Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в предаването "Събуди се" по Нова телевизия"

Министър Калфин, добро утро.

Здравейте.

Имате ли коментар?

За приключенията на Волен Сидеров нямам реплика предизборно. Това е просто недопустимо безобразие.

Казвате „приключения предизборно“. Смятате, че умишлено ги прави?

Естествено. Нещо случайно видяхте ли тук? Върти на пръста си половината софийска полиция. Между другото, доколкото разбрах не се е потвърдило това, което той обвинява тези хора, че имало цигари без бандерол.

Много хора казват, че е бил пиян, излага се. Мислите ли, че сам си го е организирал?

Мисля, да. Той и няколко депутати около него, които са от „Атака“, заедно бяха там.

Добре. Тази мила картинка с Волен Сидеров пред колата на Нова телевизия в диалог със Златина. Както и да е. Да спрем с тази тема. Има по-важни теми.

Да, кажете сега, защото разбрах - последните информации от вчера са, че още не са намерени онези 50 милиона, които са необходими за коледни добавки към пенсиите. Така ли е? В крайна сметка ще има ли?

Нека да не го представяме като един процес, който ходим и търсим нещо някъде.

Малко така изглежда отстрани, честно. Особено когато пенсионерите очакват тези 40 лева.

Ще направим всичко възможно, но отново, това е свързано с доброто изпълнение на бюджета. Доброто изпълнение на бюджета все пак се отчита. Трябва да започне ноември месец, за да може да има повече яснота финансовият министър и тогава предполагам, че ще можем да обявим.

Вие преди изборите казахте на пенсионерите „най-вероятно ще има добавки“, обаче дали наистина ще има ще стане ясно след изборите. Така ли?

Не, аз повтарям същото, което казах и досега. Това са добавки, които зависят от доброто изпълнение на бюджета. Пак казвам, надявам се, че ще има, има нагласа и в правителството тези добавки да има, но състоянието на бюджета ще се види все пак преди те да бъдат начислени ноември месец.

Давате ли все пак надежда, очакване, че е възможно те да са в размер по-голям от великденските добавки, които бяха 40 лева за най-ниските пенсии? Нали така?

Отново ви казвам, от голяма степен зависи от изпълнението на бюджета. Бюджетът има яснота какъв е до този момент, но има изключително много плащания, свързани с приключване на европейски проекти. Това е последната година и декември месец е месецът, в който трябва да приключим тези до 2013 г. Говорихме с г-н Горанов, министъра на финансите. В момента, в който имаме яснота и увереност за размера, ще го обявим, но очаквайте това да стане някъде в началото на ноември.

Рано е още, казвате. Добре. Нещо от информационния поток тази седмица. Бум на новите пенсионери догодина, прогноза на Националния осигурителен институт (НОИ). В същото време пенсионерски организации настояват за рязко увеличение на доходите на възрастните хора. Възможно ли е това, г-н Калфин? И Вие го казвате, бюджетът върви добре, има някакви резерви. Възможно ли е догодина наистина възрастните хора да получат увеличение на пенсиите, по-голямо от предвиденото?

Това, което е по закона, е предвидено по съответната формула. По-голямо с тези промени, които направихме в пенсионната система, с всяка следваща година новите пенсионери от 2017 г. нататък ще получават по-висока пенсия гарантирано, тъй като това ще влезе във формулата им за пенсиониране. Старите пенсии, особено тези, които са се пенсионирали 90-те години или преди 90-те години още много рано, са много по-ниски, защото тогава и заплатите номинално бяха много по-ниски и са на много по-ниска база. Възможностите те да се увеличат са две. Или да се увеличи допълнително субсидията към пенсионната система. Пак казвам, че към момента още не е проработил новият механизъм, който сме направили, с който се освободи 1 милиард. Някъде към 5 милиарда лева годишно е субсидията на специалната система от бюджета от данъците на хората.

На държавата към системата, на практика.

Значи, че или тя трябва да се увеличи значително, а минимално увеличение на пенсиите означава много пари, тъй като са 2,1 милиона пенсионерите в България. Или трябва действително да влезе в действие тази нова система, която беше приета от парламента, да започнат да се освобождават средства и без да се увеличава дефицитът, да се повишат доходите на хората с по-ниски пенсии. Така че аз мисля, че вторият вариант е много по-добър. Просто няма от къде да дойдат някакви средства допълнително. Аз разбирам пенсионерите. Имам в семейството си хора, които получават пенсии и то, ниски пенсии. Много добре знам каква е ситуацията, но не мога да обещавам чудеса.

Към друга тема от седмицата и нашия поглед към нея, защото доказа се, че има за пореден път и цели райони в България, наричаме ги затворени, сепарирани, но не говорим за хубавите квартали, говорим за места, които наричаме условно „гето“. Не говорим за хора, които разделяме по етнически принципи. Ясно е, че всеки, попаднал в мизерни условия е готов на какво ли не, но е факт, че това изглежда като едно предизвикателство пред държавата. За вас такова ли е, защото продължаваме да тълкуваме, че по тези места хората в нищета продължават да продават гласовете си и всъщност, за много хора пред екрана това изглежда като удобен сценарий.

И освен, че не допускат външни хора, те са и твърде затворени в себе си, а подозренията са, че всъщност властта ги употребява. Това предизвикателство ли е всъщност за вас?

Не, няма. Тук не става въпрос за политиците. Тук трябва да говорим за обществото. Няма как да устрои обществото това. Появява се една група маргинализирани граждани, които живеят в собствен свят извън законите, извън правилата, в техния си квартал, в техните си правила по начина, по който те разбират. Това не е допустимо за обществото и затова това, което правим в момента е насочено не по принцип, примерно говорим за безработица или това, което е в портфейла на Министерството на труда и социалната политика. Опитваме се да адресираме към специфичните групи. Не общо към всички хоризонтално. Гетата, за които вие споменахте е въпрос, който би трябвало да се реши с много усилия. Той не е само социален въпрос. Общините би трябвало да са първите подкрепени от държавата, които да работят по него. Има добри примери. Има общини, които започват да дават примерно парцели на хората, които живеят там, да започват да си строят законни къщи, да не живеят между кашони, тенекии и всякакви други подръчни средства. Работа на образователната система, социалните работници също много помагат децата да влязат в детската градина и след това в училище. Аз вчера бях в Чирпан - един прекрасен център за обществена подкрепа. Искам да ги похваля. Млади момчета са всички, току са завършили университета, според мен голямата част нямат и 30 години. Работят със сърце, включително и с такива деца, които излизат от училище, изпадат от системата и т.н.

Мисля обаче, че тези хора имат нужда от работа.

Имат, да. И работа има, и възможности за тях абсолютно има. За квалификация най-напред и след това за работа. Голяма част от тях имат ниско образование, затова споменах образованието. Всеки един, който реши да дойде да се запише при нас, ние ще му осигурим възможност, особено на младите хора, на които предстои пред тях животът им, ще им осигурим възможност за професионална квалификация и след това с нея ще може много по-лесно да си търси работа. Ние назначаваме примерно трудови медиатори, които са хора от махалата. Работата им е да отидат, да говорят с други и да дойдат да се запишат.

Те имат ли успехи тези хора?

Имат, да.

Има ли ефект от тази мярка, която струва ми се, не е от много отдавна, нали така?

Не е отдавна. Тя е част от тази политика, т. нар. „младежка гаранция“. Това е европейска политика, която провеждаме.

Колко хора тези хора доведоха до бюрата по труда?

Няколко хиляди души поне, които досега са били млади хора, които въобще нямат никакъв интерес към държавата. Вчера, пак ще ви дам един пример, бях в Стара Загора и помолих да участвам в една такава, имаше групова сесия, информация с младежки медиатори. В залата имаше около 40 души млади хора и те разбираха, че не идват да просто да им се предложи работа, а е много важно да влязат в една мрежа, в една система, в която споделят информация, виждат различни програми. Всеки може да избере различни опции, дали да задълбочи образованието си, къде да търси работа, ако иска да ходи в чужбина, да получи някакъв съвет. Много е важно и така се опитваме да ги мотивираме младите хора да не стоят извън системата, а да влязат. Бюро по труда звучи сигурно скучно, неприятно и т.н., но там действително има какво да правят и какво да намерят младите хора.

Въпросът е да звучи като възможност.

Да. Там се дават възможности и то са индивидуални, съобразно всеки какво образование има, какви възможности има. Така че това е действително и тук не гледаме, между другото, за септември месец имаме още едно малко намаление на безработицата 9,2%, но за мен е важното ние действително да адресираме тези групи, които са най-засегнати.

Ние ще говорим и за различните програми след малко, но преди това искате ли да видите, събрахме въпроси към вас от различни точки на страната.

Заповядайте.

Да видим какво Ви питат нашите зрители.

Гражданин 1: Аз съм лекар с 20 години трудов стаж, работещ от момента на дипломирането ми на 2, на 3 и на повече места. В момента на 2 в системата на Спешна помощ. Не знам кога ще се пенсионирам. По мои групи сметки, след около още 20 години. Смятат ли управляващите, че един пенсионер, било то висшист или не, с висока квалификация, който е работил десетки години за държавата, заслужава, ясно е, че не заслужава, може да живее с пенсията, която му се полага? Как ще живее? Ще спре ли да работи и въобще, ще има ли някой, който при това натоварено ежедневие ще може да се пенсионира, тоест, ще доживеем ли пенсия? Това е главният въпрос.

Гражданин 2: Сигурно 10 години работя тази работа – тежка физическа. Виж ми ръцете какви са…

Репортер: Целите са ти в мазоли.

Гражданин 2: Целите са в мазоли като камък са направо.

Репортер: Колко изкарвате на месец?

Гражданин 2: 250-300 лева. Ще стане ли и в гората този тежък труд втора категория и кога ще започне да се плаща нормално за такава тежка физическа работа?

Гражданин 3: На 36 години съм. В момента съм по програма към социално осигуряване за личните асистенти, тъй като детето ми е болно. Като свърши програмата не знам какво бих могла да правя, от тази гледна точка, че нямам на кого да разчитам да ми помага да гледа децата.

Репортер: Как се живее с по-малко от 200 лева на месец?

Гражданин 3: Аз ще кажа и с 200 как се живее, всъщност. Вземаме заем. Като вземем пари, връщаме и после пак така. Аз вярвам, че не сме само ние, може би, така. Бих задала въпроси към министър Калфин, той да застане на нашето място и да живее с 200 лева на месец, да е квартира като мен, да го видим как ще успее. Това е истината. И аз плюс имам две ученички, което затруднява положението още повече.

Министър Калфин, да започнем отзад напред. Последният въпрос. Сигурна съм, че няма социален министър, който да се радва да чуе такъв въпрос, но това пък е най-често задаваният въпрос към всеки социален министър, за доходите. Можете ли да се поставите в тази ситуация?

Аз не само мога да се поставя, аз непрекъснато виждам и работя за тези хора, които са в точно тази ситуация. Хубаво е да попитате, може би не е 200 лева точно доходът на жената, тъй като има деца, след като едното дете има увреждане и тя е личен асистент, има плащания за инвалидност и т.н., което не значи, че живеят богато.

Със сигурност.

Но все пак нека да не бъдем спекулативни и да кажем, ето тук, сама жена гледа 3 деца с 200 лева на месец. Възможностите на държавата все пак трябва да ги отчитаме и те трябва да се насочат, и това ми е работата. Аз не мисля, че който и да е социален министър, ще дойде, ще увеличи по 6 примерно или по 5 социалните средства и изведнъж социалните помощи ще се вдигнат.

Да, но понеже сега се прави бюджет. Правим бюджет за следващата година. Кажете какво ще заложите в него и можем ли да кажем нещо хубаво, оптимистично на тези хора за догодина?

Това, което можем да потърсим и да направим е действително да насочим средствата максимално ефективно към хората, които имат най-много нужда. Действително, хора като тази жена, която снимахте последно, които отглеждат деца с тежки увреждания, живеят в изключително трудни условия. Голяма част от тях са и самотни родители. Там би трябвало действително да се потърси много повече съдействие за тях. Колкото и да бъде, пак то ще бъде нещо етапно, пак няма да осигури това, което един нормален човек би имал. Едно подобно дете изисква грижи 24 часа на ден и то, тежки грижи. Но ето тук има нужда действително държавата да се опита да направи нещо повече и обществото трябва да разбере, защото тогава, когато разпределяме общ ресурс, всеки гледа собствения си проблем и за него той е най-големия. За мен най-важното е то да отиде справедливо, да не се губи, да не се злоупотребява с него и да бъде справедливо разпределен, така че хората, които имат най-голяма нужда да го получават.

В момента има ли тежки злоупотреби с точно този тип ресурс, за който говорите Вие?

Има злоупотреби. Не знам до колко са тежки числата, доста се спекулира с тях и започва действително да става стигматизиране.

Кажете къде са злоупотребите.

Начинът, по който се отпускат инвалидни пенсии.

Това е ясно. Друго?

Тук отново пак искам да кажа, че не трябва да обвиняваме. Има страшно много хора, които са с увреждания в България и действително имат нужда от тези пенсии.

Както и голяма част от тези, които злоупотребяват, също не злоупотребяват от хубаво, а да речем хора в предпенсионна възраст, които няма как да си гарантират по друг начин доход. Хем са без работа, хем още не са се пенсионирали.

Това е така.

Това е злоупотреба, но пак не е от хубаво направено.

То не е от хубаво. Всеки ще ви каже, че не е от хубаво. Сигурно много хора казват: „Ние 90-те години работихме без осигуровки, защото не е от хубаво. Така се работеше.“ Това е разбираемо, но няма как да се насърчава подобен тип поведение от държавата. Така че вижте в работата на социалния министър и на това, което прави държавата в социалната сфера, точно това – към търсене на повече действителност…

Защо, като че ли разговорът покрай инвалидните пенсии и злоупотребите с тях, малко сякаш позаглъхна? По едно време бяхте по-активен и вие като социален министър. Останаха ли назад тези мерки?

Не са оставени назад. Аз поех ангажимент. Есента ще предложим цялостно виждане как да бъде променено. Не е лесно, тъй като създаваме една тотално нова система. Тя не може да се създаде от днес за утре. Горе-долу няколко пъти описах как ще изглежда тя. Има нетърпение, виждам и в медиите има нетърпение „хайде, кога ще видим резултатите?“.

Казахте есента, я тя есента дойде.

Да, есента дойде и предстои да направим предложения. Те ще бъдат обсъдени достатъчно широко, разбира се. Всички добри идеи ще дойдат. Въпросът е да постигнем нещо, което действително е убеждение на обществото ни, че е най-добрият вариант.

Добре. Едно заглавие от вестник „Сега“ искам да цитирам. Говорихме за програмите и по-рано. „50% от временно наетите с бюджетни пари пак стават безработни, а държавните програми работят само при младите и висшистите“. Това ли се получава на практика? Доволен ли сте от тези различни програми?

Това изследване го знам. То между другото не е ново. Вестник „Сега“ го цитира, то е отпреди няколко месеца, то е от тази седмица. Те просто извадиха едно старо изследване, което решиха да го прочетат по по-различен начин.

Каква е ефективността, защото и там се харчат едни средства, които би трябвало по някакъв начин да се върнат в икономиката под формата на ефект?

Така е. Не можем да минем без субсидираните програми. Ще ви кажа, ето, примерно жената, която последна интервюирахте. Тя е личен асистент. Това е изцяло субсидирана програма и в нея няма как, това изследване казва: „Няма в него устойчивост. Като свършва програмата няма кой да наеме.“

Свършва програмата, свършва и заетостта, до тук.

Кой да наеме личен асистент освен държавата? Естествено, че няма устойчивост в този вид заетост. Естествено, че млади хора и хора с висше образование по-лесно след това, като им се даде начална скорост, си намират работа. Но ние сме намалили програмите и то, максимално, свързани със 100% заетост, и търсим възможност. Ще ви дам един пример. Един от големите проблеми е хората точно в предпенсионна възраст, които нямат работа. До преди няколко години е имало програми за тях, които са 100% субсидирани, обикновено в обществената сфера – общини, училища и т.н. По същия начин – свършва програмата, свършва работата. Същото се отнася за хората с увреждане.

А там идеята е да стигнат до момента, в който могат да се пенсионират. Нали така или не?

Не, там идеята не е те да бъдат субсидирани от държавата докато се пенсионират, а ние да заинтересоваме работодателя. Ето този въпрос поставяме, включително и на работодателите.

Да ги наеме.

И ги питам, кажете: „Ето, има ресурс. Ние можем да ви помогнем с този финансов ресурс. Какво трябва да се случи, за да наемете хора, които са в последните години преди пенсия?“

Какво Ви казват?

Ето това е устойчивият вариант. Трябва да ви призная, че не получих много идеи. Ще продължим да мислим, но този е пътят, по който ще вървим. 100% субсидирана заетост означава държавата да стане един огромен работодател. Само личните асистенти в момента са към 15 000. Сега се пуска още една нова европейска програма, сигурно ще бъдат удвоени. Тя в момента тече. Заявките са само 50 000 за лични асистенти. Вие си представяте, че държавата не може да бъде работодател на един огромен контингент от 50-100 хиляди души, които са без работа. Трябва да ангажираме икономиката. Има търсене в икономиката. Има свободни работни места. Тези хора са полезни. Те са работоспособни, трудоспособни, могат да дадат нещо, не е подаяние от държавата на минимална работна заплата, а действително допринасят. Ето това трябва да събудим.

Безспорно, въпреки че факт е и като че ли много парадокси се получиха на пазара на труда. Чета тази седмица например, че се търсят много учители. В същото време една голяма част от безработните висшисти са точно с педагогическо образование. Има някакви парадокси наистина и сериозни дисбаланси на пазара.

Има парадокси и тук е работата действително на системата по труда да се опита да напасне търсенето с предлагането на труд.

Кажете обаче за тези ваучери за помощ у дома, за които толкова много се говори напоследък. Как ще работи тази схема, кой ще има право на такива ваучери, въобще как се случват нещата?

Те ще бъдат два типа ваучери. Между другото те са едно от решенията за хората, които са в предпенсионна възраст и които голяма част от тях нямат образование и дълго време не са практикували това, което са образовани и са учели. Ще има два вида ваучери. Едните ще бъдат субсидирани, другите ще има възможност човек сам да си го купи плюс евентуално някакво доплащане от държавата за това,че се наема безработен човек. Това ще бъде свързано с доходите на хората и те ще бъдат за оказване на услуги в дома. Тези, които са социалните случаи, вече имаше една програма, успешно приключи, финансирана от швейцарското правителство, сега я адаптираме, правим я финансирана от нас. Посещение в дома, изнасяне на услугите в дома, които да са комплексни. Някой примерно носи храна на един самотен възрастен човек, може да му премери кръвното, да му премери температурата, да види дали има нужда от лекарства, някаква малка работа вкъщи да свърши и да му помогне. Това нещо би могло да бъде в един подобен ваучер. И тук вече отново държавата ще финансира и ще субсидира тези, които са в най-тежко положение, които са с най-ниски доходи. Но има хора, или техните деца биха били готови да си платят за една такава услуга.

Какво стана с този проект на министерството за Закона за равнопоставеността, половата имам предвид. За това, че жените имат по-малки доходи, по-малки пенсии, квотната система ли ще е това, което може да промени нещата? Атакуват Ви, че този закон е едно хубаво пожелание, че струва по-малко от хартията, на която е написан. Какъв е смисълът му всъщност? Как ще въведете със закон тая равнопоставеност.

Радвам се, че питате, защото законът още не е излязъл, той действително имаше публично обсъждане.

Но предизвика коментари вече.

Но предизвика чисто балкански коментари.

Защо балкански?

Сега ще ви кажа: За какво ни е тоя закон, то и без него всъщност не стоим зле в Европа, този закон нищо не може да каже, той в затвора ли ще вкара хората и какво ще направи. България е единствената страна в ЕС, която няма подобен закон. Е това добре ли е?

Добре, но какво ще каже той, какво казва този закон?

Този закон създава системата, в която да се следи за равнопоставеност на половете. Създава се във всяка една сфера и във всяка една институция човек, който се знае, примерно в Нова телевизия ето това е човекът, който отговаря за равнопоставеността на половете. Има критерии, които са приети, които са европейски и по които се следи какво означава това. Защото и в бизнеса, и в публичната администрация тук не става дума някой да влезе в затвора, ако не назначи достатъчно жени или мъже в службата си, но тук се създава една система, която по определени критерии следи, сигнализира, алармира, дава информация какво се случа. В смисъл този проблем влиза във вниманието. В момента кой се занимава с равнопоставеността? Никой.

Знам, че проблемът в България е, че доказано заплатите на жените са по-ниско от тези на мъжете, нали така?

Така е, да.

Е, този закон в случая може ли да се намеси по някакъв начин?

Е, как очаквате със закон да се реши това?

Е, не знам, питам Ви. Защо пишем закон тогава, като не решава проблемите, които са реалните проблеми. Като например ето в този смисъл няма равнопоставеност, жените в България получават по-малко.

И то си има обяснение.

И то е?

Обяснението е такова, че жените, понеже имат нужда да полагат повече труд в дома, имат повече грижи по децата, са готови да поемат по-ниско платена работа. И затова се случва така, че те работят обикновено на по-неустойчива работа, имат проблем с израстването в кариерата и получават по-ниски заплати. За да се реши този въпрос, не се решава със закон и не се казва на работодателя веднага извади заплатата, а се създава един механизъм, с който действително перманентно да се види къде е проблемът и да се търси решението на проблема. Така че жените в България примерно в домовете си работят седем пъти повече отколкото мъжете. Това е т.нар.неплатен труд извън работното място. Кой го знае това, кой говори за това нещо? Така че този закон вкарва една система, отново казвам, ние тук балкански надуваме мускули и казваме какви тука ще ме занимават с някакви жени и някакво равноправие, я да видим кой ще вкарат в затвора. Тук се създава една система, която действително следи, сигнализира, алармира за това, което се случва.

Не мисля, че реакцията беше балканска. По-скоро има скептици за това доколко наистина такъв закон може да се намесва в отношения на пазара на труда на практика.

Ама това не е идеята. Аз пак ви казвам, законът, и няма европейска страна, пак казвам, ние сме единствената, която няма, и нашият закон до голяма степен повтаря практики, които ги има в цяла Европа и в демократичните страни. Той не вкарва в затвора работодателя, защото дава по-ниска, но той го праща в Комисията по дискриминация, ако заради това, че примерно една жена отива и си търси работа, той й казва, ти понеже си млада и предстои да раждаш, ще получиш по-ниска заплата.

Което е проблем.

Това е проблем, но тогава има Комисия по дискриминацията и там се налагат съответните санкции. В Румъния например, където са го приели, санкцията стига до 50-60 хиляди евра за подобно нещо. Разбира се, след комисията има и решения на съда и т.н.

А при нас какви са санкциите?

При нас са много по-малки. Но отново казвам, въпросът в този закон е да се създаде една система, която да следи определени параметри, доколко се спазват тези права на равнопоставеност.

Добре. Благодарим. Ще чакаме с интерес тези текстове. Пак не ни остана време за политически въпроси, но мисля, че това ще бъде, докато сте министър на труда и социалната политика.

Другият път ме поканете и започваме с политическите.

Благодаря, г-н Калфин.