Вчера говорихме за газ пропан-бутан, който вече може да бъде продаван в бензиностанции, да бъде пълнен в бутилки за домакински нужди. Това предвиждат приетите промени в Закона за данъчните складове и акцизите, одобрени на първо четене от Бюджетната комисия през миналата седмица. С тях се маха забраната пълненето на бутилки да става единствено в акцизни складове. Затова колко опасна е една такава промяна, още вчера говорихме с Андрей Делчев – изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация, а днес от правителствена гледна точка. В студиото, обещано, вече е вицепремиерът Томислав Дончев. Господин Делчев вчера каза, че никой не е потърсил тяхното мнение. Предложението беше гласувано още в началото на м. септември на заседание на Министерския съвет. Защо не се стигна до браншовата асоциация?
Процедурата не е приключила. Преди да бъде приета на второ четене и да влезе в сила, има достатъчно време. Това, което се случва в момента е този експертен или обществен дебат, от който има нужда. Въпрос на аргументи. От една страна, аз да кажа като главен газов специалист на републиката, че мотивите на Министерство на финансите, на колегите са ясни. От една страна това е шанс за по-добър контрол, така считат те, и може би, улеснение на потребителя. Очевидно има и други аргументи. Между първо и второ четене нека да се прецени кои аргументи ще натежат. Никой няма намерение, специално по отношение на тази тема, да проявява инат.
Всъщност, спорът е икономическите аргументи срещу безопасността на тези, които зареждат на газстанциите?
Очевидно е, че никой не иска и не бива да прави компромиси с безопасността. Ако има достатъчно аргументи в тази посока, колегите, убеден съм, са в състояние да преразгледат това си предложение. Разбира се, то е в ръцете на депутатите вече.
Любопитното е, че въпреки че в момента има забрана, която е действаща, тя не се спазва и много от инцидентите стават точно на бензиностанции. Кой следи затова да се спазва подобна забрана?
Има редица служби, които бяха във фокуса на общественото внимание, основно структури към Министерство на икономиката, които следят за безопасността, адекватността на техническите съоръжения. Само че едно е това да се случва регламентирано, което означава, че тази дейност е под стриктен контрол на всички, които трябва да го упражняват. Съвсем друго е това, което имаме към момента – да се случва нерегламентирано. Именно, затова вероятно се случват инциденти. Факт е, че от потребителска гледна точка, очевидно има интерес към такава услуга. Остават чисто фискалните елементи, свързани с по-добрия контрол и разбира се на трето, а всъщност на първо място, безопасността. Тя, според мен, би трябвало да бъде водещият фактор.
Цената на природния газ пада с 14,26% от октомври, такива бяха гръмките заглавия миналата седмица. Това как ще се отрази на потребителите?
При всички случаи, когато цената на една такава ключова суровина като газа пада, би следвало да се отрази добре. КЕВР вече направи анонс в тази посока. Тук интересният детайл, който е изцяло в правомощията на комисията, която взема решение, как това ще се отрази, от една страна, на потребителите на парно. И от друга страна, как ще се отрази, може би не веднага, на цената на ел.енергията. Защото, нека да не забравяме, че ТЕЦ-овете, всъщност освен топлина, те произвеждат и ел.енергия, така наречените когенерации. И тук експертите на комисията трябва изключително внимателно да преценят коя цена с колко ще отиде надолу – цената на парното и респективно цената на тока, произвеждана от централи, които работят на природен газ.
Възможно ли е това да се случи? Електроразпределителните дружества биха ли казали „да“ на промяна в посока надолу на цената на тока?
Това е решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Както сте обърнали внимание, тя взема своите решения според разчетите, които има. За зло или за добро, без значение кой е казал „да“ или „не“, тя затова е независима.
Добре. Като говорим за КЕВР – намалиха цената на парното, в София например сметките от новия сезон щели да са с 20% надолу в сравнение с миналата зима. Ще успее ли обаче общинското дружество, което знаем е на ръба на фалита, да понесе едно подобно намаление на цената?
Намалението не е вследствие на спонтанното желание на господин Иванов, например, или вследствие желанието на потребителя. То е вследствие падането на цената на суровината. Т.е. базирано е изцяло на пазарни принципи. В този смисъл въпросът е не съвсем основателен. Разбирам, някой да беше намалил цената, защото така им се иска на потребителите, което в краткосрочен план би било…
Не, мисълта ми е, ако това дружество има проблем с финансирането, по-логично е да задържи цената и тези 20% да ползва за справяне със ситуацията, в която е оставено?
Това, което трябва да направи комисията спрямо действащите формули, спрямо действащия ценови модел. Щом има намаляване цената на суровината, това да се отрази на цената на произвежданата продукция. Щом суровината отива надолу, цената на произведената продукция, т.е. отоплението, топлината, би следвало също да отиде надолу. Същата е зависимостта с ел.енергията. Когато примерно се коментира повишаване или намаляване на цената на ел.енергията, това може да се случи само на база реални пазарни предпоставки – колко струва ел.енергията, която се произвежда. Абсолютно същото.
Иван Иванов ще питаме много детайлно по този въпрос. Сега, към нещо, което сме обсъждали при последното ви гостуване. През април още обявихте, че новият Закон за обществените поръчки е готов като текст. Докъде стигна приемането му?
Заедно с един друг много важен закон, така нареченият Закон за еврофондовете, те са пред първо четене в пленарна зала, минаха през почти всички комисии. Много съм радостен и благодаря за изключително разнородната подкрепа, практически от целия политически спектър, мисля че дори няма нито един глас „против“ в момента, което е важно, защото тези два закона е необходимо, така да не употребявам по-силни думи, да бъдат приети преди края на годината, за да могат да бъдат факт, да влязат в сила от началото на 2016 г. Ние вече сме в нов програмен период и аз искам изпълнението на проектите да тече съобразно това ново и много по-модерно и адекватно спрямо нуждите на всички, законодателство.
Очаквате ли да бъдете бламирани пак от коалиционни партньори? Тъй като АБВ казаха, че рядко обсъждате с тях законопроектите, които влизат за гласуване.
Двата законопроекта са толкова обсъждани, колкото е могло да бъдат обсъждани.
То и антикорупционният закон беше обсъждан, но не мина.
Не е съвсем така. Примерно, със Закона за обществените поръчки само преди внасянето в Министерски съвет сме отразили над 700 коментара и предложения, не само от колеги министри, от различни браншови, експертни, неправителствени организации – опитали сме се всяко добро предложение, всяко ценно мнение да доведе до някакъв вид промяна, доколкото това е възможно. А и неща, които по отношение на тях може да бъде воден емоционален политически дебат, има неща, по отношение на които, един подобен дебат е труден. Специално Законът за обществените поръчки, той в една съществена, разбира се не в цялата си част, транспонира промените в новите европейски директиви. Какъвто и дебат да се води по темата, България в крайна сметка има ангажимент на транспонира европейското законодателство в сферата на обществените поръчки до април месец 2016 г. Отделно сме се постарали в текста да приложим целият и добър, и травматичен опит, който имаме през последните години. Претендирам, че текстът е много по-добър от стария, който се прилага над десетилетие, вече е загубил собствен облик. Толкова е кърпена една промяна върху друга, че тези които прилагат закона, с основание казват, че той вече е труден за прилагане. Новият закон със сигурност ще уреди по много по-адекватен начин тези сложни, понякога конфликти, обществени отношения, свързани с възлагането на обществени поръчки. Разбира се, илюзия е, че законът сам по себе си изведнъж ще нареди всичко. За да имаме добър ефект, освен добър закон, трябва адекватна контролна система, която да следи за спазването на закона. Само законът все още не е гаранция, че всичко е наред.
Практиката точните хора да получават точните обществени поръчки ще спре ли с приемането на този закон през 2016 г.?
Това не е само български проблем.
Не е, но е и български.
И български. Понякога особено български проблем. Законът си поставя две малко взаимоизключващи се цели. Мисля, че сме намерили баланса – от една страна да има качествен контрол, от друга страна – самата процедура, като административен товар, за този, който я организира, за този който участва, често говорим за шансовете, за достъпа на бизнеса, особено на малките и средни предприятия до този ресурс, административният товар, документите, които трябва да попълниш, времето, което трябва да разходиш – да е много по-малко. В някаква степен едното противоречи на другото, защото по-големият бюрократичен натиск, което се приема като нещо, което допринася за контрола. Но мисля, че сме намерили добрата кройка. От една страна, да има гаранция за добър контрол, от друга – процедурата да е много по-близка до интуитивните права, които следват в ежедневието.
Заговорихме за еврофондовете – 11 големи ВиК проекти за стотици милиони няма да успеят да приключат в срок и няма как да се получат евросредствата. Краят на тази година е срокът, който имат. Има ли опасност да загубим някакви евросредства от фондовете?
Това е последната година от стария програмен период. Всичко, което не бъде платено в рамките на годината, България губи възможност да го ползва като финансиране. Аз /…/ на такъв относително ранен етап, защото все още има поне три месеца за работа или малко повече от 3 месеца и финалната сметка с какъв процент платени средства ще приключим програмният период, това няма да е известно нито на 31 декември, нито на 1 януари. Вероятно ще бъда в състояние да ви кажа точното число не по-рано от средата на февруари. По една добра причина - на база последните ръководства на комисията, ние имаме право да плащаме вътре в страната буквално до 31 декември. Колкото до закъснели проекти – да, има закъснели проекти по различни причини – недобра организация при възлагането. Имаме случаи, където възлагането, точно чрез обществени поръчки е отнемало близо година. Имаме закъснели проекти вследствие промяната в законодателството преди година и малко повече и забавеният режим за отчуждаване. Имаме проекти, които са натрупали закъснения от близо година по такива съображения. Да не забравяме, че в предишния програмен период, България освен, че започна късно, реално малко повече от две години след началото на програмния период, тя имаше две кризи в управлението на еврфонодовете – едната в периода 2009 г., а другата не беше чак толкова отдавна – тя беше преди една година. И да стигнем до ВиК проектите, макар че това, което ще кажа важи не само за тях.
Въпросът със санирането също е отворен.
Ние имаме достатъчно гъвкавост. Ако част, не целият, ако част от даден проект няма как да бъде изпълнен, чисто физически, ние можем да отрежем и да кажем – ето тази част, който е на стойност 5 милиона или 10 милиона, ние ще изпълним за сметка на следващия програмен период 2014-2020 г., който вече е стартирал. И това не означава обезателно загуба на средства. Защото ще ви напомня, че специално по Оперативна програма „Околна среда“ ние сме все още в така наречения режим на свръхдоговаряне. Ние сме договорили 120% от бюджета, т.е. договорили сме повече. Така че това отрязване на части от някои проекти, които няма шанс да бъдат изпълнени е дори част от този здравословен механизъм на намаляване на договорените средства, тези на каквато стойност се осъществяват проекти, до близо 100-те процента. За да не се налага, защото има един друг механизъм, за да не се налага, когато дойде 1 януари 2016 г. и има недовършени проекти, ние да ги дофинансираме с бюджет. Защото пък има едно друго правило – проект, стартирал с европейски пари в тези рамки, в които той е описан, той трябва да бъде завършен. И ако той не бъде завършен на 31 декември тази година, ние трябва да го довършим с национални пари. Защото по логиката на колегите от Брюксел, едно парче от път или примерно половин магистрала, или половин мост, в никакъв случай не е действащо съоръжение. Изключително прецизни са изчисленията, които се правят, за да може да избягаме от всички тези рискове, които описах преди малко. Иначе като финансово изпълнение има няколко различни метода на измерване от близо 7 милиарда и 900 милиона, говоря в евро, цялата финансова рамка, ние сме разплатили около 7 милиарда, което означава, че до края на годината, тези три месеца, имаме тежката задача да разплатим около 850 милиона.
Много бързо трябва да минем и през другата важна тема, която се изписа много, чели сте – колко ще ни струват изборите на 25 октомври и референдумът? Понеже през седмица излизаха шокиращи заглавия.
Чак шокиращи заглавия. То си има план-сметка, приета в Министерски съвет. Ако не ме лъже паметта, бяха малко под 50 милиона лева. Факт е, че това са най-скъпите избори, които се правят в момента. Което в никакъв случай, повярвайте ми, не се дължи на желание на правителството да харчи повече пари за избори с цялото осъзнаване, че демокрацията струва скъпо. В крайна сметка изборите не са инвестиционен разход. Когато се отделят средства, ние предпочитаме или те пряко да отиват при хората, или от тях да има като резултат нещо построено. Но има няколко причини затова. Първо, това са избори, които са комбинирани или съчетани с референдум, първо. И второ, което е може би по-важно, ние трябва да следваме стриктно изискванията на Изборния кодекс. А той ни формира ангажимент да провеждаме избори в много малки населени места, в села, които досега не са, или в кметства, в които до момента не са провеждани избори. Тежки и сериозни са извикванията за изборните секции в чужбина. Всичко това увеличава цената. Иначе, бъдете убедени, че на никой не му се дават излишни пари, тези които не оставят никакъв ефект след себе си.
Опасност да останем без бюлетини има ли или ще ни стигнат?
Не, няма такава опасност – и от гледна точка на изборни книжа, и от гледна точка на бюлетини, и от гледна точка на самите бюлетини на референдума, всичко е в процедура. Не очаквам рискове в тази посока. Разбира се, всеки избор крие някакви предизвикателства – някои от тях случайни, някои от тях нарочни. Имахме опит от преди почти две години с нарочни или организирани предизвикателства. Това, което се надявам е да се борим само със стихийните или със случайните, а не тези, които са организирани от човек.
Дано да е така. Благодаря Ви за това гостуване. Вицепремиерът Томислав Дончев с много от актуалните теми, ангажирали вниманието на медиите в последните седмици.