Заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ

Започваме с Ивайло Калфин – вицепремиер и министър на труда и социалната политика. Преди да ви питам за днешните новини, вие в АБВ обсъдихте ли как протекоха тези избори, всички тези препятствия, които трябваше да преодолеят и организаторите, и избирателите?

Изборите протекоха безобразно. И това не е за първи път. Аз си мисля, че освен промени в законодателството, всички тези хора, които ги организираха, би трябвало да се сменят с други фигури.

Това е вашето заключение?

Да.

И се надявате, че този резултат ще бъде постигнат на другите избори?

Какво да кажа – в много общини ни делят от резултат с повече съветници по 5 гласа, 10 гласа, 12 гласа. Как да повярваме, че преброяването и целият процес е бил наред.

Да. И при всичките тези 463 хиляди невалидни бюлетини, това е съмнителна работа. Но както и да е. Имате една година, вие политиците, да решите какво ще правите, защото идват президентски избори. Не знам дали ще бъдат самостоятелни.

Надявам се парламентът този път да се заеме по-сериозно с Изборния кодекс. Защото предният път това беше обещано и отложено след парламентарните избори.

Сега за това заседание от днес - Националният съвет за тристранно сътрудничество, защо не успяхте да постигнете поне по един от бюджетите някакво съгласие?

То не е на кило, господин Цонев.

И аз съм убеден, че не е на кило, но все пак - събирахте се и в крайна сметка толкова ли много са претенциите?

Не, това е нормално. Намерихме и мисля че беше много – пет часа и половина заседавахме днес, беше много полезна и действително съдържателна дискусията. Много добри идеи дойдоха и от синдикати, и от работодатели, ще продължим да работим по тях. Няма как по всичко да се постигне съгласие. Ще ви дам един пример. За минималната работна заплата работодателите, смятат че тя расте прекалено бързо. Синдикатите – че расте недостатъчно.

Според Бюджет 2016 г. колко ще бъде тя?

420 лв. от началото, сега е 380 лв.

10% не е малко.

Не е малко. Ръстът е значим. Тази година също 40 лв. нарасна. Но действително трябва да търсим не чрез заплати бизнесът да е конкурентоспособен. Но това е една от темите, по които има различия. Аз предложих, надявам се за следващата година вече по съвсем различни правила да договаряме тези принципи. По отношение на бюджета на Общественото осигуряване – и синдикати, и работодатели казаха, че очакват и промените в устройството на частните пенсионни фондове, и за инвалидизирането. Бюджетът на държавата – и синдикати, и работодатели казаха, че очакват по-бързо да се видят промените и реформите, които да се отразят и в бюджетната сфера. Така че не можем да имаме пълно съгласие по едни три доста сложни бюджета, които отразяват различни аспекти – икономически и социални.

Имате ли достатъчно време, за да постигнете някакъв консенсус?

Не, не. Ние няма да обсъждаме повече този въпрос. Мисля, то не е целта, май идеално би било да се постигне консенсус, но и в парламента сигурно ще има някакви добавки.

Там ще има още повече дебати, според мен.

Надявам се не много, дебати ще има, но не може да се промени коренно това, което предлагаме. Важното е, че мисля че в една посока гледаме със синдикати и работодатели. Има неща, които ще започнат веднага да…

Социалната страна на този Бюджет 2016 г. на вас лично допада ли ви?

Аз бих искал да видя доста по-амбициозна социална страна. Но съм реалист в крайна сметка. 350 милиона повече отиват за пенсии за възрастните хора. Успяваме да променим помощите за малките деца. И това, което за мен е много важно – ние трябва да стимулираме доходите от труд. През следващата година се дават и с националния, и с европейския бюджет, повече възможности за намаляване на безработицата.

Казвате 350 милиона отиват за пенсии. И докога от бюджета ще ходят пари за пенсии? Ние с вас много често говорим тук затова докога бюджетът ще доплаща пенсиите на българските пенсионери, когато те трябва да идват от Общественото осигуряване, от НОИ?

За първи път, въпреки че доста срамежливо, но за първи път от доста време насам, виждаме една тенденция, делът в бюджета на НОИ за собствените приходи нараства повече, отколкото субсидията. Субсидията е малко над 50%, надявам се следващата година да падне под 50%. Всички тези промени в пенсионната система, които бяха приети, постепенно влизайки в сила, ще се получи по-добър баланс в социалния бюджет. Това се вижда още тази година. Както се вижда и резултатът от детските, промяната в детските надбавки. Ние в рамките на същата сума успяваме по-добре да разпределим средствата и да отидат повече средства за първо дете, за осиновителите, за раждане на трето дете и т.н. Така че виждаме, че тези промени дават резултат.

Обсъждали сте и така нареченият данък „вредни храни“ донякъде или?

Да, настояха и работодатели, и синдикати да го обсъдим, въпреки че той е в много първоначален стадий. Министерството на здравеопазването прави консултации, аз самият не съм чел такъв текст, трудно мога да заема позиция. Много интересна беше дискусията.

Те какво претендират по отношение на този данък? Те противници ли са или са за въвеждането?

Всички работодатели и синдикати са против данъка, като основният им аргумент е, че не с данък хората ще се хранят по-здравословно, министър Москов изрази други аргументи. Интересна беше дискусията.

Според вас кой ще надделее? Интересно в Министерски съвет какво е разположението на силите…

В Министерски съвет не е обсъждан този въпрос. Той е още на фаза идея, която се обсъжда в Министерството на здравеопазването, още не е стартирана законодателната процедура. Ще го видим, аз имам известни притеснения, ако храните по принцип поскъпват с данъци.

Независимо дали са вредни или полезни? Макар че това вредна храна звучи малко…

Единият от профсъюзните лидери много правилно каза, че всъщност вредните храни… В смисъл хората с ниски възможности не могат да си купуват най-скъпите – еко, био, качествени храни. Аз ще съм особено внимателен и не бих приел нищо, което засяга повече хората, които са с ниски доходи.

Добре. Да ви попитам сега – ясно е, вече е твърдо нали, че пенсионерите за Коледа ще получат една надбавка колкото и да е тя минимална?

Предстои официално да се обяви, но общо взето да. Има такава нагласа.

В смисъл има ли някаква пречка, която е непреодолима в момента и нещо може ли да спъне този проект?

Не. Още повече, че корекциите и в тазгодишния бюджет бяха предложени, днес бяха обсъдени. Тя е калкулирана до 300 лв., който получава пенсия, малко увеличаваме кръга на хора, които ще получат добавка.

До 300 лв. ще получат, горе-долу по колко?

По 40 лв., колкото досега.

По 40 лв., което не е чак толкова много, но…

51 млн. струва това на държавата и то от преизпълнение на приходи. Това го гледаме не като увеличаване на пенсиите за съжаление, а като еднократна добавка за хората с най-ниски доходи.

Добре. Минималната осигурителна тежест за следващата година…

Минималните осигурителни доходи…

Да.

Тази дълга дискусия, която беше. Аз се съгласих днес и пред социалните партньори, че сегашната процедура не е добра. Но тя не е добра, защото в половината от дейностите не е имало диалог между работодатели и синдикати. И предложих за следващата година да вземем всички мерки, така че да има диалог. И тогава, когато има диалог аз ще съм най-доволен да не се намесва държавната администрация.

В началото, когато анонсирахте вашия проект се създаде впечатление, че привилегировате едни за сметка на други. Говорим за праговете на осигуровките. В крайна сметка ще бъдат унифицирани, така ли…

Ще бъдат унифицирани за следващата година. Но за преговорите за 2017 година предложих и мисля, че се прие добре от синдикатите, по-различен подход. Първо би трябвало да има преговори във всички области. Няма как да не се реши административно, ако не са седнали синдикати и работодатели, за да се договорят. И второто е – за догодина ще изработим някакви критерии, които при липса на договореност, все пак провел се диалог, но липса на договореност, ще има поне някакви ориентири, които да ни помогнат да вземем крайното решение. Аз се опитах да използвам такива, не особено успешно тази година. Нека да ги обсъдим тези критерии за догодина.

Кой убеди премиерът Борисов да стане ваш опонент в този случай?

Публичната реакция аз признавам, че силно и не добре сме комуникирали мотивите, които има, които са съвсем обективни. Преценката на премиера беше, че се създава впечатление именно това, което вие казвате, че някой…

Създава се криза?

Не, криза не се създава. Създава се впечатление, че някой е привилегирован, което няма такова нещо. Общо взето отчетох формални и обективни критерии, така че…

Искате ли сега да обясните на нашите зрители каква е целта на този нов закон за социалните услуги, който… Предполагам, че готвите го вече, нали?

Готвим го и в средата на следващата година ще…

Да кажете с няколко изречения първо каква е целта и какво би постигнал той, ако бъде приет от парламента?

Социалната система, господин Цонев… И това е нормално – колкото повече време минава и на общинско, и на национално равнище се измисля за определена група потребители някоя нова услуга и тя става като един чувал закърпен от различни страни. Периодично трябва малко да се въведе ред в социалното подпомагане. Отделяме социално подпомагане, което е доплащане на хората с ниски доходи и социални услуги, от които всеки може да има нужда. Това са центрове за хора с увреждания, включително за деца, за възрастни хора, домове и така нататък. Част от тях ще бъдат субсидирани за хора с ниски доходи. Част от тях би трябвало този, който има високи доходи да може да си ги купи.

Сега всичко това, за което говорите е регулирано от различни нормативни актове, така ли?

Сега въобще социалната система някой път създава впечатление за неособена обективност, защото са решения взети на парче и за малка група хора. Един път въведена една социална услуга, много трудно се отменя след това, така че те стават трайни.

Смятате ли, че този нов Бюджет 2016 г. ще бъде някаква крачка за тоталната борба срещу бедността, която трябва да води държавата и най-вече тези, които я управляват в момента?

Той е крачка. Така като гледаме и резултатите, и съдържанието на общо-взето на показателите на хората, които са бедни, най-бедни са хората, които не са на работа.

Има и много работещи бедни в България.

Има и доста работещи бедни, но аз казвам, че над 50% е процентът на хората, които са в трудоспособна възраст извън трудовия пазар, които живеят в бедност. Съответно техните деца, техните родители, въобще по-широкото семейство. Така че за мен задача № 1 е действително всеки човек, който е извън пазара на труда да има възможност да влезе на пазара. Бих казал за младите хора, че много скоро ще можем да кажем, че няма млад човек в България, който да иска да работи или да придобие квалификация, от която ще може да работи и да не му дадем тази възможност. Така че тук вече опираме на въпрос с мотивация, ниска степен на образование. Там също е голяма бедността, хора без образование, неграмотни, без професии и т.н.

При тези статистики, които четем и от Националния статистически институт, и от Евростат, те са плашещи. Вие знаете ги, нали много добре като проценти?

Зная ги, следя много внимателно тези въпроси.

Значи, първо, в бедност живее всеки пети според тях, а всеки трети с материални лишения. А над 33% от тези са с тежки материални лишения. И като добавите тук и ниската степен на образованост на тези хора, те как могат да бъдат приобщени социално, когато образованието, ако са го изпуснали и са вече на възраст, какво се случва с тези хора?

В тези статистики, ако извадим социалните плащания, с 5% още се увеличават бедните, ако извадим и пенсиите, като те са до голяма степен субсидирани, бедните стават над 50% от обществото ни. Така че социалните плащания донякъде решават проблема. Но трайното решаване на проблема не е увеличаване на социалните помощи, а увеличаване на доходите от труд. Това би трябвало да търсим всички.

Има ли някъде светлина в тунела по друга ваша любима тема за демографията? Кога по някакъв начин демографската криза, както или катастрофа някои я наричат, по някакъв начин ще тръгне в някаква посока, която вместо да се влошава, както твърдят експертите, да започне да се върви в положителна посока?

Като свършат обсъжданията и дебатите в парламента по бюджета, аз ще внеса една информация, доклад, предложение за стратегия по демографските върпоси.

Тя готова ли е вече?

Почти готова, сега довършваме. Помолим съм експерти от БАН, сключихме договор, те довършват техният доклад и становището. В следващите дни ще е готово. Въпросът е, че демографията е въпрос, първо, на дългосрочни политики и второ, на качество на живот. Това е образование, това е здравеопазване, това не е само нарастване на населението. Там, където най-бързо расте населението са най-бедните държави. Включително и общностите в България. Не би трябвало само това да гледаме. Броят на населението, разбира се е много важно. Но е важно да гледаме качеството на живота. В България, там мисля, че там има много какво да се мисли.

В началото ви питах за мнението на АБВ по отношение на изборите и по отношение на това, което се случи в неделя. Не знам какво ще се случи на балотажа, естествено балотажът е много по-лесен – две бюлетини или с една обща бюлетина между двама души, но смятате ли че след тези избори се консолидира мнозинството, което подкрепя кабинета в парламента? Смятате ли, че тези сътресения, на които бяхме свидетели преди изборите, ще бъдат преодолени по-лесно?

В тези избори на практика преповтарят резултата от преди година на парламентарните избори като за партии, така че надали има някакви сътресения политически. Виждаме, че ГЕРБ разширява влиянието си в големите градове. Надявам се това да не ги доведе до някакво самозабравяне, както и всички тези, които увеличават резултатите си там. Много е важно все още за страната да търсим консенсус, поне известно време напред. Има важни мерки, които трябва да се вземат. Ако изпаднем пак в крайни политически битки, страх ме е, че няма да бъде добре за държавата.

На няколко места тук се оплакаха вчера двама кметове, че кандидати, които сега са на балотаж, че АБВ противно на очакванията в тези райони не подкрепя БСП кандидатите, а подкрепя кандидатите на ГЕРБ?

Вие сигурно сте взели двамата кмета, в които това се случва. В масовия случай подкрепяме кандидатите на левицата. Има такива случаи и има обяснения за това нещо, в които няма как да го направим.

Мотивите какви са?

Най-често са свързани или с конкретните личности или с пълното нежелание на БСП да води какъвто и да е диалог и търсене на подкрепа. Няма как автоматично да отиде някаква подкрепа без най-малкото да седнеш равноправно и да говориш с партньора си.

С вашия лидер Георги Първанов след изборите говорихте ли си надълго и нашироко или не все още?

Имахме в понеделник след изборите едно доста дълго заседание на цялото ръководство на АБВ.

Той доволен ли е?

За нас са първи местни избори тези. Мисля че имаме добри резултати. Разбира се има няколко места, на които бихме искали да са по-добре, очевидно имаме отстъпление и трябва да си направим изводите.

Кога започвате да обсъждате президентските избори?

Цялата държава трябва да започне да ги обсъжда, те са следващите наред, след като приключат тези.

Преди Коледа? Много от хората, които интервюирам и са интервюирани от други наши колеги твърдят, че трябвало след Нова година.

Не. И според мен тук не става въпрос за персонално за кандидатите, а за конфигурациите, които ще се явят на тези избори. Аз много ще съжалявам, ако левицата се яви точно толкова разделена, колкото и на тези избори.