Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Комбина“ на Нова телевизия

Наричат я Бойко Борисов в пола, любимката на премиера, протежето на президента. Тя обаче е и министър в държава за основен ремонт. За политика, амбиции, магистрали и рейтинги ще си говорим с министър Лиляна Павлова. Здравейте.

Здравейте.

Как сте, готова ли сте?

Винаги.

На какво мислите се дължи успехът Ви? Не умеете да губите, амбициозна сте? На какво се дължи?

Аз смятам, че преди всичко другите трябва да кажат, да говорят. Аз трудно говоря за себе си. Но аз лично смятам, че голяма част от успеха ми се дължи на екипа, който сме. Екипът, който още от миналия мандат се оформи. И шанса, който даде премиерът като министри тогава, първо като зам.-министри, после като министри, и моя си екип в министерството. Аз в крайна сметка ясно е, че няма как сама. Сама не строя, не правя нещата. И мисля, че уцелих с това да имам възможност наистина много свестни хора, много упорити и издържащи на темпото, което налагаме, разбира се.

Екипът безспорно е много важен. Вие обаче все още сте най-младият министър в кабинета?

Отдавна не съм.

Така ли? Кой ви изпревари?

Още в предишния мандат и Делян Добрев, и т.н. Пак съм от младите.

Добре. Изглеждате като най-младата, добре.

Благодаря.

Изпреварихте по рейтинг Бойко Борисов в едно изследване. В друго пък ви определиха като най-рейтинговия министър в кабинета „Борисов“. Той как възприема тези рейтинги? Той не обича да е втори, доколкото знам.

Вижте, аз това, което казах и преди малко – моят рейтинг със сигурност се дължи на това, че работата, която имам и ангажиментите, които имам като министерство, са наистина едни от максимално стигащи до хората от видимите. Моят рейтинг е и рейтингът на премиера. Защото аз без неговата подкрепа, а и неговата категорична воля за това да се строи, да се строи много, да се строи веднага, вълшебната дума при нас е „веднага“, нали знаете. Така че аз го приемам, че това е просто рейтингът за усилията на екипа.

Не ревнува, така да разберем?

Няма причина да ревнува, защото той знае, че аз няма да имам този рейтинг, ако не беше той, ако не беше ГЕРБ, ако не беше предишното и сегашното правителство.

Има ли ревност между министрите за вниманието на премиера?

Чак ревност не смятам, че има, защото премиерът се старае във всяка една ситуация с всеки един от нас да откликне, да решаваме проблеми, да работим. Не смятам, че има някакво разделение. Дори напротив, сега виждате – и колегите от Реформаторския блок, и другите министри, не само от ГЕРБ, имат доверието и много добра комуникация.

Доверието?

Много е важно, да.

Имат го?

Имат го, категорично.

Щом казвате.

Да.

Борисов намекна за жена президент. Сега обаче не става ли твърде голяма конкуренцията – вие, Йорданка Фандъкова, Румяна Бъчварова?

Аз, понеже казахте, че съм най-млада, аз не отговарям по възрастови характеристики за президент, така че може автоматично да ме извадите от бройката конкуренти.

Ако получите подобно предложение – да сте кандидатура на ГЕРБ?

Не мога да бъда. Не отговарям на изискванията на Конституцията за навършена възраст към датата на кандидатиране. Така че изобщо не стои този въпрос.

Значи останаха Румяна Бъчварова и Йорданка Фандъкова.

Да улесня дилемата.

А вариантът Борисов - президент, вие – премиер? Този вариант как ви се струва?

Аз мисля, че Борисов много категорично каза, говореше по тази тема. Мисля, че е рано въобще да се обсъжда този въпрос.

Добре. Два пъти министър в кабинета на Борисов. Каква е следващата цел?

Нямам следваща цел, освен да довършим успешно мандата. Защото с тази амбициозна програма, която сме си поставили, предизвикателството е достатъчно голямо за мен. Аз имах възможност, понеже съм завършила МИО – „Международни икономически отношения“ в УНСС, празнувахме 40 години на нашия факултет, на нашата специалност. И именно това споделих и със студентите. За мен министър – това е нещо временно, това е сезонна работа, бих казала, макар и сезонът да може да трае 4 години. По-важно е да си запазим професионализма. Така че нямам някаква такава самоцел. Аз се опитвам през цялото време, безспорно съм политик вече, заемайки тази позиция, но се опитвам да съхраня експертното в мен винаги. И затова в много от казусите, в много от темите, в много от нещата, които решаваме и правим, влизам в много сериозни детайли. Първо, защото ми доставя удоволствие, и второ, защото…

А в сериозни конфликти?

Конфликти може би не е правилната дума. Но в сериозни спорове влизам много често, включително и с експертите.

А с премиера влизали ли сте в такъв спор?

Влизала съм с експертите, влизала съм, разбира се и с премиера – тогава, когато съм смятала, че дори да не се вземе решението, което аз предлагам, съм длъжна да си кажа моето мнение и моята гледна точка. И винаги съм си казвала. В крайна сметка за мен е важно да съм казала, че нещото, се предлага или се взима като решение, не е правилно или не съм съгласна.

За да довършим само темата, кога влязохте в конфликт с него?

Не, в конфликт казах, че никога. Казах, че съм влизала в тежък дебат, в сериозен дебат, в спор включително. И се е случвало и в предишния, и в сегашния мандат. Нормално е. И то споровете са ни, да ви кажа честно, основно за срокове, за колко бързо може или не може да стане едно нещо.

А за пари?

За пари… Вижте, аз съм наясно, все пак след толкова години работа и в Министерство на финансите, имам представа все пак от бюджета и съм много наясно с бюджетните параметри и с това, така че знам докъде мога да поискам и знам кога вече е свръх. Така че не ми се налага толкова да споря за пари. Естествено, че ми се иска много повече пари да имаме и за пътища, и за ВиК, и за много от проектите, които в министерството са спрени или са недофинансирани от години, но трябва да сме реалисти и трябва да се опитаме с малкото. Както се казва, с много всеки може. Трябва да се опитаме с малкото.

Помните ли момента, в който премиерът ви събра 2013 година и каза, че подавате оставка? Помните ли го този момент? На снимките от тогава изглеждате нещастлива от това, което се случва, дори несъгласна може би донякъде. Така ли се почувствахте?

Не, трябва да ви кажа че… Не знам, аз просто имам изражение невинаги много щастливо и усмихнато на снимки. Защото не сте първите, които ме питате за тъжния поглед. Но трябва да ви кажа, че и предишната вечер, когато и с него, и с Томислав Дончев обсъждахме ресорите, защото вие знаете, че тогава дилемата беше… имаше размяна на ресори – Томислав трябваше да поеме финансите, аз трябваше да поема една доста по-широка функция – и в един такъв момент имаше и дилемата, нали, кое е по-правилното. Нормално е, когато взимаш сериозни и тежки решения, няма как да имаш весело изражение. А и да се чудиш, все пак, колебаейки се докрай кое е правилното решение. Към днешна дата бих казала, че това беше най-правилното и единствено възможно. Дори тогава да сме се колебали кое е по-правилното, кое е по-държавническото – да подадеш оставка под, бих казала, не само натиск, то не беше натиск, то беше… буквално бяхме сготвени, ако трябва да използвам този израз, и със сметките за тока, и с всички тези циркове. Някои медии също помогнаха, бих казала. Но…

Кой ви сготви да кажете, да бъдете докрай откровена?

Добре, вижте най-малкото със сметките за тока какво се случи тогава. Нали се сещате, че…

Сметките за тока ви сготвиха?

Не, не. Това беше една много тенденциозна кампания. Те не се случиха просто така. Сметките на някои от домакинствата, определен процент просто бяха изведнъж надписани и изведнъж се оказа, че това са сметките за почти два месеца, за месец и половина – нереални сметки. Нещо, което да…

Въпросът е кой?

Аз не мога да кажа кой, но ние виждаме как една очевидно много усилена кампания срещу това…

Това е сценарий, според Вас, със сметките?

Категорично е сценарий. Да, категорично.

Някой е решил да завиши сметките, за да могат хората да…

Категорично. И това, и всички тези и протести, кървища и всякакви такива неща.

Понеже носите отговорност за думите си и като министър, и като личност, все пак откъде идваше тази атака?

Аз не мога да кажа откъде идваше, но ние неведнъж сме го обсъждали неведнъж, и премиерът го е казвал и тогава, и сега, до ден днешен. Сега, разбира се, трябва да си свършат работата и службите.

А сега с какво се промени при вас ситуацията оттогава?

Вижте, ситуацията и сега е много различна. Най-малкото, включително и заради формата на правителството, който нелесно беше договорен. Но пак трябва да кажем, че успяхме да намерим баланса. Със сигурност… Не знам как изглежда отстрани, но мога да ви кажа как е отвътре.

Не изглежда така. Не изглежда като да си живеете балансирано.

Ама, ако пък си живеехме прекалено идеално, нямаше ли да е още по-подозрително? Ще си кажат – тия нещо за пред хората много идеално, или много са се сговорили, или правят някакви много страшни неща.

Защото употребихте думата баланс, затова ви…

Да, това се опитвам. Така че няма как да не спорим. Няма как да няма проблеми, като има толкова различни хора, включително от различни партии, които имат своята платформа, интереси или своята политика, която провеждат, няма как през цялото време да имаме пълно съгласие или разбирателство. И въпреки това смятам, че го постигаме. В рамките на кабинета, в рамките на взаимоотношенията между министрите мога да ви гарантирам, че имаме много добра комуникация. Може да не изглежда точно така. Вярно е, когато отидем в парламента, не ни се получава чак такъв баланс или хармония, да не кажа друга дума. Не ни се получава винаги, факт е. Но все пак и парламентът е място, в което аз и от опита си, макар и слава Богу за кратко като народен представител, там е различно. Там се политизира, политиканства, там се набляга на говоренето, на пропагандата много повече. Когато обаче си в Министерски съвет, когато си в правителството, ти вече не можеш да политиканстваш. Затваряш я тази страница. Тя трябва да се затваря според мен още на предизборните кампании, но както и да е. Трябва да има и опозиция, трябва да има и дебат в парламента, трябва да си свършиш работата. А, за да си свършим работата, в Министерски съвет се координираме добре. Пак казвам, вече на ниво гласуване на закони, законопроекти, по-кардиналните промени и решения доста по-трудно се получават. Ето и аз с един, бих казала, доста прагматичен аполитичен закон, като Закона за устройство на територията, касаещ строителството, строителните параметри и норми, ето колко вече месеци той не може да мине през парламента. Не е толкова лесно. Има си своите предизвикателства. Нормално е. Партиите, които формират управлението, си имат, както казах, различно виждане по отделните теми. По-трудно се постигат законодателни промени.

А вие бихте ли осребрила рейтинга, който имате в момента, за само собствени цели – да оглавите партия, примерно…

Категорично – не.

…или сте с Бойко Борисов до края?

Абсолютно.

Къде е краят?

До там, докъдето е.

Това е смело изказване.

Вижте, аз съм… Аз бях поканена да се присъединя в екипа на премиера през 2009 година именно защото бях експерт и затова ви казвам – опитвам се да си запазя експертното в себе си. По-важно е крайна сметка да можем и след като свърши мандатът да работя.

Да Ви помогна. Краят предсрочни избори ли ще бъдат или?

Ние към момента не водим политика и не работим за предсрочни избори категорично като действия, като проекти, които планираме, като срокове за изпълнение, категорично не работим в тази посока. Няма причина да искаме предсрочни избори. Мисля, че и хората се умориха от избори, и ние се уморихме, а и за държавата всъщност, което е най-важното, не само е контрапродуктивно, а и страшно. Поредните избори ще дебалансират тотално и без това крехката финансова подем, който виждаме и увеличението и на, как да кажа, не само на брутния продукт, но икономиката се стабилизира виждаме раздвижване на сектори. Това ще…

Вие като министър виждате по-различни неща от това, което ние виждаме като граждани и журналисти обаче, само да уточним…

Добре, дайте да видим, опонирайте ми да видим…

…фактите такива, каквито са.

…в кое толкова по-различно виждаме ние, вие като журналисти и граждани, и аз като гражданин и министър, защото и аз като гражданин и министър виждам много неща.

Например, и на тези избори ли ще се окаже, че най-безсмъртното нещо са мъртвите души в избирателните списъци.

Вижте, аз смятам, че и темата с мъртвите души – тя е много удобна тема, която развиват всички партии, особено в опозиция, но същите тези партии на власт не само, че не променят начина, по който се прави, а просто поредния популизъм и пропаганда. Три аргумента ще ви дам за това. Първо, няма мъртви души в смисъла на мъртвите души. Да, може да има 50-100 човека, които наистина са на възраст над 100 години…

800 хиляди – такива цифри се завъртяха.

Само нека да довърша. Имаме 50-100 човека, които са над 100 години по данни, ако видим в избирателния списък, но ние не знаем дали те са живи или мъртви, защото те нямат акт за смърт, но това са 50-100 човека на 7 милиона български граждани. Всички останали не са мъртви души. Това са живи хора. Това са български граждани, които са емигрирали по една или друга причина. Те живеят някъде по света и притежават български документ за самоличност. България за разлика от някои държави е избрала следната избирателна система – в момента, в който има избори, се принтира целия списък, цялата база данни с български граждани, имащи правото да гласуват на 18-годишна възраст, независимо къде живеят по света, независимо дали са се регистрирали по настоящ адрес там. В другите държави има така наречената активна регистрация. Там, когато си се записал, че искаш да гласуваш, списъкът с избиратели, имащи право на глас, нека да довърша, се публикува. И тогава…

Довършвате, обаче не сме съгласни. Извинявайте обаче направихте една актуализация, която актуализация трябваше да покаже броят на мъртвите души. Дали ще ги наричаме мъртви, живи или полуживи, факт е, че едни хора успяват да манипулират резултатите от изборите. Едно от разследванията, за които ни атакуват в момента всъщност касае хора, които дори не просто са мъртви души, ами те подават жалби, нищо че са мъртви.

Вижте, аз… Това е различно от това, за което говоря. Аз ви говоря за избирателните списъци като такива. Избирателният кодекс казва: „Всички, които имат право на глас, се отпечатват в избирателен списък.“ Това е, което правим. Ако решим да имаме активна регистрация, е различно. За тези избори сме дерегистрирали и сме извадили от избирателните списъци 534 хиляди души, за които имаме данни, че тези 534 хиляди души не са, не отговарят на принципа на уседналост, за да гласуват за местна власт. Това е сериозно. Да, може би са малко повече, вероятно е така.

От Реформаторския блок обясниха, че са 800 хиляди – има ли такова нещо?

Добре, значи имаме 300 хиляди, които… Аз не знам…

Патриотичният фронт, извинявайте…

Не знам те откъде имат тези данни, но аз мога да кажа така – 534 ние сме регистрирали. Ако те твърдят, че са 800 – не знам, откъде, но дори да е така…

А вашите данни откъде са, защото вие направихте актуализация и…

Ето я актуализацията. Аз ви казвам, че ние, офиса на ГРАО, гражданска регистрация имаме тези данни за тази уседналост. Ако има разлика дали са 100, 200 или 300 хиляди, както твърдят някои, тази разлика идва от това, че ако вие, да кажем, сте заминали да работите в чужбина и не сте се дерегистрирали, което е ваше задължение, но ние не можем да ви насила накараме, то тогава вие просто продължавате да фигурирате в списъка. От това идва разликата. Това е съвестта на българите, които… Ако искат всички българи да нямаме мъртви души, които са всъщност живи хора, те просто трябва да се дерегистрират и ако не живеят в София или в това населено място, а живеят в Лондон, Америка, Австралия или където искат по света, те трябва да се дерегистрират.

Кой има интерес от избирателните списъци с мъртви души?

Пак казвам – няма мъртви души и това не, не е проблемът на изборите и изобщо на избирателите. Ние говорим за съвсем различно нещо. Ние говорим за тези, които в малки секции, в малки населени места, които всички се познават, най-вероятно, така, попълват протоколите. Аз не мога да го твърдят. Това си има органи, които го правят.

Добре, но могат ли тези да манипулират резултатите тези полуживи хора, за които говорим, които не са се отписали…

Те са си живи хора. Недейте така да говорите. Това са български граждани, които живеят в чужбина.

Не, не само живи – попаднахме точно на списъци с хора, които не са живи и един от тях, които не е между живите, се оказа, че е подал жалба за това говорим.

Вижте, може да има единични случаи. Тук, разбира се трябва и ЦИК и компетентните органи да го направят, но това няма нищо общо с избирателния списък.

Компетентните не го правят…

Това – говорим за регистрация и дерегистрация на хора от избирателния списък.

Показахме няколко разследвания от видинско, от различни части на странната, в които, ако вие наричате мъртвите души в списъците, живи, то…

Не, аз ви говоря за актуалността на списъка и как се формира списък. Ако има такива случаи, не може да няма, вероятно има, щом и вие имате тези сигнали, но това е друга тема.

Показвали сме случаи с по 50-100 човека, които са регистрирани в една къща, която се окажа, че дори няма основи.

Това е много интересна тема. Това е нещо, което също го обсъждахме и аз апелирах и към народните представители, когато се актуализираше Изборния кодекс сега през лятото, за да можем все пак част от тях да бъдат дерегистрирани, дерегистрирахме за съжаление 1700 само именно такива, по които е установено, че не отговарят да имат 10 квадрата на човек – регистрирани много на един адрес, но останалите, ако погледнем на това изискване – тези, които са го правили, са го направили хитро, ако трябва да съм искрена. Вие знаете, пълномощие е на кмета да регистрира, да дерегистрира…

Да, но вече няма време изборите идват и докато това се обсъжда – регистриране и дерегистриране, резултатите са такива, каквито ще ги видим на 25. Въпросът е кой има интерес от това?

Вижте, каквото е прието в закона, е направено. Направена е проверка. Дерегистрирани са тези, които са в повече или не отговарят на изискванията, само че Законът за гражданска регистрация и това, към което тръгнах да казвам, че, така, апелирах и към народните представители, да се преосмисли и аз смятам, че трябва да се промени, Законът за гражданска регистрация дава правото на кметовете, защото вие знаете, че кметът ви по местоживеене е този, който ви издава гражданската, извинявайте, адресът по местоживеене, ви издава регистрацията, той има право, както за съжаление се случва и в много ромски махали из цялата страна, има право да ви даде настоящ адрес и да ви издадат лична карта по настоящ адрес в неурегулирани имот, в неурегулиран парцел, земеделска земя. Оттам идва проблемът. И всъщност там не само, че няма къща, както вие казвате, няма основи, там няма нищо. Това е земеделска земя, на която редица кметове издават на стотици хора адресна регистрация, улица „Неурегулирана“. Това е проблемът на закона за регистрацията и оттам идва това, което вие казвате и оттам как да проверим всъщност има ли 10 квадрата на човек като той си е получил, той си има настоящ адрес и живее там от 5-10 години и такива регистрации има масово. Това е проблемът и това е промяната в закона, която би помогнала за решаването. Още един интересен факт, понеже предполагам ще затворим темата…

Напредваме с времето.

…да кажа, използвам случая да кажа нещо, което не споделяхме – освен че сме дерегистрирали, граждани от списъците сме ги извадили да не могат да гласуват на определени места, направихме проверка – общо 48 хиляди са кандидатите за кметове и общински съветници в цялата страна. От тях сме дерегистрирали 116, 114 – извинявайте, които няма да имат право, въпреки че ЦИК първоначално ги регистрира, тъй като след като бяха регистрирани всички кандидат-кметове и общински съветници се оказа, че дори кандидатите не са спазили изискването да имат шестмесечна уседналост и така нататък и се наложи да ги дерегистрираме, така че имаме 114, които няма да могат да се явят.

Добре, бяхме…

Опитвам се да ви кажа, че законът до там, докъдето ни дава правомощия, проверяваме и дерегистрираме. Ако се промени със сигурност ще може да се изчисти и това, което обсъждаме с вас днес – да бъде различно. Но пак казвам, всичко е въпрос на правомощията, които дава или не дава законът.

Останаха много теми, по които искахме да говорим, за съжаление нямаме много време, но един въпрос, който предполагам много хора са си задавали, като ни гледат нас трите тук – сигурно знаете, че доста псувни сте отнесли от хората по улиците, които попадат в дупки и така нататък. Смятате ли, че сте ги заслужила?

Вижте, дупки има и по пътищата, републиканските, за които отговарям, и по улиците на градовете, които се ремонтират, но аз пък нека да кажем от друга гледна точка – усилията на всички нас са да ги ремонтираме по няколко начина. Мисля, че 2015 година ще я запомним с годината на многото ремонти и многото строителство и в градовете и по пътищата. Такава, такова масово строителство не е имало от много, много години и аз благодаря за търпението на всички, които изтърпяха и ремонтите по магистралите и кметовете се опитват. Много имаме още какво да работим, но и аз смятам, че много се направи.

В България един човек работи, трима гледат, а пет други крадат. В този ред на мисли…

И десет други контролират, защото имаме много вождове и малко индианци.

В този ред на мисли – асфалтът яде ли се, защото една от основните критики, които отнасяте и вие е, че спекулирате и използвате популистично ремонтите на магистралите особено пък на фона на изборите, които идват.

Аз смятам, че е точно обратното, освен на БСП, защото те вече няма какво да говорят, това им беше останало, няма друг, който да не иска асфалт. Няма някой, който да не иска…

Ще ядем асфалт.

Вие двете, извинявайте, си противоречите. Преди малко ме питате – заслужавам ли си критиките за дупките, но пак говорим за дупки и пак за асфалт. Без асфалт да запълним дупките, за да не си чупим колите и да имаме по-малко разходи, без да строим нови пътища, за да придвижваме по-добре и бизнесът да отваря работни места и със строителството, но и за промишленост, не става. Където има път, има живот, има икономика, има развитие, има хляб. Без асфалт не може.

Ще ядем асфалт, така ли?

Ние не ядем асфалт, но за да имаме какво да ядем, трябва да има пътища, трябва да има и работа. Искам да ви кажа, че заради този бум на строителството, който е в 2015 година, имаме, ето, само за последните две седмици 46 сгради от програмата ни за саниране с европейски средства не можаха да стартират. Самото строителство, фирмите се отказват – няма достатъчно скелета, няма достатъчно работници, има прекалено много обекти. Това е показателно – след като се строи, след като има работа и се отказват от работа, значи сме си свършили работата. Може да не е по най-добрият начин, но трябва колкото повече работа има, толкова повече хората ще живеят добре и по-малко дупки ще има.

Накрая, за да завършим приятно, ще ви покажем една снимка.

Къде трябва да я гледам?

Ето, там. Това Вие ли сте?

Това не съм аз. Аз не съм била никога, не съм учила в българско училище, не съм била нито чавдарче, нито пионерче. Опитват се да спекулират. Да е живо и здраво детето, ако се гледа и се разпознае този, който е, нека да се обади, защото…

Това не сте Вие.

Не съм аз. Няма как да съм аз. Не съм имала нито такъв, такава шапка. Не съм учила в българско училище.

Жалко, щеше да е хубава история.

Щеше да е хубава, ама – не е. Благодаря, че даваме шанс да го кажа и от екрана.

Вече поне се знае – това не сте Вие на снимката.

Няма как да съм аз.

А роднина, не е роднина?

Не е, нямам…

Все пак да не е роднина?

Апелирам все пак от екрана този, който е, да си каже, за да спре.

Благодарим Ви.

Благодаря и аз.