Министър Божидар Лукарски е вече в студиото на „Денят започва“. Да започнем от икономическия ръст, който премиерът заяви – очаква ръст на икономиката от 4,5% за 2016 г. На фона на бежанската криза обаче и всички проблеми на Стария континент, това възможно ли е да се случи?
Аз бих бил малко по-песимистично настроен, защото икономическият ръст не зависи само от нашата работа, за съжаление, от това което се случва в България. На фона, както вие казахте, на всички геополитически явления, не само в Европа – икономическата криза в Китай, това което се случва разбира се в Близкия Изток, военните действия, които все още се водят в Украйна и отражението съответно на санкциите за Русия и най-вече, разбира се, проблемите с бежанците, които дават своето отражение икономическо, особено в такива държави, на чиито преки чуждестранни инвестиции ние държим като Германия, ще окажат разбира се своето влияние. И независимо от нашата работа, може би, няма да се получи толкова добре, колкото беше тази година. Но все пак да бъдем и малко оптимисти, защото знаете, че икономическият ръст, който всички прогнозираха в началото на 2015 г. беше надскочен три пъти, че и повече. Надявам се тази година да имаме и оптимистични нотки и да имаме също така добър резултат.
Икономическите анализатори, обаче, са песимистично настроени. Понеже казахте Китай – доколко е възможно да се сбъдне тази стряскаща прогноза, че предстои през 2016 г. криза, подобна на тази от 2008 г.? България може ли да бъде част от тази криза?
България естествено ще им отражение, ако се получи така. Аз се надявам да не се стига до тези прогнози, които „Лемън Брадърс“ казаха, че ще се повтори тази фатална криза от 2008 г., макар и в по-малък вариант. Мисля че този път след 2008 г. глобално светът е по-подготвен за такива трусове. От друга страна китайската икономика, въпреки всичко е много силна и мисля че няма да се стигне чак до такива сътресения, които се получиха в началото на кризата през 2008 г.
Горивата – обявихте преди няколко дни, че през 2016 г. министерството продължава проверките по бензиностанциите. Какво показват анализите на икономическото ведомство? Реална ли е цената, на която се продават горивата към днешна дата?
Вижте, не е предмет на тези проверки цената. И Министерство на икономиката не е регулаторен орган.
Но пък проверките ще свалят цената, казахте вие?
Аз казах, че се надявам, понеже ние проверяваме качеството и количеството, което зареждаме в нашите резервоари. Надявам се да не е свързано с цената, защото цената е един пазарен механизъм.
Във Варна наблюдаваме едно интересно положение – дизел на нива под 1.60 лв. Означава ли това, че търговците там работят на загуба и това ли е реалната цена, която трябва д бъде в цяла България?
Това, което се случва във Варна, се случва засега само във Варна. Но при всички положения оказва плодотворно влияние върху цената на крайния потребител. Ако се случи в други части на България, тогава вече можем да говорим за закономерен пазарен механизъм. Засега може би е някаква борба за дъмпинг, но това разбира се трябва да каже и Комисията за конкуренцията.
Експертите твърдят, че ще завършим годината, относно цените на горивата, така както я започваме, т.е. на нива някъде около 2.00 лв. и малко под 2лв. Възможно ли е това да се случи в края на 2016 г.?
Това аз не мога да кажа, защото не съм строг експерт по отношение на горивата. Но е в пряка релация с цените на петрола на световните пазари. Ако петролът продължава да пада по начина, по който пада в момента или дори да задържи тези си нива, аз не виждам причини за нови скокове на цените.
Другата важна тема – цената на тока. Либерализирането на пазара ще помогне ли на това крайният потребител да използва по-евтин ток или напротив?
Абсолютно, това са и нашите очаквания още миналата година, когато заедно с министър Петкова обсъждахме и сме говорили по въпроса за либерализацията на цените на тока, и либерализацията на пазара, по-точно казано, и въвеждането на енергийната борса, се надявам, даже не се надявам, а по-скоро бих казал, че съм сигурен, че това ще се отрази и на цените на крайните потребители. Макар че основно от енергийната борса основни потребители ще бъдат големите консуматори на ток и големите предприятия. Но това по веригата няма как, надявам се, да не се отрази и на цените за битовите потребители, крайните потребители, каквито сме всички ние.
Тестово работи енергийната борса от 11 декември. Има ли някакви индикации как пазарът се отнася към тази енергийна борса?
Все още сме в началото на годината. Рано е за такива анализи.
В края на миналата година обаче стана ясно, че има една известна тенденция за подобряване на финансовото състояние на дружествата в енергийния сектор, като НЕК е стопила загубите със 106 милиона. Можем ли да определим това като добър знак за родната икономика и енергетика като цяло?
За икономиката - да. За енергетиката аз винаги се придържам строго към това, че това е ресор, за който госпожа Петкова отговаря. Не бих искал да навлизам в подробности и да коментирам състоянието на НЕК. Наистина друга е моята задача.
„Южен поток“ – пак нещо, което се обсъжда много в различни медии – и у нас, и по света. Руснаците възстановяват „Южен поток“ казват едни, други казват няма такова нещо, това не е вярно. Има ли индикации от страна на Русия наистина за възстановяването му?
Пак не искам да навлизам в енергийната тема, която не ми е задача и не ми е ресор, ще кажа само, че официално от руска страна няма нищо по въпроса. Всичко са спекулации в различни медии.
Знае ли се какво се случва с българските инвестиции в този проект? Може ли да бъде обявен публично, по-скоро, въпросът?
В момента няма движение по проекта, така че няма някаква новина, която може да бъде обявена.
За политика – следващата тема. СДС настоява 2016 г. да бъде година на повече реформи. Има ли единство в Реформаторския блок /РБ/ в това отношение?
Да. По отношение на реформите има абсолютно единство. Вчера се събирахме Изпълнителният съвет на РБ на „Раковски, 134“. Обсъждахме съвсем в работен порядък анекса, който би следвало да подпишем заедно с колегите от ГЕРБ.
Имаше ли изненади?
Не, нямаше изненади. Всичко беше на експертно ниво. Обсъждахме различни клаузи по този анекс, свързани с конкретиката на различни реформи, така че нещата се движат и се надявам в близко бъдеще да имаме и подписан такъв анекс.
Звучите оптимистично. Корман Исмаилов обаче вчера тук в нашето студио не прозвуча така. Ще ви цитирам какво каза: За нас от РБ предстои да видим дали ще вървим напред. На мен обаче това ми се струва изключително трудно. Откъде идват тези трудности?
Аз не искам да се упражнявам върху думите на Корман. Той беше вчера на „Раковски“. Доста оптимистично ми звучеше на мен лично неговата позиция. Може би, не знам извадени от контекста ли са тези думи или дали не касае очакваното от нас решение на колегите от ДСБ, което се надявам наистина да бъде така, както първоначално обявиха в края на януари по отношение тяхната позиция за участие в управляващото мнозинство и подкрепата на този анекс, който ни предстои да подпишем с ГЕРБ.
А това, което се случи с ДСБ, излизането на Радан Кънев в опозиция, по-скоро ще забърза процеса по единство в РБ и превръщането му в единна партия или по-скоро би го стопирало?
Аз не мисля че ще се отрази по някакъв начин и това все още е лична позиция на Радан. Аз я уважавам и не бих искал да правя оценки върху нея, но за мен е важно да оставим на спокойствие колегите от ДСБ, те като партия да решат каква е тяхната позиция.
Виждате ли РБ като единен политически субект през 2016 г. с един лидер?
Не бих могъл да кажа такова нещо. Не сме го обсъждали. РБ е все пак коалиция от партии, всяка от които има своята самобитност. БЗНС е доста стара партия, СДС знаете с каква история е. Така че механичното превръщане на РБ в единен, той и сега е единен субект, превръщането му в една партия, не мисля че е нещо, което ще реши този или онзи проблем нито на държавата, нито на РБ в частност.
Разцепление имаше и в ДПС. Кой, според вас, е по-възможният вариант – Лютви Местан и отцепниците да станат част по някакъв начин от РБ или да се присъединят по-скоро към опозиционната партия ДСБ и към Радан Кънев?
Аз хипотези по този въпрос не бих искал да разисквам, защото така или иначе никой точно не разбра какво се случи в ДПС. А и аз никога не съм искал да обсъждам това, което се случва в партиите, които са в опозиция. Гледам си център-дясно. Не виждам никакъв вариант ние да припознаем и да работим заедно с Лютви Местан, поради факта, че той дълго време беше част от ДПС. В един момент не виждам защо до вчера е, това беше човекът, между другото, който най-яростно в Народното събрание хулеше РБ и човекът, който казваше, че ние сме били псевдодясно, сега изведнъж той да се припознае вдясно, някак си не го разбирам. РБ и СДС в частност е готова да работи с всяка партия, която обаче защитава националните интереси на Република България.
Корман Исмаилов обаче също беше част от ДПС преди години.
Корман Исмаилов и Народна партия „Свобода и достойнство“ пред доста време се отцепиха от ДПС, първо. И второ, те винаги са заявявали, че защитават българските национални интереси.
Не ви се струва възможен вариантът Лютви Местан да стане част от Народна партия „Свобода и достойнство“?
Не, не ми се струва възможно, въпреки че на този въпрос не би следвало аз да отговарям, защото аз не съм част от Народна партия „Свобода и достойнство“, но доколкото познавам моите колеги и приятели не виждам допирни точки между хора, които до вчера са лежали в затвора и хора, които до вчера са били агенти на Държавна сигурност.
Коалиционните сметки ще се променят ли сега след напускането на ДПС и след това, което се случи в ДПС?
Не мисля. Първо, нека да кажем, че ДСБ не е напуснала. Пак казвам, нека да оставим на колегите…
Излизането в опозиция.
…колегите не бих казал, че са излезли в опозиция, защото голяма част от колегите от ДСБ, много по-голямата част все още са на позиции и то такива управленски, които са свързани със сегашното управление. Предстои тяхното решение, което очакваме в края на януари.
Как ви се струва възможният сценарий за предсрочни избори – нещо, което Лютви Местан спомена преди много време?
Не мисля че предсрочните избори са на дневен ред. И не мисля че те по някакъв начин, особено в тази сложна политическа обстановка, не само на Балканите, не само в Европа, но и в света, биха помогнали по някакъв начин на България, особено на фона на това, че ние се очертахме като един остров на стабилност на Балканския полуостров. И сега да бутнем тази стабилност, не мисля че има някаква логика. И всички политически сили го осъзнават или би трябвало да го осъзнават.
БСП обаче готвят вот на недоверие. Притеснителен ли е този вот?
Не мисля че е притеснителен. В крайна сметка това е работа на опозицията – да търси кривините на управляващите. И това може да има ползотворен ефект. В крайна сметка няма лошо в това да се иска вот на недоверие, ако те смятат, че имат аргументи затова. Нека да ги изложат в Народното събрание, да минат през един дебат и гласуване и да видим какви ще бъдат резултатите.
Три теми имат – здравеопазване, демография и вътрешна сигурност. Като че ли най-големият проблем е вътрешната сигурност в последните дни. Ставаме свидетели на показни убийства.
Показни убийства, да ви кажа, стават не само в България. Колко са показни, това трябва да кажат професионалистите. Нито аз, нито вие сме професионалисти. Аз бих апелирал към това да оставим разследващите органи на спокойствие. Във връзка с това декларацията на КРИБ е малко, може би, избързала, защото нали искане на оставка на министър Бъчварова, ако не се разкрие дадено престъпление веднага е нелогично, най-малкото аз тези, които познават способите и начина на разследване. Това е една работа, която се върши изключително акуратно и бързи резултати, веднагичеки, както се казва, не би следвало да се очакват и не е логично. Надявам се професионалистите да си свършат работата и извършителите на тези доста, да не кажа фрапиращи убийства, да бъдат разкрити в скоро време.
Политическа гледна точка има по темата вътрешна сигурност. От АБВ ще инициира дебат за персонални промени в кабинета точно по темата сигурност.
Да изчакаме да видим какво имат предвид колегите от АБВ. Те доста амбициозни задачи си поставиха – чета днес в пресата за новия парламентарен сезон. Да видим за какво става въпрос, впрочем, защото сигурно имат нещо предвид. Да видим какво точно предвид имат.
Обсъждахте ли вчера това, което Меглена Кунева предложи и „Движение България на гражданите“ на 6 месеца работата на министрите да бъде ревизирана ресор по ресор?
По-скоро това, което госпожа Кунева и „Движение България на гражданите“ предлагат е свързано с анекса към коалиционното му споразумение с ГЕРБ, където по всеки ресор ние да си поставяме задачи за реформи, които задачи да гледаме доколко са изпълнени на един период на 6 месеца. Това е тезата на „България на гражданите“. Не става дума за ревизиране персонално на работата на всеки един министър. Става дума за ревизиране на работата ни като управленско мнозинство по отношение на законопроекти, свързани с реформите, най-вече в Народното събрание. Разбира се и в кабинета, но те нещата са свързани.
Пак от Меглена Кунева дойде и информацията, че СДС ще има решаваща роля в издигането на кандидатурата на президента на РБ. Приехте ли това предизвикателство?
Аз се радвам на тези оценки. Те почиват на реални основания, тъй като все пак България е имала трима десни президенти и двама от тези десни президенти са излъчени в цялата история от СДС. Нормално е, но ние като партия още миналата година предложихме също нещо извлечено от нашата история като вариант за определяне на кандидата на РБ за президентски избори, а именно вътрешни избори и сред симпатизантите на РБ, които сами да кажат коя според тях личност най-добре би отразила техните виждания и интереси като кандидат на РБ.
Признание ли е по-скоро това за СДС или бягство от отговорност от страна на останалите в Блока?
Аз мисля че е признание, но мисля че всяка партия от Блока би могла да излъчи кандидат. Това е идеята на нашето предложение за вътрешни избори.
Не се ли притеснявате, че при евентуален провал на президентските избори, това ще се стовари върху СДС?
Първо, СДС все още не е излъчило кандидат. Нито кандидатът на СДС, хипотетичен такъв, е изваден като кандидат на РБ. Така че нека да изчакаме. Аз ще ви кажа, че ние в СДС все още кандидатури за президент не сме обсъждали.
Имате ли някакви идеи, върти ли ви се в съзнанието, ако се стигне до обсъждане да кажем вие да бъдете кандидата на РБ, бихте ли приели подобно нещо?
Изобщо не съм го мислил. Вие сте първият, който го казва.
Като лидер на СДС звучи съвсем логично.
Нямам такива амбиции, честно да ви кажа.
Благодаря ви затова гостуване. Министърът на икономиката Божидар Лукарски в студиото на „Денят започва“.