Министър на енергетиката в интервю за Радио „Фокус“

Министър Петкова, как ще коментирате изпратеният от Българска стопанска камара проект на пътна карта за неотложни реформи в енергетиката?

На първо място може би трябва започна с това, че както всички знаят, по инициатива на работодателските организации и по тяхно предложение тече диалог между правителството и работодателските организации. В рамките на който диалог ние приехме предложението на работодателите за изработване на пътна карта за неотложни реформи в сектор „Енергетика“. Знаете, че това е секторът, който може би има доста сериозни проблеми, които са трупани с години назад. Проблеми, които най-вече опират до финансирането на този сектор, финансовата задлъжнялост, дефицитът, който генерира този сектор. Така че темите, по които може да се дебатира с бизнеса, наистина са много и са разнообразни. Ето защо и правителството прие с желание един такъв диалог. Това, което мога да кажа, е, че към настоящия момент се провеждат регулярни срещи с бизнеса, тези срещи са, под патронажа на вицепремиера Томислав Дончев. И при първата ни среща на 1 октомври на правителството беше връчена пътна карта, която е изготвена от страна на работодателските организации. Тази пътна карта съдържа поредица от мерки. Това, което аз бих могла да кажа по отношение на тези мерки, е, че една част от тях за нас са неприемливи, други вече са изпълнени, а по третата част от тези мерки ние сме постигнали съгласие с бизнеса.

Кои от тези мерки са приемливи и кои не са приемливи?

Може би първо да започна с тези мерки, които ние считаме, че не са приемливи към този момент. На първо място това е предложената от страна на работодателите мярка, свързана с фалит на Националната електрическа компания (НЕК), обмисляне на възможност за фалит на НЕК и анализиране на мярка и на възможност за закриване на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това за нас са мерки, които към този момент са абсолютно неприемливи. На първо място затова, защото знаете, че НЕК е обществен доставчик, единствен купувач на електрическа енергия, това е компанията в българската енергетика, която работи в рамките на регулацията на системата. Съгласно която регулация, НЕК е длъжна да изкупува електрическата енергия, произведена от ВЕИ, от двете американски централи, от заводските централи, от топлофикационните дружества. И по силата на закон, и по силата на дългосрочни договори изкупуват тази енергия на цени, които са по-високи от пазарните. Така че НЕК е компанията, която е буферът в системата и тя на практика обира всички негативи, които съществуват в електроенергийната ни система. Един фалит на НЕК просто означава да се смени името на фирмата или на компанията, която ще поеме и ще наследи всички тези пасиви. Така че за нас фалитът на НЕК е абсолютно неприемлива мярка, която ние не бихме могли да приемем и да се съгласим. Друга мярка, която можем да определим като неприемлива за нас – това е възможността българската държава, НЕК да изкупи акциите на двете американски централи AES и „Контур Глобал“. Това е мярка, която правителството няма как да поеме и да изпълни, тъй като това са частни компании, в които българската страна, НЕК, с изключение на „Контур Глобал“, където притежаваме 27% от акциите в компанията, българската държава не притежава собственост в тези компании. В AES не притежаваме нито една акция. Нещо повече. Двете американски компании са наши стратегически партньори и стратегически инвеститор в сектор „Енергетика“. Трябва да бъде ясно, че централите, на които са собственост на двете американски централи - AES и „Контур Глобал“ са базови мощности за българския енергиен сектор. Това са мощности, без които българската енергетика, българската електроенергетика не би могла да функционира нормално. Особено през зимата българският електроенергиен сектор не може да функционира нормално без тези базови мощности. Нещо повече. Тези централи са включени в едно специално постановление на Министерския съвет, което постановление е свързано с прилагането на Закона за държавната агенция за национална сигурност, те са част от националната сигурност на българската държава. Така че всяка една подобна мярка, всяка една подобна стъпка, е изключително рискова и е неприемлива за нас. Това най-общо са мерките, които ние бихме могли да определим като неприемливи. Отделно от това имаше предложение от страна на българския бизнес, на българските работодатели да се преразгледа методиката за ценообразуване. В диалога, който ние водим сме пояснили, че това всъщност е изцяло в правомощията на независимата КЕВР. От наша страна беше поет ангажимент за организиране на такава среща, каквато разбирам, че вече колегите от кабинета на вицепремиера Дончев са подготвили и са предложили да бъде проведена такава среща с комисарите от КЕВР, с господин Иван Иванов. В рамките на един диалог да се изяснят всички въпроси, които работодателите поставят и съответно колегите от КЕВР да дадат конкретен отговор, да могат да направят съответните коментари. По отношение на мерките, които ние приемаме за абсолютно резонни и сме абсолютно съгласни с колегите от работодателските организации – това е на първо място процесът по пълна либерализация на електроенергийния пазар. Процес, по който и правителството много активно работи, и имаме и подкрепата на работодателските организации, и сме абсолютно съгласни с такава една мярка, която те предлагат. Тя е част и от мерките, по които българското правителство работи и които са част от приоритетите на правителството в сектор „Енергетика“. Друга мярка, по която ние също имаме пълно съгласие, е ускорената газификация. Проект, по който правителството също много добре работи. Ние поехме ангажимент, че съвсем скоро ще бъде изготвен доклад на работната група за ускорената газификация, която предвижда грантово финансиране и възможност за нисколихвен кредит за дофинансиране на сумата за газификация. Така че по отношение на тези теми мисля, че имаме абсолютен консенсус. Консенсус постигнахме и по отношение на това, че налице е необходимост в този диалог, който ние имаме с работодателските организации, да привлечем и колеги от Министерството на труда и социалната политика във връзка с определянето на една категория граждани, една категория потребители, които могат да бъдат определени като енергийно бедни. И там, където е възможно, да се намеси социалното министерство при разрешаването на тези въпроси. Мерките, които вече са изпълнени, са на първо място законодателните промени, които българското правителство прие съответно през март 2015 и през юли месец тази година. Знаете, че последната промяна от 24 юли също беше по повод на диалога, който ние водихме и тогава с работодателските организации, поставени от тях искания. Поети от страна на правителството ангажименти, които ангажименти ние изпълнихме. Беше променен Закона за енергетиката, знаете, че се извършиха поредица от промени, беше създаден Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който се надявам съвсем скоро да заработи. В момента тече процедура по подготовка на наредбата за неговата дейност, правила за работата на този фонд. Набират се средства в този фонд, открита е специална сметка. Тези пари ще бъдат трансферирани към съответно юридическото лице, което ще бъде Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Така че тези мерки вече са изпълнени и смятам, че диалогът оттук нататък трябва да продължи, като ние надграждаме над базата на това, което постигнахме дотук. И сме готови да приемем всяко едно предложение и всяка една разумна идея, която би довела до стабилизиране на българската енергетика. Искам само да кажа това, че ние ценим загрижеността на българската индустрия, на българските работодатели за този сектор, защото всички знаем колко важен отрасъл в българската икономика е енергетиката.