Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

Добро утро на министъра на правосъдието Екатерина Захариева.

Добро утро.

Предлагам Ви да се върнем няколко седмици назад, до момента, в който Европейската комисия (ЕК) оповести поредния си доклад за напредъка на страната ни, има ли нещо, което остана незабелязано от този доклад?

Не, мисля че всички стана ясно, още повече, че докладите са публични, даже имаше и доста информация преди официалното оповестяване, което мисля, че даде достатъчно информираност на обществото. Разбира се имаше и различно тълкуване на изводите и препоръките в доклада, но това е нормално, може би в толкова пъстра политическа картина в България.

Да, за това различно тълкува, от ПГ на ГЕРБ определиха доклада като „обективен“, а критиката в него като „градивна“, въпросът е какво ще последва оттук нататък с тази критика?

Аз също считам, че критиката е градивна и е хубаво всяка критика да се приема като такава, още повече тогава, когато този механизъм е за сътрудничество и целта на препоръките не е да се посочват виновните или невиновните институции, а целта на препоръките е да се дадат насоки какво трябва да се случи. Така че това, което следва оттук нататък е изпълнение на препоръките и активна работа по тях.

Помагат ли ни с нещо тези доклади или единствено стават повод за медийно присъствие на темата „правосъдие“?

Би трябвало да ни помагат и аз се надявам да не забравим препоръките, като отшуми първоначалната истерия от доклада, институциите, особено които са отговори, да си имат табличната с тях, със сроковете за изпълнение и всеки месец да гледат какво сме свършили и какво не, и най-вече активна работа и резултати, това се очаква от тях – резултати, а не само стратегически документи или чисто формално промяна в законодателството.

Какво сме свършили и какво – не, до следващия доклад графата какво сме свършили възможно ли е да бъде по-голяма от графата какво не сме успели да напоравим?

Някои неща ще успеем да свършим, някои неща те са процеси, то е постоянен процес, борбата с корупцията е постоянен процес, борбата с организираната престъпност е постоянен процес. В интерес на истината в борбата с организираната престъпност наистина имаме доста добри резултати, но не така стоят нещата в борбата с корупцията. Така че има препоръки, които трябва постоянно и ежедневно, всяка година, всеки ден да се работи по тях, няма как да кажем „изпълнихме ги“. Дай Боже да стигнем до там, че няма корупция, но няма държава, която може да се похвали с това нещо. Така че това са постоянни процеси, но измененията на законите, въвеждането на механизмите във ВСС за дисциплинарните производства, за проверките за почтеност, това трябва да се случи в рамките на тази промяна.

Има ли нещо от тези препоръки в доклада на ЕК, което лично вас ви притеснява, че няма да успеем да изпълним?

Няма невъзможни неща, стига да имаш желание и воля всичко може да се изпълни от доклада. Все пак другите държави, ние сме държава-членка на ЕС, и са успели, разбира се не всичко е в ръцете на правителството, всъщност само законодателната инициатива и създаването на условията на другите органи, които са отговорни за борбата с корупцията, всъщност това е постоянен процес, както казах, там имат отговорност и редица институции. Това, което ние правим в Министерство на правосъдието е активна работа по законодателните процеси. Оповестихме вчера първото изменение на Закона за съдебната власт, в понеделник предстои Съветът по съдебна реформа,м на 2 март се надяваме Министерски съвет да одобри проекта, в същото време по измененията на Закона за съдебната власт, които са изключително съществени и даже част от нещата, които се очакват там са споменати доста конкретно в доклада, също и в момента се работи по тях, срокът ни е краят на април. Тече работа по Наказателно-процесуалния кодекс, изменения в Търговския закон, свързан с кражбата на фирми и редица други изменения, работата по детското правосъдие, която всъщност от 1 година е започнала доста интензивна, но все още има какво да се свърши там доста, за да можем до средата на годината да се похвалим и с обявяването на публичното обсъждане на този закон.

Тоест в края на 2016 година можем да очаквам един доста по-позитивен доклад, ако успеем да свършим всички тези задачи?

Всичко е в нашите ръце. Всичко, което зависи от правителството ще бъде направено, но оттам нататък има съдебна система, която е независима, има парламент, който моя задача е да мотивирам добре и да убедя политическите партии, че нещата, които се предлагат са добри за обществото.

Борбата с корупцията, казахте, много постоянна битка, която като че ли няма да спре и май никога няма да бъде изцяло спечелена.

И не трябва да спира, трябва да се борим.

В Румъния обаче има видими резултати от тази битка, докато у нас май засега само говорим за такава битка. Въпросът, който витае засега в пространството: Ще ги стигнем ли румънците някои ден?

Знаете ли, по-скоро мисля, че въпросът трябва да бъде: Ще повярват ли хората в справедливата съдебна система? Ще повярва ли хората, че тогава, когато се дава една обществена поръчка или се сключват някакви договори в държавата няма нещо скрито-покрито? Ще спрат ли да витаят тези съмнения в обществото? Не бива да се казва: ще стигнем ли този или онзи, защото има да се мерим, мисля че и други примери можем да взимаме постоянно. По-скоро трябва наистина хората да повярват в институциите, в съдената система и да вярват, че тогава, когато има корупция, тогава, когато има организирана престъпност нещата се случват, както трябва и има присъди, има наказани виновни лица за това.

Ще има ли такива, наказани кметове, наказани политици, наказани магистрати, нещо, което не сме виждали?

Да, би трябвало да има, тогава, когато има доказателства и трябва и разследващите органи наистина да се вземат в ръце и да започнат да работят в тази посока. За да се стигне до съд трябва преди това други институции наистина да…

Които обаче пак са част от цялата система.

Част от тях са част от службите.

Да. Припомнихте вчера нещо много важно, че страната ни през 2012 г. настояваше да бъде отделена от Румъния в механизма за наблюдение, тъй като тогава нашият доклад беше по-добър, отколкото румънският, защо обаче сега ни развълнува толкова много темата за това, че е възможно румънците да спрат да получават такива доклади?

Нормално, хората се интересуват от това, което се случва в съдебната власт и това е добре, че се интересуват. Това дава и тласък, зарежда гражданското общество и тласъкът на гражданското общество ни мотивира още повече. Това означава, че хората наистина са много чувствително по тема „правосъдие и вътрешен ред в България“. Нормално е тогава, когато се заговори, че държавата преди няколко години е била с по-лош доклад, но това са постоянни процеси, не би трябвало да ни изнервя, би трябвало да ни стегне, за да може догодина, надявам се колегите в Румъния да продължат в същата посока, и двата доклада да бъдат позитивни. Тогава ние бяхме горди, че си бяхме свършили… или бяхме в правилната посока, вървяхме добре. Това не е състезание.

Така е, но обществото го приема някак по този начин. Засега остава като приятелско подхвърляне от страна на Жан-Клод Юнкер това, че Румъния може и да няма доклади оттук нататък, но какво означава това за страната? Вчера чухме и Юнкер, който каза „на моя приятел Бойко”, че и България ще приключи с получаването на такива доклади, най-вероятно до края мандата“. Какво ще донесе това на двете страни?

Това е един от плановете. Още в началото на мандата си господин Юнкер обяви, че в неговия мандат той ще направи всичко възможно и изобщо ЕК да приключи този механизъм. Факт е, че беше замислен за 3 години и за България, и за Румъния, вижте колко години продължава след което, дори започнаха да се използват и да се правят връзки между членството ни в Шенген и приключването на механизма, което не беше и честно дори, защото никога не е поставян паралел между двата механизъм, но така или иначе това е факт. Това означава, че първо на Румъния няма да й бъде прекратен тази година механизмът и мисля, че и думите на господин Юнкер не казваха това, те казаха: да, в правилна посока сте и когато сте готови ще направя всичко възможно да излезете, не казаха: тази година механизмът за вас ще бъде прекратен, и, няма да бъде прекратен.

Грешно тълкуване.

По-скоро грешни заглавия, иначе вътре ще пише точно и ясно какво е казал, но това не бива да ни успокоява. Пак казвам, това не е състезание, целта е да се изпълнят препоръките и хората да почувстват справедливост. Това, че Румъния няма да излезе тази година не бива да ни успокоява, имаме доста работа за вършене. Но това, че наистина стремежът на комисията съвпада с нашия стремеж това е добре, трябва да го използваме, това механизмът да бъде прекратен, колкото може по-скоро. За да бъде прекратен има редица стъпки, които трябва да свършим и най-вече трябва да има видими резултати, по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност.

Когато бъде прекратен, това означава ли, че имаме стабилност 100-процентова в системата на правосъдието у нас?

Нито стабилността, нито демокрацията са дадени даром и за тях трябва да се работи всеки ден. Така че, когато се прекрати ние трябва още по-уверено да работим в тази посока, и в борбата с корупцията това са постоянни процеси, и демокрацията, отстояване на принципите на демокрацията. Това е процес, не бива да се успокояваме: вече сме демократична държава и не трябва да отстояваме демократичните принципи, вече имаме прекратен механизъм и спираме да се борим с корупцията и да подобряваме работата си в съдебната система. Аз, когато бяха на посещение в Лондон с премиера и се срещнах с моя колега, те продължават, те постоянно правят анализи на ефективност, ефикасност и независимост на съдебната власт. Той ми разказваше за (не се разбира)…, който скоро са поръчали. В момента са в реформа за подобряване отново на сроковете за , така да се каже, повдигане на обвинения до произнасяне на финална присъда. Вижте държави, с които се мерим само в най-добрите си мечти, те са в постоянен процес на подобряване на системите. Още повече, че голяма част от критиките изобщо към този механизъм бяха за това, че не само България и Румъния имат проблеми с върховенството на закона. И ако си спомняте преди няколко години мисля, че точно беше 2012 г., когато България имаше по-позитивен доклад от нашите съседи се заговори, че ЕК ще премахне този механизъм като го замени с нещо подобно във всичките държави, наблюдение на принципите на върховенство на закона в борбата с корупция, след това започнаха редица кризи, знаете, няма да ги изброявам, и някак си този дебат замря, но може би не е лошо да се възобнови отново.

Една от големите критики в доклада беше спрямо прокуратурата и затова и най-вероятно тези външни експерти от ЕК идват тук, за да наблюдават работата на прокуратурата. Огнян Златев беше преди два дни тук в студиото и той отрече тази експертиза да бъде определена като спец надзор, какво да очакваме от тези външни експерти?

Това е анализ на ефективност, ефикасност, възможности за вмешателство, влияние върху прокуратурата, вътрешни, външни, политически, икономически, просто пълен анализ на процесите. Знаете ли, вътрешно могат да се направят реорганизационни процеси и много е важно, примерно носене на отговорност на конкретния прокурор, много са, ние доста дълъг списък сме дали, но като кратко, това е наистина анализ на ефективност, ефикасност, възможности за вмешателство върху независимостта на прокуратурата и като цяло на съответния прокурор, носене на повече отговорност и възможност за самостоятелно взимане на решения, пак на отделния прокурор, анализи, сравнителен анализ с други прокуратури. Разбира се преглед на ефикасността, особено, по отношение на обществено значимите дела, това не е спец надзор, но е експертиза и анализ, който България поиска и беше едно от позитивните неща, което беше споменато в доклада, че това се приветства от страна на ЕК.

Защо поискахме този анализ, прокуратурата ли е най-слабото звено в родното правосъдие?

Редица са слабите звена и прокуратурата като част от цялата система, която е свързана с, понеже най-големите критики бяха наистина по отношение на липса на видими резултати при борбата с престъпленията и там са доста звената, така че това е едно от звената, които трябва със сигурност да се подобри доста сериозно работата му и да има много съществена роля, по отношение на борбата и разкриваемостта и съответно повдигане и защита на държавния интерес в отношение на наказателната политика, това е работата на прокуратурата всъщност, тя защитава държавния интерес. Не бива да забравяме, че трябва да подобряваме, че трябва да забравяме капацитета и сериозно да работим с разследващите органи, но ще направим брилянтна прокуратура, дай Боже, ако не пооправим и това звено, което всъщност де факто разследва, няма пак да постигне видимите резултати. Така че анализите, които ще поискаме в прокуратурата, особено по отношение на ефективност и ефикасност на разследванията на това къде, защо имаме, особено по обществените дела с висок обществен интерес, имаме оправдателни присъди, иначе в другите не е така, даже доста голям процент са осъдителните присъди, над средното ниво сме. Тези неща и тези анализи в прокуратурата трябва да се направят сериозно, но трябва да се направят и наистина да видим какво куца, по отношение на разследващите органи, разследващата полиция, службите.

Сериозни критики за прокуратурата, за които и ние четохме в доклада, нещо, което и вие споменахте, защо обаче управляващите фокусираха вниманието си върху ВСС, къде остана прокуратурата?

Това е правителството на съдебната власт, в крайна сметка от ВСС…

Защо никой не поиска оставката на главния прокурор?

Не знам, попитайте политическите партии. Поискването на оставката беше, термините бяха „хубаво е да подадат оставки“. В крайна сметка оставката е морален акт и аз лично няма да призовавам да подават оставки, по-скоро ги призовавам да започнем да работим заедно и да изпълняваме препоръките. Разбира се, партиите могат да дават политически оценки, аз не съм съгласна, че това беше вмешателство, вмешателство щеше да бъде, както досега два пъти или три пъти е правено от предишни парламенти и от предишни партии и други партии, които осъдиха, че е вмешателство, но част от тях, точно по тяхно управление са се случвали тези неща и изменения на Закона за съдебната власт, и прекратяване предсрочно на мандатите на действащ ВСС, това не беше направено, това бяха декларации. Така че това, което… Защо беше фокусирано – всъщност най-много критики наистина бяха към ВСС, като цяло за системата за разкриване на престъпления и изобщо на резултати в корупция – да, другите много сериозно, те бяха двата най-сериозно. ВСС е правителството, така да се каже, на съдебната власт, там се взимат кадровите, всички кадрови назначения, всъщност наказанията, носенето на отговорност на отделния магистрат, случайното разпределение на делата, електронното правосъдие зависи от тях. Аз мисля, че работя абсолютно колегиално и професионално с всички, честна съм към тях, когато считам, че нещо трябва да се подобри и работата абсолютно нормална и професионална. Това не ми пречи тогава, когато виждам, че може да се подобри работата да отправям конструктивна критика, в крайна сметка аз председателствам съвета, но знаете, че министърът няма право на глас. С всички имам професионален, добър диалог, с ВКС също, вчера бяха в пленума да представя закона, благодаря за тази възможност на господин Панов, мисля че се получи доста добър диалог. Така че контактувам с всички. Това е работата на министъра на правосъдието, той не е там, за да харесва или не харесва някой, а трябва да търси съгласие и консенсус и най-добрите решения с всички. В крайна сметка обаче от министъра на правосъдието и от правителството, тъй като то има законодателната инициатива, ще бъде крайната отговорност за това какво ще внесе в Народното събрание. ВСС се радвам, че от първото заседание, в което аз присъствах 47 извънредни точки, вчера, когато присъствах бяха само 2 и те бяха мотивирани – защо внасяме извънредни точки. Това е пътят, това е много важно, трябва да има предвидимост в техните решения.

Съдебна карта, с това се заеха членовете на ВСС.

Крайно време е.

Какво означава това?

Това е изключително важно за качеството на правораздаването, разследването и всичко – и гражданското, и наказателното, и търговското право, и административното право. Няма как да обясним и на магистратите, и на хората, съществена разлика има в натовареността на отделните съдилища и прокуратури, сравнено с други. Най-ниско натоварените са по 16-17 дела на месец, за съда говоря в момента, а другите са по 75 дела. Да не говоря, че примерно военните съдилища са примерно с по 2,73 дела на месец средно. Сами разбирате, че това е изключително съществен въпрос, не е въпросът бройката на магистратите, магистратите няма да загубят, тази експертиза не трябва да се губи, те няма да загубят работата си. Въпросът е обаче тогава, когато имаш над 70 дела на месец няма как всяко решение да бъде качествено и денонощно да работиш, няма как всичко да бъде в срок, ако ще и денонощно да работиш. Така че наистина съдебната карта е важна, те работят в интерес на истината, правени са анализи. В момента започнаха обществените обсъждания, мисля че имат идеи да имат проект по ОП „Добро управление“ и не бива да създаваме обаче паника в хората. Трябва да бъде ясно за хората, че те няма да бъдат лишени от достъп до правосъдие и това няма а бъде затруднено. Има различни опции, работим по електронно правосъдие. Има опции за оставане на изнесени бюра там, тоест да има деловодство, да могат да се правят справки, да могат да се подават документи, съставите примерно а отиват веднъж седмично съдиите там и да гледат делата, за да може хората да не правят допълнителни разходи за предвижване. Така че нека да не създаваме паника, със сигурност, убедена съм, говорили сме и с ВСС, тази карта ще бъде направена така, че да повиши качеството, но не и да затрудни хората до достъпа до правосъдие.

Законът за съдебната власт, споменахме го преди малко, казвате до началото на април трябва да бъде готов.

До края на април.

На 2 март се гледа първата писта, както я определихте.

Да, на 2 март, на 22 е крайният срок за приемане на измененията на закона в Народното събрание. Затова аз бързам да го приеме МС на 2 март, за да може НС да има около 20 дни срок, все пак има и празници след което, тоест около 15 дни, за да може да мине закона на 2 четения в Народното събрание спокойно и…

Очаквате ли да мине безпроблемно?

Надявам се, да, очаквам доста дебати, имайте предвид, че през тези месец и половина, в които аз съм там и се работи активно по това, все пак беше свършена доста работа предварително, но пък не беше синхронизирано с измененията в Конституцията и доста много, много работа се свърши. Беше консултиран с абсолютно всички, в работната група участваха абсолютно всички. Всяка от парламентарните групи е поканена в понеделник на съвета, аз ще представя другата седмица преди внасянето му в НС законопроектът пред парламентарните групи. Така че надявам се наистина да мине абсолютно безпроблемно и бързо този закон.

И тема за финал на разговора, която ние вече 2 седмици обсъждаме тук, темата с Венцислав Ангелов – Чикагото, осъден на 3 години и половина затвор, твърди, че…

11 дни или колко там.

Да, не влиза в сила тази присъда, твърди, че…

Тя е влязла в сила, по-скоро пътува от единия съд до другия съд и съответно, след което до органите, които трябва, нашите органи.

Как може да бъде премахнато това мъртво време?

Първо това е абсурд дори със съществуващите текстове. Ние ще предложим изменения, но истината е, че трябва да се вгледаме, няма ли факсове, няма ли други механизми, 11-15 дни не мога да си спомня каква беше цифрата, абсурд, че ние не сме държава на 5 хиляди метра надморска височина и с невъзможност за стигане на нещата. Има факсове, има съвременни методи на комуникация, има куриери, това би трябвало да се случвам максимум в рамките на ден, но така или иначе измененията, които може да се предложат и сме ги говорили с колегите още преди този казус, в интерес на истината, в министерството и с отделението на наказателен съд на ВКС и на прокуратурата. Просто присъдата се изпълнява в момента по закона от първоинстанционния съд, веднага да се привежда под изпълнение от последна инстанция, което винаги почти е Касационен съд, съответно Касационна прокуратура, веднага а се изпраща на органите, които изпълняват присъдите и след което цялото досие и документите да пътуват. Това е и това изменение, вече така или иначе сме го написали, ще го приложим в най-скоро време, но не бива да търсим оправдание за законите. Недопустимо е над 10 дни, 11 или 15 дни, не се сещам, да пътува тази присъда, дори и в момента действащият закон.

Благодаря ви.