Министърът на земеделието и храните в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел

Министър Танева, предстои заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел, на което ще бъде обсъдена ситуацията в млечния сектор и мерките за подкрепа. Каква е позицията ни, какви мерки предлага нашата страна и какво решение очаквате да бъде взето на това заседание?

Предстои заседание на Съвета на министрите на земеделието. Това заседание е извънредно свикано заради кризата в млечния сектор. Очаква се да има няколко хиляди протестиращи фермери по улиците на Брюксел по време на заседанието, които ще настояват за подкрепа за сектора, предвид невижданата години наред криза. България беше първата страна в общността, която постави на Съвета на министрите през декември проблема с кризата в млечния сектор. Оттогава до това заседание, ние сме настоявали за такава подкрепа по различни инструменти. В хода на разговорите сме получавали подкрепа от различни страни-членки на Европейския съюз, но за съжаление до този момент все още няма решение за подкрепа на фермерите, което да има ефект върху сектора в България. Да, и до момента комисията полагаше мерки за стабилизиране на пазара, но тези мерки по никакъв начин не оказаха влияние у нас по една обичайна причина - мерките бяха за подкрепа на производители на сухо мляко и краве масло, каквито в България липсват. Произвеждаме краве масло в много ограничени количества. Настояваме от няколко месеца за извънредна подкрепа на доходите на производителите на мляко. Това искане сме поставили и на този Съвет на министрите. Надявам се и съм убедена, че всички са с очакването на заседанието най-после да се вземе това решение. Мога да кажа, че в България средните изкупни цени на млякото са под средните на Европейския съюз и в този смисъл ние наистина изключително много ще настояваме за мерки, които са адаптирани към спецификата на нашето производство в областта на млякото и млечните продукти. Това го правим в продължение на няколко месеца.

България беше първата страна, която през декември миналата година постави въпроса за кризата в млечния сектор. Вие водите постоянна комуникация по темата, какво се случи от тогава до сега в сектора?

За съжаление решение за приети нови мерки за подкрепа все още няма. Към нашата позиция за криза в млечния сектор се присъединиха повечето от европейските страни, даже всички. Разбира се, по различните мерки - различни страни. Оттогава насам цените продължават да падат, което поставя сектора в много неравностойно положение и под угроза. Това важи особено за малките фермери, които за да оцелеят, преструктурират вида на своята дейност, тъй като са заплашени от фалити. В това време единствено ние взехме национални решения за подкрепа – такива, каквито са възможни. Предоставихме държавна помощ „de minimis” в размер на 100 лв. на млечна крава и приехме законодателни промени, които ще доведат до по-голям размер постоянно затревени площи или пасища, мери и ливади от публичния фонд, които да се ползват от собственици на животни. Публичният фонд основно е общински. До момента не действаха никакви ограничителни условия по отношение на кандидатите за ползване на такъв поземлен фонд. Следва да се има предвид, че за фонд постоянни затревени площи се полагат субсидии. Лошото е, че това би се усетило чак края на следващата година, евентуално по новия ред. Разпределените пасища, мери и ливади за ползване, които спазвайки стриктно правилата, следва да доведат до по-голяма справедливост, ще могат да бъдат заявявани едва в обхвата на директни плащания през 2016 година и плащани чак следващата година.

Министър Танева, в какъв размер са загубите на българските млекопроизводители вследствие на руското ембарго и как се справя страната ни?

Спадът на доходите на българските производители на мляко и на животновъдите в млечно направление за една година се оценява на 51 млн. евро. Този спад, както вече споменах е компенсиран с около 10 млн. евро, или 20 % от него, със средства от националния бюджет. Те бяха вече разпределени чрез държавна помощ „de minimis”. На това се оценяват загубите и намалените приходи за българските фермери в днешното животновъдство. Причина за това разбира се е руското ембарго, но и отпадането на млечните квоти от 1 април тази година. Това отпадане беше ясно програмирано доста преди тази година и се очакваше, че ще доведе до известни сътресения на пазара, но не в мащабa, на който сме свидетели в момента. Според статистиката от месец август по отношение на средната цена на изкупуване на млякото в България, в момента ние сме под средните нива в ЕС и сме на 7-мо място отзад-напред в класацията. В този месец България регистрира най-ниската си изкупна цена на краве мляко в последните пет години. Извън това в планинските и полупланинските райони, където фермите са много по-малки, са регистрирани и е докладвана информация за по-ниски цени от средните.

Преди няколко дни казахте, че това, което е могло да бъде направено в национален план на ниво държава, е свършено. Какви мерки предприе държавата, в лицето на министерството от началото на кризата в сектора?

Това беше предоставянето и разплащането на държавна помощ „de minimis” - 100 лв. на крава. Общият пакет, заедно с предоставената помощ и за овцевъдството е над 26 млн. лв. От нея за крави млечно направление помощта е близо 20 млн. лева. Бяха направени и промени в законодателството за правилата и условията за разпределение на пасища, мери и ливади от общинския и държавен поземлен фонд на животновъдите. От следващата година никой, който не притежава животни по определена норма, няма да може да заявява такъв фонд за субсидии. Тази мярка е с по-дългосрочен ефект. Тя следваше да се случи и Министерство на земеделието и храните я направи, инициира и проведе в първия възможен момент. Извън това са направени и други промени в поднормативната уредба, които следва да доведат до стимулиране на потреблението на хранителни стоки, които са по български държавни стандарти и чиято суровина на влагане е с български произход. Тези изменения на наредби следва да получат одобрение от комисията и тогава да се приложат. Освен това отново ще приложим мярка „Училищно мляко”, която ще има добър ефект върху потреблението и върху здравословното състояние на децата. Между другото, едно от предложенията на нашата страна в позицията ни пред Съвета е и за прилагане на мярката „Училищно мляко” с по-висок бюджет и с различно финансиране - по-голямата част от финансирането да бъде с европейски средства.

Министерството на земеделието и храните е в диалог с представители на сектора. До какви изводи стигнахте след срещите с тях и какви са очакванията и предложенията им за регулация и решаването на проблемите в млечния сектор?

Ние сме в диалог с браншовите организации и те са информирани за това, което прави Министерство на земеделието и храните. Техните очаквания са много повече, защото загубите им са значително повече, отколкото директната подкрепа, която са получили. За сектора бе дадено предимство и по новата Програма за развитие на селските райони и съгласно приключилия първи прием по мярка 4.1. Проектите, които са в предварителния ранкинг за одобрение, които се работят по същество, са малко по-малко от половината в сектор „Животновъдство”, а останалите в сектор „Плодове и зеленчуци”. Фокусирането на приоритетните политики в Програмата за развитие на селските райони в новия програмен период дава своите резултати. Да, българският бранш иска допълнителни средства. Ние сме дали възможните съгласно приетия националния бюджет. Ние също поддържаме искането към Комисията да определи национални пакети с европейски средства за директна подкрепа на доходите на млечните фермери. Това е решението, което се чака с най-засилен интерес, тъй като ако се получи плащане веднага, за което ние ще настояваме още есента, то ще подкрепи фермерите.

Миналата седмица се обърнахте към пчеларите с призив да се обединят. Какво ще призовете млекопроизводителите и млекопреработвателите?

В този сектор раздробеността на браншовите организации не е такава, както е при пчеларството, но има какво да се желае и да се направи в тази посока. Обединените земеделските производители, в който и да е сектор, биха имали по-добър резултат в обществения диалог с изпълнителната и законодателна власт. На общоевропейския протест ще има фермери и производители от България. Доколкото съм информирана, мисля, че ще има отново две групи. Добре е да се сдружаваме. Има инструменти за подкрепа на организации на производители в новия програмен период. Това би дало големи възможности на фермерите да имат пряк достъп до пазара, да маркетират много по-добре пазарните си възможности и в крайна сметка да получат по-висок доход за продукцията си.