През изминалата година България имаше разпознаваема роля в маркирането на възможните решения на кризите, казва министърът на външните работи пред БТА

Каква са очакванията Ви за 2016 г., кои са основните предизвикателства пред България?

През настоящата година трябва да бъдат реализирани решенията на проблемите, които ни остави миналата 2015-а година. Добре знаем с какви предизвикателства се сблъска Европа през 2015-а - човешкия поток от Близкия изток и Северна Африка, заедно с породените от него паралелни проблеми - безредиците по границите, трафикът на хора и разбира се активизацията на терористичната активност. На този фон още сме далеч от постигане на решение и на конфликта в Украйна.

Въпреки това смятам, че ако 2015-а за Европа бе година на дебат и борба с последствията, то 2016-а ще бъде година на инициативата и действията. Имаме вече изработената рамка - Виенските решения за ситуацията в Сирия, и Минските споразумения - за тази в Украйна. Надявам се, че с ефективни и колективни действия тази година ще се концентрираме върху разрешаването на проблеми в Европа.

Във взаимосвързания свят, в който живеем, всички тези процеси неминуемо рефлектират и върху България. Именно нашата страна обаче бе една от тези, които имаха разпознаваема роля в маркирането на възможните решения на кризите. А с действията си - особено по опазването на границите си, допринесохме и за регионалната сигурност. Нещо, за което получихме признание в европейски мащаб. В това се състои и нашата роля през настоящата година - да продължаваме да бъдем фактор на стабилност в динамичната геостратегическа среда.

Бежанската криза и заплахата от тероризъм бяха като че ли лайтмотивът през изминалата 2015 г. Ще останат ли основна тема и през 2016 г. и какви са възможностите за намиране на трайно решение в рамките на следващата година?

За да решим тези проблеми, ние ясно трябва да посочим техните причини. Това е като математическа задача - за да постигнеш някакъв резултат, трябва да си запознат с величините, с които разполагаш. Затова не е възможно решение на бежанската криза, без да посочим нейните причини - терористичната дейност на ДАЕШ в Ирак и Сирия, както и режимът на Башар Асад. Докато имаме тези две константи на терен, не можем да очакваме положителен резултат.

Това е част от равносметката, която стои в основата на постигнатите Виенски решения. Организирането на преговори между опозицията на Асад под ръководството на ООН, както и евентуалното произвеждане на избори под наблюдението на международната общност, са част от полезните насоки, зададени от срещата във Виена. Успоредно с това, виждаме как при военните действия на терен кюрдските сили в Сирия и Ирак, както и иракската национална армия, си върнаха инициативата и успешно атакуват позициите на ДАЕШ.

Как виждате през 2016 г. развитието на въпроса за членството на България в Шенген?

Българската страна е изпълнила техническите изисквания, свързани с приемането ни в шенгенското пространство. Още повече че от началото на имигрантската криза България охранява добре своята граница, която също е й външна на ЕС. Смятаме, че след като допринасяме с професионализма си за общоевропейската сигурност, е редно да разполагаме и със съответните предимства, които осигуряват членството в шенгенската зона. В този смисъл, аз съм оптимист за нашето приемане в Шенген. Това ще увеличи още повече оперативните възможности на България и на нашите партньори в посока за гарантирането на регионалната сигурност.

Споменахте при обсъждането в комисия на Бюджет 2016, че МВнР планира да продаде неизползваните имоти в чужбина, евентуално да назначи дистанционни посланици за някои страни. Има ли вече яснота колко имота ще бъдат продадени, на каква стойност, ще се закриват ли посолства и къде?

Вече оценяваме възможността да сменим собствеността или ползвателя на някои държавни имоти в чужбина - т. е. да ги продадем или да ги отдадем под наем. Не говорим изрично за посолства, а по-скоро за придружаваща ги собственост. Това се отнася за онези български имоти, чието задържане под сегашната им форма не е целесъобразно - генерират неоправдани разходи или са разположени в държави, в които дипломатическите представителства са закрити. Това са само част от критериите, спрямо които ще направим подобна равносметка. Целта е да олекотим тежестта върху бюджета на държавата.

Във връзка с това МВнР ще проучи цените на пазара в съответната страна - очаквани приходи от отдаване под наем и очаквани приходи при евентуална продажба. Пазарната оценка ще бъде направена от лицензиран оценител по местното законодателство. На този етап разглеждаме тези възможности за имоти, разположени в Манагуа, Букурещ, Ню Джърси и другаде. Разбира се, ще можем да говорим по-конкретно, когато бъде направен "черно на бяло" съответният разчет.

През 2016 г. трябва да внесем и българската кандидатура за генерален секретар на ООН, има ли вече официална позиция коя ще бъде тя?

Българската кандидатура ще бъде официално обявена в момента, в който условията са най-благоприятни за нейния успех. В това има и елемент на тактика. Ние не трябва да спекулираме с имена, а да залагаме на качествата, които стоят зад тях. Едно от най-важните качества на кандидатурата ни трябва да бъде нейната способност да постигне консенсус между онези държави - членки на ООН,- от които на практика зависи изборът на генерален секретар на организацията, а това са постоянните членки на Съвета за сигурност. България ще заложи на разпознаваема фигура, която може да постигне този консенсус. Но така или иначе, това е процес, който е свързан с много дипломатическа работа, а не с медийни спекулации.

Искам да Ви задам и един въпрос, свързан със събитията от края на годината в страната. Смятате ли, че ситуацията в ДПС ще повлияе по някакъв начин на България във външнополитически план и как?

Всички партии, регистрирани по нашето законодателство, трябва да се обединяват в лоното на защитата на българския национален интерес. Конкуренцията между тях във вътрешнополитически план е нещо нормално. Но когато говорим за външната политика на страната, ми се иска да виждам повече единодействие и консолидация. Все пак тук можем да бъдем всякакви - леви, десни, либерали и консерватори, но "навън" сме на първо място българи. Да осигурим сигурност и условия за достойни доходи на нашите съграждани е целта, за която всяка една партия трябва да работи. Това е базовият консенсус, който искам да виждам.

Защото нашите партии не трябва да забравят, че те са на първо място механизъм за защита на България и българския национален интерес. Не мога да толерирам алтернативен прочит на техните цели. Всеки субект, който поема друг ангажимент, различен от националния, трябва да бъде укорим. Не може да те избират българските граждани, а да работиш за руския или за турския интерес. Това е моята реплика спрямо всеки човек, лоби или партия, без значение цвета й, които компрометират с действията си България - вътрешно- или външнополитически. Когато България е зад гърба ти, няма място за баланси, увъртания и снишаване.

Ако можете с една дума да обобщите каква беше 2015 г. за Вас и каква се надявате да е 2016 г.?

2015 година бе доста интензивна откъм ангажименти и работа. Радвам се, че със съвместните усилия на колегите от МВнР и правителството успяхме да предпазим България от икономически и политически вълнения. В този аспект България бе положителният пример на Балканите. Нещо повече, поставихме страната си на европейските релси. Това, което си пожелавам в началото на настоящата година, е при вече ясна посока да се движим смело напред.