Очакваме газовата връзка с Гърция да е готова през 2018 г., а турската – до края на 2019 г., казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа”

Г-жо Петкова, газовата връзка с Турция, която се бави от 2009 г., изведнъж се забърза с идването на турския премиер Ахмет Давутоглу. Смятате ли, че това е отпушване на този проект?

До момента имаше забавяне не само при тази връзка, а и на интерконекторите с Румъния, Сърбия, Гърция. Усилено работим, защото изграждането на свързаност със съседите е приоритет. Очакваме предпроектното проучване на газовата връзка с Турция в началото на 2016 г., то ще ни даде яснота за техническите и за финансовите параметри. Ако всичко върви по график, в края на 2019 г. интерконекторът вече ще е изграден.

Кое ще стане по-бързо – газовата връзка с Гърция или тази с Турция?

Иска ми се и двете да станат бързо. Предвиждаме гръцката връзка да се изгради до втората половина на 2018 г., малко по-рано от турската.

Газовият хъб, когато бе обявен на срещата на енергийните министри в Бояна, звучеше леко несериозно. Тъкмо Русия бе спряла „Южен поток” и отворила „турския”. Какво ще кажете 10 месеца след това?

През февруари за много хора идеята звучеше не много реалистично. Но за няколко месеца разработихме техническия вариант и финансовите параметри, представили сме ги пред ЕК. Хъбът е включен в проектите от общ интерес за ЕС. За да се случи той, в България са налице много предпоставки и първата е стратегическото географско положение на страната ни.

България е естественият път, през който минават потоците на природен газ от изток и от юг. Имаме развита газопреносна инфраструктура, 80% от компресорните станции в региона са при нас. Те са важни за осигуряване на реверсивните потоци, сега ги модернизираме. Проектът за изграждане на газовия хъб е съобразен с принципите на Европейския енергиен съюз - страната да има достъп до три източника на природен газ.

Къде са трите източника? Единият е руски, другият, да кажем - азерски. Третият втечнен газ ли е?

Като изградим интерконектора Гърция - България, ще имаме азерски газ, ще имаме достъп и до терминалите за втечнен газ. Друг важен източник е местният добив. В началото на 2016 г. ще бъде първият сондаж в блок „Хан Аспарух”. Имаме основания да смятаме, че в дълбоко Черно море има сериозни залежи. С „Шел” предстои скоро да подпишем договор за проучване на блок “Силистар”.

Колко скоро?

До месец ще има дата за подписване на договора. И, разбира се, другият източник е руският природен газ, разчитаме и на него.

Сред бизнеса се говори, че ще има и „Южен поток” в някакъв вариант. Дали е основателен оптимизмът?

За нас е важен всеки проект, който ще доведе до диверсификация на източниците или маршрутите за доставка на природен газ. Дали ще се казва „Южен поток”, или по друг начин, това не е толкова важно. Важно е през България да се транзитира природен газ.

Докога енергетиката ще тежи като воденичен камък на врата на властта с милиардите дефицит?

Смятам, че този израз е пресилен. Мерките от последната година - сериозните промени в Закона за енергетиката, дават резултати. НЕК за първи път от години е на печалба от регулирания пазар.

Бившият вицепремиер Дянков дава съвет за фалит на НЕК.

Въпросът с фалита на НЕК не стои на дневен ред. Трябва да се знае, че в активите на дружеството са обекти, свързани с националната сигурност. Нека да помислим и дали един фалит би довел до разрешаване на проблемите в сектора.

Някои смятат, че той ще бъде оздравителна мярка.

НЕК не се е самонатоварила с всички ангажименти по дългосрочни договори и законови изисквания за изкупуване на енергия по преференциални цени. Това са решения на българската държава. Ако я няма НЕК, държавата трябва да посочи субект, който ще поеме тези ангажименти. Виждате, че с един фалит на НЕК нищо не се решава, а ще се задълбочи проблемът. Трябва малко търпение в енергетиката. Нещата започват да се случват, пътят е правилен. Резултатите от балансите на БЕХ показват положителни тенденции. НЕК е намалила към 30 септември загубата със 106 млн. лв., АЕЦ “Козлодуй” е увеличила своята печалба с около 10 млн., на 245 млн. лв., ЕСО също - печалбата е 140 млн., при 70 млн. през 2014 г.

Първата тестова сесия на енергийната борса мина. Постигна се цена от 74 лева за мвтч. Ще тръгне ли тя реално през януари?

Сигурна съм, че търговията на борсата ще тръгне в началото на 2016 г.

На нея ще се търгува ток на едро, но има ли допирни точки дейността ѝ с битовите потребители?

Връзката не е пряка. Чрез търговията на борсата ще се даде яснота за пазарната цена. А това ще даде възможност на доставчиците да предложат на домакинствата максимално добра цена.

Има излишък на еленергия, а се говори, че с отварянето на пазара ще се увеличи цената. Ако една стока е в повече, тя не би ли поевтиняла?

Електроенергийната система генерира излишък през летните месеци, но за зимните няма. Така че има един лек дисбаланс. През 2014 г. са произведени 47 млн. мвтч, потреблението е 37 млн., износът е 10 млн., данните до 30 ноември 2015 г. сочат, че тенденциите се запазват.

Ако на борсата цената на тока е ниска, това няма ли да доведе до автоматично увеличение на „задължения към обществото”?

Какво ще се случи с пълната либерализация, ще стане ясно в следващите месеци. По нея работим съвместно със Световната банка. Екипът ѝ е разработил няколко модела, предстои в средата на януари да ги тестваме. И въпросите, които поставяте, ще намерят отговор тогава. Ще е ясно как ще бъде компенсирана разликата между преференциалните цени на електрическата енергия, която сега НЕК изкупува, и пазарната цена. Предстои да изберем и дали ще остане НЕК като купувач, или това ще бъде фондът “Сигурност на електроенергийната система” или някое друго дружество. Но най-важната ни задача е да определим категорията уязвими потребители. Това е нещото, което трябва да сме направили, преди да дадем старт на пълната либерализация.

Затова ли отлагате отварянето на пазара за битовите потребители със 7 месеца?

Не го отлагаме, просто трябва време, през което да сме си дали отговор на всички въпроси.

Какво ще се случи с един човек на село при пълната либерализация на пазара?

Хората трябва да знаят, че при пълната либерализация на пазара могат и да не предприемат никакви действия. Могат да останат и при досегашния си доставчик. Хубавото е, че всички ще имаме възможност и право на избор. А търговците ще имат възможност да се конкурират.

Някои експерти прогнозират плавно увеличение на цената на тока, за да се затвори дупката в енергетиката.

Никой не може да се ангажира каква ще е цената. Международният опит и този на съседните страни показва, че в началото има леко увеличаване на цените, но

скоро след това те са паднали под нивата на тези отпреди либерализацията. Българските граждани трябва да са спокойни, че ние няма да направим нищо, което да е в разрез с техните интереси.

Разбирам, че докъм март ще избирате модела, а след това ще гласите промени в закона.

Може би до март- април, ще имаме яснота. Либерализацията е процес, за всеки етап трябва да се направи оценка на рисковете и да се предприемат действия за тяхното минимизиране и за елиминирането им. Всяка стъпка ще бъде премерена, за да не води до сътресения за потребителите.

Никакви авантюри, така ли?

Без авантюри. България е една от последните страни в ЕС, която либерализира електроенергийния си пазар. Има някакъв ефект в дефекта, че сме от последните - това е, че можем да видим какви грешки са допуснали другите, да не ги повтаряме и да направим най-добрия модел за България.

Ако догодина правя интервю с Вас, какво ще ми кажете?

Ще Ви кажа, че българската енергетика вече е стабилна и работи по пазарни правила.