Нека промените не остават на хартия, те са най-вече за хората, казва министърът на правосъдието пред в. „24 часа”

Министър Захариева, за трети път сядате на министерското кресло. С какво опитът ви от двете служебни правителства ще ви помогне?

Опитът, който имам два пъти като вицепремиер и министър, а и преди това като заместник-министър и директор в администрацията, ми е изключително полезен. На първо място познавам функционирането и устройството на държавата. Знам как да реализирам идеи, така че те да не останат просто мисъл.

От друга страна, с голяма част от колегите в този кабинет сме били и заместник-министри в първия кабинет на ГЕРБ. Това е от голяма полза, защото мога да вляза в събитията още от първия ден. Един нов кабинет има 100 дни толеранс да формира екипи и да се ориентира в обстановката. Аз нямам дори ден за адаптация, затова е добре, че идвам с опит. С част от министрите дори се шегуваме, че това ми е четвърти кабинет. Като заместник-министър много често съм ходила на заседания и съм замествала президента Плевнелиев, когато той беше министър.

От регионално развитие и благоустройство ли има нужда съдебната система?

Има нужда и от развитие, и от благоустройство, както буквално, така и преносно. От благоустройство – когато става дума за сградния фонд. От развитие – в по-голяма степен, защото става дума за същността на съдебната реформа, а именно изменението на Закона за съдебната власт, разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, отпадането на тайния вот, кариерното израстване на магистратите, атестирането, проверките за почтеност, както и измененията в редица процесуални закони.

Идвате по средата на съдебната реформа. За кои позиции на министър Иванов ще се застъпите и къде ще внесете промени?

Не искам да степенувам къде точно се намира реформата, но има още много работа по нея. Много е важно да се знае, че това не е моята реформа или тази на Христо Иванов. По необходимите промени по актуализираната стратегия за съдебна реформа се работи още от втория служебен кабинет, а стратегии и планове се правят от години. Най-важното е реформата да не остане само на хартия. Изговори се много по темата, но хората очакват резултати.

Срещахме се няколко пъти с Христо Иванов, доста неща обсъдихме. Уверена съм, че мога да разчитам на неговата експертиза в ресора, поканих и част от екипа му, за да покажем възможно най-скоро резултатите от провеждането на същинската реформа. В процеса на работа винаги се налагат промени, често пъти динамичната среда, в която живеем, ги налага.

От какво сте готова да отстъпите и от какво – не?

Не става дума за отстъпление или не, важно е да се видят резултатите.

Всяка реформа е и диалог. Тя е разговор с магистратските общности, с научните общности, с политиците, с неправителствения сектор и гражданите. Убедена съм, че в този диалог ще стигнем до най-добрите решения. Това, от което не бива да се отстъпва, е реформата да предвиди гаранции в закона, за да са сигурни магистратите, че кариерното им развитие зависи от качеството на работата им, а не от близки или далечни връзки с определени хора. Трябва да се засили и усещането, че за непочтените действия ще се носи отговорност. Нужно е да сме сигурни, че проверките за почтеност ще бъдат извършвани качествено и обективно. Трябва решенията във ВСС да се вземат явно и всеки да застава с името и мотивите си зад тях. Отпадането на тайната на вота бе едно от важните неща, които се свършиха.

Промените са насочени не само към магистратите, но и към хората. Важно е хората да излязат от съдебната зала убедени, че са получили справедливост, независимо дали е отсъдено в тяхна полза или не. Двете страни по едно дело винаги имат различни интереси, но когато са убедени, че получават честно правораздаване, нещата стоят по друг начин.

В момента приоритетите за мен и моя екип са промените в Закона за съдебната власт, Граждански процесуалния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Търговския закон, новия Кодекс за административни нарушения и наказания. По Кодекса за административни нарушения и наказания се работи от години, но далеч не сме на финала. Има много работа. Имаме актуализирана стратегия, препоръки, планове за действие и пътни карти. Нужна е реформа и в прокуратурата, и в съда, и в следствието.

Преди Нова година съдиите излязоха на безпрецедентна “среща с гражданите”. Председателят на ВКС Лозан Панов заяви: “Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат. Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.” Това ли е по същество съдебната реформа - преврат и срещу кого?

Не бих използвала термина “преврат”, все пак знаем, че той съдържа в себе си насилствени способи за постигане на определени цели, а в една демократична държава насилието не е начинът за постигане на положителна промяна. Убедена съм че и г-н Панов го е използвал метафорично.

Мога да ви уверя, че съдебната реформа няма да се случва “срещу” конкретен човек или институция, тя ще бъде “за” - в полза на институциите и хората. Винаги съм смятала, че негативната конотация при отразяването на процесите пречи на тяхното реализиране. Съдебната реформа е “за” коренна промяна на ресора, от която се нуждаем вече 25 г. Не бих искала реформата да бъде използвана като инструмент за разчистване на сметки или печелене на дивиденти под каквато и да е форма. Нека не забравяме, че не случването на съдебната реформа ще попречи на осъществяването на много други реформи, които зависят пряко от нея. Съдебната реформа е кауза. Тя е желана и чакана както от магистратите, така и от гражданите

Поканихте министър Иванов като експерт. С какви други външни за министерството експерти ще работите?

Христо Иванов е колега, с когото работим от много години, включително във втория служебен кабинет. Идва от неправителствения сектор и винаги сме търсили неговата експертиза. Не съм човек, който започва всичко отначало или ще отрича работата, която е свършена преди него. Христо е човек с огромен опит и експертиза и много ще разчитам на него. Хубаво е, че в екипа ми остава като зам.-министър Вергиния Мичева-Русева, която и досега бе на този пост. Когато избирах екипа си, водещ за мен беше професионализмът на юристите, а не това за кого са работили.

За мен приемствеността в един екип е много важна.

Какво очаквате от работата на Съвета за съдебна реформа, който предложихте преди дни?

Този съвет е предвиден в актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, тя беше приета с решение на Народното събрание на 21 януари 2015 г. Мисля, че е много добра идея, защото съдебната реформа засяга много институции, не само съда, прокуратурата, следствието и Министерството на правосъдието. Засяга и МВР, и антикорупционния орган, който предлага вицепремиерът Кунева, ДАНС, Народното събрание, ВСС, адвокатурата, неправителствените организации и др. Точно там ще се обсъждат напредъкът в реформата, координацията, проекти на нормативните актове. Там трябва да се случи дебатът на професионално ниво. Не бива да има съмнения, че когато се предлага една политика, тя е обсъдена с една част от заинтересованите страни, а не с всички. Предвидено е и създаването на експертни работни групи, защото работата е много и няма специалисти по всичко.

Какви точно промени предвиждате в Закона за вещите лица?

В момента нямаме Закон за вещите лица. Тяхната дейност се регламентира а глава в ЗСВ и наредба на министъра на правосъдието.

Нужни са промени, за да няма съмнение, че експертизите са качествени, обективни и безпристрастни. Много често цялото дело зависи от вещото лице, затова промените са толкова важни. В тази връзка имаме пълна подкрепа и няма магистрат, който да каже, че това не е проблем. Предвидена е нова концепция за нов Закон за вещите лица, работата по тях е в начален стадий.

Стига да не откраднат някое тефтерче от колата.

Въпросите са много. И тефтерчето от колата, и отлагането на делата заради бавни и непрофесионални оценки. Много от присъдите се издават на база на експертизи. Моят опит, при отчуждаването например, показва точно това – почти винаги краят на делото зависи от оценката на експерта. В крайна сметка съдът няма необходимите познания да направи пазарна оценка и разчита на заключението на вещото лице.

Като министър ще председателствате ВСС. Квотите в двете колегии обаче доведоха до оставката на министър Иванов. Какво трябва да е съотношението и какво очаквате от работата си с кадровиците?

Ще го председателствам в този вид може би още 3 месеца, Конституцията задава ясен срок за приемане на промените. След това министърът ще участва само в пленума. Най-важното е да оставим личните отношения настрана и да работим качествено и професионално, така, както конституцията повелява. Ключово е да няма усещания в обществото, че нещо се прави “за” или “срещу” някого.

Много се говореше къде да бъде тази една квота на парламента. Имаше и мнения дали изобщо трябва да я има. Не трябва да отпада парламентарната квота, защото съдебната система би се капсулирала. В Германия например, съдиите се назначават от министъра на правосъдието.

Моето лично мнение е, че трябваше да се намали парламентарната квота, така че и в двете колегии магистратите, избрани пряко от магистрати, да имат лек превес спрямо парламентарната квота. Убедена съм, че разделянето е позитивно, отпадането на тайното гласуване още по-позитивно.

Обещахте промени в прокуратурата. Мнозина дори мислят, че нейното място не е в съдебната, а изпълнителната власт. Какво е вашето виждане?

Реформа в прокуратурата има в два от трите внесени законопроекта на Закона за съдебната власт – на екипа на Христо Иванов, на ГЕРБ, и на АБВ. Самият главен прокурор заяви, че има нужда от изменение в ЗСВ за реорганизация в дейността на прокуратурата. Аз съм убедена, че в парламента, и със съвета за съдебна реформа, ще стигнем до най-доброто решение. Все пак нека да не правим 28 главни прокурори, които са толкова независими, че никой не може да осъществява контрол върху тях. Относно мястото - по-важно е как работи прокуратурата, а не толкова къде точно се намира. Критикуват прокуратурата, че е зависима политически и казват да мине в изпълнителната власт. Там няма ли да е по-зависима?! Според мен сега е на мястото си, а и за такива промени трябва Велико народно събрание.

Какво очаквате от доклада на Еврокомисията, който трябва да бъде оповестен скоро?

Считам, че ще бъде обективно негативен. За съжаление ще отчете факта, че нямаме достатъчен напредък по мерките за съдебната реформа.

От години се говори за организираната престъпност. Защо обаче толкова автори на битови престъпления излизат от съдебната зала невинни?

46,6% от осъдените в България са осъдени за кражби. Ние сме държавата с най-висок процент, според статистиката за страните-членки на Съвета на Европа. След нас е Черна гора, която е с 31,8%. Не е толкова вярно, че няма осъдени. По-скоро е въпрос на разследване и откриване на виновните, там имаме проблеми. Очевидно голяма част от заловените са и осъдени. Повече трябва да говорим за превенцията и разкриването на битовата престъпност. Тя най-много засяга хората. Осъдените са впечатляваща цифра, но това не значи, че хората се чувстват защитени или възмездени и това е притеснително.

Да избяга от българското правосъдие вече не е проблем за никой. Трябват ли законодателни промени?

Тези случаи не са толкова много на фона на европейската статистика, но са знакови. Отскоро имаме съществени изменения в НПК в тази връзка. Когато има осъдителна присъда на първа инстанция, която предвижда затвор, съдът може автоматично да поиска изменение на мярката за неотклонение. Ако присъдата е над 10 г., съдът дори е задължен да го направи. Въведоха се и електронни гривни за тези, които са под домашен арест. Най-често бягат именно те. Не може да се сложи по една патрулка пред дома на всеки, но с електронните гривни вече ще може да се знае във всеки един момент къде се намират те.

Вече се отнемат и документите за самоличност. До скоро се отнемаха само международните паспорти, но в рамките на ЕС придвижването става и без тях. Убедена съм, че тези промени ще дадат резултат, ако компетентните органи ги прилагат стриктно.

Бе започната реформа в правното образование. Ще я продължите ли и как виждате подготовката на кадри, която се влива в системата?

Да, ще продължа реформата в образованието, тя е ключова. Богатите държави са тези, които инвестират в кадрите и образованието си, така че всичко започва оттам. И най-прекрасните закони да напишем, ако не се стараем да обучаваме студентите по право добре и да повишаваме квалификацията на магистратите, всичко ще остане само на хартия. Няма нищо по-важно от качественото образование.