Министърът на земеделието и храните в предаването "Седмицата" по Дарик радио

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева, първият събеседник в „Седмицата“. Здравейте, г-жо Танева.

Здравейте на вас, добро утро и на всички слушатели на „Дарик“ радио.

Последният ни разговор помните ли го? Беше за това, че китайското мляко замества българското и другите европейски млека в Русия ,след като Европа наложи санкции и Русия отвърна. Сега пък виждате ли китайският пазар да замести руския за българското мляко?

Не, ако трябва да бъда обективна, няма как по този начин да съпоставим нещата, но безспорно китайският пазар е стратегически много важен пазар, ако той стане възможен за българските производители. Той вече е възможен за три продукта.

Кои?

За царевица, за износ на царева, има такава изнасяна. В последните две години 50 пъти е по-голямо количеството, което България е изнесла за Китай директно. Люцерна може да се изнесе и риба и рибни продукти.

Какво значи може? Не може ли всичко да се изнесе?

Зависи какъв вид е храната, но за земеделските суровини като месо, мляко и млечни продукти, т.е основните, които се произвеждат – плодове и зеленчуци, пресни, трябва да има одобрен сертификат – фитосанитарен, ветеринарен, с което се става допустим този износ. Това е в процедура.

А те как ги дават – за отделните европейски страни или за целия Съюз?

Да, за отделните европейски страни.

Има ли други европейски страни, които имат сертификати вече за мляко, за месо?

На всички… Не, за мляко и млечни продукти…

За плодове и зеленчуци?

Особено след руското ембарго, разбира се, всяка от страните-членки на ЕС, тъй като като цяло общността беше нетен износител и то основно за руския пазар, търси алтернативни пазара и Китай, разбира се, е най-интересният или един от най-интересните в тази посока и няколко страни сме в такива процедури.

България е инициирала общо 21 процедури с тази, която и в Китай връчихме.

Връчихме… Да, за 21, а с тази, за тази, която в Китай връчихме документите за пресни плодове – череши, праскови и сливи станаха 22. До тук имаме приключени три, в най-скоро време очакваме наистина, така бяха и разговорите, които проведохме в Китай с тяхната Генерална администрация за надзор и контрол като нашата Агенция по безопасност на храните, очакваме млякото и млечните продукти – там сме най-напред от всички останали, тъй като сме минали и проверка на място от техните власти. В наши производствени мощности, с които да докажем…

Това за кои продукти?

За млякото и млечните продукти.

За млякото.

Което означава, че ако е приключен…

Че китайският пазар може да замести руския за българското мляко?

Да, разбира се. Защо не? Бихме могли да изнасяме, примерно, сирена. Всички очакваме това. За съжаление всичко е въпрос на процедура, на политика, на добри отношения, така че да мотивираме издаването на тези сертификати.

Шефът на китайската компания в Шанхай, която правела кисело мляко под марка „Момчиловци“, каза в едно интервю тази седмица, че в Китай изяждат 16 милиарда кофички кисело мляко годишно.

Да, това е мляко. Марката е точно „Момчиловци“. Между другото, освен тази…

Те плащат ли нещо на България за тази марка?

Не, те не използват бактерията. Това мляко така се нарича като продукт, но ако го опитате, той не е съвсем…

Това е все едно тук да правиш вафли „Шанхай“.

Долу-горе може да кажем това, като наистина от мляко…

А „Момчиловци“ защо продава? Това от гледна точна на китайския език добре ли звучи, защо са го избрали или пък знаят за Момчиловци, че е в България?

Разбира се. Българското кисело мляко е марка.

А България по никакъв начин не може да използва това да си го защити, да получава някакви отчисления например за използването на тази марка?

Не, България получава отчисления за продажба на бактерията и има такава за…

Те като използват бактерията, а само името, нищо?

Да, но те са си го избрали и ако ние си кръстим на тяхно село даден продукт, ще плащаме ли такса или възнаграждение за това? Не, но има друга компания в Китай, която произвежда кисело мляко с бактерията, както и в Япония – там също е много известно и те си плащат съответната цена за това.

А никакъв ли шанс няма България да изгради заводи на български компании в самия Китай за производство на мляко?

Мисля, че има такъв шанс. И в хода на това посещение…

„Лакрима“ впрочем са говорили да правят такова…

Да, подписаха такова споразумение.

Да си направят техен завод?

Да, съвместни производствени мощности с китайски партньори в Китай.

Това може ли да стане масово изобщо в тази част на Азия, в която страшно върви българското мляко?

Да, в което има такова търсене.

Корея, Япония?

Всичко е възможно. Въпросът е…

Защо не е станало до сега, според Вас?

Въпросът е, че тук трябва да се срещнат интересите на български предприемач, който не е държавен. Секторът ни е раздържавен и компаниите, които подписаха подобни споразумения за изграждане на съвместни производствени мощности и в Китай, и в България, и от двете страни бяха частни, така че това зависи от намирането на общ интерес от две частни компании. Ролята на държавата каква е? Да направи възможно да се срещнат интереси в определена област и да направи възможна търговията на съответни продукти и стоки и, ако трябва да бъда обективна, процесът винаги е двустранен, защото всяка страна защитава съответните си интереси, за да може частният сектор да се възползва от това. Но ние като държава – няма как да направим…

Да направим държавен завод.

Да направим държавен завод, разбира се. Икономиката функционира на пазарни начала, изцяло е раздържавен…

Нямаше ли едно предприятие за мляко, което е държавния отдел…

Да, остана само едно, но което държи.

Елби…

„Елби Булгарикум“.

И защо „Елби Булгарикум“ да не направи заводи в Китай?

„Елби Булгарикум“ поради, с бактерията, на която държи правата, получава съответния приход от това.

Няма ли да печелиш повече, ако не дават на друг големият оборот, а ти самият произвеждаш кофичките мляко?

А нали трябва да имаш достатъчно капитал, за да направиш милионни инвестиции. Въпросът няма една страна.

Чий е по-големият интерес в отношенията между, по сполучливото заглавие на вестник „Капитал“ – „Китай и 16-те джуджета“, става дума за 16-те държави от Югоизточна Европа, които имаха среща на най-високо равнище с китайските ръководители сега, през тези седмица, на която и вие участвахте. На Китай ли, който не може да се изхрани и е готов от 16-те джуджета да взима или пък напротив – 16-те джуджета се борят кои три от тях да продават на Китай? Каква е обективната картина там?

Без интересът да е взаимен за всяка една от страните в такива отношения, няма как изобщо да бъдат реализирани определени проекти. Какво бих могла да кажа за нас, особено за сектор „Земеделие“. Категорично отварянето на китайския пазар за агростоки, като възможен, е от изключителна полза за страната ни. Защо? Веднага ще дам пример – нашата страна е един от основните зърнопроизводители и в Европа, а за култури като слънчоглед например и в света. Един от най-големите експортьори сме, което означава, че ние произвеждаме в пъти повече като зърнени суровини от националните нужди, които имаме като страна за изхранване. Говоря за населението, като брашно, хляб и тестени изделия съответно и за животните, които отглежда в момента България. Което означава, че остатъкът, а той е над половината от производството, България всяка година го изнася.

Изнася го като суровина?

И основният ни проблем е, че го изнася като суровина, което означава първо – дори, така или иначе това количество да се изнася, ако този пазар е възможен, който безспорно е необятен, един от най-бързо развиващите се, ти имаш алтернатива за още един пазар, т.е възможност за по-добра цена. Второ – възможните китайски инвестиции в България в преработката, като такъв интерес беше заявен, аз проведох много срещи в хода на това посещение на правителствената делегация, водена от премиера.

Например завод за олио край Бургас?

Да, което веднага означава още количество слънчоглед, който беше експортиран като суровина, добита от полето.

Да стане олио?

Да стане олио и да се изнесе като олио. В това се влагат още суровини, които са…

Китайците ще инвестират – ще е китайски заводът или ще е смесен?

Това се подписа като инвестиционно намерение заводът да е китайски.

А китайците не са съгласни нашите заводи да се разширяват и да купуват от българските заводи?

Не, напротив. Има и такива.

Олио?

Има и китайски оператори, търговци, които и към момента проявяват интереси за търговия.

Моделът на Западна Европа, които са богати, не е този – да дадат на китайците да направят заводите на тяхна територия.

Напротив – има и там заводи. Светът е, как да кажа, все намира интерес.

По-скоро в Африка е такъв моделът. Китайците всъщност си строят всичко там и си взимат суровината, преработват я, обаче китайските компании печелят, наистина, за тези държави остават данъците, остават, че има работни места.

Разбира се.

Но печалбата остава в собственика.

Печалбата остава в дружеството, което я реализира, а това дружество, което работи, е със съответната местна юрисдикция.

Има ли условие от Китай да бъдат техни заводите?

Не няма условие.

А ние не може да направим, нямаме пари да си направим сами такива. Нашето предприемачество не успява да го направи.

Ние имаме… Не, защо не успяваме, напротив? Ние имаме заводи за производство на олио и те работят добре, и това ви казах, че в последните две години тенденцията е ясна. Ако преди 3-4 години целият експорт, произвежда се, България произвежда слънчоглед, отново не държавата, а земеделските стопани, които са частни субекти, самите те си договарят и изнасят суровината. Този износ…

А сега какъв процент вече?

Да речем относително еднакъв, вече към половината.

Половината е в олио, да кажем.

Този добив се изнася като определен продукт, преработен. Така че това е тенденция, която с интереса, инвестиционният, който беше заявен, ще продължи трента си, което е добро за страната. да, България има достатъчно мощности задоволяване на собствените нужди, включително и износ, който и сега го има. Интересът, който беше заявен, пак казвам, това е въпрос две страни да срещнат интереса си.

Не, аз се опитвам да разбера дали Китай поставя условие, което поставя в други части на света? За да си на китайския пазар, всъщност то ще е китайско олио, правено в Бургас, в китайска фирма.

Не. То ще е българско олио категорично, защото е произведено от българска суровина и произходът на суровината е България. Инвеститорът, собственикът на тази производствена мощност…

Няма значение.

Би било търговско дружество, регистрирано по българското законодателство, собственикът му е китаец. Той след три години може да е руснак, след още четири…, ама разбира се. Но производствената мощност, наетата работна ръка, изкупуването на допълнителните суровини, плащането на тока на това предприятие, ще се плаща на съответните доставчици в България.

С фуражния завод в Добрич – кога ще отваря? Пак, пак китайска инвестиция? Пак ли е стока от някаква китайска…?

Да, китайска инвестиция. Представителите, поне мажоритарните собственици, бяха китайски инвеститори, с които направихме среща. Те от година и половина вървят по процедурата за изграждане на такава мощност и бяха пред издаване на разрешително за строеж и се подготвяха за започването на строителството, като те си планират за една година тази производствена мощност да бъде изградена. Тя е за производство на 300 хиляди тона фураж годишно. Този фураж ще бъде предназначен за птици и свине, които се отглеждат в Китай. Фуражът ще бъде експортиран.

Излиза ли им сметката, транспортирането? Или всъщност това е по-евтино – да транспортираш готовия продукт, отколкото самата суровина?

Щом са взели това решение, значи им излиза сметката.

А какво е отношението на Китай към ГМО?

По-различно.

Това, което чете, те имат ГМО, имали и доста патенти. Догонвали, четох в едно списание, че догонвали по брой регистрирани патенти вече американците, примерно, в областта на ГМО.

Отношението… Да, това казвам, че отношението на властите в Китай към ГМО е по-различно.

От българското?

От отношението на българските власти и на нас към ГМО, но всяка страна си гони националните интереси. Ние сме малка страна със запазено биологично разнообразие, със запазени почвени ресурси, тренда е ясен за увеличено търсене на органичните храни. Ние имаме потенциали да отглеждаме такива и, ако брандираме земеделската си продукция като биологична, нашите земеделски стопани имат шанс да реализират по-висок доход и то основно от експортно ориентирани производства, съответно да се генерира по-висок доход за държавата. Това е нашият национален интерес и ние в този дух провеждаме съответните политики. Само, последни данни, статистиката – тя показва най-добре съответните трендове. В последните пет години в България има ръст на биологичното производство от три до пет пъти по отделните земеделски продукти. Най-високият относителен дял на биологично произведеният челният мед. Той е към 18% от общия добив. След това следват плодовете, зеленчуците, зърнено-житни, включително и в областта на животновъдството, макар и с по-малък темп, имаме увеличени на биологичното направление.

А китайците търсят ли биологичното? Не залагат ли на количеството?

Те… Китай е такъв пазар, че на фона на обемите в България, определението „търси се“…

Половин процент да търси био, вече са половин милион.

Не, половин процент, това е огромни количества за нас, непосилни на фона на производството, което имаме.

Има ли риск обаче сега като дойдат китайците, примерно, да правят фураж в Добрич, да се изкушат и да използват техни ГМО-та, които…

Не, не може. Това няма как да се случи, просто по отношение на производството.

В България – категорично. Има ли отговор от Европейската комисия? Мисля, че в началото на октомври изпратихте писмо, в което категорично искате България да бъде изключена от…

Ние уведомяваме просто.

То е само уведомление? Няма разрешение?

Решение, което сме взели. При нас е изключително стриктен режима, не се допуска отглеждане на ГМО.

Няколко вида царевица с, там под различни номера, соя и карамфил са продуктите, за които България заявява категорично, че не може да се отглеждат такива ГМО.

Да, имаме процедура и сме взели съответните решения в съответните срокове.

В Европа другите такива страни са Австрия, Италия, Франция, Германия, Северна Ирландия, Литва, Гърция и…

Е повечето, в Европа това е тенденцията. Всяка от страните е малка, всяка от страните прави, и така трябва да бъде, всяка държава, политики, които биха довели, разбира се, до подобряване благосъстоянието на съответната общност, а от там и на гражданите.

Какво ще прави точно този Център в България за разпределяне на селскостопанска продукция към Китай? Та той всъщност си го има от тази година, от средата на тази година.

На 25-ти юни се подписаха съответни документи, с които бе учреден и започна работа Центърът за насърчаване и сътрудничеството в областта на земеделието между Китай и 16-те страни-членки на Централна Източна Европа.

Китайците правят конкурс между 16-те джуджета и избраха в случая България?

Да, беше предпочетена България за Центъра.

С какво спечели България? Кои условия бяха решаващи?

Това могат да го кажат китайците. Аз го приемам една, първо оценка за нивото на развитието на земеделието в България, второ – приемам го и като решение относно, и то така стратегическото решение, относно възможността България, наистина, да координира политиките по задълбочаване на сътрудничеството в областта на агросектора. Разбира се, вероятно значение има и географското положение и възможността за търговията.

Складове ще се правят ли примерно в България, откъдето да дойдат унгарските, македонските, румънските домати и оттук да се разпределят да се разпределят вече да пътуват за Китай?

Да. Как да отговоря на този въпрос по-точно? Този център сам по себе си представлява една платформа, която трябва да подкрепи сключването, най-грубо казано, на споразумение, от една страна на Китай, и от друга страна на тези от 16-те страни-членки на Централна източна Европа, които проявяват интерес към съответните земеделски стоки. Оттам насетне…

Това на практика какво означава, примерно, че ръководителят на този център, той ходи да преговаря с Китай?

Сега, този ръководител….той прави комуникацията относно и организира възможните срещи, изложения на 16-страни и на Китай за представянето на възможностите за търговия и производство във всички тези общо 17 страни, и веднага давам пример, за да стане по-ясно. Преди две седмици, примерно, България вече има изграден национален павилион в безмитната зона в град Ханчжоу, близо до Пекин, там български производители, ние уведомяваме съответните браншови организации, имат възможност да представят свои продукти, ако имат интерес към китайския пазар.

Правят ли го, обаче?

Да, правят го. В момента, две седмици след откриването, там могат да се намерят български вина, например, за които също има впечатляващи данни за ръста на износа. Близо 2 пъти за последните две години е нараснал износа, има потенциал. Има плодови сокове и други продукти, които продължаваме да търсим, ако има интерес от българските производители. Какъв ни е планът за следващата година, тъй като това не е само България, а Китай, но е факт, че в крайна сметка ръководителят е наш. Този център е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на земеделието и храните. Това ни поставя, да речем, в едно условие, в което сме водеща страна за тази комуникация. Следващата година в средата се готви голямо изложение, подкрепено от китайските власти, на всички производители на храни от тези страни-членки, които в друго място на Китай, което е стратегически за тях, ще бъде направено, на което се разчита, че там китайските оператори ще могат да изберат и договорят количества, и ние ще организираме, на практика, това изложение. Второ, в Шанхай, също следващата година е планирано безмитната свободна зона на Шанхай, национални павилиони да открием, както България, за което се подготвяме, така и останалите страни-членки. Всичко това става отново с подкрепата на китайските власти.

Това ще се развие ли, обаче, например, в производствен център? Идват всички домати от тези 16 държави и тук на българска територия се превръщат в консерви, защото премиерът говори за производствени центрове в България.

Да, за такива центрове, които ще се изградят, но няма да ги изгради центъра като такъв, това искам да обясня, или няма как да стане…

Това частен бизнес ще го направи.

Да, въпрос на интерес относно страните, които биха се споразумели, количества, и къде биха го изградили. Центърът като такъв, говорим и в момента се водят разговори,примерно, с пристанище Бургас да има част от възможност за складова база, която би следвало да е отправната…

Склад на пристанището, която да е с дестинация Китай.

Да, но само до толкова. Производствена мощност няма как да изграждаме. Това ще го направят инвеститори по абсолютно предприемаческо решение, взето, както го пише в учебниците.

Пушат ли китайците?

Много.

А български цигари? Какви цигари пушат?

Не мога да кажа, аз не съм пушила там цигари, за да обърна внимание какви са марките,които се продават. Със сигурност милиарди цигари се изпушват.

А български цигари има ли на китайския пазар?

В момента говорим и на тази тема.

Четох че сте повдигали въпроса за облекчаване на вноса. Те как пречат на вноса и защо им е да пречат, ако много пушат и им трябват цигари?

Първо, аз започнах и в началото с това, че всички тези режими за търговия с каквито и да е стоки от аргосектора, са въпроси на политика, защото всичко е интереси на съответните държави. По отношение на тютюна, при нас този сектор е много особен, както знаете. Ние инициирахме преди два месеца процедура за разрешение за търговия с тютюн. Това за нас е важно. Там сме по-назад в процедурата. Там се потребяват наистина рекордни количества тютюн на фона на потреблението, включително и се внасят. Нашите количества наистина са минимални, но от наша гледна точка, това би било една изключителна възможност там, обаче този сектор, на практика, е държавен монопол и всички решения се взимат и зависят от режимите, които държавата като такава налага. Попълнили сме въпросника, който ни беше изпратен от китайските власти. Ние трябва да гарантираме, че при условия на внос на български тютюн в Китай, няма там да пренесем различни болести. Очакваме инспекция от тяхна страна в производствени мощности у нас, които да се убедят в нашите твърдения и евентуално да получим това разрешение.

А има ли реципрочни мерки от българска страна? Значи, те след като слагат такива изисквания, пък за стоки, които влизат от Китай, също да се правят такива проверки, ако е въпрос на политика, както казахте. Щом те правят така, и ние така да правим.

Разбира се, че е въпрос на политика. България подчинява това си законодателство, съгласно регламентите на ЕС. Изискванията относно влизането и излизането на каквито и да е храни се подчиняват на това европейско законодателство. Ние стриктно го изпълняваме. То не може да е по-различно, както примерно митническите режими. И в този смисъл, ние като държава, единствено прилагаме изисквания, които са общи за европейския пазар.

Сега, тук въпросът е какви са тези изисквания, защото западно европейците имат интерес поради тяхното голямо производство да не пускат лесно китайски стоки в сферата на земеделието на собствения си пазар, които ще бъдат по-лесни. И ако Китай слага политическо условие за реципрочност в Европа, тогава…

Най-различни. Не, няма условие за реципрочност поставени. Има условия, които са на техните власти относно, така, както и при нас, относно риска болести да не се принесат, условия кога от даден район като има болести не може да се …

Нямате усещане да се използват тези неща за политика, да си съхраняваш собствения пазар, понеже не можеш да им кажеш :“Няма да търгуваш свободно, затова ти казвам, че тук твоето нещо им там една буболечка, затова не можеш да я внасяш.“.

Не мога да коментирам подобни решения. Аз твърдя, че ние сме от страните-членки на ЕС, които най-стриктно спазват европейското законодателство в областта на фитосанитарния контрол и смея да твърдя, че сме страна без болести при всички случаи, и всичко, което е имало сме в процедури, по които здравния ни статус е добър. И в този смисъл гарантираме качеството, безопасността и проследяемостта на храните, които биха се изнесли от страната.

Как изглеждаше политическият дебат в Суджоу на 16-те ръководители от Централна и Източна Европа и китайските ръководители? Пак тая статия за 16-те джуджета в „Капитал“ един финансист казва: китайците искат в замяна на всяко отваряне на пазара, възможност за инвестиция в Европа. Имахте ли впечатление, че това е политиката и на тия разговори – няма отваряне, ако не ни дадете да направим заводи на ваша територия?

И в момента има китайски инвестиции в Европа. В политическия дебат, в хода на срещата „16+1“, показа готовност и на двете страни, ако ги определим така – от едната страна 16-те, от другата страна Китай – и на двете страни показа готовност за инвестиционни проекти, които да бъдат съвместни, или дори само на китайска страна. И е въпрос, смятам, за уточняване на детайла и ясната воля да бъдат реализирани тия проекти. В хода на този дебат и неговото продължаване всяка от тези страни може да намери нейния интерес. Това е перспективата.

Какъв ще е ефектът за българското земеделие от очертаващата се търговска война между Русия и Турция? Това възможност ли е за износ на български продукти на мястото на турските на руския пазар, ако трябва да направим бележката за все още наличните санкции, или заливане на българския пазар с по-евтини турски продукти? Кой е по-възможният проект, според вас?

Ако питате мен, извън отношенията, които са в момента между тези две страни, ние продължаваме да смятаме, че санкциите или ембаргото на Русия върху земеделските стоки от Европейския съюз е най-добре да бъде премахнато и да се възстановят…

Ама това означава да се премахнат санкциите срещу руснаците. Те, руснаците, няма сами да ги премахнат. Те ги въведоха, за да отвърнат на европейките санкции.

Аз смятам, че налагането на каквито и да е санкции би следвало да бъде последна опция за каквото и да било решение или постигането на каквато и да е цел, защото всичко това в крайна сметка ощетява съответните граждани на държавите. Примерно традиционни продукти, които са се потребявали в Русия, произведени в България, нямат достъп, или ако имат достъп, той става по много сложни транспортни логистики и се оскъпяват за съответния потребител, така както и за производителя при нас. Във всичките отношения следва да търсим намирането на най-добрите решения за обикновените хора на която и да е страна.

Нов Закон за ветеринарно-медицинската дейност. Дебатът беше доминиран, понеже тая седмица не сте била тук…

Няма значение.

Ако гледате заглавията, особено в опозиционната преса – с това, че животни, които не са минали през нужния контрол…

Това е абсолютна манипулация.

… щели да са били…

Категорична манипулация.

…изкупуват от държавата и са давали на социални домове. И нали, обобщава го заглавието в „Земя“ – „Съмнително месо за бедните“.

Не, това е категорична манипулация.

Общо взето законът изглежда с доста по-сериозни неща.

С много сериозни неща, да.

Задължителни мерки за профилактика, ред в надзора, контрола, ликвидирането на опасните…

Да, с много сериозни неща. В този смисъл, тъй като независимо от часовата разлика, съжалявам, че в тези четири дни, в които дойде ред на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност, отсъствах от страната. За съжаление, в същото време се провеждаше ХХІІІ сесия на смесената комисия България – Виетнам. И във Виетнам и в момента е делегация на Министерство на земеделие и храните, водена от ресорния заместник-министър Цветан Димитров и директора на Българската агенция по безопасност на храните. И вероятно това отсъствие породи въпросни манипулации, които цитирате. Законът - първо да кажа, че ние го анонсирахме още лятото, тогава, когато бяха забелязани, установени заболявания, които между другото всяка година последните пет години назад ги имаше. Ние анонсирахме, че ще подготвим изменения, които утежняват, затягат контрола в областта на отглеждането на животни, на проследимостта на съответните продукти до потребителя. Ще увеличим санкциите, ще вменим нови задължения. И в този смисъл, законопроектът е изключително добър, особено що се отнася до гарантираността в качеството и безопасността на храната, които би следвало да получи потребителят. Включително и текста, който цитирахте – говорим за написване на правила, които следва, разбира се, да се изпълняват, които са много по-стриктни от сега действащия режим, които утежняват всички по веригата, като започнем от фермера. Той получава нови задължения, при неизпълнението на които санкциите са много по-безкомпромисни – конфискация на животните.

И като се конфискуват – и тук беше вече интерпретацията – конфискуваното ще се дава на социално слабите…

Не.

А то ще е конфискувано, защото било нещо ненаред.

Не е вярно. Животно ще бъде конфискувано, например ако се установи, че то се превозва без съответния сертификат за здравен статус.

А не, че нещо му има?

Ако няма ушна марка – не, че нещо има. Ако след тази конфискация и съответните проби…

Прегледа се, всичко е наред…

Разбира се, които се вземат от Българска агенция по безопасност на храните – защото това е нейно задължение – този статус е ясен, животното е здраво, то ще бъде заклано…

Вместо да се хвърли на екарисажа, ще се използва. Добре, звучи…

Разбира се, вместо да се хвърля на екарисажа, то ще се използва за тези нужди. Има нови задължения и на ветеринарните доктори по отношение на време, в което трябва да посещават всяка ферма, по отношение на контрола върху тъй наречените „задни дворове“, има задължения за официално… Много повече задължения се вменяват с тези изменения на всички по веригата, с крайната цел потребителят да бъде гарантиран в качеството на това, което потребява, в безопасността му и да няма случаи, на които станахме свидетели това лято. Всички знаем случая във Варна. От това да не се изхвърля едно животно, което очевидно е било болно, фермерът, който за съжаление заплаща със собствения си живот собственото си нарушение, от което обаче тръгна всичко това до крайния ресторант. И ние бяхме безкомпромисни и независимо от реакцията на бизнеса - тогава в сезон, затворихме и потенциално възможните заведения, до които можеше да бъде достигнато въпросно месо. Всичко това се получи от нарушението от този, който отглежда животно, и по цялата верига – недостатъчните отговорности, които се изпълниха всички лица. Те, разбира се, бяха санкционирани, транжорната – затворена. Но какво от това? С този законопроект вменяваме много нови задължения. Затова не можем да кажем, че примерно и ветеринарните власти са много щастливи от това, но в крайна сметка важен е потребителят. Освен това искам да допълня, че този законопроект в чернови вид – той беше представен на обществено обсъждане по срещи между ветеринарна гилдия и фермери във всяка една от областите на България през целия месец септември. В този смисъл, това е законопроект, който формира и целия този дебат, който беше един месец.

Европарите. Сега събират проекти по Програмата за развитие на селските райони, Мярка 4.2 – това говорим много на самите производители.

Да, за преработваща промишленост.

Възражения от различни страни, една от тях – на винопроизводителите. Те казват: ние сме изхвърлени от приоритетните и нямаме никакъв шанс да спечелим…

Всеки иска да е приоритетен, да.

…такъв проект, защото от 90 точки 30 са за приоритетен проект и винопроизводството не е сред тези приоритетни отрасли.

Аз мисля, че с винопроизводителите се разбрахме в крайна сметка.

Какво се разбрахте? Понеже тая седмица пак възразяват – председателят на Националната лозаро-винарска камара пред Дарик радио.

Разбрахме се за мотивите в хода на изложението, преди една седмица се видяхме с тях. Може би да започна отначало пак, че ние… Програмата за развитие на селските райони, когато влязохме в мандат, беше върната, бяхме предпоследни по забележки. Една от принципните бележки беше, че тя не е фокусирана. Ние я променихме с ясен фокус на приоритизиране плодове, зеленчуци, животновъдство, по ред причини в анализа.

Не трябва ли виното… Нали България, ето, казвате сега, там, в Китай, на изложението пример дадохте точно с виното.

Да.

Не трябва ли да е приоритет?

И по инициатива от китайската делегация юни, когато учредявахме центъра за сътрудничество в София, инициирахме пресните череши за износ и подадохме документи за това. Така че на този въпрос - за всеки от продуктите би се намерил реципрочен мотив. Но програмите в България, които са финансирани с европейски средства, са няколко. Най-голямата е Програмата за развитие на селските райони. За лозаро-винарския сектор има отделна програма с отделен бюджет – 133 милиона евро до 2018 г. Отделно има рибарска програма, отделно има пчеларска програма. В крайна сметка, за лозаро-винарския сектор програмата, към която има също огромен интерес – тя подпомага конкурентоспособността отново на винарския сектор. В тази програма има бюджети за промоции на вина. Така че ние, като съберем всички програми и ресурсите, които по различни мерки служат за подпомагане, ако бяхме изпълнили искането на винарския сектор – казвам теоретично, защото то няма анализ, въз основа на който следва да го изпълним – ще излезе така, че общогодишните средства, които се разпределят за подпомагане на сектора, за сектор „Вино“, който на база на относителната си тежест в цялото земеделие няма как да защити, ще станат близо половината. Нормално ли е, при условие, че изключително недофинансиран сектор „Плодове“, „Зеленчуци“, „Животни“, с перспективата обаче и за пазар, и за създаване на заетост в селските райони?

Следващият събеседник е министърът на младежта и спорта. С него също ще обсъждаме програмата на правителството „Здраво поколение“. Част от тази програма е данък „Вредни храни“. Вие се изказахте, че според вас той е излишен, даже направо срещу него се изказахте. Продължавате ли да държите на това? Ще има ли данък „Вредни храни“, или не - каква е общата правителствена позиция?

Моето мнение е, че трябва да намерим едно добро решение, консенсусно, за това как народът да се храни по-здравословно, да има по-здравословен начин на живот, как да възпитаваме у младото поколение здравословни навици на хранене. И категорично въвеждането на какъвто и да е данък би следвало да е последна мярка за това. И аз мога да…

Е стигнало ли се е до последна мярка?

Не, мисля, че ние преди данък, имаме много възможности, които заедно, със съвместни усилия, можем да проведем като национални политики. Аз веднага мога да дам пример какво правим ние, в министерството.

Какво?

„Училищен плод“ – изключително популярна мярка за предоставянето на пресни плодове в училищата. Прилагаме я всяка година. Влязохме в мандат тази година. Какво направихме – „Училищно мляко“. Приключи приемът, въведохме „Училищно мляко“. Тя се финансира и с европейски средства, макар и минимално. Над 300 000 учащи се ще се възползват от този инструмент за подкрепа, като ще консумират млечни храни по Български държавен стандарт в училищата. Борим се в процедурата в комисията в Европейския парламент относно приемането на общ регламент за доставка на земеделски продукти и медът да влезе в този регламент като допустим. И всичко това следва да доведе до формиране на навици за здравословно хранене у младите хора. Трябва в този смисъл, според мен, да намерим всички възможни варианти, инструменти за формиране на здравословни навици за хранене. И не на последно място, нека да не забравяме и нещо друго – че със сигурност, вие ще се съгласите, че всеки иска да потребява по биологичен начин произведени храни, всеки иска да си купи екологосъобразно произведени примерно пилета, но дали всеки има финансовата възможност да потребява само такива храни? И една такава тема има много гледни точки. Ние трябва да се грижим за народа си и преди да минем към данък, който и да е, ние трябва да сме използвали целия възможен инструментариум на останали политики, които целят някакъв ефект. Какъв е той – да има по-малко заболяемост и да има здравословен начин на живот.

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева – в „Седмицата“ на Дарик радио.