Министърът на външните работи в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

Добро утро и здравей, България. Следващият ни гост е министърът на външните работи Даниел Митов в студиото.

Добро утро, здравейте.

Добре дошли. Изкушавам се от факта, че сте тук да ви помоля да коментирате като член на правителството имате ли информация дали Екатерина Захариева, шеф на кабинета на президента Росен Плевнелиев и два пъти в служебен кабинет, назначавана от Росен Плевнелиев, ще бъде новият правосъден министър?

Няма как да ви кажа в момента. Това ще се обяви от премиера, когато се вземе окончателно решение. Решение, след като не е обявено официално, няма как и аз да коментирам.

Неофициално, но съществува в повечето медии към този час, от преди малко появи.

То си съществува…

Имате ли впечатления от работата си с нея конкретно и дали би се справила с този пост?

Аз работя прекрасно с г-жа Захариева. Работили сме заедно в служебния кабинет, преди съставянето на настоящия. Така че и като началник на кабинета на президента работя прекрасно с нея, но дали тя е името за правосъден министър, аз няма как да ви кажа повече.

Ако от посока президентството дойде следващ правосъден министър, това някакъв знак ще бъде ли, или не?

Чакайте сега, да коментираме нещо, което не се е случило, няма как в момента да говорим за подобни знаци.

Със 100% категоричност се съобщава от някои информационни издания, но добре, не е обявено официално от премиера. Днес ли ще бъде произнесено името на новия…

Трябва да стане максимално скоро, поне това разбирам, че е нагласата в премиера и всички, които се занимават с темата. Хубаво е да има максимално бързо правосъден министър. В крайна сметка правосъдната реформа не е завършила. Такава трябва да се случи. Реформата на съдебната система е едно от най-важните неща за България по много причини. Тук не става въпрос само за външен натиск или на нещо подобно какво иска от нас Европа. Ние го искаме това. Вие го виждате, хората го искат. И няма как да не се продължи по този път. Вие знаете, от години вече се говори за реформа на съдебната система. Идеи, които преди време изглеждаха абсурдни, преди години, да речем преди 10 години изглеждаха абсурдни, днес вече пробиват и имат своя израз. Сега, може не всичко да е станало така, както би трябвало, но в крайна сметка има някакъв напредък. Всичко може да се реши и отвъд, всъщност, конституционните промени.

Вие след събитията в пленарната зала миналата седмица, оставката на Христо Иванов заради прокурорската поправка, която не мина, имахте ли свое вътрешно разколебаване за оставането ви в кабинета?

Вижте, аз имам ясен мандат. Христо е колега, с който съм работил прекрасно. Той е направил своя избор, след като не се е разпознал в гласуваното в парламентарна зала. Има своето основание и право да направи това, което направи. Но, така или иначе, за мен тази битка трябва да продължава да се води.

Притесни ли ви неговото изказване, че премиерът е бил безкрайно ясен от самото начало, че промени, които не са стиковани с главния прокурор, а засягат и прокуратурата, няма как да минават, или смятате, че това е интрига, както коментира самият главен прокурор?

Няма да навлизам в задочен коментар на реплики между Христо Иванов и премиера, или обратното. Плюс това аз да се превръщам в говорител и коментатор на съдебната реформа е отвъд това, което се очаква.

Въпросът е дали има всеобщо желание тя да се случи, и то по независим начин да се случва?

Тя трябва да се случи. Сега в момента е важно кой ще е следващият правосъден министър. Ясно трябва да се разпишат бъдещите ангажименти,т .е. точно това, което предстои да се върши. Съдебна реформа, пак повтарям, трябва да има, това е абсолютно задължително. Това се иска от българските граждани. Значи българската съдебна система трябва да се превърне в прозрачна, справедлива и бърза, за да може да гарантира правовия ред в държавата и справедливостта. Това е един от основните дефицити на нашето общество от години. И ние това не можем да не го отчитаме, но битката трябва да продължи. В момента виждате, Реформаторският блок (РБ) се преформатира в парламента, намират се решения. Тепърва, говори се за пописване на коалиционното споразумение, но…

Разпознават ли ви като министър на РБ? Само това да уточним. Знам, че не искате да навлизате в коментари за събитията при тях много детайлно, но все пак…

Някои ме разпознават като министър на РБ, други като министър на ГЕРБ.

Такъв ли сте?

Аз съм с ясна политическа биография. Аз съм десен човек, който винаги е заставал на определени позиции, проевропейски /…/ на трансатлантически, и така ще продължавам и за в бъдеще. Имам ясен мандат за това, имаме чудесно разбирателство с премира по темата, и тепърва мисля, че всичко което съм правил до момента се разпознава от десните избиратели като тяхно, като нещо, което те искат да виждат във външната политика на България, и нямам никакви колебания по темата какво трябва да се прави за в бъдеще. То е ясно записано и в управленската програма в частта й външна политика.

Посланикът на Франция в това студио – Ксавие Дьо Кабан миналата седмица, ден след оставката на Христо Иванов, каза:“Довчера виждахме воля за реформи, точно в тази област правосъдие, сега вече сме разколебани“. Какво мислите? Като знак, който е даден навън?

Това нещо не може да се каже преди да е ясно кой е следващият правосъден министър и какво ще се прави оттук нататък. Подобен коментар може да се направи, ако…

Очевидно няма да се прави това, което беше записано и разписано.

Ще видим какво точно ще бъде записано тепърва, защото…

То щом не се направи, значи няма да се направи. Видимо няма воля.

Не, има много начини да се направи. Механизми съществуват колкото искаме. Аз пак ще кажа – въпреки така приетите промени на Конституцията, оттук нататък има възможност да се направи всичко и отвъд тези промени.

Добре, сега по вашия ресор. Виждаме, че изпитвате, така, не ви е приятно да коментирате всички останали теми.

Защо да не ми е приятно?

Така че с вчерашното посещение на турския премиер, може би чухте, може би без да сте чули може да предположите какви са критиките към българската страна по повод това посещение, включително и народни представители, независимият Велизар Енчев. Допускаме на наша територия неосманист, човек, който има завоевателски амбиции спрямо не просто територията на България. защо се усмихвате?

Колкото видях вчера премиера Давутоглу, не дойде с някакви завоевателски амбиции, това едно. Второ –Турция е наш съсед. С Република Турция работим добре по отношение на овладяване на миграционните потоци. Вие виждате, каква е ситуацията на българо-турската граница. Напоследък става дори все по-конторлируема, и това се дълги до голяма степен именно на сътрудничеството с правителството на Република Турция. Това от една страна. От друга страна – ние искаме, или не, Турция е наш съсед и ние трябва да работим заедно, и когато става въпрос за бъдещи икономически проекти. Чухте вчера, когато става въпрос за газ, когато става въпрос за транспорт, когато става въпрос за енергетика. Ние като цяло отвъд газа, ние трябва да работим заедно. ЕС съвсем наскоро подписа с Република Турция споразумение, отварящо много по-широк и сериозен хоризонт пред това какво трябва да се прави по отношение на бъдещето не само по отношение на миграционните потоци, не само по отношение на това как те да удържат в региона, а и разбира се, по отношение на това какво трябва да прави Република Турция с бъдещите си преговори за членство в ЕС.

Въпрос в тази посока – имаше много коментари, че Турция е успяла да приложи рекет спрямо Европа с изискването, което получи като 3 милиардна помощ, и то само като начало, за да задържа 2 милиона души на своя територия и да не ги пуска към Европа, което, разбира се, би създало огромни проблеми, и че това е сделка с, как да кажа, искаш не искаш трябва да я сключиш – рекет се нарича това.

Турция до момента…Вижте, Турция до момента е похарчила 8 милиарда, именно за хората, които идват от Сирия бежанци или мигранти от други държави.

Може ли да инвестират в нестабилност, с която да могат да изнасят контролирано към Европа с цел да изтъргуват, било то европейско членство, или друго?

Не, аз не мисля, че…

Защото иначе…защо дава 8 милиарда Турция, за да запази на своя територия бежанци, които иначе имат огромно желание, доколкото разбираме, да тръгнат към Европа?

Чакайте. Турция е част от определен тип международни споразумения и конвенции. Тя е длъжна да прави определени действия, когато на нейна територия пристигат бежанци, хора, бягащи от ужаса от войната.

Може да не ги допусне. Знаете, че човешките права също е длъжна да ги спазва, но не го прави.

Не, не може да не ги допусне. Това е едно. Второ, това са големи потоци от хора.

Как може да вкарва журналисти в затвора, без никакъв проблем може да не ги допуска.

Въпросът за човешките права и всичко останало, това е в една от главите, които сега бяха отворени в преговорния процес с Република Турция.

Въпросът е, че ако не желае турската власт да допусне тези хора, спокойно с тази военна мощ и ресурс могат да не ги допускат, както не ги допускат много арабски държави тези хора и успяват много по-…

Не. Чакайте, кои арабски държави? Значи, става въпрос, в момента Ливан и Йордания са буквално наводнени от бежански поток. Не е само Република Турция в региона, която поема голяма част от тежестта…

Колко бежанци има в недалечната Саудитска Арабия?

Значи, тук говорим за Турция, за Ливан и за Йордания едновременно.

Добре, тръгнахме оттам спекулира ли Турция?

Един Тунис, примерно, има, в един Тунис има 1 милион бежанци от Либия.

Тръгнахме оттам дали Турция създава обстоятелства, които да я направят, пак се извинявам за думата, но силен рекетьор пред вратите на Европа?

Изобщо не говорим за какъвто и да е било рекет в момента. Европа е длъжна да помогне на Турция в този момент, защото това е в интерес и на Европа, и на ЕС. Пред европейските лидери стои много голямо предизвикателство, свързано с миграционните потоци, първо да направим така, че външните граници на ЕС да бъдат строго охраняеми и всичко да се прави по правилата. Виждате, че България се справя прекрасно в това отношение и ние получаваме оценка непрекъснато, положителни оценки непрекъснато от всички наши колеги. Ние се справяме по-добре от голяма част от…

Може ли едно противоречие да уточним? Ние казваме през цялото време: Чудесно се справяме, не допускаме мигрантски потоци да минават през България и да остават в България. В същото време преди 2 месеца имаше съобщение на МВР, че са задържани повече от 20 000 мигранти на територията на България и върнати към Турция за някакъв период от време. Не разбирам тези разминавания.

За някакъв период от време, може да е период от време 1 година.

Вие кажете, уточнете.

Има ясни параметри в това. Ние сме върнали хиляди, дори, ние сме върнали хиляди в Турция, защото ние имаме споразумение от 67-та година, на базата на което част от хората, които идват оттам, и турската страна си изпълнява ангажиментите.

Въпросът на Ани беше провокиран от това толкова ли добре охраняваме, че да са преминали 20 000 случая за какъвто и да е период от време, че да ги връщаме.

Чакайте, сега. То не е за какъвто и да е период от време. Ако е период от време 2 години, това означава, че…

За година мисля че беше. В смисъл не е необичайно и според вас това не е някакво противоречие, така ли?

В крайна сметка това не е нещо…Това не е противоречие, нито пък е някакъв проблем, напротив. Вие виждате, че всеки Божи ден минават по десетки хиляди през нашите съседи в посока Централна и Западна Европа.

Допускате ли, че това може да се усложни като ситуация и да тръгнат в един момент потоците?

Ние трябва да си кажем следното - в случая европейските граждани очакват от нас да контролираме ситуацията. Европа трябва да си върне контрола. Първото нещо, което трябва да се направи, е строг режим на контрол върху външните граници. България това го прави отдавна вече и това ни се признава. Но, има и други външни граници, на които трябва да се обърне внимание. Това първо. Второ, трябва да започне да се мисли за реалното прилагане на разграничаването на бежанци и икономически имигранти, защото бежанците са хора, на които дължим солидарност, на които дължим съчувствие и техния статут, тяхното положение е едно. Но, проблемът е, че с това злоупотребяват други хора, идващи от държави, които нямат общо с развиващи се конфликти в момента. Ресурсът, който трябва да се отделя за бежанци и за хора, на които трябва да помагаме, всъщност отива и в друга посока. Затова репатрирането, или връщането обратно на хора трябва да се превърне в официална политика на европейските държави. Ние в момента говорим за това. Вие знаете, че ние бяхме една от първите държави, които казахме релокацията, или, как да кажа, квотите за преразпределяне вътре в рамките на ЕС, е вторична мярка. Тя не решава нищо. Тя просто преразпределя тежестта, проявява се солидарност, отговорност и т.н. Въпросът е, че трябва да се реши конфликтът в Сирия. Т.е. трябва да насочим усилията си там, това е едно. Второ, трябва да започнем да изпълняваме реално разграничението между бежанци и икономически мигранти. Т.е. трябва да помислим за връщане на хора обратно. Трябва да използваме всичките си дипломатически…

Как точно фактически и физически си го представяте?

Има държави…Какво значи представям си го? То се прави, аз не си го представям. Не мога да си го представям.

Как, при условие, че се казва, че само 20% от този поток, който тръгна към Германия преди няколко месеца, са бежанци от Сирия, което означава, че ако от други конфликти бягат още 10 или 20, означава, че половината от тези хора са икономически мигранти.

Точно така. Точно това ви казвам.

Как точно ще бъдат връщани?

Понеже ме попитахте как си го представям, няма нужда да си го представям. Това се прави от Великобритания от десетилетие вече. Великобритания сама си го прави. Една Дания преди едно известно време върна хора обратно в една от африканските държави.

Бройката вече е изключително голяма, г-н министър.

Изключително голяма е. Ще гръмнат социалните системи и образователните системи на големите европейски държави, нали. Тук България е само част от този разговор, защото при нас в крайна сметка няма чак такъв натиск, поради простата причина, че ние сме си свършили работата отдавна.

Поради простата причина, че не се живее добре икономически в България, мисля и това трябва да си признаем.

Недейте така. Когато бяга човек от нещастията, които се случват в собствената му държава, България е едно прекрасно място, в интерес на истината, за живеене.

Да, слава Богу, няма война. Но икономическите имигранти не ни предпочитат.

Вярно е, не сме Германия, не сме Холандия, не сме други държави. Върви се натам. Това отнема десетилетия. За да стигне България тези нива, има да извърви още много път. Богатство се трупа бавно. Общество и демокрация се градят бавно. Но, когато си говорим за миграционните потоци, това е нещото, което трябва да се прави, защото наистина станаха много хора, и социалните системи на големите държави, на мощните икономически държави в Европа няма да издържат, те са под натиск. Има и друга опасност. Това поражда политически движения, които са шовинистични, националистически, т.е. този миграционен натиск…

Естествено, че растат, това е прогнозируемо. Няколко думи…

Това е проблем за Европа и трябва да се овладее ситуацията.

Льо Пен не успя на втория тур да направи кой знае какво, но може би защото е по-далеч Франция.

Като една прекалено либерална Европа, каквато виждаме в момента, по никакъв начин тя не може да бъде заместена от една прекалено националистическа. Няма да се решат проблемите така или иначе /…/.

Напрежението по оста Турция-Русия. Хората имат и някакви натрупвания като чуят Турция, Русия също така.Свален беше руски самолет. Турция казва:“Наруши въздушното пространство“, а в последствие имаше обвинения за корупция в най-високо ниво, и дори финансиране на световния тероризъм. Руските власти направиха пресконференция. Показваха сателитни снимки. Казваха, че синът на президента или да не бъркам…

На Ердоган е замесен в кражба и продажба, и финансиране на това гориво, финансиране на терористите. Вие смятате ли, че Турция се опита да направи челен сблъсък между Русия и НАТО, задействайки член 5 въпросният – ако се нападне една държава, нападнати са всички.

Членка на НАТО.

Турция няма никаква полза от това. Плюс това, преди въпросният инцидент на няколко пъти, на три пъти имаше на турското въздушно пространство от страна на руски самолети. Даже Русия се извини за един от тези случаи. Имаше и декларация на Северноатлантическия съвет, която призоваваше Русия да не нарушава въздушното пространство на НАТО, специално по отношение на един от тези случаи, именно с Турция. Значи, това не е прецедент, това не се случи изведнъж ей така. Турция няма никаква полза, нито пък някой от нас има ползва да изостря отношенията по този начин с Русия.

Вие знаете ли нашето въздушно пространство, дали ако по подобен начин е било нарушаване на руски самолет, е било пощадено по нареждане на премиера, защото имаше две версии за онази случка с Черно море…

Ние в това студио си обяснявахме какъв е случаят със самолетите. Няма нарушаване на нашето въздушно пространство и ще ви го кажа още веднъж. Значи това, което премиерът коментира беше хипотетична ситуация…

Няма спасение….Представена като реалистична.

Не, тя би могла да бъде реалистична, ако се беше случила.

Но не е.

Разбира се, ние трябваше превантивно да си изговорим какво правим в един,втори, трети сценарий.

Ясно. Бях забравил какво последно е казано, затова питах.

Така че това, което се случи между Турция и Русия, трябва в момента да деескалира. Няма никаква полза никой от напрежение. Русия има своята роля в решаването на кризата в Сирия, но трябва в крайна сметка да избере кое й е по-важно – дали т.нар. „Ислямска държава“, ДАЕШ, ИДИЛ, както и да ги наричаме ще бъде унищожена…Т.е. Русия трябва да избере дали унищожаваме ДАЕШ, или тя иска да пази Асад. Едното и другото едновременно не могат да се случат. Затова тук трябва да се води много интензивен разговор. Вие виждате всички дипломатически усилия в тази посока, разговорите с руската страна, затова в крайна сметка да се тръгне в посока на разплитане на този възел. Има ясен план след т.нар. пореден тур на т.нар. Виенски процес, в който се казва следното:Първо, ясна идентификация на терористичните групи, които принадлежат към т.нар. „Ислямска държава“ и други, разбира се;ясна идентификация на опозиционните групи, а тяхното обединение – нещо, което до момента не се е случило, и всички се провалихме в тези усилия да обединим сирийската опозиция, но така или иначе моментът е назрял и това трябва да се случи, примирие между силите на Асад, контролираните от Дамаск войски и опозицията, за да може да тръгне наземна операция от тях срещу ДАЕШ, срещу ИДИЛ. От другата страна иракската армия и кюрдската пешмерга също оказват натиск, подпомагани от въздушните удари на коалицията…Промяна на сирийската конституция, провеждане, разбира се, най-важното нещо – провеждане на независими, свободни избори под егидата на ООН, в която да участват абсолютно всички сирийци. Не само тези, които са на територията на Сирия все още, но и тези, които са бежанци, или напуснали по една или друга причина.

Добре, към финал отиваме. Ще си позволя едни личен въпрос, простете за него. Знаем, че заради трагедията в Париж отложихте лично тържество, сватбата си. Успяхте ли да се насладите на този момент, толкова време по-късно?

Все още не. Със съпругата ми обмисляме точно кога да стане това. Сигурно ще стане след Нова година, но така или иначе, вие знаете, че нямаше как на фона на човешката трагедия в Париж, ние да празнуваме. Отменихме тържеството, но в крайна сметка и няма как да позволим на шепа престъпници, стрелящи по невинни хора, да променят и съдбите ни, и да ни лишават от възможността да живеем нормално.

Предстои.

Така че, да, сключихме брак, но без тържества, без големи…

Още един личен въпрос – в личен разговор посланиците питаха ли ви дали са подслушвани, защото от личния разговор между т.нар. „Две каки“ставаше въпрос, че май са подслушвани и посолства в София?

Не, не са ме питали, и няма как да ме питат, защото това не е в моите компетенции.