Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в интервю за в. „Сега“

Г-жо Кунева, миналата седмица 110 депутати отхвърлиха антикорупционния закон, който предлагахте. Какво се промени в последния момент с Патриотичния фронт и АБВ? При разговорите ви с парламентарните групи имахте договорка да подкрепят внесения закон на първо четене, а след това да бъде променен.

Точно така. Такова беше и решението на четирите парламентарни комисии, които одобриха закона. Несериозно е да не мине законопроектът, тъй като депутатите не са съгласни с анонимните сигнали. Остана впечатлението, че в българския парламент няма политическа воля за борба с корупцията. Това, че аз не знам какви са причините за промяната, е само върхът на айсберга. По-дълбокото е, че хората не знаят защо това се случи - дали имаме някакви проблеми в партиите, които подкрепят правителството...

А имате ли?

До този момента не беше даден такъв знак. Това, че българският политически живот и партиите не са предсказуеми в поведението си, е лошо за тях самите и за атмосферата в страната.

Смятате ли, че може в последния момент да е имало някакъв политически пазарлък, за да оттеглят подкрепата си?

Ако имаше пазарлък, за който знаех, щях да ви кажа. Задължително е, когато се водят такива разговори, те да бъдат открити. Аз съм водила разговори за обясняване на закона, защото правителството в нито един момент не даде мандат за промяна на проекта преди първо четене. След като това е така, аз съм длъжна да защитавам закона, в чиито качества съм убедена, от името на МС. В крайна сметка нали това е проект на закон за проверка на почтеността. Ако в неговото постигане се прави нещо, в което се долавя нюансът на скритост, то този закон е подсечен още в самото си начало.

Как ще управлявате оттук нататък заедно? Как ще имате доверие на тези политически формации?

Надявам се, че това ще бъдат научени уроци. Надявам се, че и партиите разбират, че няма как общественото мнение да бъде на страната на формации, която твърдят, че са против корупцията по високите етажи на властта, а в същото време с действията си показват, че държат на статуквото.

Но ние и в момента имаме закони, които обаче не се прилагат. Да приемем, че законът се приеме и бюрото за борба с корупцията заработи. В крайна сметка всичко ще опре пак до съдебната власт и нейното желание за работа.

Този закон е административен, а не наказателен. В него има административни санкции. Когато става въпрос за подкуп и доказан такъв, то това е работа на прокуратурата. Това, което може да направи бюрото, е да събере сериозни и годни доказателства. Когато те стигнат до прокуратурата, тогава съм сигурна, че ще окажат нужния професионален натиск да се направят следващите крачки. Какво е другото решение? Да стоим така, както сме? Да няма система за кръстосана проверка на приходите от различните институции? Да продължим да виждаме драстично разминаване между стандарта на живот на политиците и декларациите им?

Да започне да работи съдебната власт.

Да, това е част от формулата за реформа. Но ние не може да кажем, че всичко е въпрос на съдебна власт и да не направим никаква превенция и проверка от административна гледна точка. Когато по този закон бъде открит конфликт на интереси, това може да доведе до отстраняване от длъжност. И така да не се стигне до престъпление, което ще ощети стотици хора. Освен това законът има една функция на генерална превенция, на едно общо предупреждение, че ще бъдат проверявани министри, депутати, кметове, шефове на болници и университети. Иначе най-лесно е да кажем: "Да се оправя съдебната власт". Всяка една власт зависи от другата. Изпълнителната власт зависи от доброто законодателство. Съдебната пък зависи от това, което ще направи изпълнителната в лицето на МВР, Агенцията за държавен финансов контрол, НАП и т.н. Няма страна с проблем, свързан с корупцията, която да няма такова звено, каквото ние предлагаме. Това не е закон, който е измислен. Принципите му работят навсякъде по света, където има такъв закон.

Не се ли притеснявате, че може да се повтори сценарият с комисията за конфликт на интереси и БОРКОР, които не работят?

Много e важно каква среда ще се създаде за работата на всеки един закон. Това става, когато всички съблюдаваме как това се прави. Именно заради това т. нар. анонимни сигнали са един начин да събудим обществото. За мен общественият натиск е много важен. В Италия, Португалия и Ирландия е имало демонстрации, когато е имало случаи на корупция.

Обаче и премиерът Бойко Борисов се изказа срещу приемането на анонимни сигнали, както беше предвидено в закона. Очаквате ли новият проект да бъде доста по-беззъб в това отношение?

Не би трябвало законът да отстъпва от завоювани позиции, на които хората държат. След приемането на проекта от МС направихме промяна в проекта, за да е ясно, че тези анонимни сигнали не са безотговорни и че има определени критерии, за да не работи една държавна институция напразно. Може да се мисли в тази посока - да станат още по-ясни критериите, за да може един анонимен сигнал да бъде разгледан. Но нека е ясно - този закон е за 10 хил. души, той не е за вас, вашия съсед или местния бизнесмен. Той е за тези, които имат сериозен достъп до ресурси, власт или работят в сфери, където има силен корупционен натиск. Така че тезата как съседите се карат и си пускат доноси е дълбок защитен окоп, а не нещо, което този закон пропагандира.

Защо не организирахте подписка в подкрепа на борбата с корупцията като цяло, а конкретно на този законопроект?

Този закон символизира до голяма степен борбата с корупцията, защото приемането му щеше да е знак, че политиците имат воля и смелост за борба с корупцията именно по високите етажи. Предполагам, че след този закон ще има много други. Ще трябва да направим цяла мрежа, която да затваря всички пробойни по отношение на корупцията. Знаете ли, че в повечето европейски страни, особено в изпълнителната власт, когато си бил на определен пост, ти не може да се занимаваш със сходна дейност. При нас конфликтът на интереси се разглежда или към момента, или в миналото, а в много законодателства той е с оглед на бъдещето. Затова и предложихме в сегашния закон да не може, ако си бил министър, след това да направиш консултантска фирма в същата сфера до година след напускане на поста. Мисля, че бихме могли да засилим този елемент допълнително.

Няма ли опасност да се повтори случаят с промените в конституцията - да се договорите за приемане на един по-мек вариант?

Спокойна съм, че този закон остана безкомпромисен в целите си и се надявам, че това ще бъде основа за подкрепата от хора, с които ще продължа да разговарям в парламента. Това може да бъде смисълът на работа на този парламент. В парламента обаче се опитват да прескочат второто четене на закона - там, където биха могли да се намесят и да променят според собствената си визия текстовете на проекта. Това явно не на всеки депутат му харесва, защото, ако те отслабят текста в зала, ще трябва да понесат отговорността за това. А така, ако МС внесе един по-слаб закон, тогава отговорността ще бъде върху правителството. Това не е коректно. За съжаление избраха тактиката на отлагането. Парадоксално, но мисля, че имаме по-голяма възможност за работа в момента. Сега натрупахме опит, а може би и печал, но пък видяхме нещата от една по-висока позиция. От нея се видя нежелание парламентът да поеме собствената си отговорност.

След гласуване на закона, казахте, че ще има негативни последици за доклада по механизма за сътрудничество и оценка, а оттам и за Шенген. Смятате ли, че сега България може да обвърже новите квоти на бежанците с приемането ни в Шенген? Това вече направи Румъния.

В последните девет месеца полагам усилия да убедя нашите европейски партньори, че докато страната ни трябва да извърви своите стъпки по отношение на съдебната система и борбата с корупцията, това няма нищо общо с Шенген. Шенген е въпрос на сигурност, още повече сега при тази засилена миграционна вълна, когато повече от всякога е важно кой влиза през външните граници на ЕС, каквато сме и ние. Сега, когато се говори за промени в охраната на границите, ние трябва да сме равноправен участник. Солидарността в Европа трябва да е и по отношение на сигурността. Мисля, че румънският премиер направи много силна заявка, обвързвайки политиката за мигрантите на ЕС с Шенген. Двете страни си сътрудничим по отношение на влизането си в Шенген.