Министърът на регионалното развитие и благоустройството в предаването „Факторът Кошлуков“ по Канал 3

Добре дошли в студиото. Тук вече е министър Павлова. Разбира се, преди да започнем разговора за дейността ви в министерството е темата от седмицата със спрените търгове. Като че ли се влиза от драма в драма. Имаше драми с винетките, изведнъж пък тръгнаха търговете. Какво се случва тук? Защо министър-председателят спря тези търгове и може ли така да ги спира? Какво става изобщо?

Това, което показва решенията за отмяна на редица, мисля че вече станаха търгове за почти 2 милиарда, е категоричната воля на правителството, както казах и започвайки от „Хемус“ да се разграничим от всякакви опити за внушения, които са крайно неверни, че едва ли не всички поръчки са в ръцете на едни и същи фирми, лица, кръгове и кой и какво стои зад тях, което категорично не можем да приемем. И това е една основна причина. В същия момент, понеже казвате може ли, в крайна сметка правим анализ и там, където прекратяваме обществени поръчки, ние ги прекратяваме с аргументи, защото все пак ние сме длъжни да спазваме Закона за обществените поръчки и да спазваме процедурите. Но във всеки един момент, ако имаме някакво съмнение, законът ни дава право да преустановим една или друга поръчка, включително и за да си дадем възможност, това е една добра възможност да преосмислим обхвата на проекта, да преосмислим вида процедура, да преосмислим финансирането.

Когато е правен този търг, не е ли мислено това, не са ли видени тези критерии? Има тръжна комисия, има процедура, има тръжна документация. Тогава не е ли разгледано това? Как изведнъж сега стана?

Разбира се, че това е разгледано. Още повече, че вие знаете, че и обществените поръчки минават и на предварителен контрол, когато са с европейско финансиране. Когато са с чисто бюджетно финансиране е по-различно. Но аз имам предвид друго. Все пак ние говорим за 2 милиарда. 2 милиарда е сериозен финансов ресурс, ресурс в различни сектори. Може би включително, това е една добра възможност, ето за магистрала „Хемус“ стана ясно, че европейското финансиране за съжаление няма да ни стигне, тъй като…

Не беше ли ясно това и преди, че нямаме пари за „Хемус“?

Ако си спомняте всъщност, 2014 г. – тогава, когато се преговаряха оперативните програми, правителството „Орешарски“, първо, се съгласи ОП „Транспорт“ да е с доста по-малък бюджет. Така бюджетът за пътища, който в предишната програма беше 2 милиарда, сега е малко над 1 милиард. И тогава извади магистрала „Хемус“.

Но тези пари, те са отишли в други програми?

Да. Факт, отишли са в други програми, но ние имаме все по-малко пари за инфраструктура. Ние го върнахме в резервните проекти. Надявахме се да постигнем максимално спестяване на средства от „Струма“, за да финансираме „Хемус“.

Може ли това да стане? Казват, че обемът на „Струма“ няма как да спести…

Напротив. Ние пак ще спестим пари от „Струма“ и това е факт, защото няма да правим дългия и скъп тунел, който се оказа и мисия невъзможна, поради това, че той не може да бъде реализиран. Има добра причина това да не се финансира и да се направи.

Колко е цената на този тунел? Колко спестяваме оттам?

Надявам се доста да спестим, защото всъщност се оказа, че ние изобщо не бихме имали пари да строим този тунел. Този тунел в 15 км дължина през дефилето, първо, ще ни отнеме 7 г., а ние нямаме седем години. Второ, би ни струвало над 1 милиард евро. От това се отказахме, ще направим по-евтино решение, но дори и с него няма да ни стигне да строим „Хемус“.

Добре, какъв е сигналът?

Нека още веднъж да потвърдя – магистрала „Хемус“ е наш приоритет. Ние ще я строим с бюджет. В момента преразглеждаме обхвата на проекта. Преразглеждаме начина, по който са разделени неговите етапи и участъци.

Какво беше погрешно в предишното? Защо се преразглежда сега?

Преразглеждаме го по две причини. Избраното трасе е избрано през 2014 г. след анализ на 5 други, е избрано в максимална степен да заобикаля зелени територии, „Натура 2000“, защитени територии. Бих казала избран е един добър вариант, но той е много, да не го нарека луксозен, защото не е правилната дума, по-скоро мащабен вариант. С много тунели, с много виадукти. Това, което ние в момента, предвид че ще трябва да го плащаме с бюджетни средства, които са много напред в годините, се опитваме да го оптимизираме. За оптимизираме трасето.

Да стане по-евтин проект?

Да. Да минимизираме броя тунели, ако можем височината на виадуктите.

Новата поръчка не става ли по-скъпа? Някъде видях публикация, че всъщност старата е 800 милиона, тази става 900.

Това е по-скоро са мисля медийни интерпретации. Това, което казах аз, че тези 60 км, ако ние ги обявим едно към едно, обществената поръчка такава, каквато беше при тези параметри, при тези габарити, толкова на брой тунели и виадукти, тя няма как да е много по-различна от диапазона 750-800 милиона. Толкова струва, ако е този формат.

Сега ще избегнете част от тунелите?

Това, което в момента искаме да направим е този участък да го разделим на четири по-малки. Да махнем, ако можем да кажем единия от тунелите, някои от виадуктите да ги намалим, което означава да намалим проектната скорост и т.н., за да можем по-скромно, да го нарека, да планираме тази инвестиция.

Добре, това е заради финансови съображения?

Да, така е.

Не се ли притеснявате, че сигналът със спиране по този начин за бизнеса е доста проблемен. В един момент всеки може да спре обществена поръчка. Казваме – ще преразгледаме, не ни трябват тези тунели. Не е ли опасно това? Говорим включително за инвеститорите от чужбина. Има търг, печелят фирми и в един момент се казва – не, не, ние мислим нещо друго.

Със сигурност трябва да показваме стабилност и устойчивост в решенията си. Тук сте прав. Въпросът е, че ние все пак считаме че начинът, по който те се прекратяват, решенията, които се обосновават, се взимат по един законосъобразен начин. Ние не излизаме извън рамките на закона и възможностите, които все пак законът дава, да се прекратяват едни процедури, позовавайки се на възможностите на закона. При липсващо финансиране, първо. При воля и желание на възложителя да преосмисли поръчката и нейния обхват. Това е, което правим.

Добре. Как поръчката, хем е законосъобразна, хем е прекратена?

Тя е законосъобразна по смисъла, критериите са обективни и изборът на компания е направен по един обективен и правилен начин. Но когато ние казваме сега трябва да преосмислим, трябва да бъдем с по-малък проект, трябва да променим обхвата, трябва да променим, както се казва…

И остава с впечатлението, че утре можете да кажете това за всичко, нали разбирате? Сигналът е леко проблематичен.

В същия момент, пак казвам, нали с това започнахме – все пак нашата концепция е да покажем разграничаване от опитите, че едва ли не тези поръчки се правят за една, две, три, пет или шест фирми. Не е така. Това са открити процедури и разбира се, всеки има право да се кандидатира по тях. И сега ще се възползваме от възможността, която ни дава новият Закон за обществени поръчки, който мина през парламента, който изцяло синхронизира европейската директива и ни дава възможност за различни допълнителни видове процедури.

Вашите коалиционни партньори го дават за вето за президента този закон, те пък съвсем не са доволни. Мартин Димитров, Гроздан Караджов, включително и Методи Андреев, който е от листата на ГЕРБ, сезираха Плевнелиев.

Аз искам да ви кажа, че ако погледнете законът и европейската директива, законът в пълна степен транспонира, да използваме тази чуждица, този закон.

Добре, за да свършим с това – не се ли опасявате от опасен прецедент? Утре винаги ще се намерят тези вратички (не се разбира)… и пак да преосмислите всяка една поръчка? Не е ли много опасен прецедент това?

Въпросът е да го правим, разбира се – да. Прав сте. Трябва да сме внимателни. Но в същия момент трябва да максимално обществото да знае, че когато държавен, публичен ресурс се инвестира, дали е инфраструктурен в случая на „Хемус“, дали е другите поръчки, за които говорим на колегите от другите министерства, ще се инвестира по един прозрачен начин, изборът ще бъде по едни обективни критерии. И давам пример от нашето решение…

Не можете да кажете така, трябва да кажете тогава, че досега не е било така, разбирате ли колко опасно говорене започва?

Прав сте, да. Ето ние сме имали и сега имаме пример, включително не беше за „Хемус“, но беше пък за магистрала „Струма“ – ние поканихме „Трансперънси интернешънъл“, направихме такъв Борд за прозрачност, да следят процедурата. Може би има и нужда това да се направи в обществото, за да се разсеят съмненията. И досега сме ги правили прозрачно. Но предвид, че вие виждате как се нагнетява напрежението. Дали е целево, дали е с цел да се атакува правителството.

Но това означава, че ако някой има против вас сайт и започне да пише срещу вас, Вие ще развалите всяка поръчка. Така излиза.

Не, не.

Или да ви прати NGO, което да ви проверява поръчката.

Не трябва да изпадаме в тази крайност. Не мисля че ще изпаднем в тази крайност, не мисля че ще изпаднем в тази крайност. Въпросът е да покажем воля и прозрачност.

Дано, да видим. Преди време самият Цацаров каза, имаше предложени прокуратурата да може да разваля сделки. Цацаров каза, че това е мракобесна история. Той самият се отказа от такива правомощия. Не е ли по-опасно премиерът да разваля сделки? Не е ли същото това нещо проблемно? Все пак говорим за търговска дейност.

Вижте, нека все пак още веднъж да кажа – волята на премиера е ясна и категорична. Но всеки един възложител на обществена поръчка, дали е министърът и е шефът на съответната агенция, която отговаря, дали е за пътища или нещо друго, е този който като възложител си гледа аргументите. И ние гледаме те да са правно издържани и да спазваме закона.

Добре, ако това е при вас факт, при кмета на Бургас как е? Нали, общинска власт, избран с 85% и му се казва разваляй тази поръчка.

Той също като възложител, аз съм убедена, възлага на своя екип юристи да анализира поръчката. И пак казвам, когато говорим за преразглеждане на обхват, говорим за волята и желанието на всеки възложител да промени…

Да Ви върна на това, което казахте, че кабинетът „Орешарски“ не е договорил за магистрали, че са за други програми, парите ги имаме, но не са за транспорт.

Това трябва да го обвържем и с това, че Европа вече принципно върви в две нови направления.

Исках да Ви попитам какво финансира Европа оттук нататък?

Европа не ни дава вече пари толкова много за инфраструктура, защото…

Защо, не им ли трябват тези коридори? Нямат ли нужда от тези пътища да свържат Гърция, Сърбия, Западните Балкани с Европа?

Това е и моята логика, това е моят въпрос – защо по-малко пари за пътна инфраструктура и повече пари за икономика и иновации.

И за еколози, виждам проекти далеч по-интересни.

И за съжаление, и за радост, имаме превес в някои сектори.

Вижте, два лешояда, ако измътят яйчице, изяждат 50 км от магистралата. Горе-долу такива са парите.

Така се оказа, да.

Защо това не е приоритет? И докога ще имаме пари за тази инфраструктура?

Само да кажа за двата нови подхода. Европа казва ще инвестираме, ще ви подкрепяме чрез безвъзмездно инвестиране повече за малкия и средния бизнес, за иновации. Чудесно. Но при тях базисната инфраструктура, говоря за старите страни-членки, съществува, направена е и е добра. За нас, страните които сме новоприсъединили се, това е все още предизвикателство и това е тема, за която обаче за съжаление…

Казвайки това, означава ли че говорим за пътища и инфраструктура или че не дават парите за водните цикли и за водната инфраструктура? Там как е?

Парите за този сектор са на горе-долу същите, спрямо предишния програмен период. Ето например по „Регионално развитие“ имахме 3 милиарда и 100 милиона, сега имаме 3 милиарда. За „Околна среда“ имаме 2 милиарда. Така че горе-долу аналогични са сумите в посока намаление по-скоро към пътната инфраструктура. Вече нула за общински пътища, за републиканските пътища вместо два – един милиард. Горе-долу ви давам като сравнение. Но пък повече пари за малки и средни предприятия, за бизнеса, за иновациите, което също е важно, защото също „Образование“ , „Интелигентен растеж“, така наречен, като цел…

Какво ще означава това за градовете, които 40 г. не са сменяли някои от тези канализации и тръби, имат спешна нужда от построяване на водните цикли?

Да, сега ще ви отговоря и да кажа.. И втория нов и различен фокус на европейските фондове е, че Европа вече не иска да ни дава чисто пари грант, както някой го възприема безвъзмездно като подарък. Европейските пари задължително сега 10% от всички европейски пари оттук нататък все повече ще отиват на принципа както ги наричаме рециклирани проекти или проекти, които генерират приходи се реинвестират – финансов инженеринг. Чрез фондове, които да финансират проекти, генериращи приходи, проекти, които се доказват с бизнес план с добавена стойност…

Е, мигар пътищата не се доказват? Те генерират приходи.

Не. Тук в случая говорим за градско развитие, говорим за малки и средни предприятия, говорим за иновации. Включително и за околна среда.

Добре, за това разбираме.

Не, аз казвам какъв е новият подход и защо ние сега трябва да се пренастроим да го кажа икономиката, да си пренастроим приоритетите. От една страна Европа казва пари срещу реформи – здравна реформа, съдебна реформа, водна реформа и това е правилно. Втори път казва – повече инвестиции в сектори, които имат добавена стойност, генерират приходи и трети път – оправяйте си сами инфраструктурата, казано с думи прости, инвестирайте сами в нея, защото Европа дава пари за бизнеса.

Позволете ми една скоба да отворя. Тъй като вие се занимавате и с трансграничното сътрудничество, имате програми и там. Какво е състоянието с проектите, които трябва да правим заедно с Гърция и с Румъния? Питам и заради това, което става по границата, но ние трябва да работим и с гърците, и с румънците.

Как да кажа…

Въздишка виждам, не казвате – въздишате.

Да, въздишам по две причини. Ако почнем с кризата, която имаме последните седмици на гръцката граница и затова ще почна с Гърция. България винаги и като европейски политики, които сме провеждали, но и ние като държава, която много преди да влезе в ЕС, винаги сме живели в духа на добросъседство с нашите съседи. Какво се оказва обаче и това не, че се случва за първи път, но мисля, че този път е по един брутален, скандален начин на поведението на гръцките власти и на гръцките фермери. Защото едни гръцки фермери за пореден път и за поредна година си позволяват да блокират границата, да ощетяват България, българският бизнес и транспортния бранш и въобще транзитния поток не само български, но и европейски.

Вашият колега Московски отиде да стои там заедно с шофьорите…

Ние сме солидарни с тях. Но какво се оказва? Български министри трябва да стоят на границата да преговарят с гръцките фермери, от които гръцкото правителство абдикира, не преговаря, не може да си владее държавата, не си владее добросъседските отношения и абсолютно неглижира българската икономика, българското правителство. И това арогантно поведение, така че и гърците да си правят извода – те си го избраха това правителство и този премиер и виждаме какво става, но и българите трябва да си направим извода като избираме такива диви популисти какво се случва с държавата. По същия начин имаме сериозни предизвикателства и с програмата за трансгранично сътрудничество, с която министерството управлява всички програми по трансгранично сътрудничество, по които България участва. Например, там имаме една бюджетна линия, едни 40 млн., които са заделени по програмата за трансграничните ни региони, където нашите малки общини и бизнес, малки и средни предприятия, производства във всички сектори на икономиката биха могли да кандидатстват именно да получат безвъзмездно финансиране. Дали е за бизнес инкубатор, дали е за съвместни проекти…

Между Гърция и България.

Да.

Насърчават това сътрудничество.

Насърчаване на сътрудничеството, на развитие на бизнеса, на икономиката, на всякакви проекти, гърците изведнъж ни казаха – всъщност ние тези проекти искаме да ги похарчим за меки мерки. Какви меки мерки? Ще анализираме това нещо малко като с птичките и яйцата дето го казах, ще правим анализ на околната среда, на въздуха, ще си анализираме и да ги дадем за меки мерки и анализ. Нали разбирате, че няма как да приема и да допусна 40 млн. вместо да отидат в малки и средни предприятия, заетост и работна ръка…

Но ако те не подпишат ние не можем да работим…

Но ако и ние не подпишем няма да работят проектите, така че…

Разбирам. С румънците как ще се оправяме, в Румъния какво е положението?

В Румъния програмата със сигурност върви по по-добър начин. Въпреки, че всичките програми, по които България участва, България и Гърция, България и Румъния, със Сърбия, с Македония и с Турция се развиват добре, от гледна точка на усвояване сме ги усвоили, нямаме нито едно загубено евро. В стария период започнаха програмите по новия, но давам един пример. По България-Румъния програмата има много проекти, с които сме кандидатствали. Добрата новина е, че България има много повече проекти, по които България е водещ партньор. Български общини, български фирми, български неправителствени организации са подали много повече проекти. Това, което обаче видяхме, когато мина първия етап на оценка ние видяхме как масово българските бенефициенти са отстранени по едни не бих казала най-коректните критерии. Още на ниво административна оценка нашите проекти биват отстранявани, защото в една от декларациите изречението Х не е дописано. Нали разбират, това буди у нас притеснение и съмнение има ли някакъв субективизъм….

Защо го правят румънците? Искат те да са водещи по тези проекти?

Да. Към някои от проектите, в които имаме български партньори.

Да се върнем. Като говорите за Румъния да отидем в тази част от България – Северозападна и Северна България. Дойдохте с амбициозна програма за целенасочени дейности за развитие на региона, имахте идеи за специални мерки. Какво правите там? Разделението между Северна и Южна България става все по-голямо, все по-ярко, все повече виждаме Враца и Видин как изглеждат на фона на Пловдив и Стара Загора. Инвестициите тук преливат, стандартът е далеч по-висок, там се обезлюдява.

Именно затова два са ни основните цели и приоритета към този район и не само. Това е от една страна магистрала „Хемус“ и съпътстващата инфраструктура. Защото магистралата е тази, която ще даде живот на икономиката. И затова казваме, че - да, може да спряхме поръчката. Но ние ще я пуснем отново и ще градим, тя ни е ключов приоритет. Няма да спрем пред това да работим за магистрала „Хемус“ и тя да се случи, макар и със средства от бюджета. И второто е наистина да направим извън европейските фондове, защото и за този регион, и за останалите имаме европейско финансиране не малко. Включително сега променихме и правилата и по Програмата за конкурентоспособност на малки и средни предприятия. Получават повече точки тези, които искат именно там да реализират проектите. Така че това също е стъпка повече еврофондове да отидат…

Има ли желаещи?

Има желаещи. Има желаещи, има и проекти. Така че това е стъпка в тази посока, но като ангажимент, който поехме и в коалиционната ни декларация и споразумение беше да разработим допълнително на европейските фондове такава целенасочена програма за слабо развитите райони, която да даде малко в повече, нещо повече на тези региони.

Европа го разбира това и няма никакъв проблем да ползваме там повече пари.

Само дето не го финансира докрай, но ние искаме да направим тази програма.

Кажете за „Региони в растеж“ – ще влиза ли програмата там, защо да не…

Да, да, програмата влиза там, но аз казвам като специфични мерки да кажа и ще ви кажа какво ще финансираме.

Не е ли част от политиката да изравним развитието на регионите в Европа? Такива има и в Полша, които се разминават, и в Германия между Източна и Западна. Не е ли идеята да бъдат…

Сега, има много въпроси, само да ги степенуваме. Трябва да отговоря и общо, и конкретно обаче. Първо, ако гледаме картата, която, и стратегията, която министерството ни разработи именно за балансирано развитие на регионите, България, казахме, ние искаме да имаме така наречения умерен полицентризъм, а именно не да финансираме само…

А именно какво означава?

… именно не да финансираме само седемте, осемте, деветте най-големи града, а да финансираме плавно и по-малките и средноголемите населени места. Това е умерения полицентризъм.

Добре.

В противен случай имаме тази вътрешна миграция към големите градове. Знаете ли, че 75% от населението в страната ни живее именно в тези големите 39 града?

Така.

И това е една тенденция, която най-малкото трябва да овладеем, за да не стане пък те да се изтеглят към седемте големи.

Какви са мерките? Кажете Вие.

И това е програмата „Региони в растеж“ – 3 милиарда от европейските фондове отиват именно в тези градове, за да променим градска среда, улици, паркове, площади, тротоарна мрежа, ремонт на училища, детски градини, социална, културна, здравна инфраструктура и това е една много важна инвестиция в тези градове, защото променя облика. Допълнително с мерките, които финансираме на малки и средни предприятия и бизнеса, довеждащата инфраструктура и това да облагороди тези населени места. Това напълно отговаря за тази, която и вие ме попитахте – европейската политика за изравняването на регионите, защото те приемат България, цяла България като един регион.

Но тя не е.

Но ако погледнем вече вътре в страната си спецификите – ние казваме: „Да, но ние искаме и много по-малките населени места, ние искаме Северозападна България, ние искаме Странджа-Сакар, ние искаме Родопите.“

Какво могат? Кажете по тази програма „Региони в растеж“…

Само да довърша – и затова направихме тази целенасочена програма, която именно да даде допълнителни за по-малките градове.

Какво могат да вземат от нея? Обяснете на зрителите какво могат да ползват от това?

Първо, преференциите, които имаме към бизнеса като нулеви ставки, ако инвестират в тези слабо развити региони.

Нулеви ставки – данъчни.

Да, като това държавата да инвестираме довеждаща инфраструктура – дали ще го наречем бизнес-парк, бизнес-зона, бизнес-инкубатор…

Но ще имат път, вода и ток от държавата, за да работят.

Точно така, за да може там да заработи и бизнесът да има стимул, за да може да върнем младите хора там, да има образователни, преквалификационни центрове и да подкрепим повече професионалното образование, защото то произвежда кадри там.

Там на място.

Да подкрепим за младите семейства с по-добра жилищна политика. Държавата, разбира се в партньорство с бизнеса да строи жилища в тези региони. Говоря, примерно, в Северозапада, за да младите хора да се върнат, но да имат и добро жилище, добро образование за децата си.

Мислите ли, че това е проблемът – жилищата. Те имат жилища, просто ги напускат, идват в София. Там къщи имат.

Те вече са напуснали, въпросът е как да върнем хората там.

С жилище – смятате ли, че това ще работи?

Не, говорим, когато обаче говорим за цялостна жилищна, добра жилищна политика, добра образователна политика, добра здравна политика, защото всеки и всяко семейство трябва да мисли за това къде ще учи детето му, ако нещо стане, не дай си Боже, да има добро медицинско обслужване, да има добра, все пак, културна, но и градът да изглежда по един добър начин, така че това са една част от мерките, които финансираме.

И кога мислите, че ще имате…

Програмата е факт.

Програмата е факт, кога ще има реални резултати по нея? Какви са прогнозите?

Първото е – тя трябва да мине. Тя получи своята подкрепа на Съвета за развитие, който е в рамките на коалиционния ни формат, така че сега трябва да вървим по стъпките за нейно финансиране. Една част от мерките, които са набелязани в нея, имат европейското финансиране и те започват, и те се реализират, и оттук нататък, надявам се при добро изпълнение на бюджета, благодарение на усилията – контрабанда, сив сектор, по-добра събираемост на данъци, акцизи и така нататък, да се даде допълнително и от бюджета, като добавена стойност и към европейското финансиране, именно за тези три много сериозни – Северозапада…

Видин, Враца, Монтана…

Да, Северозападна България и петте области в нея, Родопите и Странджа-Сакар – това са трите бих казала невралгични…

И Родопите, и Странджа-Сакар са в тази програма.

Да, тя е разделена на три компонента, защото, знаете ли, то е тъжно като факт, но трябва да го…

Под Родопи коя област имате предвид – Смолян ли?

Да и Кърджали. Трябва да знаем, ако извадим София, нали, като показатели, защото тя вече е на над средноевропейските нива, повечето от регионите в страната са еднакво слабо развити. Не е само Северозапада и затова трябваше да включим задължително и Странджа-Сакар и Родопите, защото те са с толкова ниски показатели като демографски срив, като обезлюдяване, като застаряване на населението, като недобра инфраструктура и по-малко възможност за…

На финала един-два въпроса, които са по-актуални – управлението на водите и превенцията срещу наводнения. Всяка година имаме, да не дава господ тази да е така, имате ли готовност, взети ли са мерки при евентуална опасност от поредни наводнения?

Да, колегите от Министерството на околната среда следят нивата на язовирите. Ние като министерство, отговорно по отношение да наследим и наблюдаваме тези области, които са с по-сериозни свлачищни процеси, което също е много, така, важна тема, правим наблюдение и разчитаме и на европейска солидарност тук, защото освен фон солидарност, чрез който финансирахме част от тези, които пострадаха, по новата програма „Околна среда“ има бюджет именно за мерки за превенция – бедствия, наводнения и свлачища, нещо от което много, така, страдаме, така че натам са насочени нашите усилия.

Имате готовност да се справите, ако възникнат проблеми.

Вижте, не дай си Боже, ако имаме сериозни катаклизми, имаме поне готовност за добра координация между институциите.

Прехвърлихте плажовете към Ангелкова, вече не са при вас. Вече са в Министерството на туризма.

Всъщност трябва да минат вече официално на второ четене през парламента за това да стане факт. Предполагам най-късно март месец това ще се случи.

Надяваме се, че законът минава, даже ще бъде готово.

Да, това беше наш ангажимент и в предизборната ни платформа с Министерството на туризма, което да управлява.

Има ли вече концепция за това управление на плажовете?

Министерството на туризма все още не са готови със своята концепция.

Вие ги критикувахте преди за това.

И още я няма концепцията, но аз се надявам, че те ще я разработят и ще направят концепция, защото нали за това създадохме това министерство – да има визия, нова политика, нова концепция. Не я създадоха за една година, но аз се надявам, че сега ще, като поемат вече цялата отговорност на 100% при тях, това ще ги мобилизира допълнително да я направят и да подкрепят бизнесът и туризма. Има нужда.

И вие очаквате. И накрая искам да ви попитам – как върви прословутата програма за саниране на панелните жилища?

Вие знаете, тя тръгна с една, бих казала, с една антикампания – опити да се политизира, да се направи някакви, да се внушат едни страхове в хората, но когато хората видяха първите блокове, ние през това време успяхме и завършихме 156 сгради – вече са санирани с програмата, която имахме от европейските фондове и виждаме и домакинствата показват своите сметки – имат 40, 50 до 60% намаляване на сметките на домакинства за отопление. Това е много сериозно. Изведнъж програмата се завъртя.

Голямо перо в бюджета е.

Вече имаме над 2000 сгради, които участват в програмата, и като казвам „сгради“ – това са много на брой блоксекции от тези дългите панелни сгради, така че са много повече, а реално в един момент интересът е много по-голям, отколкото имаме възможностите на програмата. Затова въведохме правила за приоритизация.

Което какво означава?

Това означава, че сега приоритетно ще финансираме панелните сгради и тези, които са най-старите и малко по малко, ако останат пари за всички останали, тъй като интересът е огромен.

Не предвиждате нов фонд, нови пари, за да продължите програмата.

Ние допълнихме и сега предоставихме 300 милиона и от програмата по регионално развитие „Региони в растеж“, още 300 милиона допълваме за по-малките сгради, тези, които са панелните и останалите сгради в големите градове, и при добро изпълнение в следващите години на бюджета и ако запазим тази стабилна финансова политика, бихме могли да инвестираме и втори милиард.

Това е безспорно Ваша победа, защото беше съпротивата огромна в началото срещу тази програма.

А сега интересът е огромен.

За което поздравления – успяхте да я наложите и хората видяха резултатите. Ще си позволим пак да ви поканим, за да коментираме и следващите действия. Благодаря Ви за това участие.

И аз благодаря.