Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева е на работно посещение във Виена. Там тя подписа меморандум за разбирателство и сътрудничество в антикорупционното образувание между Националния съвет по антикорупционни политики и Службата на ООН за наркотици и престъпност. Със специалния представител и координатор на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа по борба с трафика на хора посланик Мадина Джарбусинова вицепремиерът Кунева договори сътрудничество в борбата с трафика на хора в рамките на настоящето председателство на България на Съвета на Европа, както и бъдещето председателство на страната ни на Съвета на Европейския съюз през 2018-та година. Вицепремиерът Кунева участва и в четвъртата сесия на асамблеята на страните на Международната академия за противодействие на корупцията. Въпросът е с какво срещата и договореностите във Виена са полезни за България? Задаваме го на зам.-министър-председателя Меглена Кунева.

Може би най-лесният вход в тази тема е да говорим за обучението, защото то е нещо абсолютно конкретно, нещо, което ще възпита поколения и хора от различни специалности в разбирането на това, какво представлява корупцията - като престъпление, но и като практика, която може да е нарушение на стандарти, но е също толкова тежка и също толкова разрушаваща обществото, колкото и престъпленията, свързани с корупция, на които, за съжаление, сме свидетели навсякъде по света, включително и в България. Ценното в тази среща и в подписания меморандум е, че ние можем да ползваме готовите програми, които са много полезни за България и могат лесно да се включат като модули в обучението на българските антикорупционни органи. Но и друго, че ние можем да дадем заявка и да се направят програми специално за обучението в България. Много е важно да има хора, които искрено вярват в тази задача, но още по-важно е да има институции, които да направят техния труд устойчив. Именно в изграждането на институциите, обучението е абсолютно незаменимо. Така че това ще бъде трайна политика в България. Няма много страни, които са подписали такъв меморандум. Ние сме една от първите, но за сметка на това пък самата Академия по противодействие на корупцията е свързана с усилията на повече от 65 държави. Тоест това е една наистина много мощна организация и страните са се убедили в нейната полезност. В момента за нас най-важни са законите за борба с корупцията, които трябва да бъдат приети от Народното събрание и които ще доведат до разкриваемост на различни правонарушения. Първият проект, който ще започнем, пилотен, ще бъде с УНСС и ще включи различни специалности, за да може хората, които се занимават с икономика и с право, да имат представа как да затворят пробойните и да не се допуска това нарушение да стане рисково за страната. Току що завърши моята среща с декана на Международната академия по антикорупция, в която България е активен член. Всъщност, деканът е австриец, убеден европеец с добра европейска практика. Говорихме, че тъй като Австрия председателства ЕС непосредствено след нас през първата половина на 2019 г., може би ще направим и общи събития, които двете страни ще наложат като важна тема в ЕС. Не по-малко интересна беше срещата, свързана с трафика на хора. Аз искам специално да кажа, че моята събеседничка – посланик Мадина Джарбусинова - е много ангажирана с темата. Тя ще има и следваща среща през тази седмица с още един активен член на политиката за борба с трафика на хора - българският евродепутат Мария Габриел и аз много се радвам, че имаме едно продължаващо българско присъствие в темата за трафика на хора. Искам специално да похваля Камелия Димитрова, която е председател на Националната комисия за борба с трафик на хора, която направи много добро участие с много силни послания и дълбоко разбиране на работата, с която сме се заели.

Г-жо вицепремиер, да се върнем на темата за антикорупцията. Съзнавам, че сега ще ви задам въпрос от типа кое е първично – яйцето или кокошката, но трябва ли да започнем с образувание по антикорупция при положение, че все още нямаме нужното строго законодателство в тази посока?

Разбира се, че нямаме лукса да изчакваме едното да свърши. Това става може би в някакъв идеален свят, когато най-напред минава обучението, след това минават изпитите и след това вече започваш реално да работиш. Няма как да се случи това. Паралелно така, както навсякъде по света вървят нещата, ние трябва да ударим буквално корупцията през възможностите на наказателното право, през възможностите на административните нарушения и наказания, с които да бъдат хванати хората, които имат недоказано имущество, конфликт на интереси. Тоест и без присъда могат да бъдат отстранени от работа, глобени и т.н. Нещо, което и сега можем и трябва да го правим. Разбира се, едновременно с това трябва да имаме все по-амбициозни изисквания към публичните фигури и към корпоративния свят, към бизнеса, защото, за съжаление, въпросът с нарушенията и с корупцията е завзел доста територии, не само в публичната сфера, но и в частната. Ето, за това трябва да говорим и това трябва да правим, когато става въпрос за обучението. Намерихме пълно съвпадение в убежденията си с моите колеги тук и утре продължаваме с последните срещи, които са свързани с асамблеята на тази толкова важна организация. Впрочем, сряда е Международният ден за борба с корупцията. И аз се радвам, че ние имаме какво все пак да кажем, че сме успели да постигнем като помощ за образование, помощ за изработването на по-добри закони, пълна подкрепа за закона, който предлагам за борба с корупцията, че това можем да го кажем на 9 декември, когато е този международен ден, в който трябва да теглим чертата и да кажем какво сме постигнали, включително и в България.

Теглейки чертата обаче, не можем да не погледнем и в графата на пасивите, а там стои именно отхвърлянето на антикорупционния закон. Той не можа да мине първо четене. Питаха ли ви за това в хода на вашите разговори?

Знаете ли, когато има трудни въпроси, по-добре е човек да не оставя да го питат, а сам да обясни къде се корени проблемът. Аз споделих моето убеждение, че с повече обяснения, повече настойчивост и повече гаранции за това, което поставиха като въпрос народните представители, например, че никой няма да злоупотребява с неподписаните сигнали, имаме шанс да имаме в следващите месеци работещ закон. Да, съгласна съм с вас, че тогава когато е загубено времето, то е загубено, но пък може би сме се научили на нещо важно. Така се надявам. По-добре да имаме оптимизма на правещите и работещите хора, отколкото песимизма на това, че нищо не може да се промени за по-добро. Аз отказвам да бъда песимист по отношение на тази оптимистична теория за нашия народ. Ако цитирам един български национален класик, аз съм на страната на оптимизма, че ние знаем къде са ни кривиците и можем да се справим.

Какъв е изводът, каква е поуката от тази грешка, от това спъване в началото на антикорупционната реформа през септември?

Повече смелост и повече доверие, че хората не са против тези политици и хора на високи позиции, които си вършат работата. Няма от какво да се страхуваме. И тук чрез тези думи адресирам въпроса с т.нар. неподписани сигнали. Подчертавам, че в Европейската комисия такива сигнали се приемат. И второ, че от тези всичките години мисля, че можем да направим извода, че когато се знае кой носи отговорността, тогава и самата практика по изпълнение и налагане на закона е някак си по-ясно. Нека да направим ясна фигурата и компетенциите на шефа на това бюро, да кажем какви са неговите задачи, до къде може да стигне и след това да очакваме, че той ще бъде отговорен и отчетен пред обществото. На мен ми се струва, че е дошло времето за това, за този модел и затова ще го предложа, разбира се, с всички гаранции, затова че той ще бъде избран, ако трябва от Народното събрание, но и от още един орган да бъде препотвърдено неговото избиране, за да бъде независим. Това е единственото, което искам – да създадем независим и работещ орган.

И в навечерието на деня за борба с корупцията да припомним, че партията, която вие ръководите - Движение „България на гражданите“ реши да започне кампания за събиране на гражданска подкрепа от 108 000 подписа за антикорупционното законодателство, по 1000 срещу всеки от 108-те депутатски гласа, които го отхвърлиха. До къде стигна вашата инициатива?

Минали сме 50 000 подписа, което е добро начало. Аз знам, че подкрепата за това, мисля, че и проучванията на общественото мнение по тази тема в България са абсолютно категорични, а и аз направих много срещи с хора. Знам, че за този закон и за тези практики ще има изключителна подкрепа. Въпросът е да се случи така, че да имаме търпението да видим резултатите от този закон. Искам да кажа, че не можем да очакваме чудеса в рамките на 24 часа или в рамките дори на една година, но това е важно и добро начало, което с настойчивост ще развием. В момента само да кажа, че такава подписка тече и в интернет, защото се оказа, че нашите симпатизанти, особено младите, намират тази форма за даване на гласа си много по-удобна. Мога да приканя и вашите слушатели на страницата на „България на гражданите“ да дадат своя глас през „Фейсбук“ за това, какво смятат за предложението. Искат ли го, струва ли им се важно? Аз бих искала да се направи закон, който да се базира на консенсус върху това, че законът е важен и че може да работи.