Интервю на министъра на външните работи за Българската телеграфна агенция

Предупредихте за рисковете, които съществуват, за провеждането на референдума зад граница, например при сформирането на секционните избирателни комисии извън страната. Разговаряхте ли вече с политическите сили, има ли решение на този казус?

МВнР прави всичко, което зависи от прерогативите му, за да може да бъде реализиран успешно референдумът в чужбина. Един път, защото е важно хората да се произнесат по възможността за електронно упражняване на глас. Втори път, тъй като организацията на изборния процес, включително и в чужбина, струва пари на данъкоплатците. Затова бяхме длъжни да предупредим за възможните рискове, които могат да се случат при предстоящия референдум. Информирахме обществеността, водихме разговори с ЦИК, разискваме казуса в рамките на правителството. Изпратено бе и писмо до председателя на Народното събрание с искане за съдействие пред парламентарните групи с цел последните да проявят максимална активност при попълването на квотите си в секционните комисии извън страната. Защото ангажиментът на политическите сили не приключва с гласуването на референдума в Парламента. Имах възможността да им обърна внимание за това на разговорите, които водим с тях. Но в случай на недостиг на членове за СИК-овете, ще разчитаме основно на съдействието на българите, живеещи в чужбина.

Как ще бъде решен проблемът с гласуването на командированите служители, които не могат да упражнят в чужбина вота си на местни избори?

Това действително е друг проблем, за който сигнализираме от МВнР. Тъй като това не е част от служебните им задължения, служителите от държавната администрация не са били насила командировани от България в чужбина за участие в СИК. Приемаме, че всички, подали заявление за включване в комисиите извън страната, доброволно се отказват от упражняването на правото си на глас на местните избори. Но сами разбирате, че това не трябва да бъде практика. Не може възможността за гласуване на дадена група от хора да бъде реализирана чрез отказа, пък бил той и доброволен, на друга група - в случая, командированите от България държавни служители.

Колко души се очаква да бъдат командировани заради допитването?

Отговорът зависи от броя на секциите, които ще бъдат открити от ЦИК. Предварителният ни разчет е за около 600 души при разкрити 450 секции.

Очаквате ли висока избирателна активност зад граница за референдума, още повече, че електронното гласуване би улеснило участието на българите в чужбина в избори?

Очакваме висока активност в някои държави като Германия, Великобритания и САЩ или поне има заявки от българите в тези страни за висок интерес към конкретния въпрос на референдума. Имаме информация за очаквана ниска активност в други държави, но се надяваме информационната кампания, която ще се проведе, да събуди интереса на сънародниците ни към вота. Още повече, че възможността за електронно гласуване е тема, която от дълго време се дискутира в българското общество, като един от аргументите за актуалността й е именно улеснението за упражняване на вот.

Имате ли разчети колко ще струва организацията на вота за референдума зад граница?

Разчетът на МВнР бе за около 2 млн. лв., но в план-сметката, одобрена от правителството, бяха предвидени 1,5 млн. лв. Решението на ЦИК съставите на СИК извън страната да се състоят от 3 до 5 членове, за разлика от избори, при които 5-членният състав е минимален, може би ще позволи да се вместим в рамките на този икономичен бюджет.

Кризата с бежанците се задълбочава, това как ще повлияе на шансовете ни за приемане в Шенген? Може ли да се отрази като цяло на бъдещето на Шенген?

Кризата с бежанците е само още един допълнителен аргумент в посока на необходимостта от приемането на страната ни в Шенген. Защото това би улеснило преноса на информация и размяната на данни, включително свързани с бежанския поток, с другите държави-членки на шенгенското пространство. А това ще увеличи оперативните възможности за справяне с рисковете, които бежанският поток поражда. Така или иначе, нашите западни партньори отчитат това, че България охранява добре своите граници и се отнася коректно с приетите по регламентирания начин бежанци. Затова смятам, че бежанският поток не може да бъде използван като причина за отлагането на бъдещото ни пълноправно членство в Шенген.

Наскоро бяхте в Македония за Годишната посланическа конференция. На срещите Ви там стана ли дума за договора за добросъседство и има ли шансове той да бъде подписан скоро?

България е по-близо от всякога до подписването на Договора за добросъседство с Република Македония. Мисля, че нашите съседи разбраха, че тяхната евроатлантическа перспектива зависи от редица обстоятелства и не всички от тях - като развиване на демократичните институции и утвърждаване на върховенството на закона, са от вътрешно-политически характер. Подписването на Договора за добросъседство от Република Македония би било показателно за това, че страната има реални амбиции за ускорено адаптиране към евроатлантическите норми и принципи.