Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif03.02.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Лиляна Павлова: Очакваме влошаване на пътната обстановка в следващите дни, ще затваряме пътища за 2-3 часа, за да можем да ги почистим и обработим
18 Януари 2016

Еднодневни винетки за леки автомобили няма в цяла Европа, въвеждането на електронни винетки ще е най-справедливия вариант за гражданите, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Добро утро на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

 

Добро утро. Добър ден вече бих казала.

 

Вие сте рано-рано станала заради снега. Има ли затворени пътища заради снега и лошото време?

 

Не, към този момент, въпреки валежите на места от сняг, на места от дъжд, интензивните валежи в цялата страна няма затворени пътища.

 

Даже тези, които обичайно се затварят? Троян – Кърнаре, например, от детството ми винаги е затворено.

 

Разбира се обичайно тези, които се затварят за цяла зима са затворени, всички останали пътища са отворени, обработени и проходими при зимни условия. За цяла нощ нямаме нито един получен сигнал за някакви проблеми на пътя, така че тази нощ беше сравнително спокойна, което обаче не трябва да ни успокоява, особено тези, които планират пътуване, защото както се казва по-тежката обстановка предстои. Предстои, защото се увеличава още от днес следобед снеговалежът, а там, където сега е дъжд ще се обърне на сняг и ще вали интензивно утре до края на деня. А още с повишено внимание трябва да го кажа към всички, които участват в движението, това е, че очакваме сериозни заледявания, поради драстичното падане на температурите в понеделник и вторник, ще се създават предпоставки за сериозни заледявания на пътната мрежа и градската, и в градовете, населените места, пътищата, и при тези ниски температури солта не действа, знаете тя действа до определен момент. На температурите, които очакваме няма да действа и солта, с която се обработват пътищата.

 

Нали имаше планове да се отказва България от такива препарати, които развалят настилките?

 

Именно за това обаче в ситуации като тази нямаме друг избор, освен да използваме именно химикали, именно калциев бихлорид, които действа при под - 10 градуса температура. Това е химикалът, който ще използваме, който използвахме и предишния път. Да, той уврежда много повече пътищата, но разтапя снега и създава обстановката. Той е важен за градовете, в които има градски транспорт за трасетата, но него използваме, разбира се, и по автомагистралите. Останалите пътища се обработват при зимни условия и затова казвам и още веднъж апелирам през вас, към всички слушатели, който тръгва на път да тръгва подготвен, с добри гуми, там, за където се изискват вериги.

 

Солта няма да се слага по други пътища извън магистралите и извън…

 

Не, напротив – със сол в момента се обработват всички автомагистрали и първокласни пътища, тъй като сме забранили пясък по тези направления. В останалите места се опесъчава, но при -10 градуса това спира да действа и тогава единственото, което можем и ползваме, това са химикалите, така наречения калциев бихлорид.

 

А пясъка защо сте забранили?

 

Пясъкът по магистралите е забранен от съображения за сигурност, но той пък задължително се използва на по-малкия клас пътища, защото това е единственото. При по-малкия клас пътища знаете е допустима 10 см сняг на пътя, който след като се опесъчи пътят става проходим при зимни условия и това е най-нормалното за придвижване в зимни условия.

 

Според европейски стандарти, които цитирате при предишния голям снеговалеж след Нова година, допустимо е до 2 часа след спирането на снеговалежа да има снежна покривка – до 3 см по магистралите, до 5 см по второкласните пътища, до 10 см на третокласните пътища.

 

Точно така. Именно за това и тогава казах, и сега казвам и апелирам и чрез вас, медиите, за коректност и обективност на отразяването, защото усещането за това колко е изчистен пътят и нормите, които се прилагат за чистене на пътища и то не само в България, а всички държави, очевидно се разминават и затова апелирам към всички, не трябва да е на асфалт един изчистен път, по който се движим, когато има снеговалеж нормално е да има сняг. Извън там, където минава градски транспорт всичко друго е нормално и не е страшно да има сняг, напротив, важното е да е обработено, важното е да е опесъчено.

 

Колко струва почистването около Нова година, при предишния сняг?

 

Това, което мога да кажа, тъй като по норми ние при обилен снеговалеж трябва да спрем изцяло пътя, да спрем движението на всички превозни средства, докато не спре снеговалежът, да обработим пътя и да го пуснем за движение. Обаче тогава съвпадна с голямото прибиране, както го казахме, след дългите почивни дни и затова взехме решение да не затваряме пътища, а да се обработват постоянно, което означаваше, че снегорините вървяха постоянно и постоянно се използваха за съответния клас път видове химикали пясък, сол и т.н. Така че за 3 дни количествата химикали, пясък, които бяха изразходвани средно се изразходват на месечна база при не толкова интензивен снеговалеж и при стандартно обработване на пътищата. Това със сигурност оскъпява много.

 

Нямаше ли да е по-евтино да се обяви още един почивен ден, какъв е БВП, който България е произвела примерно в този ден веднага след празниците?

 

Сигурно можеше и това да се…

 

Как биха си направили сметките западните народи, например?

 

Вие видяхте, включително българи, които живеят в Германия, в Австрия се обаждаха и писаха коментари и във Фейсбук и по електронните медии, и по радиа участваха и казваха: ама при нас не е така, не трябва да се преекспонира темата. В една Германия, в Австрия, във всички държави, в които има сняг, там се затварят пътищата, изчистват се и тогава се пътува и не се драматизира толкова положението, когато вали сняг. Нормално е, вали сняг, трябва да се обработва. В момента малко наистина се случва от това, че всички искат да е на черно и на асфалт, което бих казала неефективно, особено от гледна точка на разходи, които се правят, то се излива просто в каналите всички тези химикали.

 

Колко дава годишно България, за да чисти сняг?

 

Средно годишно за републиканските пътища даваме 60 милиона, но отделно от това общините чистят и градските си територии, териториите на населените места и общинските пътища, така че с това думата набъбва драстично и стремително, да не говорим…

 

Колко дават общините, някаква груба сметка, още 60 или повече?

 

Общините дават много, защото много по-скъпо е поддържането в общините на пътната мрежа, където минава градски транспорт, защото там наистина изискванията са до асфалт, на черно, само с химикали се обработва София и се плаща на квадратен метър. Нормално е, че този квадратен метър е в десетки…

 

Тоест нещата отиват над 200-300 милиона.

 

Не, не мога да кажа, всяка община си прави бюджета, но говоря, че все пак много по-скъпо е поддържането в градски условия.

 

Ако го сравним с нов път, например 100 милиона?

 

Вижте, не трябва да прави тези сравнения, въпросът е, че трябва да постигнем максимално ефект, цена и качество, което означава, че когато вали дъжд, да, ние обработваме, но то ние да кажем осоляваме, опесъчаваме или химикал хвърляме и то естествено, че се измива и ние трябва да го разпръскваме 3 пъти, вместо веднъж, когато спре.

 

А каква е алтернативата химикалите, които отварят дупките и после пък се дават…

 

Няма алтернатива. Ако пътят е добър, ако пътят е нов и качествен…

 

Не, чел съм, че на запад използват други неща.

 

Не, ние използваме същите. Нямаме разлика между това, което използваме в България, има значение обаче върху какъв път се използва този химикал. Защото новият, ремонтираният участък на магистрала „Тракия“ или чисто новите магистрали „Струма“ и „Люлин“ по тях този химикал не вреди. Не вреди, защото това са магистрали и пътища, които са правени или ремонтирани, или построени сега скоро по новите стандарти. Вие знаете, ние въведохме още 2010 година нов, иновативен подход, в смисъл нов начин на полагане на асфалта, това е полимерно дефицирания асфалт, който именно в него, този допълнителен полимер, който се влага в асфалта именно с цел при високите амплитуди, които имаме, при 40 градуса плюс през лятото, когато тежките камиони минават и при силната амплитуда на минусовите температури зимата и химикалите да не се компрометира именно консистенцията на асфалта. Но, когато на един стар път, който има кръпка върху кръпка, и който не е ремонтиран 20 години сложим този химикал нормално е, пътят буквално става на кратери. Именно за това след зимата, вие знаете, ние всеки месец март правим преглед на пътната мрежа и публикуваме за месеците съответно април, май и юни график къде след зимата започваме изкърпването на дупките, които са се отворили особено по втори и трети клас пътища, за да могат те съответно да бъдат приведени в що-годе състояние.

 

Това означава, че към цената на самото почистване, трябва да се прибави и цената на оправянето след чистенето, за да се сметне всъщност колко струва на България, за да отговори на очакванията на хората, че пътят ще бъде абсолютно изчистен и българите да си зададат наистина въпроса като видят тази сметка не са склонни тази събота и неделя да не пътуват, а само за спешни случай, ако се налага един снегорин да върви пред една линейка, ако трябва.

 

Със сигурност трябва да се търси балансът и именно за това ние се стараем в максимална степен това. Това е и всъщност нашата концепция – със средствата, които ние като приходи от винетните стикери искаме да ги реинвестираме именно не в кръпки, защото кръпка върху кръпка да, това решава проблема, но той го решава сезонно, след зимата правим изкъпване, изкарваме лятото и на есен и съответно на зима, когато започнат отново валежите и химикалите, те отново се отварят. И за това искаме да преасфалтираме определени участъци на цяло и тогава вече ефектът е по-голям, тогава веднъж преасфалтиран качествено, спазвайки стандартите вече следващите път…

 

Ще се върнем на винетките, защото със сигурност хората ги интересува това.

 

За тежкотоварните, понеже хората много често казват: „пак ли ви изненада снегът“, искам да кажа, че снегът не ни изненадва, макар че държавата това сме всички ние. Много често се случва за мое голямо съжаление, понеже казахте за тировете, именно тировете да ги изненадва снегът, което не би следвало да е така, защото това са най-често участниците в движението, които карат…

 

Карал с летни гуми.

 

Те няма летни и зимни. Тук е въпросът качеството на гумата, дали се регенерират или не и най-вече дебелината на грайфера. Това, което виждаме, че всъщност най-често снегът изненадва тежкотоварните превозни средства, разбира се, особено транзитните Гърция и Турция, които са от държави, в които няма такива тежки зимни условия, но за съжаление и български, които са неподготвени за зимни условия, които не спазват ограниченията да кажем за спиране или най-малкото да са приведени, да имат вериги, да имат добри гуми. Имахме случай, имаме даже и клипове в интернет качени, изпреварват снегорина, изпреварват се един друг, неподготвени са за зимни условия, те още на мокрото започват да се усукват и увъртат и стават инциденти. Два тира обърнати. Всъщност, ако се върнем на празниците, които минаха – ние имахме само две критични точки за всичките дни на тежките снеговалежи, но пак нямахме бедстващи хора, имахме забавяне в предвижването. Едното беше заради този автобус, който беше влезнал в затворен общински път и си беше останал там и фирмата не прати втори автобус, другото беше два усукани тира по пътя Враца – Мездра, но които тирове неподготвяени. В момента, в които се обърнаха два броя тирове нито снегорините могат да минат да почистят, трябваше да мине техниката, която трябва първо да ги извлачи от там, да ги извлече от пътя, да ги махне, след което да се обработи пътят. През това време нормално, натрупаха се колони коли, нормално натрупа се сняг и забави и обработването, и предвижването.

 

А колко глобени фирми има за това, че те не са свършили работа?

 

Първо, че имаме глобени шофьори или фирми на тежкотоварните превозни средства, които много често създават тези инциденти, органите на полицията ги глобяват и второто разбира се имаме и форми, които глобихме и ще глобяваме категорично за забавена реакция.

 

А какви са глобите примерно на такъв тир, защото тя глобата, ако е дори няколкостотин лева не е ли редно да поеме разходите, които е предизвикал, заради това, че е влязъл в затворения път например и се е налагало…

 

Имаше, с извинение, един нагъл тир, който отказа да го изтеглим ние, с нашия влекач, на държавата ни фирма „Автомагистрали“, защото той си искал неговия, от неговата пътна помощ щял да си го чака, а и нямало да ни плати, защото ние ще го изтеглим, но той е длъжен да ни плати съответно разходите, и това такава наглост имаше. Имаме много куриозни случаи, които можем да разкажем, но както и да е. Не можем да набедим всички, аз искам с цялото все пак уважение, това не е лек труд на тези всички шофьори на камиони, на тирове, на тези тежкотоварни средства, има и такива, които са съвестни, спазват ограниченията, спират, изчакват търпеливо.

 

Сега ще има ли за събота, въвели ли сте такива графици за събота и за неделя?

 

Не, нямаме такова ограничение. Ограничение за тежкотоварните имаме за цялата година на сайта в (не се разбира)…, това са всичките по три, по четири почивни дни, които очакваме. Разбира се ги спираме тогава, когато очакваме да има обилен снеговалеж. Ние го обявяваме постоянно, ако затваряме определени проходи. Най-вече високопланинските проходи и пътища за почистване, но това става въпрос за 2-3 часа. Така че такива очакваме да има забрани и за тирове, и за леки коли, най-вече в дните неделя, срещу понеделник през нощта и съответно понеделник срещу вторник през нощта, когато очакваме и заледявания. Тогава ще затваряме на цяло област примерно Разград, затваряме я за 2 часа, обработва се с химикалите, за които говорихме, за да няма поледици, защото по-страшно от снеговалежа е всъщност ледения дъжд и обледяването. Затова и тогава, когато помните преди 2 седмици имаше такива обледявания ние затваряхме цели области всички пътища в тях за по 2-3 часа през нощта и обработвахме против обледяване, така че това ще предприемем през следващите дни. Така че всички пътуващи трябва да са мобилизирани, да са готови или да са подготвени техните автомобили за пътуване или ако могат да ограничат…

 

А за снегонавяванията планирате ли вече пътищата по начин, по който да има прегради за места, които се знае, че винаги навява сняг?

 

Най-сериозните навявания са, разбира се, в областите Бургас и Варна, особено по магистралите, там има и сега платна против навяване, но както се казва…

 

Това струва пари. Пак е въпрос на сметка. Примерно ако не инвестираш да изчистиш веднага, а инвестираш същите пари в такива платна.

 

Ами те не винаги могат да помогнат преградите и платната да помогнат, зависи от количеството сняг и силата на вятъра. Защото вие помните какво се случи и във Варна. И в момента има сериозен валеж, обилен валеж очакваме и в Бургас, така че това са нормални неща. Въпросът е да имаме пълна мобилизация както на тези, които, фирмите, ангажирани с почистването, на органите, на институциите държавните, разбира се, и на пътуващите.

 

Съгласни ли сте с омбудсман Мая Манолова, че трябва да има еднодневни винетки?

 

С цялото ми уважение към омбудсмана, разбирам я, тя е на нова позиция и иска да защити важността и ролята си в тази нова позиция, но все пак когато се правят коментари по определени теми , трябва все пак човек да познава материята, за която говори. Така че аз също водих разговор с нея, ще я поканим да обсъдим всички тези предложения, които се правят.

 

Това звучи много логично, какъв е проблемът да пратиш един есемес на Агенция „Пътна инфраструктура“ и да платиш 2 лева?

 

Точно това е. Разбира се, ние ще обсъдим всички варианти.

 

Да се отчита в система, катаджията, като те спре, да влезе в системата и да види, че ти имаш за този ден еднодневна винетка.

 

Само да кажем, че първо и омбудсманът, както и всеки, който прави такива изявления, трябва да не въвежда в заблуда гражданите, тъй като в момента законът, а и по принцип винетната система като система, винетки, които се прилагат във всички други държави, там дневни винетки за коли няма. Първо…

 

Не, ясно, тя предлага да се промени това.

 

Но то няма по определени причини, включително и икономически, както вие преди малко казахте ефективността и като разход за отпечатване на дневни винетки, контролната система…

 

Не, не, да не се печатат, тя казва с есемес да стане.

 

В България системата е, че винетката е ценна книга, тя трябва да бъде залепена на стъклото, за да могат да проверяват органите. Това, за което може би тя е недоразбрала…

 

Ох, някъде пътувах, скоро беше, точно електронна. Няма хартия.

 

Само да ви доразкажа. Така че това, което тя каза, може би недоразбрала системата, но ще й го разясним и заедно ще намерим най-доброто решение. Ние вече сме взели решение, както вие знаете, променихме закона, имаме и решението на правителството за въвеждането на електронни винетки и тол система. С това въвеждане ще решим два много важни въпроса и два много важни проблема. Първо, в момента, в който въведем електронната винетка, всеки ще може с есемес, онлайн да си закупува за съответния период…

 

Това се отчита в системата…

 

И ще се отчита в системата…

 

…КАТ го има…

 

Тогава вече КАТ ще бъдат оборудвани, ще имаме единна система, която да следи трафика, и тогава ще решим този въпрос. И второто, което ще решим, правилно задавания от пътуващите въпрос защо аз, ако си купя през май винетка, тя ми важи само до края на годината календарна. Така че с въвеждането на електронна винетка и този въпрос ще се реши. Тя ще важи да кажем от май до май.

 

Тези, които задават този въпрос, примерно в Швейцария плащаш 40 франка наистина е винетката, но може да я купиш на 30 декември и ти важи и на 31-и и това, няма годишна. Така че не е пък първият случай в България.

 

Аз това казвам. Така че ние вече сме взели това решение, ще въведем електронна винетка.

 

А кога ще се въведе?

 

Тя ще се въведе съвместно с електронната толтакса пък за тежкотоварни. Защото ще въведем електронна винетка за до 3,5 тона превозни средства.

 

Това е унгарската система.

 

Подобна е на германската. Такава система има и в Германия, такава система в момента се въведе и в Белгия, а за тежкотоварни…

 

В Германия няма да има за коли.

 

Не, не, говоря за електронната тол система имам предвид. И съответно за тежкотоварните превозни средства те пък да заплащат на километър, но отново онлайн. Или с тач скрийн пул да има на границата на бензиностанция, на който могат да си го платят, говоря за транзитния трафик, или с есемес, онлайн, по интернет да могат да си платят толтаксата за изминало разстояние.

 

Това във времето кога ще стане?

 

Във времето решението е взето и законът е променен, което беше важно за нас. В момента екипът междуведомствена група изготвя тръжните документи, за да може да се наеме фирма, която да инвестира , защото въвеждането на такава електронна система изисква софтуер, изисква ситуационен център, GSP да е базирана системата, за да може да се следи трафика, да се контролират превозните средства по номера на колата, тъй като тази винетка или съответно тол-такса ще се дължи за превозно средство по номера на превозното средство и фирма, която да изгради софтуера, да изгради въпросните рамки, камери и т.н, чрез които да се следи трафика и най-късно януари 2018-та да въведем тази система. Разбира се амбицията ни е по-рано да успеем да го направим, но всичко зависи от успеваемостта първо на (не се разбира)… проведем процедура да изберем изпълнител, който да я изгради, да я тества и тя да започне да функционира във вече реално за всички пътища.

 

И тогава вече няма проблем и за това, което предлага и Мая Манолова като омбудсман – еднодневна винетка?

 

То не е точно еднодневна, системата е малко по-различно, но със сигурност ще облекчим пътуващите и начинът, по който те пътуват.

 

Макар че има ли, пък по света не правят еднодневни винетки?

 

То няма да има еднодневно, по света няма. Така че за това казвам, че тя предлага нещо, което не съществува.

 

Много хора сигурно са минавали – през Унгария, през Словакия, купуват си винетки и ги карат да купят за цяла седмица или за десет дни. За десет дни са нищо, че ти ще прекараш няколко часа.

 

Точно така. Ние в България не ощетяваме никого. Ние прилагаме това, което е в другите държави – седмична, месечна и годишна.

 

Не. И десетдневна има.

 

Да, но няма дневни. Така че тези популистки движения звучат много красиво за гражданите, аз разбирам, но те освен че трябва да звучат красиво, трябва да не подвеждаме гражданите.

 

От 2018-та ли ще стане винетката 150 лева, колкото сама казвате, че е реална цена?

 

Това казвам, че е реалната цена, но въвеждайки тол-системата никой не е казал, че трябва да достигнем до реалната цена на винетката. Ние можем да я запазим.

 

Вие разчитате камионите да компенсират?

 

Да, ние искаме по-справедлив подход, така че вместо да вдигаме винетката, по-скоро по-справедливият подход е да плащат тези, които карат повече тежкотоварният трафик, който минава през страната, транзитният трафик. Така че нашата цел не е да увеличим повече оттук нататък повече винетката, а да плащат повече тези, които пътуват и рушат повече, а това са тежките превозни средства.

 

По принцип аргументът Ви, че България има нужда да инвестира в пътища и трябват пари, които да се плащат от тези, които използват пътищата, абсолютно си е силен. Ако има коректен обаче упрек към вас е, защо например ГЕРБ, когато кандидатстваше на изборите не направи този избор на хората – ще направим винетката 100 лева, но ще получите срещу това еди-какви си пътища? Да ви кажа, сигурно много хора щяха да гласуваха за това. Упрекът към вас е, даже ви цитират едно доста старо изказване от пролетта, че сте казала, че няма да се вдигат.

 

Тогава казах, че не разглеждаме вдигане, но очакваме анализа на Световна банка, който да ни препоръча как да сменим системата. Смяната на системата означава именно това. Анализът показва, че секторът не само че не е дофинансиран, но трябва да въведем тол и да актуализираме цените, за да отговарят на реалните условия, защото всеки, ето всеки кмет, всеки депутат, ми задава въпроса кога ще ремонтираш този път, кога ще ремонтираш онзи път. Няма как, ако ние нямаме приходи от тези, които използват пътищата,а да ги реинвестираме обратно и в строителство, защото приходите от винетки отиват за ремонт, поддържане и почистване на пътищата, но ако искаме пък и да ремонтираме пътища, трябват минимум 600 милиона годишно, а ние имаме 200 милиона годишно.

 

Вие този анализ го получихте след изборите? Това отговаряте? Това го разбрахте след изборите?

 

Абсолютно. Договорът на Световната банка и анализът беше до края на месец ноември. Ние нямаше как да хвърлим на боб какво и колко трябва да бъдат изчислени, защото това са едни сериозни анализи, които трябва да бъдат направят. Така че, а и освен това, нека да кажем още веднъж, повишаването е всъщност с два лева на месец. До сега беше шест лева на месец, ако разделим винетката, годишната по месеци, а сега става осем лева на месец. Това повишение не е чак толкова драматично.

 

Как си обяснявате протестите, които впрочем бяха планирани пак поредно и за днес в много градове.

 

Всеки има право да протестира, няма нищо лошо в това да протестира.

 

Изтъкнахте, че не е толкова значимо, нали, с двата лева, макар че зависи в проценти как се смята?

 

30 лева със сигурност като усещане е сериозно увеличение за пътуващ, но от друга страна, нека да кажем, всеки шофьор, всеки собственик на автомобил, на този автомобил разход има за гориво, за гуми, за масло, за годишен преглед около 50 лева, едва ли винетката от това дали ще е 67 или 97 лева е факторът, който ще определи една кола дали да пътува или не. При условие, че ти, за да пътуваш с тази кола, ти трябва да я ремонтираш, трябва да е в изправност, да има годишен преглед, да има масло, гуми, гориво най-вече, така че едва ли от 67 до 67, 30 лева разлика биха били решаващи за това, ако имаш кола и искаш да се движиш по пътищата дали ще го правиш. За това казвам, че мисля, че отново малко се позасилиха нещата. В крайна сметка шофирането, наличието на кола е разход, който всеки трябва да предвиди дали има възможност да го плати. Искаме хубави пътища. Това малко като яйцето и кокошката. Искаме хубави пътища, искаме държавата да ги ремонтира, но всъщност, все пак, който ползва, трябва да плаща, за да можем да ремонтираме и да имаме хубави пътища.

 

Разбирам. Да отидем към разходите.

 

Добре.

 

Пътищата през 2016-та. Магистрала „Струма“ ще продължи ли или „Труд“ преди месец пише, че организации били блокирали най-трудния лот през Кресненското дефиле, това е този със системата тунели, виадукти, които трябваше да поевтиня магистралата с аргумент, че ще пострадат влечуги, птици и дългокраки жаби и постоянен комитет по Бернската конвенция не го е бил одобрил. Често ще ви призная, не можах много да си изясня ролята на този комитет по Бернската конвенция за нашата магистрала, ако това е вярно?

 

Да, веднага ще казвам. От магистрала „Струма“ ни остава именно участъка от дефилето, от Благоевград.

 

Остава от Благоевград до Симитли?

 

Да, т. нар. „Струма“ лот 3 ни остава. Лот 3 е разделен на три участъка – от Благоевград до Крупник участъка, за който ние на 30-ти декември успяхме и договор сключихме, така че за този участък вече имаме избран изпълнител.

 

Той не е толкова труден.

 

Те са около 12-13 километра, той не е труден участък.

 

Кога ще бъде готов с този договор?

 

Започна договорът, той е инженеринг, което значи проектиране, отчуждаване на земите през тази година.

 

То ще зависи от отчуждаванията?

 

И в зависимост от отчуждаванията, от другата реално строителство, което ще отнеме две години. Отделно от това, в този участък имаме един по-малък тунел. Това е тунелът на Железница със съответните подходи. За него в момента сме в тържна процедура и се надявам до лятото да изберем успешно изпълнител и там.

 

Малък? Колко малък?

 

Той е около три и половина общо километра.

 

Три и половина километра тунел?

 

Не, два и половина километра тунел.

 

Значи не е толкова малък.

 

Не, не е малък. Говоря в сравнение с дефилето, за което след малко ще кажа. Така че това е едната част. По нея вече започва проектиране, отчуждаване и строителство. Имаме избрани изпълнител, за другото сме в процедура. Следващият участък е дефилето, за което ще разказа малко по-подробно и последният участък – това е участъкът от Кресна до Сандански, за който също имаме избран изпълнител. Той вече проектира, вече работим по отчужденията и на същия този принцип през тази година се надявам да приключим проектиране и отчуждение, даже се надявам и да започнем работа, ако са успешни отчужденията.

 

Там също е две години?

 

Там също по същия начин две години строителство.

 

Значи 2017-та и 2018-та теоретично може да се построят и от началото на 2019-та без …?

 

Точно така. Там са малко повече километрите. Там са 20 километра.

 

И колко остават по средата?

 

Остават 20 километра по средата в дефилето.

 

Това е трудно?

 

Това вече е много критичен участък.

 

И там са дългокраките жаби, птиците, влечугите?

 

Там са жабите, птиците и влечугите, заради които екологични активни организации протестират, които настояват да има този дълъг и много скъп тунел. Тунел, за който включително средствата, които имаме от европейските фондове, не достигат, защото този тунел струва над един милиард, само тунелът. Именно и не само за това, освен за цената, ние направихме все пак и детайлите проучвания – сеизмоложки риск, риск от радиоактивните му елементи, геоложки риск и съответно радиоактивните елементи, които са намерени там. Разбира се и най-доброто техническо решение. Така че ние търсим икономически, технически като преминаване през дефилето, разбира се, екологично да намерим най-доброто решение. Към момента проектантите работят. Вече има идеен проект, той е качен на сайта на националната компания като задание за оценка именно екологична. В тази процедура сме от няколко месеца. Това вече е от ноември. Ноември и декември бяха месеците и на обществените представянията по места на населените места по протежение в близост до дефилето, така че се надявам всъщност ние до лятото да доведем успешно процедурата за намирането на най-доброто екологично.

 

Трябва ли такова външно одобрение по Бернска конвенция.

 

Сега ще ви кажа и за Бернската конвенция. Така че едното си е чисто по закон, който е синхронизиран именно с европейската директива да проведем обществени обсъждания и да намерим най-доброто трасе, което да защити и влечугите, жабите, и всички гущери, и лишеи, които имаме по дефилето да предпазим всички тях и в същия момент да намерим добро техническо решение, което да е включително финансово, икономически обосновано държавата да инвестира. Със сигурност ще е много по-евтино да го направим по варианта, който в момента вече имаме идейното проектиране, което е комбинация – разширяване на съществуващото трасе на места, на места тунел, на места виадукт, комбинация тунели-виадукти, предлага се и на две нива. На места да се мине именно, за да предпазим…

 

Ако се ползва съществуващо трасе, ще е ужас докато се строи обаче, как ще се минава оттам?

 

То дали е така, дали е с тунел, към този тунел трябват подходи. Със сигурност и при двата варианта ще е много тежко. Три години в този участък, докато се строи, ще е много тежко. 20 километра, да. Ще има ограничаване в движението.

 

Ще спадне туризмът в Гърция?

 

Ако искаме магистрала, строителството отнема време и ще предизвика много сериозно затруднение в движенето.

 

Каква е ролята, някой отвън трябва ли да каже, че може?

 

Същите тези екологични организации, които защитават всички тези влечуги и настояват за скъпия тунел, въпреки че той няма за него добра аргументация нито по финансова, нито по технически причини.

 

Този за милиард, който ще е 20 километра тунел почти?

 

Искам да ви кажа, че тунел и от екологична гледна точка не е най-доброто решение, защото цялата тази земна маса, която ще се копае, ще се взривява, ще се извозва от хилядите камиони, ако говорим за 15-километров тунел, за какъвто нали се настоява.

 

Газовете от камионите също ще засегнат дългокраките жаби.

 

Той също би ощетил много сериозно същите тези жаби и животни, но както и да е. Аз не искам да се изказвам по тези въпроси, тъй като има специалисти за това, аз не искам да казвам тези крайни решения. Същите тези еколози изпратиха до Бернската конвенция жалба. Бернската конвенция, това е конвенция, в която членуват всички държави със своите министерства на околната среда, неправителствени организации, които обсъждат важни, с така голяма международна важност екологични въпроси. Заседанието беше проведено през декември миналата година по повод жалбата на нашите активни и екологични организации и беше отхвърлено тяхното искане, за това Бернската конвенция да отвори процедура срещу България.

 

Т.е няма проблем?

 

България защитихме, представихме, че спазваме българския закон за това, че правим екологична оценка, че търсим най-доброто екологично решение трасето да мине по начин, по който да не ощетим този природен парк, да не ощетим тази защитена натура, зона, а да намерим най-доброто решение. Така че, искам още веднъж да уверя всички екологични организации, че работим и търсим най-доброто техническо решение, което да защити околната среда, околната и флора, и фауна в района на Кресненското дефиле. В същия момент знаем колко хора загиват там и нашата цел е да предпазим и човешкия живот, освен животинския, защото тежко е трасето и трябва да запазим хората, които пътуват. Много инциденти, за съжаление с фатален край стават именно по дефилето, така че трябва да мислим и за това.

 

Магистрала „Хемус“. Какво според вас са обсъждали за „Хемус“ Лютви Местан и Радан Кънев вчера? Чухте ли, че това е била темата на разговора им…

 

Не съм присъствала на това обсъждане, не мога да кажа. Това, което обаче е мога да потвърдя, че предвид, че това е приоритетът на нашето правителство в рамките включително и на споразумението и нашата обща управленска програма, която имаме с партиите, които подкрепят правителството – това е приоритет. Проведохме процедура, избрахме изпълнител за първите два лота, а именно от Ябланица до Плевен-Ловеч разклона. Участъкът е два лота по 30 км. Проведената процедура наистина цената спрямо индикативно обявената, когато е изчислявана 2013 година и към днешна дата е доста по-висока. Но причината за това увеличаване е, че индикативната стойност, която 2013-та са публикували от националната компания за пътни проекти, която всъщност е и възложител на тези договори – това не е пътната агенция обръщам внимание. Това е специално създадената компания – Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП). Тогава тя е базирана на предпроектни проучвания, само на предварителни анализи и прогнози, в които съответно поради липсата на конкретен проект проектиране не са взети предвид тези виадукти и тези сложни съоръжения, които има по протежението на тези 60 км. Говоря като за да може да придобиете и вие, и нашите слушатели представа – тук става въпрос за виадукти от типа на този на Витиня – едни големи съоръжения, с големи отвори, едни скъпи съоръжения за изграждане в участъка на тази магистрала. Над 10 км като обща стойност ние виждаме виадукти, отделно преминавания, тунелни преминавания. Това е причината за оскъпяването, от къде идва това. Ние направихме през тази година вече реалното проектиране на цялото трасе. Реалният проект, по който фирмите трябваше да кандидатстват и да предложат своите финансови оферти –трябваше вече да се изчисли по конкретните количествено стойностни сметки, които дават вече конкретиката за изграждането на магистрален участък, тунел, виадукти и всичко това, което имаме като съоръжения да бъде изградено. И ако погледнем по дадените финансови оферти и по двата лота те са в сходна стойност. Да, тя е по-висока от индикативно обявената 2013-та, но всички фирми – и български, и чужди дават сходни цени.

 

Четох упреци обаче, че България избирала по-скъпите оферти на български фирми, а пък чуждите обжалвали.

 

Което от своя страна показва, че това е сметката, това е цената. Горе-долу говоря като средна цена на километър на магистрала или средна цена на километър виадукт. Ако 10 единици струва да кажем магистралата като единици, винаги е по три поне отгоре, ако е сложно съоръжение. Просто искам да покажа като разлика. Ние бяхме дълго упреквани, ако си спомняте още тогава господин Плевнелиев като министър на регионалното, защо в периода 2009-2010 година всички търгове бяха на най-ниска цена, защо България строи много евтино, защо се строи толкова евтино. Още тогава и вие си спомняте още от 2011 година от нашия мандат, от моя мандат тогава като министър поехме ангажимент, че България ще строи на икономически най-изгодна цена. Което означава, че при търг ние не избираме най-ниското и най-евтината цена, понякога прекалено ниска… имаше случаи се подаваха само и само да се спечели, а вече говорим за икономически най-изгодна. За това фирмата да има капацитета, да има техниката, да има доброто предложение, говоря за техническо изпълнение и капацитет да го изпълни и не задължително на най-ниската цена. Затова избраните методика за оценка беше икономически най-изгодна, което означава съчетанието от технически и финансови параметри. Избрали сме именно по тази методика, националната компания избра тези два изпълнителя, които в момента не са влезли в сила все още тези решения, те се обжалват.

 

Да, защото турска и италианска фирма обжалват.

 

Да, те и се обжалват. Така че надявам се до лятото, когато приключат обжалванията, ако решението бъде потвърдено да можем да сключим договор.

 

А парите има ли ги, тъй като казвате, че очаквате Народното събрание да обсъди финансирането и откъде да дойде, тъй като надхвърля мандата на това правителство строителството?

 

Точно така.

 

Кога ще предложите на Народното събрание финансов модел?

 

Ние вече правим подготовка разбира се на документите и за парламента. Искаме все пак да влязат в сила решението за избраните изпълнители за целта, така че това ще е най-вероятно пролет-лято този сериозен дебат. Защото извън тези 700 млн., които сега говорим за първите 60 км ние трябва да мислим и напред. Трябва да мислим оставащите 85 км например от участъка Плевен-Ловеч докъдето вече имаме избран изпълнител до Велико Търново. Това е също един достатъчно скъп участък за реализация, след което изоставащите 110 км от Велико Търново до Шумен-Белокопитово, където пуснахме пътния възел. Стойността ще надхвърли със сигурност 2,5 млрд. цялата стойност на тази магистрала. И именно, защото и сумата е сериозна, и излиза много извън мандата на това правителство ние ще предложим механизъм. Вариантите са няколко. Ясно е, че Европа пари повече за пътища няма да дава и допълнително няма да ни даде.

 

Нали по плана „Юнкер“ щеше да кандидатства България…

 

Ние сме си дали по плана „Юнкер“, но плана „Юнкер“ изисква проекти, които имат добър мултипликатор да го наречем или добра възвръщаемост на инвестицията бърза. Което означава по-скоро проекти, свързани с иновации, проекти, свързани с енергийна ефективност и не толкова строителство.

 

По „Юнкер“ няма да стане?

 

Ние ще се опитаме разбира се. Ако „Юнкер“ малко намалят изискванията за бърза възвръщаемост и бърз мултипликатор на инвестицията, бихме могли. Така че вариантите, които ни остават – това или са средства от бюджета поетапно да се изгражда при добро развитие на икономиката, добри приходи в бюджета. Вие видяхте за миналата година все пак имаме драстично увеличение на приходите в бюджета. Или чрез дългосрочно заемно споразумение с международните финансови институции, които и към момента са готови да дадат тази възможност. И Европейска инвестиционна банка, и Световна банка – това са банки, които България е пълноправен член, шеархолдър, в крайна сметка ние получаваме много добри условия финансови под стандартите пазарни нива на банките.

 

Модели на концесиониране например както „Тракия“ се опита правителството на Симеон Сакскобургготски не обсъждате?

 

Това също е модел, това щях да кажа, това също е вариант. Но въпроса е да видим кой ни е най-изгоден. Защото ако държавата си го построи със собствени средства и при добри да кажем условия от Европейска инвестиционна банка, при която лихвите са освен дългосрочни, много ниски под пазарните или от Световна банка, може би ще ни е по-евтино в дългосрочен план да изплатим една такава инвестиция, отколкото ако го дадем на концесионер. Защото концесионерът, който ще го плати за своя сметка, той знаете той ще си сложи тол. Първо ще се оскъпи самата цена. Трябва първо да го изплатим на концесионера тази цена, той да му доплащаме и тогава може би в дългосрочен план би ни излязло малко по-скъпо. Всичко е въпрос на финансов анализ и преценка. Така че всички варианти стоят пред нас. Това са тези варианти, които ние ще предложим, но ще ни трябва малко време разбира се да изчисляваме именно концесия, заем, държавен бюджет, време за изпълнение, защото времето, което е необходимо…

 

Вие какво време залагате за цялата „Хемус“?

 

За цялата „Хемус“ ето да кажем, ако лятото тази година сключим договорите за първите 60 км проектиране и отчуждаване, много сериозно отчуждаване 60 км, вие си знаете колко е сериозно предизвикателството там. Което означава, че 2017-та ако се започне три години строителство, до 2020 година първите 60 км да бъдат изградени. Ако през тази година обявим търга съответно за следващите да кажем 85 км до Велико Търново и 2017-та отчуждаване, проектиране и така нататък, значи пък съответно с една година напред – 2021. И така въпросът е до 2022-2023 г. би могла изцяло. Тя може и по-рано, стига да има финансов ресурс да обявим всички търгове сега веднага.

 

А кога ще се затвори магистралния кръг около София?

 

Говорим за Околовръстното?

 

Да. Следващите месеци трябва от моста над река Какач, да ви кажа не се сещам къде е тя, до пътния възел със северната скоростна тангента да се отвори и така щяло от Враждебна до Люлин да се стига за 15 минути?

 

Вие знаете проектът, който приключихме беше връзката на магистрала „Люлин“, която свършваше в нищото в Околовръстното, първо до голямото кръстовище, което е „Царица Йоана“ и съответно пътят с посока Калотина и Околовръстното. Това е кръстовище на три нива, което изградихме – също едно много хубаво съоръжение знаете на „Царица Йоана“ и Околовръстното. Кръстовище на три нива, за да има безконфликтно преминаване излизащите от София посока Калотина, посока магистрала „Люлин“ или съответно по посока Западната дъга. Сега това, което изграждаме е именно връзката от там – този пътен възел вече е готов и функциониращ, частта от Околовръстното да я разширим при „Люлин“ и да направим връзката със Северната тангента с един голям пътен възел. И всъщност ние да имаме като едно по-малко вътрешно околовръстно, което ще дава именно връзката на идващите или от Калотина, или по Струма и магистрала „Люлин“ много по-бърза връзка, съкратена връзка по тангентата и до магистрала „Хемус“ първо, първият пътен възел голям и следващия до магистрала „Тракия“. Което облекчава и вътрешноградския трафик на София, и така живеещите да кажем от „Младост“ до „Люлин“ ще могат наистина буквално за 15 минути да преминават.

 

Това кога ще е готово?

 

До септември следващата година ни уверяват строителите, че ще…

 

2017?

 

Не, 2016-та година. Тази година до септември строителите казаха, че ако няма нещо извънредно ще направят всичко необходимо до пътния възел с тангентата да бъде привързано всичко това. Така че до края на 2016-та година ние всъщност ще завършим тази връзка – Северната скоростна тангента плюс двете части на Западната дъга към Околовръстното. Разбира се, за да бъде цяло… защото ме попитахте кога ще бъде завършен целият пръстен, два допълнителни важни проекта ще разчитаме на финансиране, но разбира се спрямо възможностите на бюджета. Това е – сещате се моста на Околовръстното при Казичене, където сега е само едно платно, там трябва да бъде изградено второто платно, това е много важно. Така че имаме едно липсващо цяло платно на Околовръстното при Казичене, това е много важна част. И другата много важна част е – за да облекчим пък цялостната връзка по кръга, ако не изцяло да разширим Околовръстното в частта при Горубляне, поне да направим да го наречем – безконфликтно голям пътен възел на кръстовището на Горубляне, което да осигури трафика в направленията изхода от София посока Самоков. Или по преминаването на цялото околовръстно да бъде без светофар, без кръстовища, а да бъде пътен възел може би на две нива, с който да направим това по-бързо и по-лесно и безконфликтно преминаването.

 

А по морето, Черно море не се прави нищо?

 

Попитахме за София, можем да продължим към Черно море. Изграждането на участъка Бургас-Слънчев бряг също е изключително важен. Едното е обхода на Бургас, за който работим съвместно с кмета на Бургас, за да може да се извади целия този тежък трафик – след което двата обхода Ахелой и Поморие, по които работим, по които в момента вървят отчуждителните процедури и ще разчитаме изключително много вече на общините, на кметовете там да ни помогнат с отчуждаването. Защото то е и много скъпо, да се предложат ако трябва и замени на земи. Защото отчуждаването там е сериозни суми. А през това време ние да обявим процедурата за избор на изпълнител, за да може да се допроектира и да се строи. Има екологични изисквания, знаете там имаме екологична зона – соленото езеро и предизвикателствата са много.

 

А други пътища, понеже много хора се казват нас тези магистрали не ни интересуват, интересува ни нашия път.

 

Лично за мен, нищо че пак е в категорията магистрала, но е важен трафика – това е София-Калотина. И поне в частта от Калотина до Драгоман, където е стесненият участък, той малко прилича на Кресненското дефиле – скала, река и тесен път. Там също е много тежък терена и тесен участък. Така че от Драгоман до Калотина също е един участък, който трябва да положим усилия да бъде разширен в такъв тип магистрален да бъде, да го наречем.

 

Кога ще стане?

 

Ние вече процедурата по отчужденията мина през Министерски съвет, така че започваме отчуждаването, имаме и проект. Така че и там при осигурен ресурс можем да обявим търг и да започнем работа там. Другото много важно е Северозападна България. Нашите усилия са също да положим максимална степен извън „Хемус“ Северозападна България. Направлението София-Видин, особено в участъка.. два са критичните участъци там. Довършихме сега, вие знаете, обхода на Монтана и обхода на Враца. Следващият изключително критичен обход - това е обходът на Димово. В момента там, тъй като в града правиха воден цикъл, градът е разкопан, има много тежко преминаване през града – трябва да се направи обход. Планираният от предишното правителство обход обаче дублира това обхождане на Димово, което би следвало ако ние направим цялата магистрала София – Видин, в смисъл от да кажем Монтана-Видин участъка. И затова в момента изясняваме проекта и проектирането, за да може да не дублираме, да не правим два пъти обход на Димово, да изберем най-доброто трасе и участък, и тази дупка – не дупка, а препятствие в момента е най-тежко на пътя, да започнем поне с обхода на Димово. Същото е и за Бяла. Бяла е участъкът в България с най-много загинали хора на пътя. По същия начин в момента се проектира цялото направление Русе-Търново, но ако трябва да приоритизираме, няма да започнем нито от Русе, нито от Търново, ще започнем именно с обхода на Бяла, да се направи далечен обход на Бяла. Така че първото и най-важното нещо, което трябва да изградим е от обхода на Бяла. Защото си говорим – няма пари за всичко. Тези проекти – 1 млрд. струва София-Видин. Почти 1 млрд или по-малко би струвала Русе-Търново. 2.5 млрд АМ „Хемус“. Това са сериозни инвестиции. Поне обходите на малките градове.

 

Според статистики, които обявихте, Северозападът изостава освен с пътищата и със санирането – само 5 от 156 са санирани там. Тази седмица Враца е във фокуса с трагичния случай с убитото момче. Как си обяснявате изоставането на Северозапада?

 

Това, което вие цитирате, нека за да сме максимално прецизни да кажем, че това са проектите, които ние довършихме за саниране на сгради, финансирани с европейското финансиране, не по националната програма.

 

156 и в Северозапада 5.

 

Това беше въпрос на желание и на активност на гражданите.

 

Това не са ли подарени пари, всъщност?

 

Това е абсолютно безвъзмездно, да.

 

И ако си най-бедния, защо тези хора не се възползват?

 

Не мога да кажа, нямам отговор, за съжаление, на този въпрос. Но аз надявам и чрез националната програма малко повече да им помогнем, да ги подкрепим, повече сгради да санираме. Защото именно в най-бедния регион за всяко едно семейство и домакинство, ние виждаме резултатите от тези сгради, които сега цитирахте – 156. Ние имаме и от преди готови около 40 сгради по предишната програма. Често говорим с домоуправители, те казват: Между 40 и 60% са ни паднали сметките за отопление.

 

На готовите сгради?

 

Да, на готовите сгради. Всяко едно домакинство има нужда от спестяване на разходи от отопление на домовете си, и то такова сериозно спестяване. Така че знаете, почна се малко с българското недоверие. Сега обаче, когато видяха ефекта – колко красиво изглеждат.

 

1900 били одобрените.

 

Вече са 1 900, почти 2000. И искам само да кажа, че за съжаление вече това изчерпва резерва на наличния ресурс. Така че в понеделник сме на среща с банката, с Министерство на финансите, всички общини, всички областни управители. Очевидно трябва да обсъдим кои са мерките сега, първо да стимулираме гражданите, но да дадем отново приоритет първо на панелните сгради или сградите, които са в най-лошо състояние. Защото явно трябва да приоритизираме. Ресурсите ясно е, че няма да стигнат за всички и затова искаме да дадем фокус на най-старите сгради и на сградите, които са в най-лошо състояние и конструктивно, и от гледна точка на енергийна ефективност. Нормално, това са панелните сгради.

 

Кой е най-важният проект през 2016 година на вашата Оперативна програма „Региони в растеж“.

 

Знаете ли, „Региони в растеж“, както и в предишния, така и в сегашния програмен период е букет от много различни дейности. 39-те града получават 1,5 млрд. за градска среда, за градски транспорт, ремонт на училища и детски градини. Това е изключително важна инвестиция във всички градове. По нашата оперативна програма ще правим малките пътища – 2-ри и 3-ти клас пътища от републиканската мрежа. Така че тук също имаме добър фокус. По тази програма ще подкрепим много важен сектор – реформата в Спешната помощ и здравеопазването с изграждането във всички областни градове и във всички малки 170 населени места спешни центрове и закупуване на линейки, оборудвани линейки, за да можем да подкрепим именно реформата в Спешната помощ с добри спешни центрове. Добре оборудвани линейки да се извозват и транспортират тези, които имат спешна нужда до големите градове, където големите болници бяха пак с нашата програма, с подкрепата пак на нашата програма преоборудвани изцяло с високотехнологична специализирана апаратура. Така че това също е много важен фокус на нашата програма. Така че много дейности финансираме и продължаваме – няма как да избера едно, всички са важни.

 

А въпросите, понеже вчера е имало протест за един плаж – „Корал“ пред вашето министерство, докога всъщност ще бъдат въпросите за плажовете към вас? Разбрах, че в края на миналата година в Министерски съвет сте спорили с министъра на туризма, и от това, което четох, излиза, че вие искате да си стоят плажовете при вас.

 

Не, не. Ако мен питате, ако може утре да отидат плажовете в Туризма – едно бреме по-малко лично за мен и министерството. Шегувам се, разбира се – малко егоистично да не прозвучи, но достатъчно много ангажименти има министерството, както чувате, в много ресори – водна реформа, в пътища.

 

А с „Корал“ какъв е казусът? От това, което разбирам, там нито концесия ще има, както я наричат „екоконцесия“, нито наемател ще има, защото всичко се обжалва от всекиго.

 

Точно така. Само да кажа, първо, глобално решението на нашето правителство, това беше и в нашата предизборна платформа, да създадем Министерство на туризма, и то да има добавена стойност това министерство – да създаде нов начин как се стопанисват плажовете като поеме тяхното управление. За една година за съжаление министерството не изгради концепция как да подкрепи туризма чрез различен начин за предоставяне на тези плажове, но въпреки всичко взехме решение и ги прехвърляме там, пък министерството паралелно на това да изгради концепция. Това няма лошо.

 

Така, „Корал“?

 

Това, което казах на Министерски съвет е, че моето притеснение е за сезона, защото сезонът почва на 1 юни до 1 октомври, и ако на сезона няма добър контрол, ако за сезона няма избрани наематели или концесионери, които да стопанисват, чистят плажа и най-вече осигурят спасители, рисково за всички плажове в страната.

 

„Корал“ няма да има, щом делата са май месец.

 

Най-вероятно „Корал“ и някои други плажове ще останат нестопанисвани. Но и в това няма нищо страшно по принцип, ако ние предварително създадем добра организация чрез областните управители, които да осигурят за такива посещавани плажове и спасители. Въпрос е на добра организация. Да кажем за „Корал“. За „Корал“ този протест, който вчера беше – отварям една скоба – с цялото ми уважение, винаги аз съм подкрепяла всеки, който има желание да протестира, стига да спазва закона, беше без разрешение, без законово установения ред за протест. И въпреки всичко ние поканихме протестиращите, моите колеги, които се занимават с този ресор, да влязат в министерството, да дойдат на разговор с екипа, който се занимава с плажовете, те отказаха. Но да кажем за „Корал“. „Корал“ беше започнат от служебния вицепремиер тогава Захариева, процедура за екоконцесия, ние завършихме процедурата и през лятото тя трябваше да приключи. За съжаление се оказа, че при провеждането на тази процедура, че тя не е достатъчно екологична от подадените оферти. От това, което се видя в оценката при офертите, че той нищо свръхекологично няма, а все пак ние търсим там да запазим природата. Затова процедурата за избор на концесионер беше прекратена. Тя се обжалва, разбира се, от един от кандидатите и все още е в съдебна фаза. На първо ниво КЗК осъди в полза на министерството, че да, трябва да прекратим и да я обявим наново с допълнителни екологични изисквания. Въпреки всичко, чакаме решението на Върховния административен съд, и в момента, в който той отсъди, ако той отсъди в полза на министерството, ние веднага ще обявим екоконцесията. Няма забавяне, няма причина за този протест.

 

А успоредно сте обявили в това време да има наематели.

 

Да, няма причина за този процес.

 

Обаче и тази процедура е обжалвана.

 

Да, успоредно за миналия сезон бяха обявили, за миналото лято процедура за наемател, но и тя се обжалва. Решението, което протестиращите изненадващо и точно сега – вчера, онзи ден, издадоха е от ноември, от ноември стои на сайта. Интересен е въпросът защо сега изведнъж този екопротест и една група от медии.

 

То за какво е това решение? Това кое решение е?

 

Говоря за избора на наемател. Той е от ноември.

 

Но то нали е обжалвано?

 

Да, затова казвам – то е от ноември и не е влязло в сила. Защо точно миналата седмица 5 медии и тези екологични активисти решиха да протестират за него, аз не знам защото то е от 3 месеца.

 

Сега са се разбрали.

 

Но то не е в сила, там също се обжалва. Там обжалването ще приключи вероятно месец май и тогава ще се прецени какво правим в предстоящия сезон. Така че виждаме, че освен екологичния – аз вярвам, че има много еколози, които искат да защитят плажа, но виждаме един нюанс на икономически интереси. Може би тези, които не са спечелили да стопанисват, сега обжалват спрямо този, който е избран. Аз не познавам нито едните, нито другите, така че ми се струва, че има нюанс на икономически интерес.

 

Ще строи ли България нещо в Туркменистан? Беше вицепремиер всъщност, защото те са със статут на вицепремиер. Вие го посрещахте, защото…

 

Да, вие знаете, че президентът там всъщност е и премиер, и там правителството се ръководи от 7 вицепремиери. Един от тях беше там. Неговият ресор е именно строителство, енергетика, комунални услуги и пътища. Водеше с него делегация.

 

Гледал е строителния елемент – бордюри и такива неща. И Туркменистан очаква от България това?

 

Беше впечатлен от 3 неща. Първо, те нямат и искат да строят метро – от нашето метро, от строителите и от качеството – возиха се, даже искаха няколко пъти да се возят на метрото.

 

Това означава ли, България има ли капацитет освен нашето метро, което копаем още, да отидем и да строим и…?

 

Това зависи от желанието и капацитета на българските строителни фирми да мобилизират ресурс.

 

Има ли такъв?

 

Имат желание. Разбира се, всеки трябва да скача според тоягата си. Със сигурност не цялото метро, но някакви участъци – защо не? Второто, което беше много впечатлен – гледаше някои от нашите търговски центрове, някои от нашите административни сгради.

 

Искат молове.

 

И много им харесаха 3 неща. Те някак си бяха изненадани вероятно от това, че България има собствено производство, добив на варовик, мрамор, гранит – въобще всички тези строителни материали, които видяха, облицовките, които правим. Това беше другата това, която им хареса. Затова решението, което постигнахме беше Камарата на строителите да открие свое ново представителство чрез един общ консорциум строителни фирми и фирми, които да доставят именно тези български облицовъчни строителни материали, които да се заемат с изграждането на, тъй като те планират сериозно строителство на жилищни сгради, административни сгради, и както казахме метро. Защото 2017 година там ще са азиатските игри – от типа на олимпийските, но азиатски игри.

 

Тоест, там ще се инвестират много пари.

 

Така че те вече са инвестирали. И другото, което гледахме, това е Арена „Армеец“ в София.

 

Спортна зала.

 

Спортната зала. Ходихме до колодрума в Пловдив, тъй като двамата – нашият премиер и техният премиер, когато имаха среща, си показваха колодрумите. Показахме го на живо – нашият е по-голям и по-хубав.

 

В Туркменистан не са ли вече китайците?

 

Не са толкова много. Там има много турски инвеститори и много турски строители. Те са сериозен конкурент за нас. Но показахме и нашите спортни зали, така че с министъра на спорта и двамата министри за спорта ще подпишат споразумение за сътрудничество. Ние ще подпишем с Камара на строителите, тъй като вече подписах споразумението за строителството. Има потенциал строителство, доставка на материали. А вече една от фирмите, с които имахме среща с вицепремиера, има и договор за новата технология, която България имаме много добър опит и в Казахстан и много други държави – това е старите водопроводна мрежа, тръби да бъдат рехабилитирани изцяло с 50 годишна гаранция напред със специални материали и технология, които се вкарват вътре в тръбите и те стават почти като чисто нови. Вече имаме и този договор.

 

Добре, следващата тема е престъпността. Какъв е вашият коментар на така очерталия се спор между бизнес и правителство? Включително бизнес организация поиска оставка на вътрешния министър, а друга бизнес организация извади статистики, че България е с най-голяма престъпност страна в Европейския съюз. Това сега не е вашия ресор, обаче пък бизнеса – ето, сега разказвате какво правите за строителния бизнес.

 

Не бих си позволила да коментирам тази тема нито от гледна точка на бизнеса, защото не съм говорител на бизнеса, нито съм ресорен за този директор. Но аз искам да кажа друго тук като гражданин и като родител. Ако ние като граждани, и ние като съответно родители не възпитаваме децата си да уважават държавата, държавността, включително органите на реда, никога няма да имаме държавата, която искаме да имаме. Ако наричаме полицията и полицаите с всичко, с което с9е опитваме да ги наричаме, ако им сриваме авторитета и не ги уважаваме, няма и те да имат самочувствие да се борят и с битовата престъпност и да пазят реда. Трябва да има подкрепа. Аз много работя с колегите от Пътна полиция. Нека да обърна, защото аз не се занимавам с другата дейност. Има много сериозни можещи знаещи, разбиращи хора. И когато им се даде доверие и добра координация по реда, разбира се, който трябва, работим прекрасно. Ето, празниците показаха – спиране и регулиране на движение. Трябва да уважаваме институциите. Така че хуленето дали на Пътна полиция, дали на нас дали сме изчистили, дали Пътна полиция е направила нещо, дали органите на реда осигуряват. Държавата това сме ние – трябва да има повече уважение и да не се хулим.

 

Министърът на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова в „Седмицата“.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения