Министърът на земеделието и храните в интервю за предаването „Бизнес старт“ на телевизия Bloomberg

В следващите минути ще говорим с министъра на земеделието и храните Десислава Танева за усвоените евросредства и новия програмен период. Здравейте, добре дошли и добро утро първо.

Здравейте, добро утро, добро утро на вас, добро утро на всички зрители на телевизията.

Много успешна 2016-а да ви пожелая.

Също бих пожелава една много добра година на всички българи. Нека тя да бъде по-добра, по-успешна, по-плодотворна от изминалата 2015 г. и нека се опита всеки от нас да гледа с добро на света, на всичко, което става край нас, за да намираме и добрите решения.

Дай Боже, да бъде така. И така да започнем с най-актуалното, преди да говорим за усвоените евросредства, 99 %, отличниците последната година. Иначе за целия програмен период 94 %...

94,5 %.

Доста добър резултат.

Да, много добър резултат за първи програмен период.

Така, преди за това да поговорим, защото има много какво да кажем за тези средства, излезе една такава информация, колегите от в. „Стандарт“, 20 началници от горски стопанства, държавни горски стопанства. Разкажете вие за какво става дума, вече има ли имена? При вас е, доколкото разбрах, между Коледа и Нова година, получили сте тази информация, но вие по-скоро разкажете.

Да. Със сигурност новата година не е добре да я започваме с лоши новини.

Ама такава чистка май не е имало от 15 години, от 20, от колко?

Аз не правя такава статистика. Да, факт е, че в края на годината, между другото вследствие на различни проверки и събития, които се случиха в последното тримесечие, сме взели съответно решение да бъдат освободени. Да, аз не съм ги броила колко са, но малко над 20 ръководители в различни горски стопанства. Това със сигурност не е първата смяна на ръководни кадри в различните стопанства, такава имаше и в началото на годината и в средата на годината.

По-скоро като масовост ви питах.

Ами може, пак казвам, такава статистика със сигурност не водя. Важното е обаче процесът за търсене на добрите кадри, на кадрите с почтен морал, на кадрите, които работят в обществен интерес, да се обучават и да им се възлага управлението. През годината, през цялата 2015 г. наказаните служители, включително освободени в системата са над 300 човека. Със сигурност това не следва да е хвалба, но това е част от една много трудна битка за това как да се управлява системата в обществен интерес. И ние сме непоколебими в политическата воля за това и всеки трябва да знае, че той има отговорността, търси му се резултат, но в момента, в който наистина има съответни доказателства за работа в частни интереси, в частни ползи, той няма как в този мандат да продължи да управлява този сектор. В интерес на истината независимо от съпътстващите ни различни проблеми през годината, включително и една битка, в която между другото и медиите приемаме за наш партньор, защото много и от техните разследвания са ни помогнали за вземането на определени решения, ние изпращаме 2015 г. с изключителни показатели за системата. Нито един стопански показател няма, който е по-лош от предходната или по-преходната година. И финансов резултат, и приходи, това са оперативни данни, включително и мерки по повод контрола и електронизацията на контрола…

А те за какви нарушения става дума? Излезе информация, че именно и в София ще има…

По принцип…

… ще има уволнение.

Уволненията, които са на територията на Софийска област, са свързани с занижения контрол, в София също.

Началникът на горското стопанство, за него става дума.

Да. По повод охраняването на природен парк „Витоша“. Включително и по повод решения, които сме взели, политически, те не са изпълнени от по-долното ниво. Затова няма как да им компромис.

Други имена ще ни кажете ли, за кои става дума? Защото така излязоха двайсетина.

Със сигурност няма как да кажа имената на повече от 20 служители, но мога да кажа принципно какви са нарушенията. Да, единият е директор на горското стопанство в София, един от тези, пак повтарям, включително и за така заобикаляне на наши решения и пропуски в охраната в повереното му предприятие за управление. Има още няколко директори, които са на територията на Югозападно държавно горско предприятие. Във всеки от тях има установени допуснати добиви, които са незаконосъобразни или незаконни сечи, към това няма как да има компромис. Другият тип нарушения са наистина заниженият финансов контрол и разпиляване на обществен ресурс на съответните предприятия не по целесъобразност. И третият тип нарушения са включително и неизпълнения на наши решения.

Казахте незаконна сеч. Витоша, за това ли става дума, имаше страшни скандали…

Да. Част от уволненията са и за това.

Така. Ако искате да преминем към усвояване на евросредствата и как постигнахте всъщност този резултат, и за новия програмен период. Къде са предизвикателствата, най-големите предизвикателства?

Да, стария програмен период България го изпраща с едни много добри резултати от гледна точка на усвояемостта на средствата, които ни бяха предоставени за тези седем години. 2015 г., самата тя, на база на бюджета на самата 2015 г., вие казахте в началото 99 % усвояемост, за целия период спрямо първоначалния бюджет, 94,5 %, което е един изключително добър показател. Как постигнахме този резултат? Особено 2015 г. миналата беше изключително напрегната. Това беше и нас ежедневен контрол, анализ върху това как върви процесът по отношение на изпълнение на действащи договори, прогноза за това какво ще стане, ежедневна комуникация с кметовете на селските общини, които бяха, техният брой договори, които бяха в процес на изпълнение, беше най-голям. Това ни даде възможност да вземем извънредни решения, които доведоха до този добър резултат. И в крайна сметка зад тази цифра стои това, че средства не бяха загубени, а бяха предоставени за подобряване на конкурентността на земеделските стопанства, ние отворихме 2015 г. извънреден прием по стара мярка, и за подобряване на условията на живот в селските райони. Всичко, което анализирахме, установихме и постигнахме, разбира се, сме си направили и съответни изводи за грешки, за намиране на по-добри решения, които ще приложим в новия програмен период. Предизвикателствата пред нас, разбира се, 2015 г. за нас беше успешна и в този аспект, защото това беше годината, в която Министерството на земеделието и храните написа наново две програми, това беше „Програмата за развитие на селските райони“ и „Програмата за морско дело и рибарство“.И двете програми бяха одобрени и „Програмата за развитие на селските райони“ стартира, включително и за бизнеса, „Програмата за морско дело и рибарство“ й предстои това да стане в началото на тази година, като в края на годината след одобрението на програмата започнаха дейностите за подготовка за това. Новата програма беше отворена с общо 4 мерки, 3 от които за бизнеса, бяха затворени при един изключителен интерес между два пъти, над четири пъти и две даже по-голям интерес за заявени субсидии, отколкото бяха бюджетите на съответните прозорци по мерките. Ние сме взели съответни решения относно критериите, които ще процедираме в тази година. Публикуван е на нашия сайт индикативният график за отваряне на мерките в тази година, 2016 г., изобщо в цялата политика, която провеждаме, се стараем да бъдем максимално отворени и публични, за да може и бизнесът да планира своята дейност по отношение на инвестициите, които му предстоят.

А сложната геополитическа ситуация, в която се намираме, как ще се отрази на земеделския бранш?

Това е един голям проблем и трябва да признаем, че геополитическите спорове, различните политически решения се отразяват изключително тежко на земеделския сектор и това трябва много ясно да го кажем и няма повод да го крием.

За какви загуби можем да говорим?

Можем да започнем първо от август 2014 г., когато беше наложено ембарго от Русия върху хранителни стоки от ЕС и въпреки че България годишно като обем износът й не беше в много висока стойност, между 12 и 13 милиона евро, това, че някои европейски страни определени производства, примерно млекопреработката им, основното им производство беше насочено именно към този пазар, а ние сме на общия европейски пазар, това доведе до един изключително силен натиск върху цените на хранителните продукти, до тяхното намаляване и такъв е трендът от началото на руското ембарго до края на миналата година. За някои от стоките в последните два-три месеца има различни колебания, но все още няма данни, при които да установим устойчив обратен тренд на покачване на цените. Ние правим анализ и загубите на земеделския бранш, включително и преработвателния в различните сектори общо стига близо 300 милиона лева от август 2014 г. Миналата година, когато беше най-тежкото време и най-ниските регистрирани цени на млякото, българското правителство предостави извънредна помощ „Де минимис“ от близо 206 милиона лева, извън това редно е да отбележим, че от общия пакет за подкрепа на млечния сектор във връзка с кризата с руското ембарго, който разпредели ЕК значително по-късно след решението на българското правителство, ние получихме като относителен дял от този пакет по-висок, отколкото е нашият относителен дял на производство на мляко в ЕС, и в този смисъл бяхме доволни. Въпреки че като сума бяха 6 милиона евро и на пръв поглед няма повод за еуфория. Но защитихме много добре нашия интерес. Имаме вече нови решения, допълнителни политически решения за ембарго върху стоки хранителни, на друга съседка, една голяма страна с голямо производство на плодове и зеленчуци. Това също вероятно ще окаже определено въздействие върху нашия пазар.

Е как?

Отново като натиск, разбира се, върху цените. Разбира се, обстановката в никакъв случай…

И пак с колко да кажем, с колко?

В никакъв случай не можем да кажем това поради простата…

Някаква прогноза не можем ли?

Не. Всичко би било много подвеждащо, тъй като първо и политическата обстановка е много динамична, международната.

Виждаме, всеки ден се променят нещата.

Всякакви решения в една или друга насока политически това влия, разбира се, върху пазара на стоки, които са предмет и обект на такива решения. За нас е много важно такива решения да не касаят хранителните продукти. Защото това е в ущърб на всички, и на производителите, по простата причина, че тогава, докато се намерят трети пазари, което изобщо не е лесен процес, което изобщо не може да стане от днес за утре…

Да, изисква страшно много време.

… и процедурите са достатъчно дълги по отношение на разрешаването на търговията, всичко става много бавно и всичко това води до първоначален натиск върху цените.

И до загуби, естествено.

А за всяка една държава, за всеки един производител е изключително важно да му е диверсифициран портфейлът от клиенти. Тоест да има възможност за много пазари, които при такива кризи биха му дали определена свобода и възможност за решения, които биха намалили ефекта от подобни политически решения. Едни такива решения, които засягат храните, не са добре и за другата страна, за потребителите. Защото те се лишават от храни, с които са свикнали. Първо. Второ, при тях е обратна тенденция за цените. Но така или иначе живеем в този свят, в това време в момента…

И трябва да се приспособяваме.

… Разбира се, надяваме се на мир, стабилност и да няма решения, които засягат и интересите на потребителите. Но трябва да бъдем много гъвкави, мобилни и да търсим възможно най-добрите решения. А ресурсите на нашата страна, както и на всяка друга страна безспорно са ограничени и в никакъв случай средствата като абсолютна стойност, парите като абсолютна стойност и размер не са панацея и не могат да решат, да предотвратят ефекта от едни такива решения. По-скоро трябва да мислим в посока с ресурсите, с които разполагаме, да намерим възможните решения, за да облекчим ефекта за земеделския бранш.

Понеже времето ни напредва, пък искам да поставим акцент и върху още няколко теми, новата сертифицираща агенция. Разкажете каква точно ще бъде задачата й. Вие поемате контрола, така метафорично казано…

Не, в никакъв случай, тази агенция…

Разкажете за какво става дума и дали има вече име?

Не, има проект на устройствен акт, който е предмет на обществено обсъждане, по регламент сертифицирането на средствата от ЕС за земеделието може да се извършва от публичен или частен орган. До момента, включително и тази година, тази сертификация се извършва от одиторска компания. В годините…

Винаги има проблеми там, знаете.

Ето вие само го казахте,преди аз да кажа защо ние предлагаме подобно решение. В годините изборът на такъв сертифициращ орган е бил за няколко години или за една година, когато е бил плод на прилагането на т.нар. процедура за пряко договаряне. Всичко това води до една неустойчивост, до една несигурност за това гарантирано ли е възстановяването на средствата от ЕС, които се изплащат за земеделие. При условие, че по този ред ние не можем вече няколко години да гарантираме тази сигурност за средствата, които се изплащат за земеделието, решихме, така както е за другите програми, за другите фондове също е публичен орган за сертификация и вие за тях няма как да сте чули за подобни проблеми, да предложим създаването на такъв държавен орган и за средствата от земеделските фондове в България, което считаме, че ще донесе и една сигурност.

Все още знае ли се кой ще оглави този орган?

Не, в никакъв случай не мога да го кажа…

Мислите върху имена, така да кажем.

Той се назначава и ще се назначава съгласно проекта, който сме предложили от премиера на страната. Този орган ще е независим, той няма да е под управлението на Министерството на земеделието и храните, той ще е независим орган и неговият изпълнителен директор ще се назначава от премиера на Републиката.

Вие няма да имате предложения, така ли да разбирам? Защото някъде четох, че и вие ще имате някакви предложения. Затова ви питах дали мислите върху имена, затова зададох така въпроса.

Не, първо мислим върху това да го създадем, да му създадем административния капацитет, да приключи общественото обсъждане. Между другото така един от мотивите, който наклони везните, са включително и въпросите, които ми бяха задавани от опозицията във връзка с избора на сертифициращ орган. Даже на колежката също ще й кажа, че тя може да се приеме за един от авторите на това предложение. В крайна сметка ние трябва да създадем сигурност за средствата на държавата.

И понеже сме на финала на нашия разговор, хайде да поговорим за агроцентъра, който беше създаден, построен тук в България. Той работи от 15 юни. Между Китай и Централна и Източна Европа. Всъщност вие се преборихте за това да бъде построен в България и нашето предимство оттук?

Да, ние наистина …

Защото можеше да бъде и в Румъния,нали така?

Да, можеше да бъде във всяка от другите страни. Ние се преборихме за това. Това стана в средата на миналата година, юни месец, и центърът започна да извършва дейност. Това, че България наистина е домакинът и тук се създаде центърът, няма как да го скрием, това е и предимство за нас.

Как да се възползваме?

Това, че имаме много по-пряк контакт с администрацията на този център и с комуникацията с китайските власти. Искам да изразя удовлетвореност от тази комуникация. Центърът беше създаден в края на юни, започна да функционира, България вече има изграден павилион, където може да представя свои мостри в свободната зона за търговия в провинция Ханчжоу, предстои изграждането на такъв павилион и в Шанхай, предстои от центъра организирането и на участието не само на България, и на 16-те страни, защото този център не е само Китай-България, той е Китай плюс 16 страни – членки на Централна и Източна Европа. Платформа на сътрудничество в земеделието. Ще бъде създадена платформа, между другото тя вече формално е създадена, в която всеки, който има интерес, може да регистрира това, което предлага.

Тя тази платформа ще заработи предполагам…

Електронна…

…сега, нали така?

Да, точно. Включително тази година центърът ще организира участието както на български производители, така и на 16-те страни на най-голямото изложение на храни в Китай. Включително този месец предстои да изпратим още мостри на български производства в този павилион, така че да улесним разпознаваемостта и, разбира се, да предизвикаме интерес.

Кои стоки изнасяме най-успешно и знам, че има проблем със сертификатите, нали така, тази процедура е изключително сложна, дълга, как да се прави?

Не бих казала, че има проблем.

Ами по-дълга е, от тази гледна точка. Там е проблемът.

Да, бих казала, че доста дълга.

Работи ли се за облекчаване?

Значи, в дадени случаи като процедура трудно бихме могли да кажем, че се работи за облекчаване по простата причина, че тази процедура се подчинява на различни международни договори. Тя няма как да бъде облекчена откъм администриране, но наистина …

Откъм дължина, това имах предвид, защото е дълга.

… откъм комуникация и на активна работа и на инициативи, за да може тя да бъде по-бързо направена. Веднага мога да дам пример, че ние очакваме всеки момент решение относно млечните продукти, че относно тютюна, който знаете, че е…

Ето това е следващият ми въпрос.

… така или иначе една проблемна тема за българското земеделие.

Вие го поставихте този въпрос, като бяхте в Китай също.

Разбира се, и март месец очакваме инспекция на място. Това е част от процедурата за получаване на такова разрешение за търговия. За съжаление за този сезон не можа да стане, но ние в крайна сметка искане за възможност за търговия с тютюн подадохме есента на миналата година, когато влязохме в мандат, може би месец по-късно. А има някои процедури още от 2006 г. примерно. Така че ние ме доволни от този темп. В Китай, по време на посещението на правителствената делегация направихме допълнителни срещи, бих казала много срещи и с бизнеса, но и с властите. Примерно тяхното министерство, което разрешава търговията, и мога да кажа, че властите бяха изключително подготвени относно етапите на разрешаване на продуктите и се надяваме, че ние в тази година ще финализираме някои от тях. И създаването на китайския център безспорно би облекчило тези процеси.

Благодаря ви за това участие, успех ви желая и до нови срещи тук в студиото на „Бизнес старт