеленогорски, като председател на щаба и като представител на „България на гражданите“, иска тази единна регистрация от началото на юни месец. Ние, в СДС, сме си казали нашата дума още в началото на юли, че трябва да се спазва учредителното споразумение, което ни дава задължението да се явим единни на изборите. В резултат на това, в неделя при едно мероприятие, един семинар на ДСБ, без да бъдем поканени, три партии – ДСБ, НПСД и БЗНС, взимат решение за единна регистрация, което ние така или иначе сме взели и колегите са взели преди това. И възниква една новина, че ДБГ и СДС всъщност, не искат единната регистрация, което предизвика нашата реакция, имам предвид на двете партии, и на госпожа Кунева и моята реакция, понеже това просто не отговаряше на истината. Но така се получава, когато си говорим през медиите. Като си говорим през медиите, се получават тези ефекти и се раздухват в медиите скандали, които реално не съществуват. Защото вчера, когато се събрахме и както аз винаги съм апелирал – да си говорим по мъжки, очи в очи, точно за 20 минути ние се разбрахме за единната регистрация и за заедно явяване на избори. Това е цялата хронология и това е истината за нещата – проста, ясна и не трябва да търсим някакви скандали.

Добре, след като се явите единни на местния вот, готови ли сте в РБ на следващата крачка – превръщането на блока в партия с един лидер, а не в коалиция от няколко отделни партии?

Това, сигурно, е желание на много хора, принципно натам трябва да вървим, да. А кога ще се случи? Това е друг въпрос. Важна стъпка към такова нещо беше единната регистрация. И аз казах, че за да говорим за единство, първото нещо, което трябва да се случи, е единна регистрация.

Има ли опасност обаче, местните структури да вземат различни решения от това, което сте постигнали като единство на национално ниво?

То опасност няма, то това е факт. Не можеш навсякъде да окажеш натиск, а и не е демократично върху съответните структури, това са структури все пак на пет партии. На много места има разминаване, има места, на които петте партии подкрепят трима различни кандидати за кметове и са готови с три различни листи. Но в крайна сметка, единната регистрация ще е тази, където има по-голямо обединение на партии ще даде регистрацията РБ. Колегите от различните партии, които не са съгласни със съответния кандидат, са свободни да подкрепят, но с друга абревиатура и с друг инициативен комитет кандидатът, който те са решили. Това, разбира се, е демократично.

Казусът „Варна“, вчера попаднах на информация, че сте успели да го разрешите.

Не сме успели да го разрешим, информации всякакви.

Дайте да вкараме хората какво се случва там. ДСБ подкрепят независимия Чавдар Трифонов, а СДС Иван Портних, който е кандидат на ГЕРБ, така ли е все още?

Това са решения на местните структури. Ние, в СДС, днес ще имаме Национален изпълнителен съвет и най-вероятно един от казусите, които ще разискваме е казусът, касаещ Варна. Организацията, местната на СДС, действително, подкрепя Иван Портних. Аз, като лидер, не съм убеден, че трябва да подкрепяме винаги и на всяка цена кандидатите на ГЕРБ. и те трябва да ни представят съответната програма, за да бъдат подкрепени. Но такова е решението на СДС-Варна. Решението на другите колеги – да се подкрепи Чавдар Трифонов, независим кандидат, който на мен лично, също не ми е убедителен като кандидат. Но в крайна сметка, трябва да се застане зад някой. Как ще го направим, при каква формула, предстои да уточним. Но това не трябва да бъде, в никакъв случай, препъни камък за единната регистрация. Когато местни структури, по места, имат различно виждане, те са свободни демократично да го изразят, но това може да се случи извън единната регистрация, разбира се.

Същият обаче, е въпросът в Благоевград, Сливен, Видин и Перник. Там също има разминаване.

Добавете и Кърджали. Както стана дума и преди това, има такива разминавания , ще се опитаме без да оказваме натиск, понеже аз съм против да се взимат решения на централно ниво и да не се дава свобода на структурите. СДС е известна с това, че има много структури в провинцията и това се дължи именно на демократичното отношение винаги, което е имало от централата към структурите. Те са свободни да взимат своето решение, но това не трябва да бъде пречка за единната регистрация и няма да бъде пречка за единната регистрация, пак казвам, колегите, които имат други виждания за нещата са свободни да ги изразят. Затова и има и регистрации на други инициативни комитети, но абревиатурата на РБ те няма да могат да ползват, както и на партиите в блока.

Не знам дали слушахте Цвета Караянчева преди малко…

Да, ние си говорихме с госпожа Караянчева именно за единия от казусите…

Тя даде един съвет на РБ – да излязат от Фейсбук и да слязат при хората. Как бихте отговорили на този съвет?

Много добър съвет. Аз харесвам електронните медии, харесвам и платформи на Facebook, Twitter и т.н., но не мисля че това е единственият и най-добър начин да се стигне до избирателите. Лично аз предпочитам контакта лице в лице и срещите с нашите поддръжници на места. Затова и доста обикалям провинцията. Днес малко ме притеснява, ще ходя до Петрич, тези 38 градуса, но ще се справим.

Добре, толкова за реформаторите. Да си поговорим за това, което вълнува обществото миналата седмица – проверките по бензиностанциите. Като министър на икономиката, може ли да кажете, че вярвате на 100% на тези резултати, които излязоха след проверките? Обществото остава с едно впечатление, че при очевиден проблем, за който всички говорят, данните за само 1% нарушения на бензиностанциите изглеждат някак си като прикриване на някого или нещо.

Данните са такива и фактите са такива. Харесват или не ни харесват, анализи каквито и да правим числата…

Не е въпросът дали ни харесват, вярвате ли по-скоро?

Вярвам, защото това се констатира с електронни уреди, а не просто гледайки в тавана и пишейки едни числа. Това няма, разбира се, нищо общо с голямата картина по отношение потреблението и цените на горива. Тук това, което проверяват органите, в конкретния случай, който показвате, Българският институт по метрология с пломбиране, калибрирането всъщност, на бензиностанциите, цели предотвратяване на маменето на крайния клиент.

Можем ли да се чувстваме по-сигурни сега? По-качествено ли е горивото, отколкото беше преди две седмици, след като минаха тези проверки и цялото това пломбиране?

Мисля че е по-качествено, въпреки че то, пломбирането, така или иначе си продължава. И всъщност проверките за качеството на горивата продължават. Там трябва да кажа, малко да внеса яснота, значи един 1% са нарушенията, които са отчетени между броячите, които виждаме в момента и количеството на зареденото гориво в резервоара. По отношение качеството обаче, на горивото, което зареждаме, малко по-високо е числото на нарушенията. То е към 7% от извършените проверки, които са близо 1000, което не е толкова малко като нарушения.

Кои са основните градове, в които бяха констатирани нарушения?

Навсякъде. Аз не знам защо се проявява конкретен интерес към основни градове. Всъщност, нарушенията не са концентрирани някъде особено, те са в цяла България. Има в София, в Пловдив, във Варна, Плевен, навсякъде. Няма концентрация, определено, на нарушенията в даден регион.

Т. е., ако сега видим гориво на по-ниска цена на съседната бензиностанция, можем спокойно да зареждаме, без да се притесняваме, че това ще ни докара допълнително разходи за ремонт по колата?

Това е генерално заключение, бих се радвал да е вярно, но не винаги е вярно, защото казах, 1000 че са проверките, много от тях са по сигнали. Така че това като генерално заключение, няма как да го направя.

Добре. Продължават ли проверките?

Продължават проверките. Проверките си продължават регулярно и неспират. И държа да отбележа, че не е кампанийна целта на тези проверки и те ще си продължават във времето, както са си планирани по график на годишна база – и за Държавна агенция по метрологичен и технически надзор и за Българския институт по метрология.

Защо обаче, като започнаха проверките, цената на бензина реагира в посока надолу? Има ли връзка между едното и другото или обяснението, че международните пазари са повлияли е това, на което трябва да повярваме?

Второто обяснение е всъщност, икономически логичното и вярното. Ще ми се да вярвам, като икономически министър и като човек, който отговаря за тези агенции, че всъщност не проверките са повлияли на цената. Тук можем да си говорим много за цените на горивата, но в крайна сметка цената на горивото в България, за добро или лошо, не се определя на принципа на централната планова икономика, а се определя от пазара. В България не е толкова голям пазарът и потреблението е по-ниска. Нашата цел, като икономическо министерство, е така да направим, че българинът да се усети икономически по-независим и съответно да се покачи потреблението на горивата. Защото се дават много примери, непрекъснато на срещи с колеги се задават въпросите, например за една Австрия. Първо да кажем, че в Австрия потреблението на горива е доста по-сериозно и поради местоположението на Австрия и поради това, че има повече автомобили. От друга страна, нека да забравяме, понеже една от темите, която анонсирахте - беше цената на горивата, че в държави като Австрия има държавни фирми, които дистрибутират горива. Това е България отдавна не е факт. Един от най-големите дистрибутори в Австрия е държавна фирма и тя може да си позволи да държи цени, близки до стойността. В България пазарът не е такъв и ние нямаме държавен механизъм или регулатор, който да окаже влияние.

По света обаче, пазарите много по-бързо реагират, когато падне цената на горивото на международните пазари, пада и за прекия потребител. В България невинаги се случва така. когато се качва обаче, всички шофьори го усещат. Защо се случва така?

Това е пак въпрос на пазара и на по-ниско потребление, а и на как да кажа, може би, и на освен конюнктура на пазара, така и българинът крайно време беше да има някаква реакция от страна на българина по отношение на горивата. Между другото, България, понеже пак си говорим за примери и то примери само от Европейския съюз (ЕС), в Италия цените на горивата са едни от най-високите в ЕС и независимо от движението на пазарите, там не падат. Италианците обаче, са потребители, имат много магистрали, движат се основно с автомобили, пазарът прави така, защото цените на горивата в Италия да бъдат високи.

Една идея предложихте наскоро – изграждане на единен регистър между НАП, Агенция „Митници“, Институтът по метрология, Агенцията за метрологичен и технически надзор. Каква е целта на това обединение?

Целта е, първо, да имаме абсолютно еднаква, адекватна представа всичките тези ведомства, част от които под шапката на Министерство на финансите, част от които под шапката на Министерство на икономиката. Защото един от проблемите е това, че всеки води различни регистри. Първо, да уеднаквим регистрите и второ, да уеднаквим данните. Понеже част от нарушенията, които засякохме и за съжаление, те законодателно не могат да бъдат контролирани от двете агенции, които са към Министерство на икономиката, са данните, които постъпват от сървърите на съответните бензиностанции към сървъра на НАП. Там се установиха доста компютърни атаки, които влияят върху данните и удрят държавния фиск. Една от идеите, които искаме да направим е именно контрол, който да засича данните, които са по зареденото в бензиноколонките и това, което постъпва към НАП.

От КЗК преди дни се оплакаха тук, в нашето студио, че няма как да се извърши този секторен анализ, който им беше поръчан от премиера Бойко Борисов, тъй като НАП и Агенция „Митници“ са им отказали информация. Марио Гавраилов, говорителят на комисията, каза, ще ви цитирам дословно: „По закон ние не влизаме в хипотеза на данъчно-процесуалния кодекс и нямаме достъп до тези данни.“ Какво мислите по този казус? И ще предприето нещо?

По този казус мога да се произнеса като юрист, не като министър на икономиката, това е дупка в законодателството, която надявам се колегите в Народното събрание (НС) по най-бързия начин, още на първите сесии, да изправят.

Т.е. решението е в техните ръце?

Да.

И няма как да очакваме подобен анализ, без те да вземат подобно решение?

Няма да е пълен и ясен.

Казахте преди дни, че след като приключи проверката на КЗК, ще се прецени дали да бъдат обявени имената на нарушителите, евентуални и участници в картелно споразумение. Какво ви притеснява за обявяването на тези имена?

Мен нищо не ме притеснява, но не съм аз човекът, който обявявам. Да се изказваме по този начин и аз да съм лицето, което да казва дали има картел и каква е проверката, не е правилно. Първо, защото това е това е в правомощията на абсолютно независим орган, какъвто е КЗК.

Обаче няма как да си свърши работата.

И второ, защото освен гореспоменатите агенции и комисии участват доста други органи в проверките, които се извършват, така че това е решение на един доста по-широк екип, не е мое лично.

Логичен въпрос – какво ще бъде последствието, т.е. ако бъде доказан картел?

Е, ако бъде доказан картел, по Закона за защита на конкуренцията, си има съответните санкции за тези, които участват в картелно споразумение.

Добре, за горивата изяснихме. На прага на местните избори сме, преди половин година някъде обещахте, че Северозапада ще бъде приоритет на управляващите, да си поговорим за него. докъде стигна тази идея?

Тази идея беше лансирана, основно, от нас като РБ.

Конкретно вие се застъпихте.

Да, аз бях един от пионерите и Найден Зеленогорски, трябва да кажа. Разбира се, и господин Великов, който е депутат от този регион, сме радетелите за, така да кажа, „събуждането“ на Северозапада. Ние, като Министерство на икономиката, направихме доста революционни промени, особено по отношение на новия програмен период на ОП „Иновации и конкурентноспособност“, където заложихме едни по-сериозни и като точкуване, и като финансиране критерии по програмите, които излизат, проектопрограмите, които излизат от този регион. Освен това, специално по Закона за насърчаване на инвестициите, имаме приоритетни инвестиционни облекчения за потенциалните инвеститори в този регион. И мога да кажа, че интересът, радвам се, към този регион от страна на инвеститорите е доста сериозен.

Това са данъчните преференции, които обещахте.

Да.

Те на какъв етап са? Докъде се стигна с някакво решение?

За данъчните преференции не се е стигнало до конкретно решение. Аз говоря за преференции по отношение на инвеститорите, които са готови да инвестират в Северозападен регион и като насърчителни мерки, и като облекчаване по отношение заплащането на осигуровки и т.н. Специално за данъчните облекчения, един много по-сериозен въпрос, който трябва да се разисква не само на ниво „Български парламент“, а на ниво „Парламент на ЕС“, защото в крайна сметка това се води държавна помощ и трябва да се вземе решение от Еврокомисията (ЕК) по този повод.

Задълбавайки се в конкретиката, спомена се преди време, за нов автомобилен завод, завод за части.

Нека да бъдем конкретни – за завод за части.

Така е.

Защото автомобилен завод като кажа, аз винаги…

Си представяме как правят там автомобили.

Което не е целта на мероприятието.

Месодобивна, месопреработвателна промишленост, на какъв етап са в развитието си?

Тези инвеститори, конкретно немски, които оглеждаха място за инвестиции в Северозападния регион, в крайна сметка, за добро или лошо, се спряха на Русе. Може би, заради комуникацията през моста, защото и „Дунав мост“-2 дава достатъчно комуникации, но така или иначе предвид конюнктурата на пазара и това, че са свързани с доставки за Букурещ, избраха Русе. Но интересът, който има от страна на производителите на авточасти, особено конкретно, свързано с индустриалната зона във Видин, все още е на дневен ред и продължаваме преговорите.

Възможно ли е някога Северозападът да слезе от тази класация - на най-бедния регион в ЕС?

Аз се надявам, че това съвсем скоро ще стане. и мога да кажа, че, пак така за добро или лошо, вече има завистливи погледи от страна на други региони на планиране към Северозападния район, заради мерките, които предприемаме. Не това, разбира се, е целта на правителството и нашата цел като РБ. Ние не искаме да има някакво разминаване между различните планови региони в България – единият да изостава за сметка на друг регион.

Много обещания дадохте, дано да ги спазите.

За Северозападния регион имам обратна информация от хората по места, че са доволни от това, което правим, а го обещахме преди съвсем кратко – преди година.