Министърът на икономиката в предаването „12+3“ по БНР

Божидар Лукарски – министър на икономиката. Добър ден, здравейте.

Добър ден, здравейте и честит имен ден на всички, които празнуват с името Иван и подобни имена.

Вие преди минути връчихте още договори по програмата „Иновации и конкурентоспособност“. Какви са изводите, които си правите от интереса към програмата?

Трябва да кажа, че интересът беше голям и надмина дори нашите най-оптимистични очаквания, въпреки първоначалните песимистични прогнози на някои специалисти по отношение европроекти. Кандидатстваха 844 фирми и днес, буквално преди малко, връчихме всички 202 договора на малки и средни фирми, които спечелиха финансирането в размер цялото на 116,4 милиона лева – свежи, безвъзмездни европейски средства, които реално отиват в истинския бизнес, в малките и средни предприятия за закупуване на нови машини и оборудване. Надявам се предприятията коректно да изпълняват договорите си, за да не налагаме финансови корекции. По отношение на целия програмен период, свързан с оперативната програма, трябва да кажа, че отворихме и процедура за внедряване на иновациите в съществуващите предприятия, която е на стойност 50 милиона евро. Предстои този месец и пускането на мярка за иновации в стартиращи предприятия на стойност 10 милиона евро. Това са все безвъзмездни пари, пак повтарям, които са насочени към малкия и среден бизнес и по интерес, и по това, което се случва досега като подадени предложения. Смятам, че програмата и насочеността на тези средства изпълнява задачите си.

Поканихме Ви да говорите за икономическата 2016 г. – какви реформи предстоят, какво планирате?

Първо, трябва да кажа, че най-важното за 2016 е да бъде година на икономическа стабилност, като се запази растежа на производството и благодарение на иновативни производства и продукти с по-високи добавени стойности да имаме повече износ и по-голяма конкурентоспособност на международните пазари. Целта на нашето министерство е именно подпомагане на предприятия за въвеждане на продукти с такава висока добавена стойност за засилване именно на този експортен потенциал на малките и средни предприятия, от там и на страната ни. Ние разработваме…

Какво правите в тази посока?

Редица закони ще разработим в тази насока и разработваме в момента, като например Закона за индустриалните зони, за публично-частните партньорства, за иновациите, Закон за клъстерите, който отдавна се искаше от различни браншове. Тези всички закони ще дадат нормативна рамка в тези сфери. Едновременно с това продължаваме нашата програма за олекотяване административната тежест върху бизнеса.

Кои режими ще бъдат махнати, какви са вашите намерения, планове? Това е тема, която се дискутира от много време.

Тези режими да не ги изброявам – те са доста и са свързани конкретно с олекотяването на разрешителни и лицензионни режими, особено свързани с такива, които се извършват от местната общинска власт, които затрудняват именно малкия и среден бизнес. Разработихме вече две такива програми, сега предстоят и следващи. Мисля, че икономическият ръст доказва, че сме на прав път.

Прогнозите Ви обаче за инвестициите – вие тръгнахте с европейските средства, но останалите инвестиции? Те не са малък проблем.

Разбира се, разбира се. Европейските средства са един прибор за насърчаване на инвестициите на местния пазар и на местните фирми, които да засилят своята дейност. Но от друга страна, като говорим за инвестиции, ние, разбира се, през цялото време винаги имаме предвид чуждестранни инвестиции. Миналата година към последния отчетен период – месец октомври, имаме близо 38% ръст на инвестициите спрямо 2014 г. Преките чуждестранни инвестиции са в размер близо на 1,4 милиарда евро, като се надяваме догодина да привлечем нови инвеститори, главно във високотехнологични производства. Има интерес от най-различни инвеститори, не само от Европейския съюз.

Откъде има такива?

В областта на машиностроенето, в автомобилната индустрия най-вече, както разбира се и това, в което България традиционно се оформи силна в последните години – информационни и комуникационни технологии.

Откъде, за кои страни говорите? И всъщност това просто някакви намерения ли са или вече смятате, че част от тях…

Намерения са, разбира се, че са намерения. Съвсем скоро ще видите, до края на месеца – да не издавам още – една голяма европейска инвестиция ще осъществим тук, на територията на Индустриалната зона „Божурище“. Инвестициите са най-различни. И в следствие на нашите посещения в Китай днес заместник-министър Петров открива една голяма китайска инвестиция в Добрич за един фуражен завод. Така че инвестиции има, както казах, не само от Европейския съюз, но така и от други страни. Ще видите – тази година ще има, надявам се, още по-голям ръст на чуждестранните инвестиции.

Тази европейска инвестиция, за която обаче споменахте, от коя страна е, в какъв сектор е?

Е, аз ако кажа от коя страна е, ще разберете много бързо и фирмата, защото тя… Нека да бъде изненада, искането на самата фирма е такова. Хайде да не издавам тайни. Съвсем малко изчакайте до края.

Добре, кажете какво пречи на инвестициите, какво сочат вашите анализи? Спомням си, че в едно интервю преди време Кирил Домусчиев каза, че именно олигарсите в България пречат на чуждите инвестиции, или преди всичко те.

За мен основната пречка за инвестиции, това, което е като обратна информация от срещите ми с чуждестранните посланици, с представителите на западни фирми – западни като казвам, чуждестранни, нека да бъда по-широко разбран – е липсата на стабилност. В момента именно тази икономическа и политическа стабилност, която България излъчва на фона на всичко случващо се в геополитически план, особено в региона, е нещото, което способства за по-големия ръст на инвестициите.

Знаете ли, спомням си преди няколко месеца една кръгла маса, на която и вие присъствахте, с огромни обещания за Северозападна България. Какво предстои за този район?

Аз с гордост мога да кажа, че това, което в моите правомощия успях да направя и като министър на икономиката, и като представител на Реформаторския блок, който имаше определено фиксиране по отношение помощ за Северозападния район, е свързано с прилагането на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, за която говорихме в началото на нашия разговор. Благодарение на първата процедура, по която подписахме тези договори, за които говорим, има повишен, особено повишен интерес от страна на бизнеса в Северозападна България, като от тези 202 договора, за които казахме по първия краен срок, делът на подадените от региона проекти е три пъти по-голям в сравнение с целия предходен период по старата програма „Конкурентоспособност“. Това са 57 проекта, т.е. виждате, че повече от 1/4 от проектите всъщност са от Северозападния регион. Това се надявам да раздвижи бизнеса и аз с гордост мога да кажа като мое постижение и като постижение на екипа на Министерство на икономиката е, че успяхме да договорим с Европейската комисия допълнителен брой точки по оперативната програма, което определено е мотивирало бизнеса и това е видимо от числата и от резултата, за който казах.

А други мерки предвиждате ли – и вие, пък и правителството? Защото сигурна съм, че хората от Северозападна България, които ни слушат в момента, ще кажат: „Тези хора какво говорят? Какви са тези европейски проекти? Нямаме работа, нямаме пътища, нямаме нищо“.

Това са ресори, за които аз не искам да говоря.

Не отговаряте, да.

Въпреки че в момента е Е79 се изгражда с ударни темпове. Нека да кажем, че безработицата в региона е висока не само заради липсата на инвеститори. Такива се появяват и непрекъснато говорим – това сме го говорили и на бизнес и на кръгли маси в Северозапада – имаме липса на квалифицирана работна ръка, така да го кажа. Нещата, които трябва да направим, са свързани с промени в образованието, най-вече в средното образование – въвеждането на дуалната система за обучение. Защото имаше няколко инвеститора, които особено имаха насоченост към Монтана и към индустриалната зона във Видин, но поради липса на достатъчно квалифицирана в средноуправленски мащаб работна ръка, особено в областта на техническото образование, намериха реализация на своите инвестиционни проекти на друго място. Например, имаше такъв един проект, който беше насочен към Видин, но в последствие беше реализиран и се реализира в Русе, на месопреработвателна индустрия от немска фирма. Така че нещата са свързани и трябва да поработим едновременно не само за засилване на социалния интерес, не само за инфраструктурата, но и за повишаване качеството на подготовката на кадрите и подобряване образованието в този регион.

Какъв е бензинът, който сипваме в нашите коли? Миналата година имаше изключително множество проверки. Дори днес едно от електронните издания посочва, че двама от депутатите, и то от Реформаторския блок, са отправили питане към вас по отношение на цените на горивата, но пък г-жа Цачева е спряла това питане и предстои да отговорите следващия петък може би.

Това не е вярно. Първо – това не отговаря на истината. Г-жа Цачева е допуснала абсолютно всички питания и нека да кажа, че питането на Мартин Димитров и на Петър Славов е третото по отношение на цената на горивата, а не по отношение на качеството. Аз вече съм отговорил на такива въпроси на народни представители от други парламентарни групи. Но като говорим за качеството на горивата, то не е обект на тези въпроси и нека да не спекулираме. Обект на тези въпроси е пазарът на горива и цените. И трябва да подчертаем, че живеем в свободна пазарна икономика, където пазарът на горива не е както преди 10 ноември и се определя свободно и цените се образуват на пазарен принцип, в съответствие с търсенето и предлагането. Министерството на икономиката никога не е било и не би следвало да бъде в една пазарна икономика регулатор на тези цени. През последните месеци, както виждате, със спада на цените на петрола спада цената и на бензина и на дизела на бензиностанциите. По отношение това как се регулира и защо се регулира, трябва да очакваме доклада, както каза и вицепремиер Дончев, на Комисия за защита на конкуренцията. От друга страна, понеже зададохте въпроса за качеството на горивата – то се проверява…

Много се коментираше миналата година, много проверки.

Направихме доста проверки, установихме нарушения в интерес на истината не в такъв голям процент, какъвто очаквахме, но където сме установили и сме наложили санкции, които сме предложили промени в законодателството по отношение на санкциите, понеже по мое мнение и по мнението на екипа в Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, санкциите към когато започнаха масирано проверките, не бяха достатъчно високи, за да оказват своята превенция по отношение извършване на нарушенията.

Тези проверки продължават ли или бяха просто кампанийно там?

Не, не, проверките са си регулярни и продължават непрекъснато. Това, че не даваме гласност непрекъснато за проверките… Те продължават, извършват се съвместно и с Агенция „Митници“, съвместно и с ГДБОП и органите на МВР. Почти ежедневно се правят тези проверки – както за качеството на горивата, така и за количеството, което се сипва в бензиноколонките.

Знаете ли, че докато говорим с Вас, г-н Лютви Местан дава пресконференция? Любопитен ли сте дали ще обяви създаването на нова политическа партия?

Гледам го на монитора в кабинета си, разбира се, не мога да го слушам, понеже говоря с Вас.

Да, но как коментирате всички тези процеси, които разтресоха, бих могла да кажа, ДПС в края на миналата година?

Аз винаги съм бил привърженик на това да не се мешам в работите на други партии, особено когато те са опозиционни и не са в спектъра на център-дясното. Наблюдавам с интерес случващото се в ДПС, но нито е моя работа да го коментирам, нито да оказвам някакво въздействие върху това, което се случва.

Да, но пък коментарите вече стигнаха до това, че не е просто вътрешнополитически въпрос, а може би национален, дотолкова, доколкото и турската страна е оказвала натиск върху премиера, върху депутати. Така че това не е просто вътрешнопартиен въпрос.

Задайте въпроса на тези, за които се казва, че е оказван натиск. Аз не съм усетил такъв натиск и е работа не на мен, а на други колеги от министерства да коментират външнополитическите отношения.

Ще има ли последствия за политическия ни живот, ако той създаде нова партия?

Нека да не говорим за хипотези. Не съм чул и не чувам какво говори г-н Местан в момента. Ако създаде нова партия, тогава ще мога да отговоря на този въпрос. Без сериозен политически анализ на евентуалните намерения на г-н Местан не е сериозно да говорим.

Реформаторски блок би ли работил с една потенциална партия? Или да не говорим за Реформаторски блок, защото сега ще кажете „Много са партиите“ – СДС, вие сте лидер на СДС.

Така е, но ние взимаме решения заедно с Реформаторски блок, така че аз мога да ви отговоря и за Реформаторски блок. Но това са хипотези. Аз никога не съм бил привърженик на коментирането на хипотези, особено когато касаят такива сериозни въпроси. Мога да кажа само, че Реформаторският блок е готов да сътрудничи с всички партии, чиято кауза е свързана с националните интереси на България, продължаването на реформите и запазването на стабилността.

Колко стабилен е в началото на 2016 г. Реформаторският блок?

Толкова, колкото беше и в началото на 2015 г.

Сътресения очаквате ли оттук нататък, дотолкова, доколкото предстои решение на партията ДСБ дали да излезе?

Не очаквам сътресения и не искам да оказвам влияние върху решението на колегите. Смятам, че те ще вземат най-правилното такова.

Благодаря Ви.