Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в интервю за БТА.

Министър Калфин, обявихте заетостта като приоритет за следващите месеци и до края на мандата на този кабинет. Какви конкретни мерки предвиждате за повишаване на заетостта?

Винаги ще започвам с твърдението, че заетостта се създава от реалния сектор. Ние трудно можем да повишим заетостта само с мерки от бюджета, било то от българския или от европейския. До голяма степен заетостта е отражение на развитието на икономиката. Това, което ще правим приоритетно през следващия период, е да насочим публичните средства, които имаме, към трудни групи. Оказва се, че в България колкото и да се развива икономиката, има една група български граждани, които при всички случаи остават извън трудовия пазар.

Какъв е профилът на тези хора?

Голяма част от тях са млади хора, около половината са в предпенсионна възраст - в последните десет години преди пенсия, много от тях обаче са хора с ниско образование. Като казвам ниско, имам предвид с основно или с под основно образование и без никакви умения. Голяма част от тези хора живеят в малки, отдалечени места и общини. Това е общо взето профилът на хората, които са извън пазара на труда. Имаме проблем с мотивацията, особено на част от младите хора и трябва да ги убедим, че е добре да влязат в някаква социална система, каквато например е системата по заетостта. Там да получат съвет, подготовка, обучение, насочване. Много по-лесно е това да се направи с хората в по-зряла възраст, които имат вече трудови навици.

Програмите, които правим, са насочени към тези групи. Като пример мога да дам дневната заетост, по която вече имаме близо 60 хиляди трудови договора. Комбинирано с промените в Закона за насърчаване на заетостта, които дават възможност да се субсидират селскостопански производители, да наемат безработни, както и с подготовката за предоставяне на ваучери за услуги по домовете, тези мерки ще дадат възможност да се създадат работни места в отдалечени региони.

Услугите по домовете, социалните грижи и други са практика в цяла Европа. От разговорите с колеги от други страни разбирам, че хората в предпенсионна възраст са ангажирани именно с подобни мерки. Такъв е и примерът в България - лични асистенти, подпомагане на деца, възрастни хора, услуги по домовете и други. С подобна програма се надяваме да стигнем и до тази група.

Обърнал съм се към работодателите и синдикатите с молба за инициативи от тяхна страна как бихме могли да подпомогнем с публични средства те да наемат хора в предпенсионна възраст. До края на месеца очаквам отговорите. Програмите, които са работили в предишни години, са били сто процента субсидирани и основно, свързани с публичния сектор - общини, училища.

Каква е била ефективността на тези програми?

Не, не са били ефективни, проблемът е, че когато субсидията свършва, човекът остава пак без работа. Затова искам предложения за ангажимента на бизнеса, така че ние да му помогнем, но и той да даде трайна перспектива на тези хора да могат да довършат трудовия си стаж на работа. Така и ефективността ще бъде по-голяма и много повече хора ще бъдат обхванати от тези средства. Това са средствата за увеличение на заетостта, които развиваме.

От европейските вече работят програмите за младежка заетост, сега разработваме нови програми за хората в предпенсионна възраст. Проблем също е да подпомогнем хора с увреждания да стигнат до пазара на труда, разбира се, съобразено с техните възможности. Досега програмите за тях бяха сто процента субсидирани и в момента, в който свърши субсидията, свършва и програмата, а човека пак остава на улицата. Натам е насочена публичната ни дейност - към най-застрашените и най-рисковите групи.

Какво ще направите за тези млади хора, които нямат никакво желание да работят и стоят по кафенетата?

Ние имаме доста добра картина за тези хора. Между другото, у нас младежката безработица до 24 години е по-ниска от тази в ЕС, но пак има голям за нашите мащаби контингент от млади хора, които не виждат смисъл и не проявяват интерес да влязат на пазара на труда. Те също са различни. Част от тях са с много ниско образование, отпаднали от училище още на ранните етапи. На тях можем да предложим професионално обучение, квалификация, придобиване на професия. Въпросът е да ги убедим, че трябва да влязат в тази система. За целта вече назначаваме младежки трудови медиатори, които са в ромски квартали, в области, в които безработните са повече.

Каква е ефективността на медиаторите?

Последните данни са, че има 1700 души, които са доведени от медиаторите в Бюрата по труда. Има много добри практики. В Регионалната служба по заетост в Русе се наемат студенти на стаж. Те се опитват да мотивират други млади хора, като им представят различни програми и мерки. Има няколко причини, с които много трудно можем да се преборим - огромната част от младите хора очакват много по-високи заплати. Тогава, когато говорим за минимална работна заплата, у много от тях това буди усмивка, въпреки аргументите, че това е начална заплата, че трябва да придобият умения, знания, за да имат претенции за повече. Има различни обяснения - някои от тях работят сезонна работа за по три-четири месеца в чужбина, изкарват някакви пари, които харчат през останалата част от годината. На други от тях родителите са в чужбина и ги осигуряват със средства.

По-висока минимална работна заплата ще накара ли тези хора да работят тук?

Минималната работна заплата е по принцип регулатор на средните работни заплати, но тя е единственият инструмент, който има държавата. Аз си мисля, че и българският бизнес осъзнава, че икономиката ни не може да се държи на ниска минимална работна заплата. Значителното й увеличаване не става за няколко месеца. Целта трябва да бъде икономика с много по-високо заплащане.

Твърдо следвате позицията, че минималната работна заплата трябва да расте, за да се намалява и младежката безработица?

Точно така. Минималната работна заплата трябва да расте, средната също, това прави привлекателна работата за един млад човек.

Верни ли са твърденията на бизнеса, че когато се намалява разликата между минималната и средната работна заплата, безработицата расте?

Ние сме поръчвали доста изследвания, но тази теза не се потвърждава, включително и от последното проучване на БАН. Единадесет процента от заетите получават минимална работна заплата в страната. Тя не е мотив за уволнение на хора и за увеличаване на безработицата. Това не се вижда от статистиката. Когато се работи с числа, има много спекулативни и подвеждащи данни. Работодателите говорят за средна работна заплата, а в цяла Европа се говори за медианни работни заплати - не каква е средната между най-високата и най-ниската, а къде е най-голямото струпване на работни заплати и това е по-добрият критерий. За съжаление, нашата статистика прави един път на четири години подобни изследвания. Но така или иначе, в България, съотношението между минимална работна заплата и медианна работна заплата е на средните европейски равнища, така че няма никакви опасения, че сме стигнали някакви критични стойности, които едва ли не ще дръпнат назад икономиката на страната.

Ще предизвикате ли разговори минималната работна заплата да се договаря между работодатели и синдикати?

Това е най-добрият вариант и ще предложа на социалните партньори механизми, по които двупартитният диалог между синдикати и работодатели да бъде водещ. Нека те се договарят, включително и за минималната работна заплата, но трябва да поемат ангажимент, че представляват съответните сектори.

Следващата година ще има поредно преброяване на работодатели и синдикати, така че да се установи тяхната представителност. Надявам се, това да е мотив те да потърсят възможност да представляват всички икономически сектори, така че този диалог да е пълноценен. Не е нормално, когато в част от икономическите дейности няма двама партньори, които да седнат да преговарят

Промени ли се механизмът за нарастване на минималната работна заплата след критиките от страна на бизнеса?

Това предложение, което направихме, не е ново, правено е и преди това. Идеята беше да се задвижи колелото, да започне работата на съответната работна група и целта беше да видим реакциите. Можем да излезем с подобряване на това предложение за механизъм. Има искане от синдикатите и от работодателите България да ратифицира една от конвенциите на Международната организация по труда, която дава механизъм за определяне на минималните работни заплати.

Какво е заложено в механизма за определяне на минималната работна заплата?

Този механизъм не е конкретна формула, но там се говори какви критерии трябва да бъдат заложени - икономически и социални.Но при всички случаи никой не трябва да си мисли, че ние ще заковем минималната работна заплата на тези равнища и тя примерно ще се увеличава само с равнището на инфлацията или нещо подобно. Това ще бъде убийствено за икономиката дългосрочно. Не може бързо да очакваме промяна, но трябва да поставим за цел доходите в България да вървят нагоре и да се изравняват с тези на общия европейски пазар. Това става с инвестиции в енергийна ефективност, в по-добра производителност, в образование и професионална квалификация. Трябва да дадем възможност на тези инвестиции, но този процес трябва да се насочи и да има ясна цел.

Как ще отговорите на исканията на работодателите да се премахнат минималните осигурителни доходи?

Ако си представим, че утре изчезне договарянето на минимални осигурителни доходи, това първо означава, че изчезва двупартитният диалог, нещо, което се опитваме да насърчаваме - разговори между работодатели и синдикати, без намесата на държавата. Второ, ще се върнем на старите практики, които наложиха въвеждането на минималните осигурителни доходи - минималната работна заплата да е този инструмент, който влияе върху доходите. Сега в голяма част от икономическите дейности също минималните осигурителни доходи се въртят около минималната работна заплата.

Премахването на тази практика не би решило нито един въпрос и ще се върнем към старите проблеми. Практиката може да се подобри и развие. Най-добрият вариант за развитие е, синдикатите и работодателите да договарят минимални работни заплати. И когато това започне да се случва, тогава би могло да се договори отпадане на минималните осигурителни прагове.

Една малко по различна тема. Каква е позицията Ви като вицепремиер за конфликта в Гърмен? Какво да се направи, за да се предотвратят занапред подобни конфликти и нараства ли нетърпимостта ни един към друг?

Нетърпимостта нараства тогава, когато има чувство за несправедливост, чувство, че някой се третира по по-различен начин от всички останали в държавата. Точно това държавата трябва да изкорени - че има различно отношение към различните хора.

Да, незаконните постройки би трябвало да се бутнат, но хората, и България като страна по различни международни конвенции, не могат просто да бъдат оставени на поляната или да бъдат изселени, или жителите на една община да кажат - този квартал го махнете в някоя друга община. Коя е тази община, това е абсурдно. Тогава, когато се въвеждат такива практики, трябва да има организация. На тези хора, на които се бутат къщите, трябва да им се предостави някаква възможност, перспектива, че могат да направят нещо законно - възможност да си купят парцел, да им се предложат типови проекти за къщи, които не са скъпи. В Гърмен проблемът е отпреди 60 години.Къщите трябва да бъдат бутнати, но в момента, в който вече има създадена перспектива. Но тук отношението не трябва да е само към жителите на Гърмен и към кв. "Кремиковци". Сега строителният надзор е свален на общинско равнище, аз не знам да има двор без незаконна постройка, узаконен балкон в София или законни гаражни клетки, които никнат като гъби. Държавата трябва да работи еднакво за всички, да не създава впечатление, че за едни работи по един начин, а за други по друг.

Има ли конкретни програми за заетост и интеграция на бежанците?

В националния план по заетостта са предвидени бройки за бежанци, има и възможности по европейските програми. Проблемът с бежанците в България е, че голяма част от тях гледат на нашата страна като на транзитна точка. Записаните в Бюрата по труда са около 30 души, които си търсят работа. Има бежанци, които работят вече по националната програма със субсидирана заетост. Появяват се и работодатели, които активно търсят възможност да помогнат на бежанците - да ги вземат на работа и да им потърсят жилищно настаняване.Работещите бежанци са в кол центрове, в различен вид бизнес, има и такива, които работят в центрове за бежанци.

Решението за бежанците трябва да бъде европейско.Тези хора трябва да имат интерес, за да останат в България и когато нямат интерес, нямаме механизми да ги задържим. Трябва да се търсят европейски решения на проблема. С тази извънредна ситуация, породена от бежанския натиск, няма как да се справи нито една страна поотделно. Даже най-богатата икономика Германия потърси помощ от ЕС.