Министърът на правосъдието в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Министърът на правосъдието Екатерина Захариева се завърна от работно посещение в Страсбург, където проведе поредица от работни срещи в Съвета на Европа. Програмата предвиждаше среща с председателя на Европейския съд по правата на човека, работни срещи с генералния директор на Дирекция „Права на човека и върховенство на закона“, както и с генералния секретар на Съвета на Европа и с председателя на Венецианската комисия.

Министър Захариева, какви бяха акцентите и основните теми на разговор при посещението Ви в Съвета на Европа?

В Съвета на Европа, както Вие анонсирахте, имах среща с генералния секретар, с председателя на Съда за правата на човека, с генералния директор на Дирекция „Права на човека“, с председателя на Венецианската комисия. Разбира се, те се интересуват от продължаващата съдебна реформа и също така много важна тема беше и предстоящата конференция в България, която е съвместна инициатива на българското председателство, в случая на министъра на правосъдието, и с генералния секретар, която се очаква да се проведе в края на април месец, и чиято тема ще бъде „Независимост и безпристрастност на съдебната система като предпоставка за върховенството на закона“. Това е много високо в програмата на генералния секретар и той, както знаете, всяка година оповестява доклад за състоянието на демокрацията, в който изключително важно място заема именно състоянието на съдебните системи, независимост и безпристрастност на съдебната система във всичките държави, които са членове на Съвета на Европа. Обсъждахме и делата, разбира се, пред съда на България, висящите дела, начините за тяхното намаляване. Също така знаете, че има пилотно решение срещу България, а именно за състоянието на местата за лишаване от свобода. Много широки теми.

Справедлив процес е най-честият призив, който ние чуваме от страна на гражданското общество, включително и в контекста на случилото се във Враца. До колко актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система ще отговори на това искане на гражданите?

Всъщност, осигуряването на справедлив процес и ефективната защита на правата на човека е една от основните цели в актуализираната стратегия, но само със стратегия и планове няма как да се случи това. Така че, за да се изпълнят тези неща в стратегията е много важно да се приеме и законодателство в тази посока. След промените в Конституцията имаме 3-месечен срок, в който трябва да се приемат измененията на Закона за съдебната власт, които са свързани както с изменение на Конституцията, така и с други важни теми, а именно кариерно израстване на магистрати, проверки за почтеност, атестиране. Също така, измененията в процесуалните закони, Наказателно-процесуалния закон, Гражданско-процесуалния закон. Всъщност, за да се усети справедлив процес, трябва да се предприемат всичките тези стъпки. Най-вече трябва да работим за това качествените хора - почтените магистрати да остават в системата и да имат възможност за кариерно израстване.

Често пъти в обществото се дискутира въпросът: липсата на справедлив процес е резултат от недобро прилагане на съществуващото законодателство или самото законодателство не е достатъчно изчистено, за да гарантира такъв справедлив процес?

Според мен са и двете. Мисля, че доста често е свързано с недобро прилагане на законодателството. Винаги има какво да се подобрява в него и точно това трябва да направим и в Закона за съдебната власт, но основното усещане за справедливост ще дойде тогава, когато хората са уверени, че действащите закони се прилагат еднакво за всички. Така че, какъвто и перфектен закон да напишем, ако не осигурим качествени хора - магистрати, служители в администрацията, които да го прилагат еднакво спрямо всички, резултат няма да има. Може да изменяме законите всеки месец, но пак няма да има това усещане за справедливост. Защото изменението в Конституцията е първа стъпка, но следваща изключително важна е изменението в законите, които изброих.

Как в Съвета на Европа се коментират инициативите за реформа в съдебната система у нас?

Следят се с интерес. Доста добре са запознати. С председателя на Венецианската комисия обсъждахме задълбочено тази тема. Генералният секретар също се интересуваше живо как се движат реформите. Разказах нашия план. Председателят на Венецианската комисия е с много дългогодишен опит там и си спомня и всичките становища, които самата комисия е давала по всички изменения в Конституцията. Това, което помолих и те откликнаха е да дадат становища и по най-важните положения в Закона за съдебната власт. Работата с Венецианската комисия винаги изключително много е помагала на България. Така че те следят, позитивно са настроени, но очакват от нас резултати. Както каза председателят на Венецианската комисия, от години даваме становища, хубаво е да имаме вече резултати.

А може ли страната ни освен на тези становища, да разчита и на една по-широка експертна помощ от Европа по тези проблеми?

От Съвета на Европа договорихме и те имат изключително широка експертиза по отношение на местата за лишаване от свобода и изтърпяване на наказания. Много важно е, за да изпълним плана, който България вече е разработила и той е получил много висока оценка от Съвета на министрите към Съвета на Европа, и от Комитетът за изтърпяване на наказанията, една от мерките да бъде обучение на служителите в местата за лишаване от свобода. Те обещаха такава експертна помощ за обучение на тези служители. Също така, самата експертна помощ на Венецианската комисия се изразява в тези становища. Идват и техни представители на място, за да обсъдят с представителите на българските власти тези становища. В петък на среща в Европейската комисия също със заместник-президента на Европейската комисия г-н Тимерманс договорихме и експерти от Европейската комисия и от държавите, които традиционно наблюдават съдебната реформа в България, да изпратят такива експерти. Истината е, че преди всичко, ние тук в България трябва да се стегнем и да си свършим работата. Разбира се, че разчитаме и те винаги са ни оказвали подкрепа, но така да се каже, топката е в нашите ръце.

Иначе казано, никой по-добре от нас не познава действителността и от тази гледна точка решението на проблема е в нашите ръце. Но, има ли общи проблеми между българската и европейската правна система, с уговорката разбира се, че всяка страна-член има своята специфика и като проблем, и като законодателство?

Има. Оказа се, че в последния доклад, който всяка година излиза на генералния секретар на Съвета на Европа за състоянието на демокрацията, в повече от една трета от държавите, които са 47 в Съвета на Европа, съществуват проблеми, свързани с независимост и безпристрастност на съдебната система. Това е констатация в последния доклад и това беше споделено и в разговорите с него. Повече от една трета от тези държави също констатират опит за вмешателство от страна обществеността, на медии за конкретни казуси. Иначе казано, презумпцията за невинност, особено по казуси, които са свързани с престъпления. Точно затова тази конференция, която ще се проведе в България, е толкова важна и с голямо нетърпение се очаква от голяма част от държавите в Съвета на Европа. На тази конференция се очаква и генералният секретар да представи своя план, който няма да бъде одобрен тук, ще се одобри по-късно от Съвета на министрите, но да представи своя план във връзка с преодоляване на тези проблеми, а именно свързани с независимост и безпристрастност на съдебната система. Тоест не само България среща такива проблеми.

Предполагам, че тази конференция е част от общите, съвместните усилия на страните-членки на Европейския съюз за преодоляване на общите проблеми?

Точно така и не само на страните-членки, тъй като в Съвета на Европа са 47 държави, половината от тях не са членове на Европейския съюз, така че това са усилията на Съвета на Европа и на Европейския съюз за преодоляване на тези проблеми.

Ако трябва отново да се върнем у нас, на местна почва, приоритетите на българската съдебна система до края на настоящата година как бихте ги очертали?

Най-спешно Законът за съдебната власт и изменения на Наказателно-процесуалния, Гражданско-процесуалния кодекс и реформите в сферата на юридическото образование – нещо, което не е правено от повече от 13 години. Доста е работено през последната година и сме почти на финала. Заедно с университети, в министерството, със съда прокуратурата, всички очакват тази реформа. Така че това са много спешните задачи, които предстоят и Законът за младежкото правосъдие. Тук може да се похвалим, че България всъщност ще бъде една от първите държави, която ще има такъв специфичен закон. Също така и Законът за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Това именно е изключително чакано от Съвета на Европа и там сме под наблюдение. Имаме срок 1 декември да изпълним препоръките в пилотното решение „Нешков срещу България“.