Г-н Калфин, успяхте да започнете пенсионна реформа, но кога ще я продължите с промени при инвалидните пенсии?
От началото на годината ще започнем да се занимаваме с инвалидните пенсии. Там ще е малко по-сложно, защото трябва активно да се включат повече институции, особено Министерството на здравеопазването. Не трябва да се очаква, че изведнъж някакви огромни ресурси ще се освободят. Сигурно има злоупотреби с инвалидните пенсии и ще се постараем да ги затворим, но е факт, че проблемът тук е недофинансирането - нуждите са много по-големи. За мен основният ключ тук е с какво можем да привлечем бизнеса, така че за хората, които са в трудоспособна възраст, да се създават работни места.
Стои ли вариантът, предложен от БОРКОР, хората, които работят, да получават 50% от инвалидната пенсия?
Не. Действително в доста страни, когато един инвалид работи, му се намалява пенсията. В България обаче никоя пенсия не се намалява, включително за осигурителен стаж и възраст. Така че да започнем точно от инвалидните да намаляваме, надали има смисъл. Личното ми мнение е, че трябва да има таван, до който не трябва да бъдат намалявани, а над него при един висок доход подобна мярка има основание. Но не виждам защо да започнем ограничението точно от инвалидните пенсии.
Как ще стимулирате хората с увреждания, за да се връщат на работа?
Стимулите всеки човек с увреждания ги има сам в себе си, така ще му се увеличат доходите. По-скоро въпрос на стимули и обществени нагласи е при работодателите. Защото до момента те не са особено склонни да наемат хора с увреждания.
Как тогава ще стимулирате работодателите?
Работодателите трябва да видят интереса си да наемат хора с увреждания. Не става насила. При подходящи условия работодателят действително има полза от това, че за него работи човек с увреждания, и трябва да стигне до това разбиране.
Работодателите може да се стимулират със субсидия за оборудване на работното място – нещо, което е извънреден разход. Или облекчение по отношение на осигуровките, свързани с болест, или ползването на отпуск по болест. Или променливо работно време, по-гъвкаво за човек с увреждания. Въобще всичко, което увеличава разходите на един работодател, когато наема човек с увреждане в сравнение с наемането на човек без. Там бихме могли да потърсим облекчения.
Схемите в момента обаче, когато всичко 100% е субсидирано, са неефективни. Има голям интерес към тях, но в момента, в който свърши субсидията, човекът с увреждания си заминава.
Планирате ли затягане на входа към инвалидните пенсии?
Първо ТЕЛК-ът според мен трябва още веднъж да направи преглед за какъв вид заболяване какво решение се взема. Но това е в територията на министъра на здравеопазването. Има заболявания, за които 100% се покрива лечението, лекарствата след това са изцяло безплатни, а и самото заболяване не е особено тежко. И е нормален въпросът това заболяване повод ли е човекът да получава инвалидна пенсия? Медицинската експертиза трябва още един път да бъде прегледана и да се види за кое каква тежест на увреждането се получава. И това трябва да се случва максимално обективно. После следва социалната преценка и тук ще разделим тези, които са в трудоспособна възраст и в трудоспособно състояние, от хората, които не са - деца, пенсионери и пр., и подкрепата ще бъде различна.
Съответно подкрепата за хората, които имат трудов ресурс, ще е да се подпомогнат, да се рехабилитират, да се създадат условия те да стигнат до пазара на труда.
Тази втора комисия няма ли да е само ново разтакаване на хората с увреждания?
Не е задължително всеки път явяването пред социалната комисия да е свързано с личен преглед. Но аз държа да се даде правото на тази комисия, която вероятно ще е към НОИ, да поиска допълнителни изследвания - нещо, което в момента не се прави и това е един от основните проблеми при източването на средства. Една добре работеща система не е чак такова натоварване. Един човек с увреждания така или иначе ходи на лекар, предписват му се рехабилитация, лечение, има нужда от такива допълнителни изследвания. Ако се направи както трябва, няма да е страшно.
Защо се бавите с механизма за договаряне на минимални заплати по длъжности и браншове?
Имаме висока степен на готовност, но трябва да се уточним с работодателите и синдикатите по един основен проблем. Нерешен е въпросът с непредставените сектори, които са половината икономика. Ако искаме да има една реална процедура по договаряне, тя не трябва да е в парникови условия, при които да изберем 10 икономически области, в които да има договаряне, а за всички останали държавата да взема административни решения. От началото на 2016 г. започва процес на преброяване на синдикатите и работодателските организации и се надявам това да е някакъв повод те да се опитат да влязат по-навътре в тези области.
Не представихте и модел за гъвкаво почасово заплащане, което също беше в плана ви за тази година.
Признавам, че тук амбициите надвишиха възможностите. И въпросът е по-сложен, отколкото си представяхме. Изисква доста новости, които трябва да се въведат. Имаме първоначално виждане и вероятно с малък пилотен проект ще завъртим колелото. Трябва да се направи система за ваучери, трябва да се види по какъв начин ще се купуват и по какъв ще се субсидират тези ваучери.
Как ще изглежда това почасово заплащане?
Всеки ще може да си закупи ваучер. С този ваучер отива във фирма за предоставяне на услуги и наема човек за извършване на определена почасова услуга. Във Франция и Белгия например държавата субсидира ваучера, тоест дава допълнително, за да се получи реалното заплащане. Тук очевидно трябва да намерим вариант, който не предполага безкрайно субсидиране. По-скоро привлича хора, които са без работа.
В Белгия опитът показва, че до голяма степен тази система официализира труд, който така или иначе се полага и се заплаща. Нещо, което ние постигнахме с еднодневните договори в земеделието. По този начин се създават условия всеки да има интерес да покаже този вид дейност на светло. Нашата амбиция е да стимулираме разширяването на обхвата. В тази система могат да работят хора, които трудно могат да си намерят друга работа - трайно безработни, домакини.
Тоест, ако искам да си наема човек за почистване вкъщи, става?
Купувате си ваучер и отивате в която и да е частна фирма, която предоставя подобни услуги, казвате какъв вид услуга ви трябва и съответно те изпълняват поръчката. За да работят по тази схема, от фирмата трябва да наемат безработни хора. В Белгия например са определени часове на заетост под пълната.
Как ще стимулирате раждаемостта - в програмата на кабинета е записано, че ще насърчавате тридетен модел?
Ако погледнем кривата на раждаемостта, тя се определя не от детските надбавки или нещо друго, а от политическата и икономическата стабилност. Когато едно младо семейство може да планира няколко години напред, когато не му се внушава, че идват турбуленции, тогава се увеличава раждаемостта. Рецептата за увеличаване на раждаемостта е да се даде стабилност на младите хора, че ще имат работа, че доходите им ще растат и ще могат да съчетават работата със семейните задължения. Надали някой ражда дете заради 305 лв. или заради 50 лв. добавки и другите еднократни плащания.
Ще правите ли реформа в социалните помощи?
Ще има. Ако искаме да има ефект, трябва помощта да е по-целенасочена. Предвидена е промяна в социалните услуги, които се увеличиха с пъти в последните години. Сега общините предоставят над 1100 вида социални услуги. Разширяването на обема им води обаче и до разпиляване на средствата. Затова е много важно да опитаме да създадем интегрирани услуги, които зависят от нуждите на човека. Ако при един възрастен човек отива социален патронаж, той да е комбиниран с някакво елементарно медицинско обслужване, с помощ в дома и този човек да получава конкретната комбинация от услуги, а не да тича след всяка поотделно. Това ще е промяната, която ще направим.
Често се срещат и хора, които получават добавка за транспорт под 10 лв. и питат какво да правят с тази сума. Факт е, че този човек получава и други неща. Наскоро родители на деца с увреждания уместно отбелязаха, че получават сума за медицинска помощ от специалист, която е в пъти по-малка от реалната сума, която плащат. Тези добавки от по 9, 8 или 6 лв., които са десетина вида, по-скоро трябва да се обобщят и да отидат при хората с най-голяма нужда. Ако на един човек му дадем 8 лв. за транспорт, надали ще му решим проблемите, но ако успеем да му дадем 80 лв., ще можем. Но това значи по-малко хора да получават тази помощ.
АБВ ще участва ли в предоговарянето на коалиционното споразумение, което искат реформаторите?
Ние имаме много сложна структура в момента. Коалиционното споразумение е между ГЕРБ и РБ. АБВ имаме партньорско споразумение с ГЕРБ и трите партии се подписахме под програмната декларация на правителството. Така че коалиционното споразумение са отношения на ГЕРБ и РБ. Ние имаме отношения обаче към това какво прави правителството, каква програма изпълнява, колко бързо я изпълнява и как се следват ангажиментите. Правителството има смисъл, когато носи резултати. И за лош пример бих дал предишното правителство, което се стремеше на всяка цена да седи на власт. Няма смисъл да го повтаряме
Тоест в АБВ имате червена линия, след която няма да подкрепяте кабинета?
АБВ в началото на следващата година имаме заседание на националния съвет - ще направим анализ на първата година на правителството. Без да предсказвам какво ще се случи, има някои области, в които смятаме, че доста по-активно трябва да се работи В правителството има още политически потенциал и от него могат да се искат още неща. Колко дълго ще издържи, е отделен въпрос - дали 4 години, или по-малко. При добро желание мислим, че това правителство има възможност да постигне повече резултати. Но това трябва да стане по-видимо и по-ускорено. Няма време да чакаме 4 години до края на мандата и тогава да се случи всичко.
Как ще контролира АБВ промените, договорени от РБ и ГЕРБ, да не засягат програмната декларация?
Ще видим какво ще се договорят, дали ще засегнат програмната декларация, към която имаме отношение. Ние самите можем да предложим предоговаряне на програмната декларация, като това трябва да е или по отношение на ускоряване на сроковете, или поставянето на срокове на ангажименти, по които сега няма такива. Или пък ако има нови събития, които се случват в света около нас и съответно теми, които трябва да влязат в програмата на правителството, да се добавят. Защото нищо не се казва в нея за бежанската криза, нищо няма за кризата в международните отношения. Налице са основания, ако се отвори програмната декларация, по тези теми също да се каже нещо повече.