Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif06.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Отказът за даване на въздушен коридор за руски самолети не е прецедент
10 Септември 2015

Министърът на външните работи в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ

Първият ми гост е външният министър Даниел Митов. Наистина беше важно да дойдете и да говорите, защото има една паника в обществото, има голям взрив в социалните мрежи и сред политическите сили във връзка с отказа на страната ни да забрани, да не даде въздушен коридор на руските самолети, летящи за Сирия. Защо отказахте този въздушен коридор?

Няма нужда от никаква паника, това не е някакъв прецедент. Ние сме обвързани с определени решения на Съвета на Европейския съюз /ЕС/ от 2011- и 2012 г. – това са Решение № 782 от 2011 г. и Решение № 420 от 2012 г., които се отнасят точно до режима на Башар Асад в Сирия и забраната за доставки на въоръжение, боеприпаси, техническа помощ, посреднически услуги и т.н.

Това, което казвате е важно. Появи се теза, че Сирия не е под ембарго.

Чакайте. То може да няма резолюция на Съвета за сигурност на ООН, но ЕС, т.е. Съветът на ЕС има решения в тази посока и те са ясни, експлицитни. Всичко е описано вътре. Така че ние като държава-член на ЕС, участвала във взимането на тези решения, гласувала е за тях, трябва да ги спазваме. Ясно е, че когато има съмнения, вътре даже експлицитно също е казано, че когато една държава има информация или разполага с информация, която й дава достатъчно основание да се съмнява в определени доставки в посока Сирия е длъжна, може да забрани прелитането на съответните въздухоплавателни средства или да направи проверка. Длъжна е да го направи. Т.е. аз затова веднага предложих, ако нашите руски колеги желаят и се съгласят, на някои от българските летища съвсем спокойно могат да кацнат, да проверим товара. Ако става въпрос наистина за хуманитарна помощ, те могат да продължат. Само че ние имахме информация, която за съжаление отиваше в друга посока.

Ето това искам да попитам – тази информация откъде дойде, че руските самолети са пълни с оръжие за режима на Башар Асад?

Никой не е казвал с какво са били пълни. Казвам, че ние сме получили информация, ние си имаме служби, имаме си достатъчно институции, които отговарят за това да дават информация на българското правителство, за да може то да взима информирани и компетентни решения. В случая те са си свършили работата и ние сме взели такова решение.

Въпросът е български служби ли предупредиха затова или имате информация от чужди служби?

Имаме си институции. Те работят. Това, което искам да добавя, също така, че преди няколко часа, буквално, министърът на външните работи на Руската федерация, господин Лавров, призна и каза ясно, че Русия доставя въоръжение и разбира се военен персонал за Сирия. Така че ние сме имали изпреварваща информация в случая. Пак повтарям – ако става въпрос за хуманитарна помощ, съвсем спокойно нашите руски колеги могат да минат, ще им дадем разрешително, могат да преминат през България, ако позволят, разбира се, да проверим товара, който носят.

Отказвате да кажете, обаче, български служби или чужди служби са предупредили?

Аз мисля, че казах.

Вие мислите, че сте казали. Аз мисля, че разбрах, дано и зрителите са разбрали. Това, което аз разбрах, а пък вие мислите, че сте казали.

Точно.

Сега, няколко неща, обаче, са важни да уточним. Първо, защо пропуснахме, обаче, един самолет преди това?

Той минава през съвсем друг разрешителен режим. Тук става въпрос за дипломатическа мисия. Ние такава не можем да откажем в този случай. Ние не отказваме всички полети. Става въпрос за съвсем друг вид разрешително, става въпрос за съвсем друг режим, за различна парадигма, в която сме работили в случая. Когато става въпрос за дипломатически персонал, който лети от едно място за друго, ние нямаме причини да им отказваме.

Ако руснаците поставят във всеки самолет с оръжие по двама дипломати, какво правим? Какъв е правилникът?

Това е друг тип самолет изобщо. Той не може да пренася.

Така ли? Какъв беше самолетът, който премина?

ИЛ-62. Той пак е голям самолет, но не може да пренася тежко въоръжение.

А на какви самолети отказваме?

Те бяха съвсем друг тип, военно-транспортни самолети.

Добре. Ако има във военно-транспортните самолети дипломати, какъв казус е тогава?

Не, не ми поставяйте такива сега...

Да не подсещаме руснаците как да доставят оръжие. Добре. Питам, длъжна съм да попитам.

Ние сме наясно, комуникираме си с всички, както и с нашите партньори и съюзници, така и с руските колеги. Ако те желаят да преминат през територията на България, пак ще го повторя, ще издадем разрешително, само ако се съгласят обаче да проверим какво се извозва.

Това нещо вие казахте ли го лично или по някакъв официален път на руската страна?

Тепърва ни предстоят разговори. И разбира се, ще стигнем до съгласие, надявам се.

Т.е. все още предложението е само устно и е заявено пред българските медии?

Това си е политическа позиция. Тя, освен че е заявена пред българските медии, тя е официална. Аз съм външен министър в крайна сметка.

Сега, още няколко важни детайла да уточним. Разбрах, че решението за отказ за коридор по закон, така да се каже, формално, изцяло е в правомощията на вашето министерство и ваш лично. Т.е. вие сте човекът, който официално и формално е отказал коридор на руските самолети? Обаче, господин Митов, аз говорих с министър Ненчев преди ден, ясно е че едно такова решение не можете да вземете сам. Говорили сте с Ненчев, той си призна. Но кажете, когато стана ясно, че ще има такъв казус, на кого първо се обадихте – на премиера Борисов или на президента Плевнелиев?

Едно ще кажа – когато става въпрос за такива неща, позициите разбира се са координирани, но зависи от Външно министерство и от прерогативите на външния министър и това е достатъчно.

Искате да кажете, че ако някой от премиера или президента не е съгласен с вашето решение…?

Чакайте. Не е вярно. За да се взимат такива решения, те се правят на основата на определен тип информация и аз си нося отговорността за това. Разбира се, че президентът излезе с изявление днес.

Борисов, обаче, не е излязъл с изявление.

Защо трябва всички да го правят?

Разговаряхте ли с премиера Борисов?

Защо трябва всички да се изказват по една тема? Аз съм компетентният орган в случая, ето отговарям ви на въпросите. Разбира се, че премиерът е уведомен, президентът знае, военният министър знае. Ние си говорим в тази държава и в това правителство. Не е като да не си координираме действията.

Имаше ли разногласие в българските власти по отношение на това дали да разрешите коридор или не?

Ако е имало разногласия, те щяха да станат явни, очевидно няма.

Очевидно няма, т.е. няма – не очевидно, няма – категорично?

Очевидно няма означава – няма.

Добре. Искам всичко да изясним, защото това ми се струва много сериозен казус.

Видели ли сте някакви разногласия?

Не. Просто не съм чула премиера Борисов, затова искам да изясня.

Защо трябва премиерът и цялата държава да говорят за едно и също? Аз съм тук, защото съм компетентният орган по въпроса. Защо трябва всички да се изказват по темата? И президентът се изказа. Какво искаме сега? Това в крайна сметка не е някаква драма. Не се е случило кой знае какво. Това си е суверенно решение на една държава.

Наистина ли смятате, че не е драма, защото руската страна доста гневно реагира, доколкото разбрах?

Разбира се, че не е. Руската страна, определени хора в руската страна може да са реагирали гневно. Разбира се, ние сме на мнение, че трябва малко по-неемоционално да се гледа на тези неща. Ние сме обвързани, както вече казах, с определени решения на Съвета на ЕС. Всички държави са длъжни да ги спазват. Имали сме причина да откажем в случая разрешително и сме го направили. Също така и казваме как може да бъде разрешен въпросът.

Т.е. единственият начин да преминат руски транспортни самолети през България е, ако бъдат проверени на българска територия. Така можем да обобщим.

Естествено.

Тезите на опозицията, обаче, на БСП и мисля, че и на „Атака“, това решение да откажем този коридор, не е взето автентично, не е българско решение. Това решение е взето под натиск на САЩ и някои държави от Европа.

Не сме гледали зад всеки ъгъл някой друг. България си има институции, те функционират достатъчно добре, както се вижда и ние си взимаме суверенни решения. Разбира се, ние сме членове на ЕС и на НАТО. Решенията, които вече сме взели и зад които всички сме застанали, трябва да си ги спазваме. Както ние искаме от другите държави да спазват определен тип норми, така и от нас се изисква това. И аз мисля, че то е в интерес на всички ни.

Въпросът е, че това е суверенно решение, не е взето под натиск, не е имало колебания дали да бъде взето?

Естествено. Когато имаме информация, която ни дава основание да се съмняваме в нещо, ние сме си взели решението.

И сега другите въпроси, които са малко извън самата дипломация. Въпрос и на политика, господин Митов, има упреци и самият Лавров, и руснаците казват, че всъщност те доставят оръжие на светския режим на Башар Асад, който се бори срещу „Ислямска държава“ и на практика ние се превръщаме в пречка да бъде въоръжен един светски режим, който се превръща в преграда пред „Ислямска държава“, която оставя след себе си руини?

Този светски режим, ако изобщо, можем да го наречем така, вече години наред, първо, не само че не може да се справи с „Ислямска държава“ , а фактически се превърна в едно от условията за нейното създаване и разширяване. Защото в един момент този светски режим, който започна да избива собствения си народ, Башар Асад е човек, който започна война срещу собствения си народ, дори си позволи да използва химическо оръжие. Затова и Съветът на ЕС е взел решенията, които е взел. Това от една страна. От друга страна, като само той може да се справи, защо не се е справил до момента? В крайна сметка, в един момент Башар Асад използваше „Ислямска държава“, той не се занимаваше с тях, не се биеше с тях, за да може сирийската опозиция, Свободната сирийска армия да се бие на два фронта, срещу него и срещу „Ислямска държава“. Така че аз смея да твърдя, че Башар Асад е част от проблема. Той никога до момента не е бил част от решението. И за да имаме тази разрастваща се така наречена „Ислямска държава“ и коалиция от екстремисти, той е част от процеса на създаването й. Тя вече излезе от контрол, за съжаление. Но ако ние искаме да се справим категорично с проблема, тук трябва обща политическа международна воля. Русия трябва да разбере, че трябва да стане част от общите усилия. Сепаративни подходи в случая няма да решат проблема.

Знаете ли какво си мисля, слушам ви много внимателно, защото дали сме уверени в това, което прави европейската и натовската политика, дали е 100% вярна? Сещам се за два примера. Садам Хюсеин беше диктатор, това е безспорно, всички познаваме бежанците. Дали стана Ирак по-демократична и по-спокойна страна, след като беше свален от власт? Това че Кадафи беше диктатор, чудовище също е без съмнение. Но Кадафи спираше мигрантите от Африка за Европа. Сега Либия е една руина. Въпросът е дали Европа знае и Америка какво правят? Дали знаем какво правим?

Сирийската ситуация е много по-различна от ситуацията в Ирак и Либия. Вие помните, че Либия преди да бъде свален Кадафи, там започна същата гражданска война. НАТО практически това, което направи е да помогне на тези хора да се справи по-бързо с Кадафи. Това че Либия в момента е в руини не е вина на НАТО, на ЕС или въобще на Атлантическата общност. Тези държави имат друг тип проблеми. Това са – голяма част от тях са свързани с липсата на каквато и да била държавническа традиция, те до голяма степен са и изкуствени държави, някои от тях.

Това е безспорно. Либия е самият факт на изкуствена държава по своя генезис. Въпросът беше дали не е по-умно стратегически да оставиш един диктатор?

Ние как ще подкрепяме диктатори в случая, когато собствените им хора се опитват да ги изгонят? Как ще подкрепяме диктатори ние?

Вижте какво стана сега с Либия и с Ирак.

Очевидно е, че регионът трябва да мине през определен тип трансформация. Ние не искаме да виждаме хора да умират. Не искаме да виждаме конфликти, не искаме да виждаме разбити държави. Опитът да се помогне в случая, на места има своя ефект, например в Тунис. И в Тунис беше изгонен диктатор. Тунис в момента е стабилна държава, която активно се опитва да се превърне в демократична, нормална държава, която да бъде пълноценна част от международната общност. Дай Боже, така да бъде. България, между другото, допринася много затова. Затова има и добри примери, не само лошо. И там беше свален диктатор, но нищо не доведе до дестабилизация и гражданска война.

Поставям тази тема, защото ми се струва, че не трябва да гледаме на всяко решение като абсолютната истина да се търси това, което е полезно за Европа, света и хората.

Със сигурност. Ние го търсим. Въпросът е, че тук, когато става въпрос за избор между едно зло и друго зло някои казват дайте да изберем по-малкото зло. Добре. Обаче трябва да намерим и решение на това как да процедираме с един човек, който започна да избива собствения си народ. Как ще накараме сирийската опозиция да седне на една маса с човек, който години наред ги избива и тормози. Ние сигурни ли сме, че оръжието което се доставя в момента там в полза на режима на Асад няма да бъде използвано срещу същите тези хора, които не са екстремисти. Те се бият срещу Башар Асад.

Ето в това не можете да бъдете сигурни. Обаче има още една тема в нашия разговор и е много важно да я започнем. Темата бежанците, мигрантите – може би е по-точният термин, вие ще кажете как предпочитате. Две мнения се чуха – едното е това на Саркози, който каза България и още две държави да се превърнат в санитарен кордон, да се превърнем в нещо като бариера и да приемаме ние тук бежанците. И вашата теза, господин Митов, която казахте – трябва да направим бежански центрове извън ЕС. Коя теза ще победи?

Аз Саркози няма и да го коментирам, честно казано.

Но това е много обидно, което каза той, нали?

Със сигурност не е в тона на възпитанието, което очаквам от него.

Да не говорим колко е чудовищно, ако се реализира този план?

Разбира се. Не бих го и коментирал. Той не съществува като теза в рамките на разговора, който водим. Саркози не е част от разговора в този момент. Въпросът е, че ние имаме няколко посоки, в които трябва да се движим. Първо, разбира се, трябва да се реши бързо, спешно без никакво отлагане проблемът ИДИЛ и трябва да се стигне до стабилизация на Сирия. Разбитите държави, провалената държавност трябва да спре да води до увеличаване на миграционните потоци – били те бежански или икономически мигранти. Защото има и едното, и другото. И аз вече отдавна съм настоял, и не само аз разбира се, за разграничаване на едното и другото. Има хора в нужда, има хора в беда, на които трябва да им се помага.

Днес и Меркел каза, че ще бъдат върнати тези, които всъщност са просто икономически имигранти.

Точно така. това започва да се случва в Европа и така трябва да се действа. Второ, обаче, трябва да се знае, че бежанският статут, дори и хората, които са бежанци и бягат от ужаса на войната, бежанският статут не дава право на постоянно, завинаги пребиваване в рамките на определена държава, била тя от ЕС или не.

В какъв срок, докога? Докога един бежанец може да остане?

Когато се създаде стабилна среда, в която те могат да се върнат и да участват в реконструкцията на собствената си държава, тогава и те могат да бъдат репатрирани.

Вие чухте ли днес какво предложи Саудитска Арабия, какво невероятно цинично предложение направи – да финансира 200 джамии в Германия за бежанците?

Няма да го коментира, защото това няма да стане. Въпросът е, че ние трябва да направим това разграничение. Разбира се, да се справим възможно най-бързо с конфликта в Сирия. Това може да стане само през единодействие, не през еднолични акции и в разговор с много по-активно участие на държавите в региона. Някои от тях изпуснаха ситуацията от ръце.

Кои?

Не са една и две. Няма да ги споменавам. Но въпросът е, че трябва всички да сме наясно, че това е първо проблем за региона, после за всички останали и трябва да действаме заедно. Когато говорим за миграционен натиск, трябва да е ясно, че борбата с нелегален трафик на хора е огромен проблем. И дори и да решим, аз се страхувам, че дори и да решим проблема в Сирия, бежанският натиск няма да отслабне, поради простата причина, че трафикът с хора се е превърнал в доходен бизнес. Те ходят, рекрутират хора, лъжат ги какво ги очаква от другата страна и какво бъдеще могат да имат и им създават фалшиви илюзии, играят си със съдбата и живота на тези хора. Знаете колко хора умряха, опитвайки се да прекосят Средиземно море, опитвайки се да стигнат до определени дестинации. Този бизнес е жесток и трябва да бъде преследван по най-жестокия начин. Затова ЕС трябва да наложим на всички свои държави-членки, това което България вече прави, без никой да й го налага, говорейки за суверенни решения, да увеличим наказанията по отношение на феномена трафик на хора.

Как Европа ще изгради единна позиция, като дори само хората, които са около нас разсъждаваме по различен начин? Днес България казва в лицето на вицепремиера Румяна Бъчварова – не обвързваме влизането ни в „Шенген“ с квотата за бежанци. Румъния казва – не, ние обвързваме влизането ни в „Шенген“ с това дали ще приемем бежанци. Чехия и Словакия казват няма да приемаме и не се съобразяваме с европейските квоти. Словакия казва нямаме една джамия, никакъв комфорт за бежанците не можем да създадем. Ние ли сме най-кротичките, господин Митов?

Защо да сме кротички? Ние сме достатъчно гръмогласни, бих казал, по отношение на много неща. Вие досега ме питахте за едни неща, за които изобщо не изглеждахме кротички.

За вашата идея за бежански център извън Европа, тя е изключително уместна. Дано успеете да я устоите.

Тази идея е не само наша, тя е и на други държави-членки на ЕС и трябва да се осъществи, за да не се стимулират миграционни потоци в посока Европа. Тези бежански центрове могат да се изградят на много места. Ще намерим общ подход. ЕС винаги в кризисни ситуации се е справял. Ясно е, че от различни места се чуват различни послания и различни намерения. Но в крайна сметка солидарността и отговорността в рамките на ЕС трябва да приемат някаква форма и това съм убеден, че ще се случи.

Много благодаря за този разговор.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения