Министърът на земеделието и храните в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Започваме с темата за земеделските производители и най-вече тяхната продукция, тяхното бъдеще и перспективите пред развитието на отрасъла, защото в крайна сметка това е и тема, пряко свързана с нашия живот. Две конференции през седмицата се фокусираха върху работата и проблемите на българските земеделски производители. Гост в предаването е Десислава Танева – министър на земеделието и храните. Добър вечер, г-жо министър. Двете конференции – за подпомагане на лозаро-винарския сектор и за българските продукти на масата, каква картина дават за състоянието на българското земеделие и най-вече на земеделските производители?

Днес наистина се проведоха две кръгли маса. Първата беше за лозаро-винарския сектор. Те имат специална програма. А за 4-годишен период какво бих обобщила? Трудности земеделските производители имат и те са много и от най-различен характер. Кои са положителните новини? В последните няколко години, особено след присъединяването ни към ЕС, тенденцията е ясна, а тя е на положително развитие на агросектора в България, на повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски производители и на увеличаване на тяхната продукция и производство в почти всеки от подсектори в агроотрасъла. С винопроизводителите, с тях имахме един станал обществено достояние пред медиите, дебат относно приоритизирането на отраслите в Мярка 42, чийто прием бе отворен от 30 ноември до 15 декември ще се приемат заявления за подпомагане, мисля, че намерихме консенсус и мисля, че получихме разбиране. Искам също така да им благодаря и относно дебата по отношение на Наредба №2 за прилагането на програмата за лозаро-винарския сектор, в която наредба направихме изменения. Тези изменения ще доведат до много ясни правила и критерии при рамкирането на проектите, защото както Програмата за развитие на селските райони, така и по лозаро-винарската програма интересът вече е значително по-висок от бюджетите, с които разполага страната ни.

Приоритетите са ясни – ние ще дадем предимство отново на биологичните производители, ще дадем предимство на тези производители, които не са кандидатствали до момента, ще дадем предимство на тези, които имат закупени права за засаждане. Крайният срок е край на тази година. България все още разполага, макар и с малко права за засаждане и всеки от производителите, който закупи тези прави ще има предимство и ще получи точки при кандидатстване по лозаро-винарската програма. Мисля, че това са добри новини. Освен това ще стане много ясно, ще е публично достъпно рамкирането на проектите, което няма да създава съмнение по който и да е от бенефициентите за субективизъм при одобряването на проекти и съответно получаването на субсидии. Отрасълът е конкурентоспособен. Трендът му е развитие, възходящ в последните години. В момента се изграждат нови 19 изби. България се брандира като марка на доброто червено вино, а и на други видове вина. Има и чуждестранни инвестиции в сектора. Много е важна публичната среда, която да гарантира равния достъп на всички производители до програмите, които подкрепят конкурентоспособността им. На втората кръгла маса, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България, всички преработвателни браншове изложиха своята оценка и виждания за развитие на съответните сектори. Тя беше инициирана и по повод предприемането на мерки с цел сдружаване на производителите и преработвателите. Това е пътят, по който ние можем да добавим стойност към продукта, който произвежда агросекторът.

Аз се надявам, макар и в по-дългосрочен план, че е това е пътят и до това обединение ще се стигне, което ще доведе до сигурност на земеделския производител с пазара на продукцията, която произвежда, а оттам и негова сигурност за инвестициите, които прави, за да подобрява производството си, сортовата си структура и ефективността си в крайна сметка. А за преработвателя – сигурността в суровина с познато и еднакво качество, и разбира се – вид на продукцията, която преработва.

Министър Танева, иска ми се да попитам, най-напред заради недостатъчните, спрямо увеличените искания, бюджети на лозаро-винарската програма и на програмата за развитие на селските райони, как бихте оптимизирали вие и вашият екип критериите за приемане и участие в проекти от една страна? И от друга страна – мислите ли и за други варианти, с които могат да бъдат подкрепени тези сектори в отрасъла?

Трябва да е ясно, че бюджетите на съответните програми не подлежат на договаряне и те са такива, каквито са. Те не могат да бъдат увеличавани. Затова тук се поставя въпросът правилата да са максимално справедливи, да имат ясни приоритизация и фокус на подкрепа, така че периодите на прилагането и на двете програми, а в сектор „Земеделие“ има и други програми – рибарството визирам, примерно, така че да сме постигнали целите си. А именно – по-висока добавена стойност в отрасъла и по-висока заетост в селските райони. Няма начин, по който могат да се удовлетворят в пълен обем инвестиционните намерения на всички земеделски производители. Да, това е лошата новина. Но доброто в случая е, че за разлика от първия програмен период тук още в началото, още при отварянето виждаме заявен инвестиционен интерес, примерно по Мярка 41, четири повече от бюджета, което показва, че българският земеделски производител има ясна визия в какво да инвестира, за да разшири и подобри земеделската си дейност, а това е важно. Това означава, че отрасълът има перспектива за развитие и тя потвърждава тенденциите в последните години за устойчиво развитие при повишаване на производствените и финансови резултати.

Министър Танева, как обаче ще се промени и качеството на проектите по Програмата за развитие на селските райони? Днес вие сама казахте на една от конференциите, че не е важно да се инвестира в спортен стадион в село, в което живеят 200 жители. Как вече ще бъдат прескочени тези проекти?

Категорично. Ние си извадихме поуките от грешките прилагани в старата Програма за развитие на селските райони или по-скоро по повод анализа, както и фактите относно развитието на агросектора. Смятам, че с промяната на новата Програма за развитие на селските райони, която направихме при влизането ни в мандат и последващите действия с приемането на подзаконовата нормативна уредба, ние сме направили възможно най-ефективното ползване на бюджета, договорен за новия програмен период в българското земеделие. Публичните мерки ще бъдат отворени следващите година. Ние в момента подготвяме наредбите за това и в тази подзаконова нормативна уредба, която ще бъде значително по-различна от отиващия си стар програмен период, ние ще включим допълнителни условия, с които да избегнем, ако бих могла така да кажа, нецелесъобразността на опреден вид инвестиции. Доброто управление на програмата означава не само висок процент усвояване, а означава инвестиране на тези средства там, където те ще създадат най-добра и висока доходност в последствие, и ще подобрят условията на живот на максимално възможен на брой жители, население в селските райони.

Г-жо министър, със сигурност писмото е стигнало до вас, писмо от Националния съюз на земеделските кооперации в България. Те се оплакват срещу орязани, според тях „на тъмно“, 90% евросубсидии. Запозната ли сте със случая?

Да, разбира се, че съм запозната. Това са искания на Асоциацията на агроекологичното земеделие, може да не бъда съвсем точна в момента. Наясно съм. Първо искам да кажа, че нищо „на тъмно“ не е правено в този мандат на ръководството на МЗХ. Всяко от измененията в наредбите, защото тук говорим за старата Програма за развитие на селските райони, беше правено след съответните дебати, работни групи, тематични групи в МЗХ. Става въпрос само за една мярка тук – агроекология по старата програма, по която бенефициенти са малко над 1 260 земеделски производителя. Слагам скоби, че тази години кандидатстваха 61 000 земеделски производители по тази мярка, която изпълни своето предназначение, защото България няма да загуби средства по агроекология от старата Програма за развитие на селските райони. В основната си част те ще са усвоени по тази мярка за малко над 1 200 земеделски производителя, но отново опираме до въпроса – с бюджета, с който разполагаме за новия програмен период, как той да бъде разпределен така, че да има максимална ефективност за земеделските производители от възможността да ползват тези средства.

Вие намерихте ли отговор на този въпрос?

Продължаването на мярката в стария му вид е просто невъзможно поради липсата на такъв бюджет за новия програмен период и това го знаят всички земеделски производители, които се ползват от тази схема. Многократно е обяснявано. Наредбата е изменена, затова новите условия са ясни. Всеки от земеделските производители, които не е приключил 5-годишния си ангажимент може да го направи, ако реши по променените вече условия, никой не го възпира за това. Просто ставката, компенсаторното плащане няма как да бъде в същия размер по една най-обикновена причина, която вече казах. Всеки има право да избере дали да продължи или да спре дотук, като за това няма да има санкция.

Това, което мога да допълня е, че всеки, които реши да продължи, тъй като условията са ясни, въпрос наистина на избор е, на управление на съответното земеделско стопанство, на предприемача, който ще вземе това решение, за да продължи да продължава компенсаторните плащания, макар и в намален размер, значителен той със сигурност и категорично трябва да изпълнява и условията за това. И няма лице, което и да е то, което да му гарантира плащането на компенсаторни плащания по тази мярка без да изпълнява заложените изисквания, защото на контрол подлежат от няколко институции по няколко правила. В никакъв случай това не може да се случи.