Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Българското образование трябва не просто да излъчва стабилност, но трябва да има силна тяга напред. Това става с изпълнение на Закона и с ясна визия за това, какво следва в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен етап. Такива бяха първите думи на вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, след като бе избрана за министър на образованието и науката. За първия работен ден, за първите стъпи и за реформата ще разговаряме с нея в следващите минути.

Искам само да ви кажа, че наистина излязох от среща, за да мога да направя този разговор с вас, така че ще ви помоля да бъдем много ударни във въпросите и аз поемам ангажимента и за отговори, няма да мога по всички въпроси да ви дам толкова пълни и конкретни отговори, колкото ми се иска, но това наистина е първият ми работен ден в министерството, и това, което успяхме да направим дотук е да се видим с професор Танев, да ми каже той кои са според него най-важните неща, които оставя в приоритетите. Говорихме много за професионалното обучение, за неговите идеи в тази посока и оттук нататък наистина трябва да направим така, че да е ясно кога ще се приложи закона в цялата му пълнота, става въпрос за Закона за предучилищното и училищното образование, има Закон за висшето образование, който е в много напреднала фаза на подготовка, т.е. наистина да сложим ред през законите и след това през тяхното изпълнение. Това са накратко задачите.

Приоритетите – с кое ще започнете най-напред.

Няма да изчакам да свърши едното, за да започне другото, защото това е абсолютно невъзможно. Има много неща, които животът налага и на които трябва да отговорим веднага. Разбира се, че законите са приоритет. Уважавам труда на народните представители, на много експерти, които са работили, за да се стигне до приемането на закона. Ще концентрираме усилията си върху нормативните актове, които следват закона, но, разбира се, няма да оставя на втори план качеството за сметка на сроковете и ще дам честен отговор, какво можем да постигнем. Има въпроси, които са належащи, свързани с реда и опазване на сигурността на децата. Мен винаги ме е интересувало това и като професионалист, но и като родител и това са неща, които не могат да търпят отлагане и да започнем да работим по тях, след като всичко друго сме приключили. По всяко едно нещо, което се случва в българското училище, трябва да сме наясно, че ако не сме го изчислили добре, значи не сме си свършили добре работата. Имам предвид сигурността, имам предвид, ако щете, такива важни неща като с какви автобуси пътуват учениците на екскурзия и на зелени училища, т.е. наистина предстои ми да огледам буквално всеки един аспект на образователната система. Пак казвам, става въпрос за ученици, става въпрос за учители и за това да изглежда българското образование такова, както поколение след поколение иска да го види. Всяко със своите изисквания, със своето време, но основното остава – качествени знания, здрави деца, образовани хора и мотивирани учители.

Проблемите с промените в учебните програми, госпожо вицепремиер, особено тези, които предизвикаха броженията от предишните седмици, как ще ги решите?

Да, една част от въпросите, вероятно ако бяха изяснени по-добре, биха намалили въпросите, нека да го кажа така. Как може да се случи това – с отваряне на работните групи, включването на много ранен етап в тях на хора с различни виждания, професии, но готови да дадат своя принос, за да може да се вземе най-доброто решение. Друга възможност, според мен, е да се направи нещо като, ако мога дословно да го кажа – борд от експерти, които след като са си свършили работата, хората преди това на нивото, на което са – изтъкнати български личности в областта на историята, в областта на литературата, да кажат какво мислят. Аз мисля, че по този начин на много от въпросите, с които след това се сблъсква Министерството на образованието и науката, щяха да бъдат избегнати. Искам да чуя всички. Искам да разбера как могат да се изпълнят по най-добрия начин сроковете в Закона за предучилищното и училищното образование. Това е много важен, много тежък закон, години се работело и дължим уважение към всеки текст и към смисъла и духа на Закона. Ще направя срещи с директори. Ще направя и срещи с експертите. Ще направя срещи, разбира се, и с издатели на учебни помагала, за да мога да имам пълната картина.

Да, защото стои подозрението за не съвсем ясни връзки между авторите на учебници и издателите. Там какво може да направите?

Ако има прозрачност и след всяка такава среща се казва, кой какво мисли и с какъв резултат е завършила срещата, смятам, че това ще бъде преодоляно, поне така се надявам.

Казахте, че ще превърнете образованието, това е Вашата амбиция, в национална кауза. Как?

Когато успеем да постигнем това съгласие. Дали това ще се случи толкова скоро, колкото аз бих искала, зависи от добрата воля на всички. Една работа може да се свърши с много по-голяма скорост и много по-голям успех, ако има подходяща среда. Ако средата е враждебна, ако ние непрекъснато се сблъскваме с подценяване, с недоверие, с открити конфликти, които не водят до нищо добро, не водят до решения, средата ще бъде трудна, не че няма да се справя с това, но ще бъде много по-трудна. Ако има желание да се намери решение на проблема, ако хората, които се кълнат колко е важно образованието, наистина търсят решение, тогава смятам, че по-бързо можем да напреднем. Ако няма позитивно мислене, ще ни е много по-трудно.

Кога ще можете да каже: „Свърших поне част от моята мисия в образованието“?

По-добре е да кажа, каква работа съм свършила. Ако тази работа се превърне в мисия, това означава да има много голяма група от хора, която подкрепя свършеното и която знае и е убедена, че ще продължи напред. Когато бяха преговорите за Европейския съюз – да, това беше мисия за това, защото имаше много увлечени хора в тази посока. Аз ще направя за себе си и от моя гледна точка всичко възможно това да бъде всяка моя мисъл и всяко мое действие оттук нататък, но мисията иска сподвижници. Мисията иска хора, които мислят и работят в една посока. Иначе моята ангажираност и отдаденост на тази кауза е извън всякакво съмнение. Наистина по десетки причини смятам, че образованието е това, което може да даде настояще и бъдеще на България. Може да ни превърне в страна, която я свързват с мотивирани, с образовани, с можещи, с талантливи хора. Мисля, че го заслужаваме.

Как ще съвместявате работата по организирането на председателството на България на Европейския съюз и постигането на образователната кауза?

С добра организация – такава, какво смятам, че вече е създадена в голяма степен по отношение на председателството, и с това, че всъщност, знаете ли, човек, ако наистина вярва и обича това, което прави, всъщност няма лимит, може да свърши огромно количество работа, това, след като го могат други нации, след като го могат други хора, не виждам защо да не го можем ние, и в този случай не виждам защо аз да не поема и да не се идентифицирам с тази отговорност. Ще направя това. Госпожа Бъчварова, например, има цялата държавна администрация, електронното управление плюс Министерство на вътрешните работи. След като българското правителство и след това парламентът е решил, че може да се съвместяват тези тежки задължения, нямам никакво колебание, че с помощта на колеги, с помощта на добронамерена подкрепа, която винаги е повече отколкото съмненията, ще успеем да се справим.

Кога ще формирате Вашия екип и на какъв принцип?

Веднага ще ви кажа – когато приключа работата по срещи, консултации. Пак казвам, че това е първият ми работен ден. Не искам тези толкова важни въпроси, в които са ангажирани хора, да бъдат свързани с някакъв срок. Очевидно е, че това ще стане много скоро, но да кажа – понеделник, вторник, сряда, това ми се струва малко, как да кажа, прекалено – просто дума заради самата дума.