Министърът на земеделието и храните в предаването „Лице в лице” по бТВ

Първият ми гост днес е Десислава Танева, министър на земеделието и храните. Здравейте, госпожо Танева и добре дошли.

Здравейте. Добър ден и на всички слушатели на вашето предаване.

Да. Точно така, защото и по радиото ни слушат освен по телевизията, и по bTV радио ни слушат.

Да. Аз също го слушам bTV радио, особено сутрин като пътувам за работа.

Чудесно. Сега обаче да започнем с многото теми, които се събраха между предишното ви гостуване и сега. Спешни изменения казвате в Закона за храните. Защо спешни? Какво налага спешност в изменението на Закона за храните?

По отношение на Закона за храните ние направихме спешни промени в отделни наредби. Това, което правим в момента, включително и днес имаше работна група, правим изцяло нов закон за храните, съвместно в рамките на работна група за това и с българските производители заинтересовани страни, и с потребителите. Това е изключително важно поради няколко… за постигането на няколко цели. Първо – доверието на потребителя, че като отиде в магазина и си купува храна, тя съответства изцяло на това, което е написано на етикета. Второ – административният порядък в цялата сложност на процедурите за регистрация на отделните обекти и контрола по извършването на дейността им. Новият Закон за храните, който готвим в момента, ще съответства изцяло на правната рамка на европейските регламенти, изцяло нова. И ще даде това административно облекчение, защото има много процедури, които се припокриват. Бизнесът винаги се оплаква от административните тежести на държава или на местна власт, вие го знаете. Всичко това трябва да доведе до един много по-ефективен контрол от страна на Българска агенция по безопасност на храните, така че това, което ние отиваме и си купуваме в магазина, то да съответства на етикета.

Аз ще започна с тези практични за хората въпроси, които вълнуват всекиго от нас, защото сигурно има и административни неща, които трябва да уредите, но те са си за вас.

Така е.

Мен ме интересува наистина – значи ли това, че в момента ние нямаме гаранция, че като си купим едно кисело мляко каквото и да е било, или някакъв продукт – сирене или месо, ние нямаме гаранция, че той е това, което пише?

Не. Има гаранция, но вие знаете, че има и установяване на нарушения, законодателството според мен може да бъде направено още по-стриктно. Санкциите за установяване на съответни нарушения драстично ги завишаваме. Едно от най…

Тоест хванете ли, че някой производител е написал, че се съдържа това и не отговаря, той ще бъде много…

Конфискация на партидата…

Конфискация на партидата?

Да. Вие видяхте, че дори в случаите, на които бяхме свидетели това лято – заразите, които излязоха, затворихме съответната транжорна. Просто наложихме по сегашното законодателство това, което наистина е най-тежкото, защото иначе няма ефектна превенция и риска от повторяемост е много по-висок.

А сега, примерно, когато бяха въведени стандартите, че храните отговарят на Българския държавен стандарт (БДС), сега ако видя такъв продукт, гарантирано ли е, че той наистина отговаря на този стандарт или трябва да имам едно наум, ако не е бил проверен?

Първо, продуктът трябва да отговаря, ако на етикета пише БДС, на БДС, но не всяка партида и не всеки продукт се проверява съдържанието на етикета дали отговаря на действителността по простата причина – ние сме милионно население с ежедневно потребление – Агенцията за безопасността на храните, която осъществява контрола, има 800 инспектора за тази работа. Така че контролът е на анализа на риска, това е безспорно.

Тоест, ако хванете някого, хванете.

Но цялата система от производител до краен потребител трябва да е достатъчна ефективна, така че независимо, че контролът е единствено и само на анализа на риска, той няма как да бъде по друг начин, това да дава висока степен на гаранция, каквато смятам, че има.

Сега да Ви попитам простия въпрос, който също вълнува нас потребителите –кои храни са по-гарантирани като качество – българските храни или вносните храни? Защото аз съм чела, предполагам и нашите зрители, много статии, че в нас щом във веригите не може да има сирене, не може да има мляко се продава за някакви стотинки – просто, то кофичката му струва повече или опаковката му струва повече, кажете кои са по-сигурните храни – българските или вносните?

Когато една храна се предлага в какъвто и да е търговски обект, тя следва да е еднакво сигурна. И в това отношение няма как да разделим вносните стоки от българското производство. Лично аз като потребител предпочитам българското. Но това е в следствие на предпочитание чисто вкусово. Или други мотиви може да има човек. Но по отношение на безопасността, сигурността трябва да е еднаква. Да, има сирене, в което всеки казва: То млякото му струва по-скъпо, като знаем колко струва млякото. Но това е млечен продукт, за да сме стриктни трябва на етикета съдържанието в продукта да е точно описано и да се пише колко е съдържанието на мляко, колко на растителни мазнини. И това не означава, че продуктът не е сигурен, той просто е друг вид продукт. И тези хора, които нямат достатъчно доходи да си купят сирене за 7 лева примерно, което е само от сурово мляко направено, отлежало и т.н., избират продукта с по-ниска цена. Но ние трябва да знаем, че за всички хора, независимо дали са с ниски и с високи доходи, производителите отговарят на потребностите. И когато на пазара има група хора, която не може да си позволи най-хубавото сирене, нормално е да има продукт, който пак е вид сирене и могат да си го позволят.

Разбрах Ви, много хора казват: На мен ми е вкусно, струва 2.50 лева и ми е добре. И разбира се, всеки има право. Въпросът е следният – еднакъв ли е аршинът на Българската агенция за контрол на храните към вносните и към българските? Проверяват ли се вносните продукти?

Категорично се проверяват.

Защото казват, че има едни (не се разбира)… на пазара.

Има, да знам. Ние комуникираме с бранша постоянно. Наистина от българските производители има недоволство относно контрола върху, даже по-скоро вътрешнообщностните доставки, но следва да осъзнаваме, че и една от причините за това отношение е доколко е тази доставка е регламентирана или й е платено ДДС-то. То е 20% и всяка нерегламентирана търговия, която спестява тези 20%, безспорно подбива цената на нашите производители. Но по отношение на контрола, категорична съм, на Българска агенция по безопасност на храните, че е еднакво отношението.

Защото нали ядохме едни меса, които бяха 20-годишни, 30-годишни, стояли в замразители, стояли в камери – това искам да разбера, че такъв вид партиди вече няма да попадат на българския пазар?

Не, категорично не могат да попадат, които крият риск за здравето на хората.

Сменяме темата, макар че аз мисля, че можеше цялото предаване на тази тема, защото ми се струва, че е най-важна за хората, за децата, за всички.

Да, за потребителите, за децата, за всички. И всеки търси пълна гаранция за това, което потребява, всеки от нас търси най-добрата храна. Най-добре е хората да могат да си позволят най-качествената храна.

Така е, обаче днес или утре изтичаше срока, в който България трябва да отговори на Еврокомисията дали ние ще приемем на наша територия ГМО-продукти да бъдат поразвеждани, да бъдат внасяни. Какъв е българският отговор?

Да, Министерството да земеделието и храните късно снощи изпрати уведомителни писма до Европейската комисия, с които категорично заяви позицията си – тя е такава още от първото правителство на премиера Борисов, за това страната ни, цялата ни територия да е напълно свободна от култивиране на ГМО растения. И тази позиция беше потвърдена снощи. Срокът на това изтича на 3 октомври за всички страни-членки, вдругиден. Това е позиция, която ние сме отстоявали в хода на всички законодателни промени и първия мандат на премиера Борисов, и в този. В тази позиция няма никаква изненада или новост.

Тоест, вие казвате: В България няма да допуснем производството на ГМО продукти.

Категорично, да.

А всъщност за вноса на храни с ГМО има ли специална политика, защото американските храни, канадските храни, част от европейските храни съдържат ГМО и вие го знаете? Ще направите ли филтър на тези храни да бъдат означени поне ясно – който иска да яде пък ГМО? Може някой да иска.

Да, те и сега са означени, даже нещо повече – специален е реда за обозначаване, така че да бъде забелязан със сигурност надписът от потребителя. Дали ще има специален режим относно допускането на търговията? Ако такъв режим има, той трябва да касае целия Европейски съюз, защото в обратния случай, една държава, ако допусне подобно решение, тя веднага става различна от конкурентоспособност виждане от съседните страни.

Може да е изискване специално за България, ако така и така Европейският съюз допусне храни с ГМО, специално ние да изискваме по-големи етикети, които ГМО продукта – това да бъде наше индивидуално изискване.

Да, разбира се. В хода на законодателните процедури в Европейската комисия по различни теми, България винаги е отстоявала позицията на най-стриктен режим. Веднага мога да ви дам примери с регламента за биологичното производство. Браншовите организации знаят много добре нашата позиция – тя беше също възможно най-строго, за да не компрометираме вида производство, който в съзнанието на потребителя, в тяхното съзнание е най-качествен и най-чист.

Разбрах Ви. И сега галоп по няколко други теми, защото аз наистина се увлякох може би на тема храни, но ми се струва, че това е и въпрос на национална сигурност.

Разбира се.

Сега, кажете, тези стопани, които не ваксинират животните си и допускат антракса, отново призракът да се разнася из страната, ще понесат ли санкции?

Към момента, на практика, не понасят санкции. Затова са подготвяните от нас промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, като основната част от тези промени са насочени към вменяване на нови задължения и на фермерите, и на частно практикуващи ветеринарни лекари и на официалните, както и въвеждане на санкции за всяко неизпълнение. Първо искам да успокоя всички и вашите зрители, че установяването на антракс не е изобщо някаква новост, а в страната и по нашите географски ширини 5 години назад всяка година в България се е установявало животно заразено с антракс. Тази година бяха най-тежки случаите. Нямаме по план в страната поголовна ваксинация за антракс, ваксинира се по план до преди случаите от тази година, в 31 огнища, в които 30 години назад е възниквал антракса. Спорите на антракса живеят около 50 години. Така че там, където е минало заболяло животно, рискът 50 години напред да възникне е огромен. Оттам насетне, в тези 31 огнища ние сме ваксинирали всяка година. Случаите, които възникнаха тази година са в съвсем други землища, които вече станаха огнища. Това обаче, което ще направим – първо, ваксинирахме там поголовно всички животни, ще направим от следващата година още, този списък ще бъде увеличен с тези землища, в които не 30 години назад, а 50 години назад са установявани с цел по-голяма сигурност. Приемайки промените в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, санкции ще носят всички по веригата. В момента, примерно, ние като държава нямаме право нито да отнемем регистрация, нито да отнемем права на частно практикуващия ветеринарен лекар, който е имал договор със съответното стадо за съответната профилактична програма.

Второ. Идеята ни е докъде да стигнем. Всяка година…

Съвсем накратко, защото имам още два важни въпроса.

…включително и държавата отделя от държавния бюджет едни значителни средства за възможностите на националния бюджет за подкрепа на фермерите. Ние след тези промени вървим към промяна на подобрения на системата, идентификационната, в Българска агенция по безопасност на храните за животните, да им се следи здравният статус електронно и допустими за подпомагане да са тези животни, за които са изпълнени всички мероприятия, гарантиращи здравния им статус.

250 милиона лева ще получат българските фермери до края на годината. Човек, като чуе 250 милиона, му се виждат много пари.

Ами много са.

Но кажете как ще ги разпределяте, защото все някой мисля, че на другите давате повече.

О, разбира се.

Кажете най-краткия, но най-справедливия начин, по който ще го направите.

Тези пари в основната си част те са европейски от бюджета на „Обвързана подкрепа“ в обхвата на „Директни плащания 2015 г.“ и ще бъдат разпределени съгласно схемите за обвързана подкрепа, по които съответните животни са заявени от фермерите си за подпомагане. За нас схемите са много, европейските са 6, националните са още няколко. Тази година наистина сумата заедно с извънредната подкрепа на държавата, която бе дадена пролетта от българското правителство в размер на близо 27 милиона лева, сумата, която тази година ще получат, е близо 250 милиона, или с около 70 милиона от миналата година.

По колко горе-долу…

Съвсем различно е. Мога да дам един пример. Мога да дам най-добрия и най-лошия.

Добре, но кратко.

Накратко, заявените овце, които са под селекционен контрол на стада над 50, ще получат увеличение около два пъти и половина от миналата година, както и кравата, която е под селекционен контрол, с всички натрупвания ще получи с около 40 % по-висока ставка, отколкото миналата година. Но овцете, които не са под селекционен контрол и са във ферми от 50 животни и повече, те ще получат горе-долу същата ставка, каквато и миналата година, заедно с помощ „де минимис“. Към момента е 39 лева на глава и те 7 лева получиха по „де минимис“, финално ще стане ясно на 16 октомври. Това, което е най-важно, искам да кажа, че България се подготви, Държавен фонд „Земеделие“ и Министерството на земеделието и храните, и сме в готовност пълна съгласно възможността, която ЕК ни предостави, да платим 70% авансово на животновъдите, тъй като там сме извършили всички проверки, още в седмицата 16-23 октомври, когато ще получат 70% от ставките си по схемите за обвързано…

Ще ме убият, но само с да и не ми отговорете. Ще подпомогнете ли българските млекопроизводители, в криза са?

Да, и ние го направихме, българското правителство още пролетта.

Изберете българското. Благодаря за този разговор.