За последните десетина години са увеличени два пъти доходите статистически – и средна работна заплата, и средна пенсия, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Лице в лице“ на БТВ

Първият ни гост днес е Ивайло Калфин. Вицепремиер, министър на социалната дейност, както се казва, и зам.-председател на АБВ. Здравейте и добре дошли.

Здравейте, добър вечер.

Аз обещах на зрителите ни, че ще говорим много и за пенсиите, и за социалните помощи, и за различните тарифи, които евентуално ще се появят за плащане на тока за бедни и богати. Но първо, тъй като сте и политик, не мога да не започна с трусовете, които се случиха през последния месец. Трусът в ДПС, трусът в управлението с излизането на ДПС ще промени ли начина, по който ще функционира и коалицията, и мнозинството в парламента? Според вас.

Излизането на Радан Кънев и няколко души сигурно имате предвид?

Да и на партията, Радан Кънев обяви, че излизат от управлението.

ДСБ.

ДСБ.

Е, обяви, че излиза от управлението, но не излиза от управлението. Няколко души продължават да стоят в парламентарната група на Реформаторския блок. Онзи ден, когато беше избирана госпожа Захариева, имаше много странни ситуации. Съпредседателите на една и съща парламентарна група се оказа, че единият управлява, а другият е опозиция. Това са малко странни формации за нашия парламент, така че още стъпки има да предприеме ДСБ, за да покаже, че е извън властта и е в опозиция.

Тоест ДСБ и излизането на ДСБ не ви притеснява, така да обобщим?

Това е тяхно решение. Разбира се, то не може да се подмине без внимание.

Не смятате, че от това следва нещо драматично за коалицията, за мнозинството.

Не мисля, че следва драма и не мисля обаче и че трябва да се подминава без внимание. Очевидно че някакво напрежение е имало и това е резултат от тези напрежения. Когато едно управление е коалиционно, е много важно да се обръща внимание точно на отношенията между отделните партии. Всеки който си помисли другият е много малък и няма да му обръщаме внимание, бърка.

Добре. Обаче има един друг трус, който в някаква степен не се отнася към управляващата коалиция, макар че и това е много спорно. Трусът в ДПС, отнемането на лидерството на Лютви Местан. Но не просто отнемането на лидерството, а с всички съпътстващи напрежения около това. Говори се за предателство, за криене в турско посолство, за връзки с Турция.

Всички елементи на един трилър, коледен, който по телевизията показват сега.

Абсолютен трилър. Политическо криминале гледахме в последната седмица наистина. Питам, защото първо ДПС е важна партия в българския политически живот, но тъй като много често те ви се притичат на помощ, г-н Калфин, знаете няколко важни неща се приеха с гласовете на ДПС. Каква е вашата оценка, това вече ще разбута ли политическото статукво у нас?

Аз първо си мисля, че има теми и винаги сме се борили за това в обществото и в парламента да има теми, които да събират по-голяма подкрепа от точно управлението, които са все пак надпартийни и по които търсим съгласие.

И ДПС често го правеше.

Така че тогава, когато ДПС или БСП, или "Атака" се е случвало да подкрепя различни законопроекти, това не означава, че те си променят качеството и вече не са опозиция. Да, по отделни теми трябва да има максимално широко съгласие в парламента. Иначе очевидно, че нещо не е направено както трябва. Така че не мисля, че това е промяна в позицията, ДПС е опозиционна политическа партия. Според мен това, което се случва, ако изключим елементите на трилогия и на кинематография в него, в маркетинга има един термин „препозициониране“. Когато един продукт има нужда от по-ново виждане, той се преопакова, постяга, и се търси нова подкрепа за него. Според мен ДПС търси промяна в себе си, която да го направи приемлив коалиционен партньор.

Казвате нещо много интересно, защото всички търсят дълбоки геополитически сблъсъци, стратегии, проруското, протурското лоби…

Това беше използвано като аргументация. Не че са за подценяване тези теми. Между другото темите, които се повдигнаха във връзка с този случай, са действително важни и трябва да се обсъждат, но мисля, че тук нещата съвсем не са геополитически.

Но, за вас, това е маркетингов ефект.

Става въпрос, кажете го, някой да не се разсърди от думичката маркетингов, но, така, различно позициониране на една политическа партия, която има желание сега или в бъдеще да бъде приемлив коалиционен партньор.

Смятате, че Местан е направил така, че ДПС в момента не е особено приемлив коалиционен партньор. Доган и старото ръководство са преценили, че това е във вреда на ДПС, и просто ги препозиционират?

Не, не бих казал, че г-н Местан, не познавам и отношенията им вътре в ДПС, а и не ми е и работа, между другото всичките тези неща, където го обвиниха, ако България има служби на място, те би трябвало преди лидера на ДПС да разберат, че има някакво предателство на национални интереси и т.н., така че предстои да го видим. Това, което се случва…

Това е страшно интересно, а вие сте вицепремиер, така че трябва да направите нещо.

Не. Аз, тази информация не стига при мен задължително, но България има служби, които ще е странно, ако по телевизията разбират, че някой е…

Национален предател.

Да, или нещо подобно. Но, е факт, че в ръководството на ДПС с този жест, се извършва едно ритуално действие, което насочва партията по различен начин, плюс реториката на г-н Доган, която е свързана със защита на патриотизма, на националния интерес и т.н. – цялата тази реторика, която доста време различни партии през последните години се носят по нея. Това показва различен вид позиция на ДПС и отваря едни валенции за коалиция.

Между другото, вие сте първият, който по различен начин тълкува тази ситуация.

Това е моето лично впечатление като човек, който наблюдава доста неща.

Който отдавна сте в политиката.

Нито ДПС, нито г-н Доган, нито г-н Местан са нови в политиката и изведнъж могат да ни изненадат. Те са добре познати хора с всичките си плюсове, с всичкия, с целия този принос или пример, който са имали в обществото.

И вие ги познавате добре.

Там, мисля, че няма изненади.

Добре, при това положение, при тази различна гледна точка, може би следващият въпрос няма да звучи толкова драматично, както при всички други, които говорят за някакви страшни битки, геополитически стратегии, битка, руско-турска война, която се води на терена.

Това са важни въпроси, но не бих гледал на тях през призмата на вътрешнопартийните неща в ДПС.

Обаче, въпреки всичко вие бяхте външен министър и аз много добре помня това, затова искам да ми кажете, ако вие сега бяхте отново външен министър и се беше случило това, мнозина смятат, че трябва Митов непременно да излезе с някаква позиция заради няколко неща. Първо, какво търси лидерът на една партия в турското посолство, твърдейки че търси сигурност там? Второ, какво търси лидер на една партия да обикаля райони заедно с шефа на посолството, с посланика на Турция. Твърдо зад лидера на една партия застава и главният мюфтия в момента. А трябваше да идва и външният министър на Турция, ако си спомняте. Просто беше отменено в последния момент, частно посещение. Трябва ли Външно министерство според вас да излезе с някаква нота, с нещо?

Аз мисля, че има неща, които действително не са приемливи. Разбира се, г-н Местан дължи обяснение на това дали действително се е криел, както пишат медиите.

Той каза: „Търсех сигурност“. Той потвърди.

Не е мястото едно чуждо посолство, в което се търси сигурност. Вие си спомняте преди доста години, началото на 90-те години в същото това посолство се носеха едни списъци с примерно български разузнавачи.

Говорите за Ахмед Доган, за когото се твърдеше, че…

Говоря за твърдения в медиите, че са били предавани едни папки там и са носени. Включването на което и да е чуждо посолство във вътрешните неща на страната е абсолютно недопустимо и това е недопустимо както за българския политик, който търси това нещо, така и за чуждия посланик, който не трябва да се занимава с партии и с техните отношения тук в страната. Така че тук действително има тема, има проблем. Иначе това, че г-н Местан се е появил заедно с турския посланик, посланиците присъстват на публични събития. Това надали е най-странното нещо.

Тоест Митов уместно мълчи или уместно не реагира?

Викането на посланика в дипломацията има различни степени на реакцията. Викането на посланика за обяснение във Външно министерство е едно доста сериозно действие от страна на държавата. Не, че го изключвам. Би могло да се случи, разбира се, това нещо. Не е приемливо, още един път го казвам, български политик или посланик да се намесват по този начин и да твърдят, че сигурността в България се намира в резиденцията на турския посланик.

Въпросът ми беше, ако вие бяхте външен министър щяхте ли да си създадете това главоболие, защото това е наистина сериозен жест - да привикате посланика и да го попитате какво прави той?

Ако ме попитате за личното мнение, ако бях на това място, вероятно да. Не мисля, че е задължително всеки да го направи, все пак външният министър има право на преценка.

На своя автономна преценка, това е безспорно. Също така, според мен, това трябва да е и решение на кабинета като цяло, защото мислите ли, че един министър може такива странични действия да прави, които все пак… това е южната ни съседка, Турция?

Не, кабинетът не може да взима решения в такъв случай. Министърът на външните работи е натоварен с провеждането на външна политика, така че няма нужда от решение на кабинета той да реагира по различен начин. С всички лостове на дипломацията единият от тези лостове е действително викането на посланика за обяснение.

Очаквате ли службите да кажат, защото какво се оказва, че политиците знаят повече, партньорите знаят повече, Ахмед Доган уж бил в някаква изолация, уж не знам какво и знае повече отколкото българските служби.

Ако всички тези неща за агентура, за ислямизация, за пари и т.н. са верни, това го четем в медиите. Аз не съм чул политик да го каже, между другото.

Разбира се.

По-скоро очаквам… не, че на мен трябва да докладват, но службите да са първи в течение на тези неща и да вземат мерки, ако има такива неща.

Между другото, утре имате заседание на Министерски съвет. Под някаква форма ще попитате ли вътрешния министър, премиера дали до него са достигнали някакви сведения от службите, които са смущаващи, защото изключваме вътрешно-партийния проблем на ДПС? Той си е техен. Имат си право.

Нека да не правим точно от един вътрешно-партиен проблем, макар и когато включва лидера на една партия той не е малозначителен, да не правим национален проблем. Министерският съвет, не му е това темата, с която ще се занимава. Аз имам доверие във всяка една институция в България и се надявам, че си вършат работата и ако има такива неща, за които се пише в медиите, би трябвало вече да са реагирали.

Но вие няма да инициирате въпрос към Бъчварова или към Борисов на този Министерски съвет имат ли новини относно някакво национално предателство на лидер на партия?

Аз не мисля, че Министерският съвет трябва да реагира на публикации в медиите от всякакъв характер задължително. Това е достатъчно сериозно, но нека да оставим службите да си свършат работата. Те са за това.

Да, най-малкото прокуратурата може да се самосезира. Знам, че това е нейна функция.

Министерският съвет не може да се обърне в едно тяло, което чете вестници и си говори като в кафене: „Знаете ли какво четох в един вестник? Кажете сега." Все пак България има достатъчно служби, надявам се, достатъчно сериозни, на които аз лично имам доверие.

Добре, за да обобщим тази тема, тоест вие очаквате препозиционирането и преформатирането на ДПС да превърне партията в по-приемлив партньор за коалицията?

Това очевидно е търсено от страна на г-н Доган.

Това е неговата цел?

Според мен, от чисто политически план…

Да, вие отдавна сте в политиката. Аз напълно се доверявам на вашия анализ.

Не претендирам, че е единствен, но това е моят прочит.

Добре. Сега имам обаче един друг въпрос. Смятате ли, че извън самата ДПС, която частично се включва във важни гласувания за вашето управление, в самото ваше управление няма проблем? Защото аз четох едно изказване на г-н Първанов съвсем наскоро, който отново заплаши с оттегляне АБВ от управлението. Поводът беше отказът да се приемат по-високи разходи за социална политика при второто четене на Бюджета 2016 г. и Първанов казва: „Ние усещаме едно високомерие от страна на ГЕРБ, което ми напомня един друг критичен период. И се замисляме дали да останем в тази коалиция.“ Колко сериозно мислите да останете ли в тази коалиция?

Вижте, въпросът е непрекъснато поставян: „коя е датата, на която ще излезете от коалицията“, надали е въпрос, на който можем да отговорим.

Аз не питам това. Питам сериозно ли мислите?

Можем да отговорим, ние сме се ангажирали с тази коалиция с цената на компромиси и от наша страна, и от страна на партньорите, аз го разбирам и оценявам това нещо, за да можем действително да произведем нещо в държавата, да дадем малко стабилност и някакви промени, които са записани в правителствената програма. Затова за нас тя е важна. Ние не сме влезли нито да изнудваме, нито да плашим „утре излизаме, другиден излизаме“. Виждам, че някои други като г-н Кънев накрая го направиха след като няколко пъти заплашваха.

Да, но г-н Първанов за втори път го казва. Затова ви питам колко е сериозен разговорът в АБВ?

Тук става въпрос за нещо друго и това е действително много сериозно. Не за първи път при приемането на бюджета се взимат решения за преразпределение без да се отчете мнението на тези, които се предполага, че трябва да го подкрепят. Ние не подкрепихме актуализацията на бюджета за 2015 г. с допълнителното раздаване на средства на доста министерства. Не подкрепихме и тези допълнителни преразпределения, които станаха в парламента, които даже не си поставиха малкото усилие от страна на колегите от ГЕРБ, от Реформаторския блок, да попитат какво е нашето мнение. Просто го игнорираха. Защо тогава ние трябва да сме длъжни, което е нормално след като управляваш, да подкрепиш бюджета, което е най-важният проблем.

Да, но няма такава коалиция като вашата. Един не подкрепя бюджет, друг актуализацията.

Не, ние го подкрепихме в крайна сметка, защото действително сме отговорни и не сме влезли в тази коалиция, за да правим шоу на хората и да изнудваме. Ние сме влезли сериозно и бих казал, че АБВ е най-предвидимият участник в това управление. Но действително не се случва за пръв път, няколко пъти се случва за последната година. Тогава, когато търсиш подкрепа от някой, най-малкото ще отидеш и ще го питаш за мнението му и ще се постараеш да го отчетеш, или поне ще му обясниш или заедно ще вземете решение защо едно ще се реши по един начин, а друго по друг начин. Това отсъстваше при допълнителните промени в бюджета. Не, че са лоши предложенията, но се задоволиха политически предложения на някои от участниците в коалицията. Ние направихме не по-малко важни предложения. Никакво внимание. По този начин коалиция не се прави.

Да. Искам да ви попитам, това е сериозен разговор и повод за размисъл.

Това е разговор за метода. Тук не става въпрос за 1, 2, 3 милиона, в коя област и т.н.

Искате да кажете, че Първанов не го е казал току така, има такъв разговор, че ако нещата продължават така ще си преосмислите поведението?

Аз мисля, че президентът Първанов е доказал, че това, което говори надали е импровизация.

Добре, и с оглед на това, което говорим за отношенията вътре, във вашата коалиция, с оглед на разцеплението в ДПС, на парламентарната група, вие виждате, там 6-7 човека излизат. Това, за което говореше Местан докато беше лидер, предсрочните избори все по-актуално ли ще звучат или обратното – с това, което се случва те се отдалечават във времето? Какво говори политическият ви инстинкт и анализ?

Дали ще има предсрочни избори зависи единствено и само от ГЕРБ. До тогава, до когато ГЕРБ като основна партия в тази коалиция и тази, която носи отговорност смята, че в рамките на това Народно събрание и това правителство има смисъл да се води политика, до тогава те ще съществуват.

Те имат 84 депутати, ако вие излезете, ако с реформаторите излезете, ако

ДПС откаже да подкрепя.

Спояващият елемент и отговорност за тази коалиция се носи от ГЕРБ.

Да. Само от тях ли зависят предсрочните избори?

До голяма степен зависят от тях предсрочните избори. Надали АБВ може да ги предизвика, Реформаторският блок или някой друг.

Винаги ще има кой да подкрепя управлението? Така ли да разбирам?

Тук не става въпрос за безпринципна подкрепа. Това, което се случва в ДПС, ДПС е опозиционна партия. Това, че са гласували… БСП също е гласувал по някои предложения. „Атака“ гласуваше по някои предложения. Това не е лошо. Това показва политическа зрялост и аз не мисля, че трябва да се обвинява който и да било за това нещо. ДПС не участва в управлението, няма властови ресурс, няма възможност да провежда собствени политики, така че това е опозиционна партия. Разделенията там се отразяват по един начин. Ще ви кажа, чисто прагматичен, когато вляза с важен законопроект, за който примерно търся широка подкрепа в парламента, досега ти отиваш и търсиш политическите групи. Винаги така добрите, и пенсионната реформа по този начин се случи, водят се разговори, търси се мнението и т.н. Колкото повече започват да се разпиляват политическите групи, групата на независимите депутати нараства.

Как ходите там? Един по един ли разговаряте с тях или ги молите да се съберат?

Не е възможно човек да събере гласовете на независими депутати. На практика тях ги изкарва от парламента и прави по-трудна работата на правителството и на колегите ми тогава, когато трябва да отстояваш законопроект. Ти в противен случай разчиташ на мнението на политическа група, което е ясно – да или не.

Тоест ще стане по-трудно управлението? След всички тези трусове ще бъде по-трудно?

/…/ на групите става по-трудно, но не бих казал, че това е фатално. Това не се отразява, включително излизането на няколко души в опозиция, засега наречена от тях след г-н Радан Кънев, не се отразява фатално на мнозинството в парламента.

Сега да минем към няколко конкретни въпроса, свързани с вашите социални ангажименти, макар че остана по-малко време, но така или иначе и друг път ще имаме поводи. Два важни въпроса. Вчера ми гостува енергийният министър Теменужка Петкова и тя каза, че се изработват критерии, съвместно с вашето министерство за това след либерализацията след 1 януари при търговията с тока да се избегне шоковото увеличение за най-бедните хора и вероятно ще има две тарифи, по които ще се плаща тока: бедни и богати. Как ще се случи това и какво ще бъде вашето предложение?

Първо, либерализацията ще се случи от 1 април и това е добро решение, защото това ще е в края вече на активния отоплителен сезон и ще има няколко месеца поне, в които да се напасне пазарът, да видим как работи. Гледаме в други страни какво се случва по този начин с освобождаването на пазара. В някои от тях има известно увеличаване, не драматично, на цената на електроенергията, след което е много вероятно тя да падне, включително под сегашните цени. В момента работи енергийната борса вече пробно от средата на декември. Самата дейност по нея ще стане от 1 април. До 1 април, ние в момента работим заедно с Министерство на енергетиката. Г-жа Петкова предложи съставянето на една експертна група. Има експерти на Министерство на труда, които работят в нея, които създават готовност на държавата при различни опции какво, ако се случи с цената на електроенергията, какво бихме могли да направим в социалната сфера, така че да подпомогнем най-бедните. Съответният вариант ще бъде избран тогава, когато видим какво се случва. В момента можем да гадаем, да гледаме опита на други страни и т.н. Нашата работа е да се подготвим, така че тогава, когато нещо стане, държавата да не е изненадана и да можем да помогнем на хората.

Тоест вие работите върху план Б в случай, че се вдигне по някаква причина повече от очакваното цената на тока, вие да направите така, че най-бедните да имат някакъв буфер, помощ, тарифа?

Точно това е и това са различни, дали е тарифа, дали е допълнителна помощ.

Още нямате изяснена концепция?

Не, това са различни варианти в зависимост от това какво ще се случи с цената на електроенергията. В момента около 250 000 души получават енергийни помощи. Те не са само за електроенергия. По техен избор са – някои за твърдо гориво, някои за газ, някои за електричество по време на зимата. Това са около 72 лева месечно, които тези 250 000 души, които по критериите на държавата са най-бедните от нашето общество, получават тази допълнителна подкрепа. Така че и механизмът го има. Той може да бъде разширен, увеличен и т.н. Нека да видим. Нашата работа е да създадем отговор към различни варианти.

Посланието обаче е, че ако наистина най-бедните имат проблем с плащането на цената на тока, вие ще имате опция, с която да им помогнете?

Точно така.

Повече или по-малко станаха бедните според вас през тази година? Имате ли някакво впечатление, някаква статистика или някакво усещане?

Бедността по статистика намалява и като абсолютна бройка, и като процент, само че това не е важно.

А може би не е вярно, макар и по статистика да е така.

Вярно е. Ще ви кажа обаче защо не е важно. Защото във всяка страна има чувство за бедност, не само статистика. България в сравнение с много страни по света има много по-висок стандарт, но хората в България не го усещат. За последните десетина години са увеличени два пъти доходите статистически – и средна работна заплата, и средна пенсия. Хората не се чувстват 2 пъти по-богати. Така че аз лично бих сравнявал бедността с неравенствата в обществото.

При нас са големи.

Тогава когато са големи, както са при нас, човек има чувство за несправедливост и статистиката в случая няма никакво значение. Да, бедните намаляват, намаляват като абсолютен брой и намаляват като процент. За миналата година някъде около 40 000 души са излезли от тази категория.

Само че те не разбират, че бедността им е намаляла.

Но общото чувство, не само на тези, които са в бедност е, че нещо не е както трябва. Има едни хора, които някак си несправедливо са с доста повече възможности от другите. Аз не съм за уравниловката, но все пак в бедните страни има големи неравенства. В богатите страни имат много по-кохерентно общество, което е много по-близко един до друг и солидарността в него е по-голяма. Така че да, бедността, можем да размахаме едни статистики, радостни да се похвалим, да кажем: „Вижте колко хубаво работи това правителство и предишните“, но факта е, че не сме се преборили с неравенството.

Усещането е различно. Финален въпрос. Видях, че утре ще внасяте концепция за справяне с демографската трагедия, според мен, демографския срив, който се случва у нас, а междувременно само преди няколко дни протестираха майки за увеличаване на майчинските, за това да се махнат ограниченията. Как ще се преборите с демографската криза, когато част от дечицата получават някакви пари, които са смешни? 30 лева ли е?

Аз бих разделил двете теми.

А дали е така?

Да, и ще ви кажа защо. Защото демографията е доста по-широк въпрос от средствата, които се плащат за деца. Демографията е свързана с раждаемостта. Между другото, има един коефициент на фертилност колко деца има българката. Проблемът в България е, че много българи напуснаха страната и продължават да я напускат във възраст, която е детеродна, в която раждат деца и българчетата се раждат някъде в чужбина. Проблемът е свързан с раждаемостта, свързан е със смъртността, свързан е с прираста, механичния, населението, свързан с имиграция.

Не свързва ли с това как да си гледаш детето, дали имаш пари да си гледаш детето?

Свързан е с качеството на живот, което е образование, здравеопазване, каква перспектива даваш на това дете в България и т.н. Така че това не може да се изчерпи с ДДС-то върху памперсите или ще са 35 или 60 лева средствата за едно дете. Тук става въпрос с цялостна хоризонтална политика, свързана с качеството на живота, да приемем на Министерски съвет едно решение. Ще го внесем в парламента. Моето настояване ще е един път годишно парламентът да обсъжда… България има стратегия до 2030 г., има 5 цели, 12 показателя, 86 критерия, които се следят всяка година. Важно е да има публично обсъждане и съзнание какво е това. Демографска политика България има от 19 век насам. Не се появява от днес.

Вашата работеща ли е, защото не е важно да има 86 точки, алинеи? Въпросът е по някакъв начин ние да се спасим от изчезване, защото оптимистичният вариант е, че ние просто наистина ще изчезнем, ако не след 30, ще е поне след 50 години. Това е много лошо. Усещането, че живееш в загиващ свят, в загиваща държава, в загиваща нация.

Тук пак е въпрос на усещане, а не на статистика. Да, има много негативни тревожни тенденции в България, демографски. Те не са свързани с изчезване на населението на държавата и отново демографията е свързана с качеството на живот.

Този разговор ще го продължим, г-н Калфин. Благодаря за този разговор.