Министърът на земеделието и храните в предаването „Земята на Дионисий” на Радио „Фокус”

Министър Танева, имате много срещи със земеделски производители, в това число и лозари. Какви предизвикателства отчитате пред тях, с какви трудности се борят и как заедно си помагате, за да ги преодолявате?

Мога да разделя проблемите на две основни групи. Първата е свързана с проблемите на средния лозар, този който му е възстановена във времето земята в реални граници, отглежда заварено лозе, който е дребен, малък производител. И неговият най-голям проблем и основна болка е ниската изкупна цена на гроздето. Как да търсим решението на този въпрос – единствено и само в обединението. В използване на програмите за създаване на нови сортове лозя, които са търсени от винопроизводителите, които имат значително по-висока цена. Няма как иначе да смятаме, че има друг държавен инструментариум да подобри тези ценови условия. Винаги в хода на изкупвателната кампания на гроздето, тази тема става особено болезнена, защото са много на брой дребните производители на грозде, които по сортове от дълги години, които са получени за обработка, а възможностите на отделния производител са много малки. Трябва да се обединяват производителите. В България за съжаление е много неорганизиран този сектор. Управлението на тези организации ще задава и посоката, в която да се развиват тези производители. В други развити държави работят много ефективно кооперативи. Ръководствата на тези кооперативи се договарят за продажба на продукцията с производителите, в конкретния случай с винопроизводителите, постига много по-добри условия. Но разбира се дава и съответното качество, дава и услугата на тези дребни производители как да произвеждат, какъв сорт да произвеждат, така че да получат тази цена. И това е пътят, по който трябва ние да се развиваме. Другата група са разбира се по-големите производители, по-големите преработвателни, където проблем са модернизирането и пазарите. Там се прилагат промоционални програми за вината, за да могат да получат достъп до добри пазари, за да получат по-добра цена, програми за модернизиране. И тук е разбира се драмата, че това не е в приоритетните сектори и разбира се предвид огромния интерес към програмите, няма много на брой одобрени проекти. От новия програмен период тази година, но ние планираме съответни промени в наредбите за прилагането на Мярка 4.1, впоследствие очевидно и 4.2. Така че ресурсът, който ще бъде отпуснат тази година, приемите които ще се отворят, а ние ги планираме да са с максималните бюджети достатъчни да задоволят инвестиционния интерес, който има.

Освен това България има мощности, изградени които са и технологично годни, и адекватни на търсената конкурентоспособност, за да можеш да продаваш, които все още не са използвани. Отделно от това има и капацитет, който тепърва може да се модернизира и да запълни съответната необходимост, ако има такава. Разполагаме с достатъчно капацитет, така че всичко е въпрос наистина да докажем пазарни възможности за продажби, основно навън разбира се, за да можем да запълним този капацитет. И в тази посока трябва да се работи.

Министър Танева, желан сектор ли е за развитие лозарството, според вашите наблюдения? Има доста лозари, които от години се занимават с това, проявяват ли интерес и младите?

Да. Това е един традиционен отрасъл. Това разбира се е създало поминък на цели фамилии, оттам е създало и съответната компетентност, затова как да се занимаваме с лозарство, как да го работим. Да не говорим, че в чисто исторически план, вероятно са много малко фамилиите в България, чиито прадеди не са се занимавали с това. Разбира се това води до един традиционен интерес, особено в последните години, след като има различни програми и на младите хора да се занимават с това. Този интерес доколко ще е устойчив, времето ще го покаже, защото понякога става така, че хората, особено по-младите, се привличат от възможността да се получават различни субсидии, да се ползват различни програми. Винаги съм казвала, че трябва да знаем - зад тези субсидии, зад тази подкрепа стоят и много разходи и особено в началото, докато както се казва - станем професионалистите са повече от субсидиите. Затова в началото малко се мисли. Мина един програмен период, започна втори. Интересът е в пъти повече от първия програмен период. Както се казва устойчивостта тепърва предстои да я установим, но към момента е факт, че интерес има много повече, отколкото са възможностите на всички програми, които се прилагат в страната.

У нас се разработват и създават нови, рехабилитират се стари сортове грозде. Имате ли амбиция научната работа в тази сфера да продължава и дори да се задълбочи?

Разбира се, че имаме амбиция. Вие много правилно казахте, нашата амбиция е приложната наука в лицето на Селскостопанска академия, институтите, които дават продукта, научния, за приложение в земеделието, да отговаря на нуждите на сектора. В това има какво да се желае. В момента сме в процедура за приемане на реформа в Селскостопанската академия. В процеса на тази реформа, в нейния завършен вид, трябва да стане възможно публично-частното партньорство и възможността бизнесът да задава заданията за това, което му е необходимо. Защото този, който е на пазара, този който продава съответния продукт, той най-добре разбира нуждата. А този, който може да продава добре, той е разбрал и осъзнал тази необходимост. Така че трябва да отговорим в това отношение на нуждите на земеделците.

Министър Танева, българското вино все повече се налага в чужбина. Отрази ли се руското ембарго на нашите производители през миналата година и сега в началото на тази? Като цяло успяват ли да се запазят количествата вино изнесени зад граница, в сравнение с минали години?

Предварителните данни, които имаме за изминалата година говорят, че ние ще изпратим една успешна 2015 г. независимо от различните сътресения на пазарите по повод политическите решения, които се взеха за ембарго в една или друга страна, от икономическите процеси, които протекоха в други страни, традиционни пазари. Очаква се ние да изнесем за изминалата година над 50 милиона литра. Т.е. по-голямо количество дори от предходната година, като това е свързано с отчитането на резултат за добри пазари в страни, които до момента не са били водещи износни дестинации, като Китай, Германия, Великобритания. Особено последните страни са пазари, които ние сме имали преди, по някакъв начин в исторически план назад е имало различни колебания. Да, руският пазар не е запазен във вида, в който сме имали. Той е един голям потенциал и ние се надяваме, че ще се възстановят търговските баланси в много скоро време. Но ръстът на пазари като китайския, който е с много големи възможности, на другите страни, където потребителят е с много високи изисквания, говорят за потенциала, който имаме. Промоционалните програми също се отразяват добре. Очаква се в най-скоро време договорирането от последния прием. И аз се надявам, че този ръст ще е устойчив и ние ще отчетем следваща добра година. Разбира се, най-важното е, както се казва да даде Господ съответното време, за да отчетем една добра реколта, да не повторим лошата 2014 г.

Всяка година, министър Танева, организирате или подпомагате изложение в чужбина на български продукти, задължително в тези продукти има включено вино. В някои случаи се създаде недоволство у по-малки изби, че не са били поканени за участие. Има ли възможност да събирате повече производители, които да се покажат на чуждите пазари в такива изложения?

Вероятно става въпрос за изложенията от типа на „Зелената седмица“. Искам да ви кажа, че ние дори сме молили производители, да дойдат, тъй като това е свързано и със съответни разходи на тези производители. Така че няма проблем, всеки, който заяви интерес да бъде част от това, което България излага на съответни изложения. Това общо-взето е „Зелената седмица“ в Берлин и изложението, което сега предстои във Франция – Международния салон по земеделие, които имат и политически характер. Това участие в тези изложения е свързано и с разходи на съответните производители, което не винаги се харесва. Ние сме се опитали да го оптимизираме, но няма как това да стане да има конкретна търговска полза самият производител, но това представя нашата държава. И когато ние станем, дори сме молили производители, особено в първото изложение в този мандат, тъй като ние го заварихме договорено и то беше съпътствано така и от чисто битови неуредици на тези изложители, които бяха, в никакъв случай не можем да кажем, че има огромен интерес, защото пряката търговска полза на практика я няма за съответния производител. Така че няма никакъв проблем, щом има желание, щом има готовност да си поемат и разходите, тъй като са свързани и с пътуване на самия производител или негови представители, поемане на разходи, а там се правят на практика търговски сделки, на драго сърце, както се казва. Ние сме търсили да покажем най-доброто от България, имаме достатъчно вина със защитено географско указание, което все пак говори за една стъпка напред като продукт, който си представяш и се радваме, когато имаме възможност да покажем такова производство. Няма никакъв проблем, стига да има желание и възможност, разбира се, че бихме представили възможно повече изби.

Работите ли заедно с бранша за привличането на конкурси от типа примерно на предстоящия в Пловдив, за да може повече хора, гости и състезатели от чужбина, да видят нашата страна и да разберат, че тук се правят едни от най-хубавите вина?

Разбира се. Работим в тази посока. Ето от юни миналата година работи Китайският център за сътрудничество в земеделието между 16-те страни от Централна и Източна Европа и Китай. Там също един от продуктите, които се презентира и представя е виното. Конкурсът, за който говорите, домакинството бе взето миналата година в началото на нашия мандат на управление. Това, разбира се, са и разходи от българския бюджет за съответната организация, но правим всичко възможно, с което можем да покажем, това че България наистина е страна, в която се произвеждат едни от най-добрите вина, но пак казвам – това не може да стане бързо, а и то е въпрос на последователно отношение и работа в тази посока и на производителите. Да, ние работим заедно. Не винаги можем да удовлетворим всички интереси, особено, когато вече има съответния административен капацитет и желанието, и възможностите за участие по различните програми са много повече, отколкото бюджетите позволяват това. Не винаги има разбира се удовлетвореност от това, но важното е да има принципност и справедливост, така че да са ясни правилата, по които това се случва.