Министърът на земеделието и храните в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

В четвъртък се състоя среща на производителите на плодове и зеленчуци с представители на супермаркет вериги и преработвателни предприятия. На срещата бе поканена и министър Десислава Танева. Любопитно ми бе на мен самата да науча, че девет хиляди земеделски производители в България се занимават с отглеждане на плодове и зеленчуци, включително и на оранжерийно производни, а специализираните щандове са отрупани с вносна продукция. Какви са изводите от разговорите? Очакваме подробностите от министър Танева. Г-жо министър, какво най-важно откроявате от срещата между тези, които произвеждат и другите, които трябва да продават продукцията им?

Бях поканена на среща между производителите на плодове и зеленчуци и представители на търговски вериги. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че един голям проблем, едно наше предизвикателство в този програмен период е как да стимулираме обединяването и сдружаването на земеделските производители, така че те, управлявайки обединението си, да могат да предложат на пазара количество, сортова и качествена структура – такава, каквато отговаря на потреблението и на изискванията на крайните операторите в агрохранителната верига, а именно търговците. Данните показват, че едва 0,5% от 9-те хиляди производители на плодове и зеленчуци, за които това е бизнес, са организирани в групи производители или признати организации на производители. Тези признати организации на производители за изминалата година са реализирали общо около едва 3% от общата реализирана продукция на тези производители. Т.е. тези цифри са наистина минимални и ясно показват един от големите проблеми, а именно – неорганизираността на нашите земеделски производители в сектор „Плодове и зеленчуци“, което изключително много затруднява получаването на по-добър доход от това, което произвеждат. Това, което си говорихме по време на срещата, беше как да мотивираме земеделските производители не да регистрират всяка седмица различна браншова организация, което е нещо съвсем различно, а как да се организират в организации на производители, които ние да признаем по съвсем облекчен ред и как те да се възползват оттам насетне по оперативните програми, с които да подкрепят своето излизане на пазари, така че да се скъси веригата и в крайна сметка да получат по-висок доход за продукцията си.

Ние, нашият политически кабинет ясно фокусира приоритетите си още с влизането в мандат и България дава в абсолютен размер най-високата подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“ от всички страни-членки на Европейския съюз. Общото разпределение за целия Европейски съюз от пакета директни плащания е 200 милиона евро за обвързана подкрепа, 40 милиона евро от тях ги дава България. Това обаче не е достатъчно. Това дава посоката, най-голямото предизвикателство, тъй като това решение вече сме го взели, за обвързаната подкрепа, за този фокус и в инвестиционните проекти. Но най-голямото предизвикателство стои пред всички нас и то е как да мотивираме сдружаването им. През предния програмен период имаше 12 признати групи на производители едва с 48 земеделски производители в тях, които се възползваха от тази допълнителна подкрепа на организациите им, а в този програмен период към момента имаме признати три организации на производители, в процедура за признаване още една призната има или четири общо към днешна дата с още една организация на производителите в процедура. Общият брой земеделски производители в тях са 44 плюс 17 – 61 производители на плодове и зеленчуци – също изключително нисък процент спрямо общо деветте хиляди, така че това е нашата задача: мотивиране на обединенията им, признаването на организации за производители и възползването от възможностите да правят инвестиционни програми, които да се подкрепят от европейския и национален бюджет.

Госпожо министър, това обединение на организациите на производителите ще им помогне ли те да постигнат по-високи изкупни цени на продукцията си, защото вие го знаете: търговските вериги ги притискат, всеки пролетно-летен сезон изобилства от такива примери?

Да, така е. С това започнах – всеки оператор по агрохранителната верига от фермата до последния оператор, а именно търговския обект, в който потребителят избира какво да купи, търси своя интерес. Всеки от тези оператори трябва да предложи условия, които го правят по-конкурентен. Когато земеделският производител е обединен и предлага голямо количество продукция с еднакво качество, еднаква сортова структура, това е едно предимство. Това скъсява и пътят от фермата, от производство, от стопанство до крайния потребител, което веднага означава, че доход, който се реализира на крайния потребител, скъсява разпределението си, по-висок размер от този доход отиват директно в земеделския производител и това е пътят. България се характеризира с изключително неорганизиран пазар поради историческите факти на това как се развива земеделието след ’90-те години – да не се спускаме в тази тема, т.е. нашата задача в този програмен период, използвайки инструментите, мотивиращи подкрепа и организация на производители, да мотивираме производителите да се сдружават и организират. Такива мерки има и в Програмата за развитие на селските райони в този програмен период, част от които са съвсем нови спрямо предния програмен период и ние ги планираме да ги отворим през следващата година.

Ще предоставите ли пътьом с осъществяването на тези мерки и съответна експертна помощ на хората в страната, може би земеделските производители се нуждаят и от ноу-хау за това, как да се сдружат?

Категорично мога да дам конкретни примери за това, отколкото да заявя. Но аз пак ще го заявя, че експерти на Министерството на земеделието и храните са на разположение на всички инициативни групи за създаване на такива организации на производители как да я направят, как да си направят съответната инвестиционна програма, така че да бъде подкрепено това сдружаване и да бъдат подкрепени усилията им за излизане на пазар, който ще им донесе просто по-висок доход. Ние за малките производители в изминалата година направихме постъпки в тази посока. Националната ни служба за съвети в земеделието изготви безвъзмездно проектите на кандидатите по мярката „Млад фермер“. В тази посока продължаваме да работим и по предстоящото отваряне на мярката за малките фермери – и там ще бъде направено същото. Работим в посока да укрепим административния капацитет на тази служба, за да се изготвят и инвестиционни проекти по други мерки на кандидатите.

В четвъртък преведохте директни плащания и по схемата за единно плащане на площ към земеделските производители, обаче, кои са основните предизвикателства по предстоящата кампания по тези директни плащания?

Може би да започна с това, че както има индикативен график за отваряне на приеми по Програмата за развитие на селските райони, за първи път нашият екип въведе индикативен график за разплащанията по директни плащания. Той е качен на сайта и всеки може да го види и да планира дейността си съобразно очакваните парични потоци, разбира се, ако всичко е наред по отношение на одобрението на проверките, очакваните потоци от плащанията по тези мерки. В четвъртък преведохме на 51 300 земеделски стопани 520 милиона лева базово плащане по схемата за единно плащане на площ. Вече директните плащания са доста по-разнообразни, отколкото изминалия програмен период. 162 лева на хектар е индикативната ставка, по която се извърши това плащане. Към него, след като то, разбира се, бъде окончателно съгласно актуализирания специализиран слой, ще бъдат добавени и зелените плащания, графикът за това е качен и всеки може да се съобрази с него, както миналата година си спазихме индикативния график за отваряне на приеми по програмата за селските райони, колкото и това да не звучеше много вероятно в началото на годината за бенефициентите, така и тази година смятам, че ние ще съумеем да се включим в индикативните графици и за директни плащания, и за програмата, както сме ги обявили и качили. Освен това плащане бе извършено плащане и на близо 6000 земеделски стопани-животновъди - доплащане на националната преходна помощ за говеда и биволи. Говедата получиха доплащане от 117 лева на животно от общо 195 лева на животно, а биволите получиха доплащане от 204 лева на животно от общо 340 лева на животно от общия бюджет на националната преходна помощ и смятам, че в този момент постъпилите средства, които са общо взето към 550 милиона лева близо, ще бъдат в подкрепа на земеделските производители. Освен това в сряда вечерта бе проведено и първото за тази година заседание на Управителния съвет на фонд „Земеделие“. Така доплащането на националната преходна помощ за животни бе възможно след вземането на решението от него. Освен това решение бяха взети още две решения, засягащи определяне на бюджети по държавни помощи за земеделските производители. Едната помощ е за компенсиране щетите по земеделските култури, причинени по неблагоприятни климатични събития. Беше определен общ бюджет от общо 6 милиона лева. Втората помощ и второто решение, засягащо определянето на бюджет е за държавната помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнението на мерки по националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период. Там бюджетът за цялата година е 3 милиона лева, като той се разпределя на два прием. Единият прием в размер на 2 милиона лева е за продуктите за растителна защита сега през зимния период в периода след преминаване на студовете до набъбване на пъпките. Те са познати на земеделските производители и затова ще могат да кандидатстват от 8 февруари до 2 март. Всичко това, разбира се, е качено на сайта на фонд „Земеделие“, ние сме публични и всеки заинтересован може да види условията на прилагане на тези държавни помощи.

От 10 до 12 февруари предстои Четвъртата национална среща, която се организира всяка година от Асоциацията на земеделските производители в България. С какъв пакет идеи и предложения ще отидете на нея? Може би ще им доразкажете това, което чуха и на нашите слушатели?

Тя, срещата на Асоциацията на земеделските производители в България, е на 10 февруари. Много е динамично времето. Със сигурност това, което казвам сега, ще бъде крайно остаряла и неинтересна новина, но ние с няколко екипа, Министерството на земеделието и храните ще участва на тази среща. Най-важният акцент според мен ще бъде разяснителната кампания за директни плащания 2016 година. Тя стартира от 1 март като вече Министерството на земеделието и храните е стартирало по график във всяка област и в някои от общинските центрове на областите разяснителни кампании относно правните основания, регистрацията и особеностите на тази кампания. Графикът на тези разяснителни срещи по общини и области може също да бъде намерен на сайта на Министерство на земеделието и храните. След приключване на тази кампания, която основно засяга правните основания, ние ще направим и последваща кампания, която ще влезе и в част вече от кампанията относно и нови мерки, които ще се отворя в обхвата на директни плащания или на програмата за развитие на селските райони в кампанията от 1 март.

И в края на нашия разговор, знаете за искането на производители на ориенталски тютюн, г-жо министър, изпратено до вас. Те искат фиксирани срокове за изкупната кампания, защото смятат, че с нея се злоупотребява. Превеждам го съвсем разбираемо. Може би има и по-точен професионален изказ, но аз поне от писмото им това разбрах.

Да . Ние комуникираме и сме в постоянен диалог, тъй като в момента се намираме в изкупната кампания на тютюна и сме в диалог и с операторите и с тютюнопроизводителите. С тях проведохме преди няколко месеца няколко срещи, в които постигнахме определени съгласия между всички заинтересовани в бранша по промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, които да доведат до сигурност на всички производители, на оператори и на изкупвачи. Това тръгна в парламента. Дори в четвъртък отново работеше работна група по изчистване на детайлите и промените в този закон, включително съобразени и с нови предложения от тютюнопроизводителите, така че на финала в Народното събрание, след второ четене в Комисията по земеделие и храни, този законопроект да съответства консенсусно на очакванията на всички засегнати страни в този сектор. След като приключим отново, разглеждайки новопостъпилите предложения, ние отново ще се срещнем и с няколкото организации на тютюнопроизводителите, за да ги изкоментираме, и се надявам в окончателен вид в Народното събрание да се приеме законопроект, който отразява очакванията и решава основните проблеми в бранша.

Много Ви благодаря за времето, което ни отделихте и за подробната информация, която предоставихте.

Важното е да даваме информация, да бъдем публични, за да помогнем на всички оператори в бранша правилно да вземат решенията и планират бизнес дейността си. И поради тази причина ние направихме всичко публично като съгласно административния ни капацитет индикирахме графици за съответни плащания по мерки, отваряне на приеми, именно за да улесни операторите, да си направят и те годишните бизнес планове по начин, по който могат да очакват най-добрия си резултат в годината.