На 2 март подписваме за 102 млн. евро кредити за малките и средните предприятия, казва министърът на икономиката в интервю за вестник „24 часа“

Г-н Лукарски, спрените обществени поръчка стигнаха 1,5 млрд. лв. Какво влияние ще имат върху икономиката?

Не мога да кажа, че ще имат някакво влияние върху икономиката, голяма част от тях са били в процедура, някои са завършили. Ще се удължат малко повече във времето, за много от тях ще се осигури финансиране. Както знаем, за някои нямаше достатъчно финансиране.

Говорите за лотовете на АМ “Хемус”.

Да. Не мисля, че спирането им ще има някакъв отчетлив ефект върху икономиката.

А как ще коментирате, и като лидер на СДС, този стремеж на премиера Борисов към пречистване?

Това, което мога да коментирам, е свързано с приемането на новия Закон за обществените поръчки, който е по-съвършен от предишния. Желанието поръчките да бъдат по новия ЗОП е водещият аргумент.

Кое ще е по-доброто, по-прозрачното, ако поръчките се обявяват по новия закон?

Електронното провеждане на поръчките е елемент от прозрачността, но не само. Процедурни са нещата.

Но са по-честни, така ли?

Да.

Бяхте в Бразилия, Аржентина, Германия, какъв ще е ефектът в сферата на инвестициите след тези ви посещения?

Разговорите в Бразилия и Аржентина се водиха на ниво президент. Имаше три бизнесфорума – два в Бразилия, един в Аржентина. Българските фирми се запознаха с възможностите на тези два нови пазара, а ние запознахме техните бизнесмени с възможностите да атакуват европейския пазар през България.

Договорихте ли нещо конкретно?

На тези бизнес форуми българските фирми намериха своите контрагенти от Бразилия и Аржентина. Основното им желание на държавно ниво е да напреднат в преговорите между Меркосур (Южноамерикански общ пазар - б.р.) и Европейската комисия за безмитна търговия, и ние поехме ангажимент, че ще подкрепим това споразумение.

А в Северен Рейн - Вестфалия какво постигнахте?

Тази немска провинция остава водеща за германската икономика и именно тя е основната, която проявява инвестиционен интерес към България. Ще посоча два конкретни проекта, които могат да се случат. Единият е свързан с Boсо Boddecker & Co. GmbH & Co, фирма, която произвежда затварящи механизми - врати, предни, задни капаци за абсолютно всички автомобили на “Мерцедес” - от “А” клас до камионите им, както и за други водещи марки. Тепърва ще водим преговори, но стана ясно, че са избрали България за основна инвестиционна дестинация. Вероятно това ще е единствената инвестиция на Boсо в ЕС. Другата инвестиция, която се очаква, е на “Тисен груп”. Компанията има намерение да разшири дейността си в България с още един логистичен и производствен център. Отделно имахме бизнес форум, организиран от търговската камара на Северен Рейн-Вестфалия с помощта на Германо-българската индустриално-търговска камара. Присъстваха повече от 80 фирми.

Ще се повторят ли през 2016 г. инвестициите от 2015 г., които бяха 1,5 млрд. евро?

Не съм привърженик на прогнозите, но съм оптимист. Основният проблем, който срещаме, е липсата на дуално обучение, липсата на кадри от средното образование и средното управленско ниво

За колко време може да се реши този проблем?

Много бързо. Можем в края на годината да започнем да работим, ако пристъпим към бързи промени в Закона за средното образование. Защото там е проблемът, не е във висшето.

През цялата минала седмица бяхте на тема иновации.

Открихме нова процедура за иновации във вече съществуващи предприятия, 50 млн. евро е целият размер на безвъзмездната финансова помощ. Имахме информационни дни в цяла България, интересът е доста голям. Ако имаш визията как да внедриш иновация в производство, което вече съществува, тази процедура е идеалният инструмент за това.

Какво искаме - инвестиции, пари в иновации, какво още трябва, за да има растеж?

Образование. Квалифицирани кадри, защото не са достатъчно, за да отговорим на инвестиционния интерес. Голяма част от регионалните диспропорции в икономически план са именно заради липсата на висококвалифицирани кадри. Това е и един от проблемите на Северозападния регион. Защото инвестиции сме докарали, има желаещи, но няма квалифицирана работна ръка.

Една от мантрите за тази година е оживяване на вътрешното потребление като ключ за растеж.

Вътрешното потребление е един проблем, свързан с разбиране на банките и на тези, които имат ресурс в тях.

Добре, при ниски лихви по депозити и сметки би трябвало да има оживление, а то няма.

Ниски са лихвите и в банки в ЕС, но няма оживление и това не е от вчера. Затова се създаде планът “Юнкер”. Ще видим как ще се отрази той на инвестиционния интерес в България. И второ - това бе една от задачите, която премиерът постави - да създадем инвестиционна програма, която да насърчи и да насочи дремещ в банките капитал към инвестиционни процеси, към рискови инвестиции. Нещо като български план “Юнкер”. Задачата е да видим какви проекти имаме и да ги предложим по-широко за инвеститорски интерес.

Обяснете малко по-подробно българския вариант на плана “Юнкер”.

Има огромно количество спящи пари в българските банки. Българинът не иска да рискува, не помага на потреблението, не помага на иконономическия растеж. Като следствие в крайна сметка ще има обезценяване на тези пари, които са в банките. Това трябва да се разбере и по някакъв начин ние да го подтикнем. Какъв ще е нашият план, все още не мога да кажа, защото още не сме видели реалния ефект от плана “Юнкер”, нямаме информация още как работи, нямаме примери.

Как си го представяте? Да предложите проекти на българите, които да се явят инвеститори.

Нещо подобно.

Ще го предложи кой? Държавата ли? Или публично-частно партньорство, за да има инвеститорът гаранция?

Публично-частното партньорство е единият вариант. Онзи ден обсъждахме в Министерския съвет новия закон за концесиите, който се изработва. Той може да е един от двигателите. Едно от нещата, което ще насърчи тази активност, е новата Оперативна програма “Инициатива за малки и средни предприятия”. На 2 март подписваме споразумението с Европейския инвестиционен фонд за 102 млн. евро, които ще са за нея. Очаквам към юни да бъде одобрено от парламента. След това ще изберем банките, които ще отпускат кредитите. Програмата ще стартира към септември-октомври. Това са финансови инструменти за насърчаване на инвестиционни проекти на малки и средни предприятия.

Смисълът е те да кандидатстват за кредит от банките?

Фирмите ще трябва да теглят кредити от банките, а гаранциите ще се поемат от програмата. Тази програма ще улесни много малките предприятия от слаборазвитите региони, защото те няма какво да заложат или ипотекират, за да вземат кредит. Това е един от начините за раздвижване. Но не трябва да разчитаме само на няколко механизма, защото виждаме, че и в европейски мащаб те куцат и парите си стоят в банките, без да има засилване на вътрешното потребление.

Какво прогнозирате за износа?

Прогнозата е, че той ще се забави за сметка на вътрешното потребление. Но откакто съм министър на икономиката, става така, че едни са прогнозите, а впоследствие те биват опровергавани, за добро. Така че се надявам да създадем една експортно ориентирана икономика, особено в средата на малките и средните предприятия, която да помогне за по-висок дял на износа.