Планът на Европейската комисия /ЕК/ предвижда помощ от 500 милиона евро за фермери, ускорено превеждане на 70% от преките плащания на фермерите още от 16 октомври и изплащане на средствата до 85% за някои мерки в сектор „Животновъдство“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. За добрите новини в земеделието и животновъдството сега ще си говорим с ресорния министър Десислава Танева. Ще започна с цитат, ваши думи – ще настояваме финансовият пакет за всяка една държава да бъде отделен. Какво ще ни донесе тази диверсификация на финансите?
На извънредния Съвет на министрите, както вие обявихте, беше анонсирана тази подкрепа за общ пакет от 500 милиона евро. Той обаче ще послужи за прилагане на мерки в четири аспекта. И единият от този е за директна финансова подкрепа на фермерите във всяка от 28-те страни-членки на Европейския съюз /ЕС/. Или от тези 500 милиона евро само една част от тях, разбира се, значителната по думите на заместник-председателя на комисията, ще бъдат разпределени за директна помощ, но на всички страни-членки на Общността. Което означава, тъй като това не беше прието на Съвета завчера, което означава, че ще трябва да се приеме правило и условия, по които ще бъде разпределен този пакет. Къде се намира България на фона на останалите страни-членки на Общността? Тя е вече с под средните цени на млякото в ЕС или ние сме от страните, които най-много са засегнати от тази криза в млечния сектор, породена от два фактора, които времево съвпаднаха – отпадането на млечните квоти, което беше договорено доста преди години, беше планирано, очаквано от фермерите, но най-вече руското ембарго, което беше удължено с още една година, увеличеното производство – в Общността има с 0,8% отново увеличение на производството на мляко само за първата година на 2015 г. Увеличение има и в другите големи производителки, а в същото време един от основните консуматори – Китай, драстично намали доставките си от Общността. И така – България заедно с Балтийските страни, които произвеждаха основно за руския пазар е от най-засегнатите. За какво ние, аз и на Съвета още настоях, вие ми цитирате от там, за какво, дори и писмо ще напишем веднага още днес и във вторник, когато продължава отново Съвета, за да разпредели този пакет, ще настояваме тази помощ, която за директна подкрепа, предвид пакета, че ще е за всяка от 28-те страни-членки, да бъде разпределена така, че да подкрепи справедливо съответните загуби на фермерите. Само искам да дам един пример – когато млечната криза 2008-2009 г., се разпределя общ пакет от 300 милиона евро отново за директна подкрепа, от който България получава 1 милион и 800 хиляди евро подкрепа. Само за пример давам, че България с национални средства от бюджета си взе решение, подкрепи млечното говедовъдство с 10 милиона евро. Т.е. очакванията на българските фермери, нуждите им са по-големи от тези на други страни-членки, които не са така засегнати, както Балтийските страни, и както страните от Източния блок – ние, Румъния, Полша. Там загубите са по-големи. Затова настояваме за отделен пакет, който да се формира, отразявайки размера на загубата, а не само размера на производството. Ние имаме среден спад с 23% на цената на млякото една година назад – август 2014 г. преди руското ембарго, юли 2015 г., докато средното падане на цената за общността е с 20% за същата една година. Там периодът, за който съм взела статистически данни е два месеца напред. Но все така, ние сме по средата. Т.е. ние искаме индивидуален пакет, който да отразява справедливо подкрепата като част от компенсиране на загубите. Ние сме с по-голяма загуба, безспорно като относителна тежест ще настояваме за по-голям пакет. Разбира се, решението такова, каквото ще се вземе, винаги се взема с пълен консенсус, където големите страни, особено примерно една Франция, винаги имат едно основно влияние в тези решения. Но обнадеждаващо е, че когато ни се представиха на Съвета на министрите този пакет от мерки, и конкретно по отношение на тези пакети за директна подкрепа финансова за всяка от страните-членки, изрично бе казано, че внимание ще се обърне на най-засегнатите страни – Балтийските и тези от Източния блок, сред които сме и ние.
Трябваше ли да се стигне до този общ европейски протест, който и ние следим в новините изкъсо, за да се обърне внимание на темата?
Лично аз смятам, че можеше да не се стигне дотук. Въпреки че обикновено всяка една криза, в който и да е сектор, апогеят е този начин на изразяване на недоволството, България постави искането за подкрепа на млечния сектор още декември месец 2014 г. на Съвета на министрите.
Преди да бъдат премахнати квотите?
Да. Преди да бъдат премахнати квотите, но тяхното премахване само щеше да задълбочи вече очерталата се криза. Към комисията функционира Обсерватория за статистика, наблюдение цените на пазара. Всичко това беше ясно. От декември, когато за първи път ние поставихме този въпрос досега на почти всеки Съвет на министрите сме инициирали разговор за това. Освен това в тези месеци сме предприели редица инициативи като общи позиции на различни страни-членки и трябваше да се стигне вече до наистина крайно напрежение, но разбира се ние приветстваме едно такова решение и предложение. Въпросът сега е в конкретиката, така че този пакет, който бе анонсиран – 500 милиона евро да бъде разпределен справедливо. И между отделните мерки, ние говорим само за директна подкрепа, но има още няколко мерки, пак казвам – в четири аспекта ще бъде разпределен, и между отделните мерки, и относително справедливо и принципно разпределение между страните-членки според техните загуби на техните фермери от тази криза.
Политически мерки – това слагате в основата на кризата. Какво имате предвид – вътрешнополитически в ЕС сред 28-те страни-членки или единствено руското ембарго?
Какво имам предвид? Основната загуба и причина за тази криза е ефектът от руското ембарго. Това руско ембарго беше наложено като контрасанкции на политически мерки, които Общността взе, и които ние изпълняваме. Т.е. в тази криза, голямата част от нейния ефект е предизвикан вследствие на политически решения. Затова беше справедливо и очаквано Общността и Комисията да подкрепи фермерите, тъй като голямата част от техните загуби не се дължи, примерно на тяхната непазарна ориентираност, неконкурентоспособност, а вследствие на едни политически мерки, които оказаха този ефект. И затова ние бяхме длъжни да ги подкрепим.България това го направи пролетта с бюджет от 10 милиона евро.
Загубихме руския пазар, но пък сме на път да спечелим катарския. Български производители и представители на катарската правителствена делегация, която беше на посещение у нас се договориха за износ на хиляди агнета годишно. Какво ще донесе това на сектора?
На мен много би ми се искало така да го обявя като завършен факт. Само да се върна към старата тема в аспекта на въпроса, който ми задавате. Един от другите аспекти на обявените в този пакет е именно работата на Комисията, на нейните експерти за намирането на пазари в трети страни. По това също ще бъдат отделени средства. Защото следва да зададем въпроса – отпадат санкциите. За тази една година на руския пазар също са се консумирали млечни продукти и дали Общността и нейните продукти в същия си вид и ценово равнище биха се завърнали. Така че категорично и последователно трябва да се работи в посока търсене на нови пазари. Темата Катар – да, имахме посещение на катарския министър на околната среда, който е ресорен по земеделските въпроси заедно с голяма делегация. Ние сме много обнадеждени от това посещение, за което работихме от времето, когато правителствената делегация на България, водена от премиера Борисов бяхме в Катар. Тогава договорихме това обратно посещение и в секторите, към които беше проявен интерес – животновъдство – най-силен интерес, особено относно агнетата, плодове, зеленчуци – ние подготвихме, уведомихме сектора, неговите представители, подготвихме се за това посещение, където представители на сектора презентираха своите възможности за производство и продажби. По отношение на животновъдството бяха се организирали няколко браншови организации. Включително за първи път бе създадено сдружение „Българско агне“ от 12 производители, които работят и с мащаби, можещи да удовлетворят интереса от катарска страна. Беше проявен и потвърден интересът, като цифрата и обемът, за който говорите, наистина е обем, който Катар е, в хода на разговорите между бизнеса и представители на техния бизнес е заявен и е потвърден от нашите производители като възможен. Ние ще работим това да стане реално. Какво се иска от българската държава по такъв тип отношения в определен обем гаранции относно сигурността на доставката. В тази връзка след деня, в който бяха направени срещите, за презентиране на възможностите на българския бизнес в тези сектори, на правителствено ниво се договорихме да създадем една българо-катарска търговска компания, на която няма да се търси марж на печалбата. С 50% катарско участие и с 50% българско участие. Целта на тази компания ще е да гарантира сигурността на доставките между българските производители и катарска страна. Ние сме поели ангажимента да изготви м устройствените документи и да ги изпратим в Катар за одобрение. Имат и други условия – за начина на управление, той ще е на ротационен принцип. След одобрението от тяхна страна, ние ще го предложим за приемане от българска страна.
Има ли нещо, което ви притеснява? Нещо, което би могло да спъне тези договорки?
Винаги може да се случи или да има условия, които примерно са неизпълними.
Засега има ли такива?
Засега няма. Вървим в разговорите така, както се иска и на двете страни. Примерно на мен ми се иска да е по-бърз темпът, с който да приключат всички разговори. Но такива са процедурите, правилата, времето и т.н. Радващо е, че беше заявен интерес, който наши производители могат да удовлетворят. Надяваме се, че до края на годината да приключим по този въпрос окончателно. След като катарската страна по техни думи се увери във възможността да работи с българските производители, относно производството на агнета и тяхната продажба на техния пазар, тогава ще продължат със сектор „Животновъдство“ и „Растениевъдство“, които също бяха подготвени и представиха своите възможности. Другото интересно,което възникна в хода на това посещение е наистина огромният интерес към пчелния мед в България. Реагирахме.
Точно това щях да ви попитам. В договора предвиждате селскостопанска продукция в този експортен лист, не само агнешкото месо?
Да. Това бяха секторите. И в тази последователност катарската страна заяви интерес. Също реагирахме като на по-големи производители бяха поканени да представят своите възможности, откъдето катарската страна пое ангажимента вече за пряко договаряне. Наистина всички се борим и се стремим да имаме достъп към пазар като Катар.
Това ще успее ли да омекоти някак си загубите от руското ембарго?
Не. Това не може, първо, да стане веднага. Завоюването на пазарни позиции не е краткосрочен процес, за съжаление. А загубата може да стане, за съжаление, за един ден, на което бяхме свидетели. Но това е възможност наистина за получаване, възможност за реализация и възможност за получаване на една по-добра цена. И ние трябва да се борим, за който и да било пазар с всички сили.
Финално и един въпрос от страницата ни във „Фейсбук“. Макар че говорихме, че получавате този въпрос постоянно, да отговорим и в национален ефир. Петър Петров – питайте министъра защо и дума не казва за месодайното животновъдство, дали знае каква е изкупната цена на телетата? В момента цената на 1 кг боб е 5 лв., а на телетата 2.40 лв. и пазар няма никакъв.
Този въпрос, наистина въпросният господин го задава във „Фейсбук“ постоянно. Аз съм му отговорила един път, два пъти. Всичко останало е копира и пейства по пет пъти всеки ден, няма как да отговоря. Напротив. И във отговорите съм отговаряла – ние ясно сме представили схемите, които са за подкрепа на месодайното животновъдство. Това, което не е под селекционен контрол и това, което е под селекционен контрол. Аз пътувам много из страната и винаги използвам всяко пътуване, за да се срещам със земеделските общности, в която и да е част на страната. Ако трябва да бъда откровена, един от най-често задаваните ми въпроси на тези срещи е държавата да гарантира цена и изкупуване на всеки килограм произведен продукт – мед, телешко. И този въпрос са ми го поставяли. И аз започвам да обяснявам от начало какъв път на развитие България си е избрала 1989 г., после 2007г. И че всичко това са въпроси, ако искахме, ние като гражданско общество, нямаше да подкрепим този модел на функциониране на обществото и на икономиката. Дори мерките, които Общността презентира и обяви, комисията презентира и обяви завчера на Съвета на министрите започват със следното условие – всяка от мерките не трябва по никакъв начин да нарушава или променя пазарната ориентация на развитието на млечния сектор. Кризата е най-голяма в млечния сектор, това е безспорно. Да, това ще се отрази сега и в месодайното предвид преструктуриране на някои стопанства, но тези мерки се вземат затова да бъде преодоляна тази криза. Аз затова казах – не, ние не трябва да променяме правилата на пазарното функциониране на който и да е отрасъл в земеделието. Сега подкрепа е нужна, защото този ефект и голямата част от този ефект у фермерите е част и от политически мерки, които бяха взети.
И за да сложим точка на разговора, да отговорим на въпроса, който анонсирахме в началото – има ли ги българските плодове и зеленчуци? Хората остават с усещането, че на пазара основно внос се предлага.
Да, на пазара има много внос, особено вътрешнообщностни доставки, за тези плодове и зеленчуци, които или от Турция, които ние произвеждаме. Българските плодове и зеленчуци ги има категорично. Ясно от началото на мандата сме фокусирали целите си в инструментите прилагани за подкрепа в земеделието. А именно – животни, плодове и зеленчуци. Всички тези мерки трябва след няколко години, тъй като трайни насаждения не се създават, днес това е фокусът на програмата, утре берем плодовете, това са няколко години напред. И първият ефект от този фокус в нашите инструменти на подкрепа е, че мерките от новата програма, които отворихме, и които приключиха с невероятен интерес, всички по предварителен рейтинг одобрени проекти само по приоритетните за страната ни сектори - плодове, зеленчуци, животни. България има възможностите да произвежда при това с високоефективни резултати плодове, зеленчуци, традиционни, с които сме познати и ние трябва да възстановим обемите, които сме правили, защото имаме тези възможности, а между другото това би създало и една значително по-голяма заетост в селските райони.
Производителите или потребителите ще са по-доволни от тези нови мерки?
Трябва да са доволни и двете страни. Иначе няма как да бъде успешна политиката, каквато и да е тя, ако тя не удовлетворява интереса на общността по веригата от производство до продажби.
Дано да е така.
Да, работим за това.
Благодаря ви. Десислава Танева – министър на земеделието и храните, гост в студиото на „Денят започва“ с много от актуалните теми в ресора.