Най-ценният ми подарък е радостта, че съм жив и здрав, казва министърът на културата пред в. „Стандарт”

Министър Рашидов, оставяте зад гърба си една година на триумф и изпитания. Триумф от изключителния успех на българската изложба в Лувъра, която организирахте. И изпитания в личен план. Какво промени във Вас 2015 г.?

Странна година беше за мен 2015. Беше година на забелязани успехи,  които потънаха и бяха захлупени от какви ли не нищо незначещи за времето, за историята и за българската държава скандали. А в личен план 2015 ми донесе изпитание, коeто на сто процента промени начина ми на мислене – може би в по-положителен план. Ще се моля на Господ да имам възможността за още живот, за да мога да се вглъбя в новата си философия. А колкото до Лувъра – скоро прочетох в български медии една симпатична, но предпазлива констатация, че един от най-големите приноси да влезем в Лувъра е моя. И се питам – а чий ли е останалият принос, за да мога и аз да благодаря.

Сега, след завръщането си от лечението, на кого искате да благодарите?

Да, има един човек, на когото съм изключително благодарен и така ще е винаги. Това е моята съпруга Снежа, която беше до мен неотлъчно, по 24 часа в денонощието, в най-тежките ми  моменти. Тя ми даваше и енергия, и кураж през цялото време. И аз смятам, че нейното присъствие ми помогна в невероятна степен да преодолея всичко в битката с болестта. Тя понасяше всичките ми капризи, достойно и търпеливо ме поддържаше, преживя всичко наравно с мен. Затова й благодаря от сърце. Пожелавам на всеки в живота да има до себе си такъв човек. Няма да е честно, ако не благодаря и на премиера Борисов, който ме изпрати на лечението с думи, които няма да забравя.

Какви бяха те?

Че ме иска жив и здрав, че и той, и ГЕРБ застават зад мен във всяко отношение. Това означава всичко. Така че съм искрено признателен. Ще се радвам Бойко Борисов да дойде в клуба на веселия дядо, разбирам, че му предстои голямата радост да има внуче.

Независимо от влизането на България в световния културен афиш, у нас се намериха хора, които да критикуват, че изложбата е била прекалено скъпа, че рекламата й била малко. Къде според вас се корени „проклетията” на българина?

„Проклетията” е в това, че  губим – дано да не е безвъзвратно, ценностното отношение към всичко. А въпроса за това колко струва на България участието ни в Лувъра, нееднократно съм казвал каква е сумата, но сякаш това не се чуваше, понеже сумата не можеше да предизвика скандал. Ако трябва пак да кажа – участието ни струва малко по-малко отколкото парада за Гергьовден за 40 минути.

Ще се научим ли някога да ценим и признаваме усилията на другия?

Като че ли не. Психологията на българина претърпява много сериозна промяна. Тя е преминала от етап на търпимост към етап на бруталност и тотално неуважение на всичко, което изразява един реализиран човешки живот. Защо сме станали така непоправимо арогантни?

Свикнали сме с клишето, че българите сме най-толерантният народ. Но напоследък наред с финансовата, морална, духовната криза сякаш има и криза на толерантността. Доказва го както нетърпимостта както към чуждото мнение в политиката, така и към бежанците. Какво се случва с нас като народ?

Тук не става дума за толерантност или нетолерантност, а за ясни правила, които всяка държава трябва да си създаде. А иначе, когато става дума за толерантност, то някои медии имат постоянни „клиенти”, които от сутрин до вечер хленчат по всички теми. Нека тази дискусия остане пак на тях.

Като министър на културата сте председател на работната група, която подготвя комуникационната и културна стратегия за българското председателство на ЕС. Знам, че амбицията Ви е да направите запомнящо се представяне на България. На какво ще заложите?

Да, това е един добър повод, за да може България да използва още веднъж възможността и шанса да бъде показана и разпозната в европейски мащаб като една талантлива държава с изключителна и древна, и съвременна култура.

Осигурени са 10 милиона повече за музеите у нас. С тях за първи път ще бъдат въведени стандарти за работа на музеите. Какви ще бъдат те и как ще се развие музейното дело у нас?

Да, имаме и базата - защото изградихме няколко нови музея, имаме и парите, за да стартираме през 2016 година нова система на заплащане в тази сфера. Приходите на музеите и галериите ще остават за тях, ще се повишат и заплатите на работещите в тях специалисти. Това означава, обаче, че трябва да се повиши отговорността на директорите на тези институти, а министерството на културата ще засили контрола над дейността им. Съвсем логично е да очакваме  в музеите и галериите да имат много повече посетители, да бъдат по-атрактивни, да привличат хора от всички възрасти. Спомнете си какви опашки имаше пред българските съкровища в Лувъра, а щом тези богатства са в нашите музеи, значи следва да очакваме интересът към тях да расте. Ще припомня, че в продължение на няколко години реализираме реформата и в сценичните изкуства. Ремонтирахме театрални сгради, увеличихме парите за театри, опери, филхармонии, вдигна се и възнаграждението на артистите. Сега ни предстои реформа и в музейното дело. След като базата е налице, съвсем логично е да очакваме по-добри спектакли, много зрители в залите, хубави изложби в галериите. Смятам, че и творческите гилдии, и обществото като цяло трябва да имат такова очакване за качествен художествен продукт.

По какво кабинетът „Борисов” -2 се отличава от първия екип, в който също участвахте?

Аз мисля, че кабинетът Борисов – 2 е същият работещ екип, който беше и преди с едно малко уточнение – че и премиерът придоби опит и израсна като държавник, а и ние министрите също. Никой не е престанал да вижда, че продължава рязането на ленти, така неуместно иронизирано от някои. Зад всяко рязане на ленти стои реален труд. Затова премиерът казва, че всичко, което сме направили, може да бъде посочено с пръст. Смятам, че Бойко Борисов израсна  не само като премиер, но и като партиен лидер. От силно амбициозен в първия си мандат до политик, който е балансиран, толерантен, диалогичен. Това е един път, който той сам измина.

Върнахте се без брада. Защо?

Наложи се да я обръсна заради лечението.

Посетихте изложбата-изненада "Поздрав за Вежди", организирана от именити български художници за рождения Ви ден в столичната галерия "Средец". Какво в този жест колегите Ви изненада най-много?

Това е най-хубавият подарък, който съм получавал през живота си. Една високо професионална изложба на големи български художници. От все сърце им благодаря. Все още големите си остават големи, тяхното морално ниво е съхранено, защото това упражнение могат само големи да го направят.

Инспектирахте реставрацията на Ларгото – един обект, за който също незаслужено отнесохте критики. Доволен ли сте от видяното?

Ларгото е поредният обект, който ние осъществяваме. За критиките – този спектакъл се разиграва винаги, когато създаваш нещо значимо.

Какви цели си поставяте за 2016 г.?

Здраве. А като министър - да успея да довърша няколко сериозни неща, които са стартирали.

Два пъти бяхте домакин на работна среща между министерствата на културата и на науката и образованието по инициатива на в. „Стандарт”, заедно с кметове, за реализацията на идеята от кампанията „Чудесата на България”  децата до 18 години да посещават безплатно музеи, галерии, културно-исторически атракции и театри – като част от учебната им програма. Това ще стане ли факт през 2016 г.?

Работим по този въпрос. В момента например децата до 12 години посещават безплатно Националната галерия, а тези до 18 години влизат с билет на половин цена. Всеки втори четвъртък в месеца посещенията са безплатни.

Как посрещнахте Коледа и Нова година?

С нашето малко внуче Александър, със съпругата ми Снежа и прекрасното ми куче Дара.

На кого се падна паричката?

Паричката се падна на зет ни Стефан.

Кой бе най-ценният подарък, който получихте?

Радостта, че съм жив и здрав.

В Германия рисувахте. Ще видим ли скоро нова Ваша изложба?

Да.