Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Първи гост на обзора на годината на Радио „Фокус“ е вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева.

Благодаря Ви много за поканата, оценявам това, че ще бъда първият човек, който ще говори във вашия обзор. Най-сърдечни благодарности за всичко, което правите, за да можем да продължим фокуса си – в прекия и в преносния смисъл на думата – при вас върху важните неща от годината, важните неща от месеците, от седмиците, от дните ни. Наистина годината беше важна, беше нелека година, но и година, в която можем да направим много изводи. Важно е да се опитаме да го направим и сега с вас.

Госпожо вицепремиер, ще Ви помоля за малко по-нетрадиционен вариант на нашата среща. Предлагам Ви анкета от Добрич на тема „Какво българите очакват от Новата година и как оценяват отиващата си?“. Направи я колегата Жулиета Николова. Моля да я изслушате.

Излъчва се анкетата

Госпожо вицепремиер, как звучат за вас оценките, мненията на нашите слушатели, казани искрено, от сърце?

Мъдри приказки. Няма дума, под която да не мога самата аз да се присъединя – и това, че наистина най-голямата радост в живота ни идва от децата и това, че е важно тяхното образование да бъде наред. И забележете – и тази майка, която говореше колко е важно, че дъщеря й е оценена, и мъжът, който говореше за това, че младите трябва да се чувстват, че ни е грижа за тях, че има справедливост, че са оценени, т.е. да мислим един за друг. Всъщност всеки един от хората говореше за връзките в обществото. Дали това, че връзките в едно семейство, които продължават да бъдат най-важната, носеща конструкция на живота ни у нас, или ще са връзките в обществото, връзките в държавата, това, че ни е грижа един за друг – всъщност в това е смисълът. Иначе много хубаво го казаха хората. Важно е, по това мерим успеха на държавата си, колкото може повече хора да живеят по-добре, да са по-спокойни за здравето си, да са по-спокойни за образованието на децата си, да имат надежда. Ние трябва да имаме цел, голяма национална цел, и наша задача е да изберем пътя, по който да стигнем тази цел. много бих искала хората да очакват – с всички основания за това, да очакват повече от политиците. Бих искала и слушайки ги си пожелах на себе си да очакват повече от мен, да изискват повече от мен, защото когато обществото има очаквания, някак си налага темп, налага скорост не само на добрите промени, но и на скоростта, с която те се извършват. Така че пожелавам и на тези слушатели, които сте интервюирали в Добрич, а и на всички, пожелавам повече сбъднати очаквания.

Ние трябва да имаме една амбициозна цел, амбициозна програма, която обаче внимателно да е разчетена стъпка по стъпка. И когато сме тръгнали веднъж в една посока, да не стоим на едно място. Дори да направим малка крачка, но да няма стоене на едно място и да няма връщане назад. И понеже все пак ме провокирахте с факта, че направихте анкетата в Добрич, нека да ви кажа, че аз имам всички основания да се надявам, че едно младо поколение, през избрания кмет на Добрич едно младо поколение излиза на сцената. И това младо поколение заслужава подкрепа. Надявам се, че ще я получи от по-опитните, включително и от настоящия областен управител, който е бил няколко мандата кмет на Добрич. Но трябва да има връзка, трябва да има взаимодействие в обществото, да вземем хубавото, да го пренесем в новата година, и това пък, което не ни харесва, да го оставим назад, толкова назад, че никога повече да не ни дразни, да не ни провокира негативно. И да сме убедени, че наистина когато мислим държавата си през това как да успеят децата ни, как да направим живота в страната ни по-спокоен и по-разбираем, тогава наистина успехът ще се почувства. И да си го напомняме не само около Коледа.

Този млад човек, който сега е кмет на Добрич, получи най-напред подкрепата на вашата партия, силата на вашата партия, от вашия опит, за да може да успее да се пребори в една предизборна битка. Това е неслучаен избор, не случайно тръгнахме с тази анкета, защото тя е своеобразен символ и послание.

Знаете ли, аз смятам, че ако мога сега да кажа каква мисия бих избрала, освен, разбира се, всичко онова, което прави държавата ни нормална европейска държава, бих избрала за своя мисия даването на път на млади хора. Това мисля, че за човек с опит е най-приятното чувство, което може да има в работата си – да видиш как някой, на който си дал доверие, на който си успял да помогнеш, да видиш как наистина полита, как има възможност със собствени сили, със собствен екип, който гради пред очите си, да увлече следващото поколение. Това е много, много хубаво чувство.

Госпожо вицепремиер, а успяхте ли да опазите и да запазите връзките в държавата през изминалата година?

Не толкова интензивно, колкото ми се искаше. Първо, разбира се, че сътресенията, които имахме в последните дни в Реформаторския блок, са нещо изключително нежелано от моя гледна точка, от гледна точка на Движение „България на гражданите“, но и от гледна точка на много хора, които вярват и ще продължават да вярват в Реформаторския блок. Искам да им дам моето обещание и моята увереност, че Реформаторският блок ще се запази, защото идеята е по-голяма от всеки един от нас и когато влагаш в единството, аз смятам, че това се изплаща през успех на изборите. Пак ще кажа – може да не е да достигнеш звездите, но все пак да стигнеш малко по-близичко до тях – имам предвид европейските звезди, в моя смисъл, почти на шега. Но действително е така. Така че единството в Реформаторския блок ще бъде запазено на всяка цена, макар че някой може да реши да мине по друг път.

Има вече такива…

Но аз смятам, че ние трябва да издържим и от моя гледна точка аз ще направя всичко възможно, за да може Реформаторският блок да продължи с обединяването на хора и със запазването на онова начало още от началото на 90-те години, което държи емоцията жива по отношение на хората, които вярват в промените и вярват, че промените са за добро.

Има вече такава податина за нов десен проект от г-н Радан Кънев. Как гледате на тази идея?

Това са лични планове. Аз смятам, че до голяма степен характерът е съдба. Понеже сме настроени малко предколедно и можем да си разрешим и елемент на по-личен коментар, аз наистина вярвам, че характерът е съдба или съдбата е характер. Мисля, че когато хората са ти поверили задачата да водиш, характерът има още по-голямо значение, защото понякога характерът слага отпечатък върху цяла една партия или върху цяла една държава. Зависи на кое място са те поставили хората. Мога да Ви кажа как са нещата от моя гледна точка, от гледна точка на моя начин, ако щете и на моя характер, по който смятам, че трябва да се прави политика. Аз смятам, че трябва да проявяваме търпение и е по-добре понякога да отстъпиш крачка назад ти лично, за да може цялото да направи две крачки напред. За мен цялото е Реформаторският блок. Затова дори когато съм била изправена пред такъв избор, ние сме различни партии, естествено, аз съм избирала винаги по-умерения тон и не мога да изменя на характера си. Няма да е честно. Аз винаги ще слагам на първо място диалога, на първо място много опити, за да се постигне общо виждане или да се постигне постигане дори на най-амбициозните цели без да се губи посоката, но и без да се изпада в крайности. Докато се движиш, ако имаш силна цел, докато се движиш към тази цел, тя те пази от крайностите.

Аз смятам, че Реформаторският блок има силна цел и затова трябва да ни пази от крайностите. Кое е по-добре? Да останем заедно и да постигнем голямата цел или да се разпилеем по пътя? Аз мисля, че дясното в България е имало твърде много доказателства в посока на това, че изпускането на нерви, силното желание да се случи по един определен начин това, което си си намислил, не води до добро. Изобщо това цепене, аз ще се старая да го предотвратявам по всеки един възможен начин и съм готова да сложа добрата си воля, търпението и желанието да обединявам. За мен лидерът обединява. Когато от „аз“ направим „ние“, тогава имаме истинска сила.

Препрочитаме притчата за снопа от съчки на Кубрат.

Да, точно така. Знаете ли, много добре го казвате, защото когато празнувахме 50-годишнината от създаването на Европейския съюз, се случи, че тогава бях в мандата на първия български еврокомисар и „Съединението прави силата“ беше преведено с един конкурс. Впрочем, наградата я спечелиха поляци. Това, с което отбелязахме 50-годишнината беше простичката дума „заедно“, която обаче беше изписана с различни цветове и с различен шрифт букви. Това за мен, преведено през днешната политика на България е да знаем коя е общата ни цел. Тогава шрифтът може да е по-различен, цветовете могат да бъдат различни, но целта е една и съща. В Европа тази година беше година на стрес-тест за солидарност по много и различни поводи – от отзвучаването на икономическата криза до запазването на кохезионната политика. Знам, че има много чуждици, но нека да кажа, че кохезионната политика е изравняване стандарта на живот във всяка една държава. Държави, които са много по-напред от страни като България трябваше отново и отново да се питат и да питат своите граждани искат ли да плащат за това България, Румъния, Хърватска да достигат стандарта на една Швеция или на една Дания. Отговорът все пак засега е „да“, но този отговор трябва да го пазим. От друга страна, взехме много нови решения, които подчиняват на общите правила страни, които може би не ги приемат много лесно. Все пак имаме вече единен банков съюз. Да, на половина изграден. Още може да се прави и ще се прави в тази посока, но ние имаме един общ фонд, с който могат да се спасяват държави и едновременно с това много по-стриктни финансови правила, които за щастие започват все по-силно да се прилагат във всяка една държава. Може би в следващата година ние ще имаме вече поне наполовина изградена и покрита като територия европейска брегова охрана, включително и по отношение на миграцията. Има много разговори, не е решен, няма точка на този разговор, но има много въпроси, за които сме сигурни, че отговора може да го дадем само заедно. Дано това да е поучително и за нас в национален план.

За мен голямата полза от влизането на България в Европейския съюз, това е, че ние свикваме на друг разговор, на друг начин на водене на политически битки, ако щете, и се вижда как тези битки могат да бъдат спечели с аргументи, как единението и съединението се прави трудно, но когато веднъж една територия е отвоювана вече, тя остава на страната на съединението. Ако пренесем това в национален мащаб, надявам се, че в това отношение територията на България може да стане много по-голяма. Един от изводите за мен в национален план, главно във връзка с това, което аз работя – европейски политики, беше неуспехът България да стане член на шенгенското пространство. Мисля, че ако ние имахме повече единение от вътре в страната, тази цел нямаше да ни се опре, но такова уединение всъщност 100% нямаше. Сега ли е моментът? Имаше колебание, дали големите страни няма да ни препънат. Ние не вярваме достатъчно в собствените си сили и не вярваме, че го заслужаваме. Не вярваме, че заслужаваме да живеем добре и затова не успяхме. А сега, когато се вижда, че България нито тук, нито там, нито извън Шенген, нито в Шенген, нещата всъщност са още по-отчетливи, че ние трябва да имаме единно национално говорене, да вярваме повече, че можем да го постигнем и пак ще кажа, никой не може да ни се опре. Никой не може да ни се опре! Не го постигнахме тази година.

Може би това трябва да бъде пожеланието за следващата година?

Дано!

Да вярваме в себе си, защото тогава, когато вярваме, никой и нищо не може да ни се опре.

Надявам се, че това ще бъде голямата промяна, която да започне през нас самите, вътре в нас самите и никой не стои между нас и големия успех освен самите ние, освен нашето собствено възприемане за това какво можем и какво не. Умна нация сме, талантлива нация сме. Ако към това прибавим още малко упоритост и още малко търпение, аз смятам, че ще имаме формулата на успеха.