Вицепремиерът по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Преди всички“ по БНР

За бюджета за догодина ще говорим с вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. За да не продължа да поддържам и аз заблудата покрай това, което казаха полицаите, че в четвъртък се събират в 13.00 часа, защото тогава ще се гледа на първо четене бюджетът, от страницата на парламента става ясно, че включително до четвъртък той ще се дебатира в комисии. Знаете ли кога влиза в пленарна зала?

Не мога да ви кажа какъв е графикът. Аз утре лично ще бъда в Комисията по труда и социалната политика.

Т.е. не е ясно кога влиза в зала?

Точно така.

Но няма как да е в четвъртък?

Има, ако в сряда всички комисии го гледат. Редно е преди да влезе в пленарна зала всички комисии да си кажат мнението. Има практика по някой път да провеждат съвместни заседания. Нямам представа как е, но е предвидено в програмата.

Има ли причина при тази ситуация, според вас, да се бърза с вкарването му в пленарна зала, доколкото там трябва да се правят някои съществени изменения, за които се договориха шефът на МВР и синдикатите?

Вижте, каквито и да са промени в предложения проект на бюджет, се правят между първо и второ четене. Така че при всички случаи преди първо четене, преди да влезе в пленарна зала и да мине на първо четене този проект, няма как да се направят промени. Тук не става въпрос за някакво прибързване. Просто се следва процедурата. До края на октомври трябваше да бъде внесен законопроектът, между другото, преди да се приеме Законът за бюджета, има няколко промени в данъчни закони, които трябва да се приемат. Така че общо-взето парламентът има доста работа, свързана с тези неща.

Има и актуализация на бюджета за тази година.

Има и актуализация на бюджета за тази година. Тя ще мине най-вероятно със Закона за бюджета за следващата година. Въобще нормалната програма и процедура, която се следва.

Тази актуализация за какво говори? За неправилно разчетени финансови параметри в началото на годината? Ако приемем, че едната причина за тази актуализация са европроекти, които трябва да бъдат приети, за да не загубим парите?

Някъде над половината от средствата, които са предвидени в актуализацията, са именно за приключване на проекти. Действително там има обективни причини, тъй като трудно можеше в края на миналата година да се предвиди кое ще бъде завършено, колко ще има нужда от финансиране и т.н. Сега приключват последните проекти. Друга част е свързана с компенсации по отделни ведомства. И тук и становището на моята политическа сила, на АБВ е, че това показва доста слаба хлабава бюджетна дисциплина. Спомняте си преди няколко месеца премиерът каза, че всяка актуализация на бюджета на министерство трябва да има оставка на министъра. То няма да останем министри в кабинета.

И вие ли включително сте в категорията на тези, които не се…

Не. Бюджетът на МТСП не се променя, аз мисля че мое задължение е да спазвам максимално бюджетната дисциплина. С бюджета, който беше разположен в началото на годината, ние общо-взето правим всичко възможно да свършим до края на годината. Във всеки бюджет има напрежение, но не мисля че е добра практика ние в края на годината да правим актуализация по този начин. Поне ако има, не е по принцип против актуализацията. Ако има средства е нормално да се отпуснат повече. Въпросът е на какъв принцип се отпускат те. И като погледнем кои и как получават ведомства, къде са приоритетите.

Те са същите, за които напоследък говорим – сектор „Сигурност“.

Приоритетите, да. Основните средства отиват в сектор „Сигурност“, виждаме че там засега има драми нерешени.

Драми нерешени, които обаче показват някакво сбъркано отношение към това как се реформира една структура. Сега се появяват и нови законодателни предложения как да се реши тази пропаст между „чантаджии“ и полицаи на терен. Но се оказа, че каквато и реформа да се предприеме, тя първо трябва да бъде добре осигурена с пари, за да могат да се платят въпросните обезщетения при преназначение. Пари очевидно няма. Тогава ние сме обречени да не се реформираме.

Не е така. МВР получава 180 милиона с тази актуализация сега допълнително. Голямата част от тях са именно заради компенсации на хора, които напускат. Очевидно, че това е над предвиденото в плана, когато е приеман бюджетът за 2015 г. Така че пари има и всеки ще си получи това, което…

Да, но няма да има реформа.

Това вече дали ще има или няма да има е независимо от средствата. Действително реформа се прави с пари. Не толкова заради компенсациите, колкото заради това и тук мисля, че имаме едно мнение са исканията на полицаите и това, на което казваме реформа. Не само да се съкратят хора или да им се смени статутът, а трябва да се освободят средства, с които силовите ведомства да получат съответно оборудване и по-модерна техника. Защото материалните условия, при които работят, са много тежки. Каквото и да правим с хората, работещи в този сектор, ако не се подобрят материалните условия, надали ще се подобри и качеството.

Обаче смятате ли, че подобряването на материалните условия трябва да стане през парите за обезщетения, класът „прослужено време“ - нова гореща точка от вчера?

Не, не. Тук правя разлика и разграничение между тези две неща. Това, което предложи министър Горанов, е с преструктуриране на плащанията и на администрацията, и на статута, което не е неочаквано. То при всички случаи има ангажимент до януари месец ръководството на МВР, както и на Министерство на отбраната и на другите силови ведомства да предложат разделяне между различните видове и класове труд в съответното ведомство. Така че това се знае, откакто е приет Кодексът за социално осигуряване. Въпросът е, че идеята на министър Горанов беше чрез това преструктуриране да се освободят средства, които да се вложат в материална база. Очевидно, че по този начин това нямаше как да стане. Според мен се пропусна една важна стъпка, която е диалогът със служителите. И аз чух всякакви слухове, които тръгнаха, особено в началото на протестите. Хората не бяха информирани, говореха за намаление на заплати, говореха за орязване на допълнителни плащания, на порциони и т.н., което не е било предвиждано никога. Така че мисля, че реформата е доста по-цялостна от това преструктуриране. Тя включва промяна на материалната база, в която се работи, а промяната в статута на служещите в този сектор е нещо, което е неизбежно. Надявам се сега да има достатъчно разговори, да се успокоят хората, които са в момента на работа, че няма да загубят от социалния си пакет, който има в момента, да се разделят различните видове труд в тези ведомства и вече за новите да се знае, че има различни условия, когато постъпват на работа.

Сега можем ли да уточним какво е точно във вашата позиция по отношение на „класа прослужено време“? Вчера, само две заглавия ще ви прочета. Едното е „Калфин се разграничи за махането на класа“, другото заглавие – „Калфин е съгласен, но не сега“.

Значи първото е по-вярно. Преди няколко години министър Дянков премахна класа в държавната администрация и каза, това което и сега се говори – няма защо да се плаща затова кой колко години е работил, а ще се плаща затова кой каква длъжност заема. Ако погледнете това, което се случва в държавната администрация в момента, това създаде една бих казал несправедливост заради една и съща длъжност хора, които сега започват кариерата си в държавната администрация да взимат същите, понякога и по-високи заплати от хора със същото образование, които имат доста дълъг стаж, тъй като длъжностната структура на държавната администрация не е толкова гъвкава. Това премахва автоматичното повишаване на заплатите всяка година с този клас, който е от 2%, но не повече от 20 г., значи не повече от 40%. Което би било приемливо, само ако има една ефективна система за актуализация на доходите. Държавната администрация не е добър примерът. В държавната администрация много трудно се променят заплатите и доходите. Аз ще ви кажа – в следващата година ще се увеличат минимално заплатите на работещите в социалната сфера. Не е нормално един млад човек, който започва в един тежък отдел като Отдел за защита на децата да взима чисти 345 лв. Просто няма сравнение с други части на администрацията и това стои така и не се променя. Така че, когато класът влезе в заплатата, заплатата замръзва. Това би могло да се случи, ако имаме една добра система за договаряне на заплати между синдикати и работодатели, включително в държавната администрация и актуализации всяка година. Ние за съжаление нямаме такова нещо.

Не можем да си го позволим, предполагам и следващата година? Или смятате, че може да се започне да се води разговор?

В държавната администрация така или иначе вече е направено и държавните служители плащат цената за това нещо, но това, което се чу като идея евентуално да мине и в Кодекса на труда, където в частния сектор работят по Кодекса на труда работещите, не мисля че при това равнище, което имаме на колективно договаряне на заплатите е добра идея. Това ще замрази заплатите и ще ги задържи ниски. Според мен не това трябва да цели икономическата ни политика. Говоря за реалния сектор, не за държавната администрация.

Сега по-общо за бюджета. Ние се фиксирахме, благодарение на министър Дянков в двата горещи пункта. Знаете преди две седмици темата беше как той иска да определя през бюджета заплатите на магистратите. След това се появи този случай с полицаите и служителите от сектор „Сигурност“. Като цяло вие каква оценка бихте дал на бюджета извън тези конфликтни засега разрешения на проблема?

Аз разбирам донякъде министър Дянков, тъй като нормалният ход за провеждането на тези промени е чрез съответните системи. Но тогава, когато се бавят, той се опитва да даде допълнителен натиск, така че да се задвижат процесите.

Добре, извинявайте само, че ще ви прекъсна, обаче съгласете се, че не може министър Дянков да иска да променя начина, по който се определя заплатата в съдебната система, защото все пак тя е по Конституция независима. При положение, че вашите заплати са обвързани със средната работна заплата, той да казва как ще се определя на магистратите, не беше много подходящо.

Да, магистратите са единствената структура в публичната администрация, която сама определя заплатите, компенсациите, възнагражденията. Въпросните 20 заплати при напускане и т.н. Това не се знае също дали е редно и доколко е редно.

Какво мислите по въпроса, понеже и премиерът отвори този въпрос за тези 20 заплати?

Аз не бих се намесил в решенията на съдебната власт, защото тя е много чувствителна, особено ако става въпрос за заплати. Но все пак те не са извън обществото. И може би сами трябва да се сетят, че тогава, когато се правят промени на други места, те също трябва да дадат пример за някакво усилие.

Така. Сега за бюджета, какъв бюджет, каква година ни предвещава бюджетът за догодина?

Това, което показва бюджетът за догодина, ако погледнете числата, в него ще има 2 милиарда лева близо повече разходи в сравнение с тази година. От тези два милиарда някъде около една четвърт ще отиде в социалната сфера, огромната част за пенсии и за актуализацията на пенсиите. Другите увеличения отиват именно в сектора за сигурност, където се надявам действително, това е целта, която е направена да се повиши качеството на материалния ресурс, с който се работи. И към сферата на образованието, където освен повишаване на заплатите на учителите в средния курс се предвижда и разширяване на целодневното обучение, което действително е важно. Тук за мен всичко това са добри приоритети, но за мен като министър на труда и социалната политика е много важно примерно в образованието да постигнем резултати, да има по-малко отпаднали от училище деца, да има по-високо качество на тези, които си взимат дипломите. Надявам се с отпускането на повече средства тази система да покаже, че може да повиши качеството си.

Същото се отнася и за съдебната система, и за системата в МВР. Ако има повече разкрити престъпления или ако има повече ефективност от работата на съдебната система, сигурно ще си заслужава да се дадат тези пари. Въпросът е можем ли да видим тези резултати в края на догодина?

Тук вече трябва да отсеем съответните системи. Аз не бих се намесил в работата на съответните колеги и на съдебната система, но те трябва да са убедителни, че ако получат повече пари от обществото, защото това е усилие на цялото общество, те ще са в състояние да предоставят съответните резултати в края на годината.

Този дълг, който е предвидено да се тегли догодина ми е любопитно как ще го коментирате от гледна точка на доста внимателният начин, по който АБВ подкрепи миналогодишния много голям дълг?

Първо, е много важно да кажем, че тези 5 милиарда са част от миналогодишните 16 милиарда. Те не са нов дълг.

Т.е. не стават 21, така ли?

Не. Не стават 21. Миналата година, ще ви напомня дискусията, ставаше въпрос за разрешение за дълг, който да се тегли в следващите 3 години, което означава 2015 г., 2016 г. и 2107 г. Във всяка година в бюджета и това е по Закона за държавния бюджет се взима отделно решение за годишния размер на дълга и на държавните гаранции. Така че, за да се вземе дълг от държавата има две решения. И едното, ако е взето за три години, сега взимаме ежегодните решения. Така че тези 5 милиарда, с които се предвиждат, са част от гласуваните миналата година 16 милиарда. Основно те отиват, значи дефицитът, който се предвижда за следващата година в бюджета е 2%, намалява, това е добре. Това като абсолютна сума е 1 милиард и 800 милиона лева. Няма как да се покрие по друг начин освен с дълг този дефицит. От тази година дефицитът ще бъде малко над 2 милиарда и освен това има и текущи плащания по дълга за следващата година. Така че тези 5 милиарда са част от 16-те, които се надявам да станат 14. Това пое ангажимент и към по искане на АБВ министърът на финансите за 3 години и тези средства отиват за погасяване на стар дълг и покриване на дефицитите.

Т.е. няма опасност, според вас, защото има такива притеснения от страна на опозицията да се минат критичните 3% бюджетен дефицит?

Това, което е в актуализацията на бюджета за тази година, дава 3,3% максимално число. Аз настоявам и АБВ позицията му е такава, настояваме да е под 3%, като тук има една разлика в методологията, която трябва да отчетем. По методологията на ЕС, където се изчислява на начислена база, така или иначе ангажиментът да е под 3%. А по тази, не знам защо все още използвана в България методология да се смятат касовите разплащания, там може да е малко по-висок. Нашето настояване е да се вместим в 3-те процента и да не ги надвишаваме тази година, за да не рискуваме процедури в ЕК.

Ще видим коя методология ще използва опозицията в дебата. Малко политически въпроси на финала, следизборни. Много интересно се получиха нещата около АБВ. От една страна вие оставате в управлението, така виждам, че давате подкрепа и за колегите си, и за най-важния закон – бюджетът. Обаче вашият лидер обясни, че протягате ръка към лявото за президентските избори. Не е ли малко двойствена тази полза?

Не, няма нищо двойствено. Ние влязохме преди една година в управлението заради едно единствено нещо – да се проведат съответните реформи, които имат нужда от национално съгласие. Те са и в образование, и в пенсионна система, и в социална система, и в система за сигурност. И тук нашата теза е, че трябва да се потърси максимално широко съгласие за тяхното провеждане. В момента, в който видим, че те не работят, ние нямаме място в правителството. А иначе това не обезличава левица и десница. Това че има съгласие по някои най-важни за държавата въпроси, има общо усилие те да се случат, не заличава разликите между идеологическите противници.

Т.е. да не се изненадаме, ако на президентските избори, както и на кметските избори видим АБВ срещу ГЕРБ или Калфин срещу кандидата на ГЕРБ?

Калфин трудно ще го видите на президентските избори, но за местните избори АБВ особено на първи тур много ясно, масово подкрепяше леви кандидати, там където нямахме собствени. Това беше масовият случай. Разбира се местният случай има особености, свързани с личността и мажоритарният избор, така че това не беше изцяло. Но ние показахме изцяло, че общо-взето предпочитанията ни са в ляво.

Евентуалното обединение за обща лява кандидатура на президентските избори вие ли ще искате да сте в основата, или ще чакате БСП да откликне, изобщо как си го представяте това, тъй като няма много време?

Ние БСП го чакаме от една година и не само го чакаме, а предлагаме активно да има контакти преди местни избори, преди вторият тур предложихме да има контакти. Те някак си панически се отклоняват от ръководството на БСП. Факт е, че ако отиде левицата разединена на президентските избори, надали може да разчита на голям успех. Отговорност на всички партии е да надживеят собствените си егоистични цели, високомерието и да потърсят общото, това което действително ще им даде шанс за победа. Ако БСП продължават по този начин да се държат, няма как да поставим собственото си поведение във функция на тяхното добро желание. Ние така или иначе започваме разговори с различни политически формации от ляво. Ще се радвам, смятам че БСП е основна и трябва да участва в тези разговори. Но нека да проявят желание, в крайна сметка на сила не става.

В едно изречение – смятате ли, че България има нужда от ляв президент или не?

Аз мисля, че България има нужда от разнообразие във властта. Попадането и концентрацията на много власт в една политическа сила никога не е добро.

Затова пък правителството сте разнообразни, така че може да кажем, че балансираме в другите доминации на ГЕРБ.

Не е точно така. видяхме и на местните избори, че ГЕРБ има много силно присъствие във всички видове власт. Така че важно е президентската власт някак си да има по-голямо многообразие на партии.