След като покори Лувъра, бронзовата глава на Севт ІІІ е в музея „Пол Гети”, съобщи министърът на културата пред в. „24 часа”

Г-н министър, извинете, че започвам с политически въпроси, но наближават кметските избори. Доколко те наистина ще станат лакмус за доверието в правителството?

Да, кметските избори са важни както за хората, така и за партиите, които ще имат своите представители в отделните градове и райони. Разбира се, че това съвсем не е без значение за правителството, тъй като много е важна монолитността и екипността при управлението.

Как ще изтълкувате изявлението на Местан, че “България се нуждае от нова формула на властта”?

Г-н Местан е един от малкото добре моделирани парламентаристи и като умен човек на него му е ясно какво говори. Но това политическо говорене е едно упражнение в политическото пространство, което съществува от 25 години насам. Когато едно правителство полага усилия да е градивно, полезно за обществото, то това е единствената формула на властта. Опитите и експериментите, особено когато има работещи структури, са видими за всеки българин, създадените неща могат да се видят от всеки, затова такъв тип експерименти с нови формули могат както да бъдат полезни, така да бъдат и много вредни. Бих дал един пример - когато има управление, което всеки ден работи за изграждането на пътища, пречиствателни станции, църкви, музеи, училища, детски градини, то да се упражниш в нови формули, след като имаш работещи механизми, може понякога да доведе и много крачки назад.

Ще падне ли крепостта Кърджали при сегашните кметски избори?

Кърджали е български град, така че аз лично не виждам какво точно има да пада в Кърджали. Но ако хората и структурите на определени партии са работили добре в своите райони, то гражданите трябва да имат своята реална оценка за това. Защото в управлението единствено и най-важно нещо остава това, което е направено за тях. А откакто ГЕРБ е на власт, то хората от райони като Кърджали никога не са били делени на наши и ваши. Всички сме български граждани. А за крепостта - ГЕРБ от 41-ото народно събрание досега има своето реално представителство в този край.

Какви ще са приоритетите на правителството до края на годината?

Приоритетите не могат да бъдат повече, отколкото са възможностите. Независимо от това, че сме в тежка финансова криза, смело мога да кажа, че правителството на Бойко Борисов, колкото и да е трудно, е съумявало да създаде и да покаже на обществото това, което може да направи. Приоритетите са дългосрочна програма, но мога твърдо да кажа, че всички министерства в рамките на тази година успяха да реализират неща, които са видими. Хубавото на това правителство е, че то отново (независимо че е коалиционно) е една работеща машина. И както неведнъж съм казвал - всичко, което е съградено, може да бъде посочено с пръст. Видимо е.

Задават ли се по-добри дни за финансирането на културата или още ще се затягат коланите?

Проектобюджетът на Министерството на културата за 2016 година нито е повече, нито е по-малко от сега. Онова, което бихме искали, е необходимостта още малко да бъде завишен този бюджет за догодина. За затягането на коланите - икономическата криза не засяга само сферата на културата, но и цялата държава. А моето лично мнение е, че бюджетът на българската култура би бил реален, когато стигне един процент от брутния вътрешен продукт на държавата.

Все още има еуфория след изложбата в Лувъра, а сега накъде?

Трябва да признаем, че участието на България в Лувъра е феноменален успех за страната ни. Едно от последните чуждестранни списания, които държа в кабинета си, отново ме кара да се чувствам горд, защото на корицата с големи букви е изписано, че изложбата на съкровищата на траките в Лувъра е най-добрата експозиция в Европа за 2015 г. А накъде? Пътища много. В този момент Севт Трети е акцентът в музея “Пол Гети” в Лос Анджелис.

Наближава новият сезон - има ли спокойствие в театрите? Ето пак катаклизъм в Народния театър - Александър Морфов подаде оставка като директор...

Спокойствието в театрите се определя от зрителите. Театрите трябва да правят добри постановки и да имат почитатели и зрители, заради които съществуват. Колкото повече приходи имат трупите от своята публика, с толкова повече средства ще ги подпомага държавата. Така че най-искрено желая успешен сезон и прекрасни постановки, играни от нашите талантливи артисти.

На коя постановка, концерт, изложба, опера би се появил министърът, но не като министър, а като любопитен зрител?

Аз винаги посещавам онези представления, които бих искал да гледам. Така че не разбирам въпроса какво значи да си някъде като министър или като зрител. Най-ценното нещо, властелинът в изкуството, са зрителите, а не министрите. Публиката, публиката, публиката! За изкуствата публиката е техният господ.

Има една българска поговорка: “Да би мирно седяло, не би чудо видяло”. Отнася ли се тя до ситуацията с проф. Божидар Димитров, за чието пенсиониране се настоява, защото “профанизирал” историята?

- Не е моя работа да коментирам свободата на словото на който и да е български гражданин. Но когато всеки ден гледам по телевизионни екрани, по някои шоупрограми и по някои предавания каква омраза, вулгарност и помия тече, то някои изпуснати приказки на отделни хора с мед да ги намажеш. И за мен проблемът не е какво е казал един или друг, а какво се случва в съзнанието на младите, на идните поколения.

Остава ли ви време за ателието, или артистът у вас отстъпва от времето си на администратора?

Казвал съм го много пъти и пак го казвам - да, няма как да не поработвам в ателието си, но, за съжаление, не така, както бих искал.

Другата Ви голяма гордост и болка - ларгото... Какво става там?

Нямаше в тези години обект, за който някои да не ни вещаеха провал. Това беше, когато ремонтирахме театрите, училищата по изкуствата, когато създадохме пет нови музея, когато се реставрираха и консервираха голямо количество археологически обекти... Това беше през цялото време и за всичко, което правихме. По ларгото се работи с пълна сила, след две години престой в найлони. Имаме и още куп проекти. Така че някои ще имат отново за какво да вещаят. За някои хора злобата и омразата нямат почивен ден. И обикновено това са хора, които едно дърво не са посадили. Какво да се прави...

Огорчен ли сте от нещо? А какво Ви радва?

Да, огорчен съм от много неща. Радва ме семейството ми, радват ме и кучетата ми. Обичам малкото останали прекрасни мои приятели.

На кого бихте се доверили?

На никого.