Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ

Продължаваме с новоизбрания само преди няколко часа министър на образованието, или както каза на просветата преди малко Юнал Лютфи, г-жо Кунева. Не звучи ли по-добре министър на просветата?

Да, на просветата е бил Вазов, тогава е било така, но ние имаме точно определени имената на всички министерства, така че образование и наука.

Как приехте сега този избор с тази крехка преднина? Това наскърби ли ви по някакъв начин или ви амбицира?

Вижте, когато си се заел с такава работа, каквато аз върша, да правиш анализ на собствените си чувства публично не е сериозно. След като съм поела този ангажимент, аз ще го изпълня. И ще го изпълня с отговорност и кураж. Много неща може да загуби човек, но ако загуби куража си, губи всичко. В политиката въпросът за куража е наистина основен. Знам, че това беше една формула, която вече е доказала устойчивост в правителството. Така беше с г-жа Бъчварова, която пое МВР, след като вече беше вицепремиер. По същия начин симетрично се направи и когато в Реформаторския блок (РБ) настъпи това събитие с оставката на проф. Танев. И се направи симетричен ход. Впрочем, това е и според коалиционното ни споразумение с ГЕРБ, между ГЕРБ и РБ, че при оставка се дава възможност на политическата сила, която е излъчила министъра, подал оставка, да направи свое предложение.

Добре, обаче, вие не оценявате ли това гласуване като разрив вътре в самата коалиция, в самото управляващо мнозинство? То се подкрепя от ГЕРБ, РБ, Патриотичен фронт (ПФ) и АБВ. ПФ и АБВ, въпреки че ви похвали тук ген. Михо Михов, и даже каза че ще ви подкрепя във вашата политика, АБВ така или иначе не гласува във ваша полза.

Добре, нека да се съсредоточим върху доброто, което е казал г-н Михов, защото оттук нататък трябва да трупаме колкото се може повече позитивна енергия и желание за работа. Това че, действително, когато беше съставяно мнозинството, ние имахме съвсем ясната представа, че основните политически субекти, изграждащи коалицията, са РБ и ГЕРБ. За съжаление, и ПФ и АБВ показват в някои случаи липса на последователност, липса на настойчивост в това да работят заедно, за да могат да се уплътнят целите и резултатите, които партиите са си поставили. Това беше ясно от самото начало, но формулата засега работи, издържаме различни тестове. Днес беше поредният. Наистина много сериозно предложение като решение на премиера, защото аз, освен вицепремиер, съм и лидер на една от партиите от РБ. Аз повече министър от вицепремиер няма как да стана. Т.е. ако тук става въпрос за личната ми позиция във властта, нямам повече власт, имам повече отговорност.

Т.е. не го намирате този пост като издигане в йерархията? Формално…не.

Според мен е така, но натоварването с повече отговорности, безспорно образованието е много, много важна сфера. Сега, няма да кажа най-важната, за да не изглежда така, че други неща, с които сме се заели като съдебна реформа, като антикорупция, като здравна реформа са останали на заден план. Аз смятам, че ако ние искаме да изграждаме образа на България през 21 век, то той минава през образованието. Няма какво друго. По много причини смятам, че е най-важно, не само политически. Ако погледнете назад в програмата на Движение „България на гражданите“ ще видите че там образованието наистина заема основна част. Но и защото това дава самочувствие на нацията. Това дава самочувствие на това, че сме конкурентоспособни.

Но при добри резултати.

Разбира се, че при добри резултати.

Ще успеете ли да ги постигнете, защото тази сфера се нуждае от реформа и вие го знаете много добре, след като се наемате да я ръководите?

Нуждае се от устойчива работа. Днес едно от нещата, които на мен, откровено казано, не ми харесаха никак, беше че току що приет Закон за предучилищното и училищно образование, който освен всичко останало предстои да влезе в сила, той е приет миналата година септември, но предстои да влезе август в сила тази година, като че ли друг парламент или друга държава са приемали този закон.

Искат да го променят.

Критики, критики. Трябва да се промени, ама той още не е заработил. Освен това, постигнато е решение. Дори всичките ти бележки да не са отразени, дори да смяташ, че някъде нещата е можело да се направят по-добре, стисни зъби и направи това, което е необходимо, изпълни закона на тази страна.

Вие ще успеете ли за тези кратки срокове да се вместите в закона и той да проработи август? Имам предвид с учебните планове, с учебниците. Всичко това, според мен, е много кратък период от време, който ви остава до август месец.

Вижте, трябва да направим наистина много точен анализ какво е постигнато, за какво има готовност и да настъпим педала. При създадена добра организация, при много ясен ангажимент от страна на специалистите, на администрацията и при ясни канали за комуникация с обществото,защото от учебници, от учебна програма не може да се каже, че разбират единствено специалистите. Всички родители, всички се вълнуват, цялото общество се вълнува от това. Ние трябва да ги обясним и трябва да имаме подкрепа. Всяко правило трябва да има подкрепа, за да се спазва. Но тук в образованието е нещо повече от това. Ние трябва да сме убедени, че сме дали най-доброто за децата. Цялата система се крепи на това как децата да бъдат добре образовани, да се чувстват добре и ние да сме сигурни за тяхното бъдеще. То минава през образование. Нищо друго не може да го замести.

Означава ли това, че ще стъпите изцяло върху това, което е постигнал бившият министър Танев вече и неговият екип, ще стъпите върху него или ще се опитате да го реформирате в по-добра посока?

Аз няма да разпилея и частица от свършеното. Смятам че държава се гради камък по камък, тухла по тухла във всяка една област. Не подценявам всички усилия, които министър Танев е направил дотук. И съм сигурна, че на тях може да се надгражда. Тъй като обаче сроковете са кратки, аз трябва да събера екипите, да погледна хората в очите и да видя наистина ли ще го свършат. Наистина ли имат волята и желанието да го свършат. И разбира се, подготовката за това. С добра екипна работа, с много консултации – и публични, и с парламента, те са авторите на този закон, разбира се. Аз мисля че съвсем скоро ще мога да дам абсолютно конкретни отговори.

Екип ще успеете ли да намерите в такъв кратък срок или ще предпочетете да работите с този, който е в момента?

Ако става въпрос за политическия кабинет, с решението на министъра да подаде оставка, политическият кабинет също подава оставка. Но аз още не съм се запознала с хората. Разбира се ще обсъдя.

Ще търсите нови зам.-министри? Някои си отидоха, някои бяха уволнени.

Меглена Кунева: Ще обсъдя различните възможности, различните професионални фигури, които най-добре ще влязат по тези задължения. Това е тежка система. Разбира се ще обсъдя с премиера. Знаете, че всеки заместник-министър се назначава със заповед на министър-председателя. Ще разчитам на много широки консултации. Мисля че тази система заслужава най-доброто и огромни усилия.

Господин Даниел Вълчев обеща ли ви подкрепа, като бивш министър, все пак, с доста голям стаж?

Господин Вълчев се е срещал с всички министри на образованието след него. Така че, не смятам че би направил изключение за мен. Но той си държи съвсем обективно в една нормална дистанция, защото човек трябва в моя случай сам да разбере с кой ще работи най-добре. Това е въпрос и на лично напасване, това е въпрос и на нова ситуация към момента. Аз съм абсолютно наясно, че подкрепата, която днес събрахме в парламента, означава че тези хора, които са ме подкрепили, разчитат да продължават да бъдат чувани. Ако това минава през персонални предложения за добри професионалисти, аз нямам нищо против да обсъдя кандидатури.

Ще правите ли опит да убеждавате своите колеги от АБВ и Патриотичния фронт, че вие ще бъдете един добър министър на образованието?

Аз ще дам всички аргументи, а какво ще решат те, зависи от самите тях.

Между другото, ген. Михов каза: „Ами, ако ни бяха събрали всичките така, ние да си кажем аргументите, да ни предложат г-жа Кунева, можи би щяхме да я подкрепим“.

Не го приемам това. Решили са, нека да си постъпят така, както са решили. Темата за мен е затворена дотук. Това са решили, това са направили, това считат за правилно, така смятат, че се позиционират, както се казва. Напоследък аз смятам, че губим достатъчно много енергия като нация и не мога да простя, че ние загубихме толкова много енергия в първите вече не малко години на членство на България в Европейския съюз.

Изгубихме ли ги тези години?

Да, има много загубени години.

А защо ги изгубихме?

Поради разнобой. Още по-малко бих простила, ако това се случи с образованието. Това е единственият билет за бъдещето на България и ако погледнете, аз няма как да не намеря пресечната точка между това, което съм работила и това, което знам и което съм натрупала и то да ми даде допълнителна стабилност в сферата като образованието, няма как тук да не ви кажа, че всъщност цялата икономика, всички работни места, се крепят на интелигентен растеж. Така впрочем се казва и новата програма, която е свързана с наука и образование. Този интелигентен растеж как ще се случи, каква икономика ще прави България, ако ние нямаме добро образование и не подготвяме хората? Ние хубаво говорим за магистрали, това е чудесно, аз съм „за“ инфраструктурни проекти, само че в Германия правят „шептящи“ магистрали, защото са измислили такъв вид асфалт, който попива звука. Него са го измислили подготвени хора, които са с добро образование и хора, които са вложили много наука в икономиката си. Това искам да видим в България. Вие ме питахте „Кога?“, преди малко зададохте този въпрос. Това е действително реформа, която няма как в рамките на месеци или дори няколко години, да може да се каже, че е дала чаканите плодове.

Поне 12 години трябва за една реформа в образованието, за да даде резултат.

Но има нещо, по което можем да съдим как се справяме, например колко деца отпадат от училище и колко успяваме да задържим, каква е неграмотността.

Колко са неграмотните в държавата?

Точно така – каква е неграмотността, където стоят в този живот-състезание, къде стоят нашите ученици в състезанието със света?

Там не сме толкова зле, когато ходят на олимпиади и печелят златни медали.

Не сме толкова зле, да, защото при нас то е малко като със средната класа, знаете ли. Ние имаме много добри постижение, имаме отлични училища, но средното ниво, отпадащите…

Да, но кажете този милиард и нещо евро, които трябва да бъдат усвоени в образованието и в иновациите, имате ли вече ясен план как да бъдат изразходени, така че да дадат реален резултат, защото знаем, че фондовете се изразходват, те се харчат в България, прави се нещо, но винаги има едно наум, нали разбирате какво ви казвам?

Да, разбирам ви. Днес с моя колега, който впрочем ме представи на Народното събрание, вицепремиера Томислав Дончев, говорихме за това. Рецептата е такава, каквато е за всички останали оперативни програми –пълна откритост, грамотни хора, които да могат да работят по администрирането на програмите и в този случай трябва да кажа по-бърза акредитация, защото това все още не се е случило за тази оперативна програма. Ако това не стане, то не се прави в България, ако това не стане, ние няма как да направим доброто тези средства, които са по нашата оперативна програма.

Тъй като ви е първо появяване по телевизията като министър на образованието…

Аз ви го бях обещала.

Да. Какво ще кажете на учителите? От какво се нуждае българският учител сега?

На учителите? Знаете ли, когато независимо на колко години е станал човек…

Това е образованието, нали знаете – учителите.

Да, учителите безспорно са много важни, но ако попитате един учител за образованието, той ще каже: „Образованието – това са децата“. И всъщност това е най-красивата част от тази история. Това е, че има едни хора, учителите, които мислят за своята работа през други хора, малки хора, деца, мислят през тях. И когато става въпрос за учители, независимо на колко години си станал, си мислиш за своите учители. За това аз ще кажа „Благодаря“.

Нали знаете, че вече има и дефицит за учители? На много места не могат да намерят достатъчно квалифицирани кадри, които да учат децата.

Това е въпросът за мотивацията. Това е въпросът за мотивацията колко добри думи ще кажем за учителите, колко добри думи ще кажем за лекарите. Впрочем днес на Министерски съвет ми беше изключително приятно да чуя една история повторно, но да я чуя именно в залата на Министерски съвет. Става въпрос за едно спасено бебе, момиченце, неродено, което с хирургична операция в утробата на майка е успяло да оживее. И това е чудесно. Аз смята, че има професии, които наистина са благословени да създават, да пазят живота и да правят хора.

Накрая, ако ви върна обаче към политиката и към тази част, към която вие…

Много бях добре досега в този разговор, г-н Цонев, но щом искате да го направите…

Не, понеже имаме една анкета, която според мен е функция на това, което се случи днес в Народното събрание – 74% вече от нашите зрители смятат, че се увеличава възможността за предсрочни парламентарни избори, именно заради това, което се получи като гласуване за вашата кандидатура за министър на образованието и искам пак да кажа, че преди декември, мисля че ноември месец, ние имахме един подобен въпрос, резултатът беше точно обратен. Този процес притеснява ли ви вас?

Всеки един политик е отговорен за това какви сигнали дава, как говори, как се държи. Политиката освен необходимата доза знания, необходимата доза решителност съдържа и една много голяма доза поведение. Политиката в поведение. От това как се държим, от това какви сигнали излъчваме, това означава дали хората могат да бъдат спокойни, че ще планират живота си така, както е нормално за четири години и ще знаят, че едно правителство поеме ангажимента, данъците ще бъдат такива, каквито е казало, пенсиите ще се движат по начина, по който е обещало, образованието ще се движи по начина, по който, председателството и така нататък – това всъщност дава формулата на спокойствие на хората, за да могат да се концентрират върху това, което е най-важното – да бъдат здрави, да имат по-добри възможности да живеят, повече доходи и да можем да направим така, че да не се люшкаме от ден за ден. Току-що минаха изборите, местните избори, и там нямаше никакъв знак за това, че тази коалиция и това мнозинство, което събираме, има тенденция да се промени. Ако някой има комплекси, няма смисъл да ги крещи в парламента, няма смисъл да създава такава среда. Всъщност всички сме отговорни пред това държавата ни да живее спокойно. Държавата – това означава хората.

Добре, накрая да ви питам – получихте ли СМС от Бойко Борисов?

Не споделям СМС-и. Това е лична кореспонденция и призовавам…

Не, аз не ви питам за съдържанието. Дали получихте СМС с поздравление за това, че вече сте министър на образованието?

Вижте, ако г-н Борисов иска да сподели какво е казал на свой министър, той може да го направи. Аз ПР на гърба на премиера не си правя.

Не ви питам за съдържанието, дали изобщо ви е…

Не, не. Няма да стане.

Няма да кажете дали ви е поздравил или не ви е поздравил? Намирате го като личен акт?

Ако съм получила СМС от него, то авторът може да каже. Аз мога да кажа, ако съм изпратила поздравление на някой колега, на някой приятел и ако ме питате за това, тогава ще ви кажа.

Добре, задавам по друг начин въпроса – получихте ли достатъчно СМС-и, които така да ви дават вяра?

Ето това вече е чудесен въпрос.

Да, кажете.

Защото в последните дни, странно за мен, аз винаги очаквам по-доброто, се получи една изключително масирана, негативна кампания. Справих се като четях добрите неща, а те бяха страшно много и благодаря, че ми давате възможност да кажа всички онези приятели, познати, колеги, благодаря на колегите си от Министерски съвет, които бяха с мен в тези няколко часа в залата на Народното събрание. Благодаря ви за това, което направихте, наистина ми дадохте сили и се надявам да мога да ви се отплатя за същото.

Добре. Успех ви пожелавам. Искрено ви пожелавам успех.

Ето това според мен е добрият тон. Каквито и съмнения да имаш, хубава е,

когато един човек започва нова работа да му кажеш „На добър час“.

Да, ето, на добър час, г-жо Кунева.

Благодаря ви сърдечно.