Безплатни парникови квоти и компенсаторни механизми за уязвимите сектори ще има и след 2020 г., казва министърът на околната среда и водите в интервю за Mediapool.

Министър Василева, как ще се отразят на българския бизнес и потребителите постигнатите в Париж договорености за нови мерки срещу климатичните промени?

В Париж бе постигнато споразумение, което е историческо, заради трудния преговорен процес. В крайна сметка 195 държави, които са страни по Конвенцията за изменение на климата, се обединиха около целите за намаляване на глобалното затопляне с повече от 2 градуса до 2030 г. Това представлява ясен сигнал за ориентацията на световната икономика и пазарите към нисковъглеродното развитие. Престои от 22 април 2016 до 21 април 2017 г документът да е на разположение за подписване и ратификацията му от отделните държави да приключи до 2020 г., след което да влезе в сила.

Страните от ЕС настояхме да има индивидуален ангажимент на държавите и споразумението да се подпише от максимален брой държави, за да има реален ефект. За да влезе в сила договорът от Париж, тъй трябва да бъде подписан от поне 55 държави, на които се падат 55 процента от изхвърляните в световен мащаб парникови емисии. Това означава ангажиране и на други големи икономика генератори на въглеродни емисии.

Ще има ли индивидуални цели по държави, както беше според Протокола от Киото, или ЕС ще излезе с обща цел, която после ще бъде разпределена между членките по някакъв механизъм?

При преговорите държавите от ЕС излязохме с основна позиция, че намаляването на парниковите газове ще е 40 процента до 2030 г. спрямо ситуацията през 1990 г. - т.нар. прединдустриална ера. Тоест нито една държава не участва с индивидуален принос, но на европейско ниво ще започне разговор за преразглеждане на европейската схема за търговия с парникови газове и актуализиране на директивата за правилата и механизмите за разпределяне на безплатните квоти между предприятията, както и на стимулите за намаляване на замърсяванията.

Предстои и разговор за определяне на секторите, които ще останат извън европейската схема за търговия с емисия. При тях изискванията ще се залагат автоматически с поставяне на икономически цели, безплатните квоти и цената, която ще трябва да плащат за купуването на права за замърсяване. Това ще въздейства върху тяхното поведение и икономическо развитие.

Тоест схемата за безплатно разпределяне на парникови квоти и тяхното намаляване до 2020 г., когато трябва да започнат да си плащат изцяло за предизвиканите замърсявания, ще прерасне в нова схема за предоставяне на безплатни квоти?

Тепърва ще се разработва прилагането на новите безплатни парникови квоти след 2020 г. и създаването на механизми за компенсации на производствата, които са заплашени от изтичане на инвестиции към държави, които няма да прилагат изискванията от Париж. Например керамичната индустрия е сектор, който генерира парникови газове, и съществува риск за преместване на мощности извън ЕС. Затова тепърва на ниво Европейски съюз ще се анализира кой е изложен на риск и какъв механизъм да се приложи, за да се избегне опасността от превръщането на европейската икономика в по-неконкурентоспособна. Ще се създават на европейско ниво фондове за модернизация на електропроизводството, за иновации, които ще превърнат предприятията в енергийно ефективни.

Тоест не е задължително да затваряме старите ТЕЦ-ове, тъй като те ще може да се екологизират чрез тези фондове?

Разбира се, че не е задължително. Целта не е да се затварят производства, а те да не замърсяват. Целта е модернизация на предприятията, така че те да постигнат екологичните цели.

Икономическите механизми ще бъдат водещи при постигането на целите, свързани със секторите в европейската схема за търговия с парникови емисии. За секторите извън схемата – транспорт, селско стопанство, отпадъци и публични сгради, ще започнат преговори през средата на 2016 г.

Конкретните мерки за България ще бъдат заложени в Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, по която вече се работи и ще е готова до края на 2017 г. По стратегията ще се разгледа текущото развитие на тези сектори и какво трябва да се предприеме и очакваните резултати. Този процес ще започне активно с различните ведомства и ще разчитаме на съдействието на |Световната банка. Ще се работи и със заинтересованите страни.

А какви стимули смятате да предложите на бизнеса, за да постигне исканите от него цели?

Стимулите за енергийна ефективност могат да постигнат най-добри резултати и тук е най-големият ни потенциал. Тук може да се отчетат постиженията на Националната програма за саниране, както и на схемата за зелени инвестиции, по която през 2015 г. бяха вложени 36 млн. лв. за подобряването на състоянието и енергийната ефективност на 90 публични сгради, а за догодина са предвидени още 15 млн. лв. за 55 обществени сгради. Един милион лева даваме за покупка на електромобили в административния сектор, сваляме продуктовите такси за електромибили, хибридни автомобили и нови автомобили като начин за замърсяването на въздуха.

Освен това по оперативната програма "Околна среда" сме заложили 160 млн. лв. за ограничаване и смекчаване на въздействието на климатичните промени – за превенция на наводнения и свлачища.

Страната ни като цяло вече има съществен резерв, който ни помага за изпълнение на целите. От продажбата на въглеродни емисии в европейската търговия през 2015 г. реализирахме 236 млн. лв. приходи, което е повече спрямо предходната година, тъй като цените се покачиха и се очаква още да нарастват. А по схемата извън европейската парникова търговия имаме резерв от 6 хил. гигатона еквивалент на въглеродния двуокис.

Това, че 71 на сто от държавните приходи от парникова търговия постъпват във фонда "Сигурност на електроенергийната система", за да тушират по-скъпите цени на тока от възобновяеми енергийни източници, не ви ли ограничава в провеждането на зелени политики?

Това също е вид зелена политика, защото се покриват част от разходите за постигане на целите за дял на консумираната възобновяема енергия, друг е въпросът, че страната ни вече ги е преизпълнила предсрочно.

А защо излишъците от произведена възобновяема енергия не се предлагат за продажба на други страни, които не са си изпълнили ВЕИ-целите? За това се говори от години като възможност за допълнително позеленяване на енергетиката ни, без да тежи прекалено на потребителите, тъй като приходите от подобната на парниковата търговия може да отиват да компенсация на цените на тока?

Да, в някои европейски страни е развита търговията с т. нар. бели сертификати за преизпълнени ВЕИ-ангажименти. У нас също се работи по прилагането на идеята. Доколкото знам Агенцията за устойчиво енергийно развитие координира изпълнението й.

А относно зелените политики, безспорен е ангажиментът 20 процента от всички оперативни програми да отиват за политики срещу изменението на климата и това е заложено в общия финансов регламент. Затова ще предложа на Министерския съвет във фазата на изпълнение на оперативните програми да се залагат идеи, обвързани със зелени политики.

Какви може да бъдат те?

Например, когато се изпълняват проекти в общините да има задължение за енергийна енергийната ефективност. При финансиране по конкурентоспособност приятията да се стимулират да прилагат иновативни и зелени технологии, водещи до по-малко използване на енергийни и други ресурси. При отпадъците да има повече рециклиране, оползотворяване на метана, отделян на депата за съхранение на отпадъците. В земеделието - чрез залесяване. Мерките може да са различни.