Министърът на земеделието и храните в сутрешния блок на BG on Air

Темата на следващия разговор – „За земеделието, храните и европейските пари“. Добре дошла на министъра на земеделието Десислава Танева.

Здравейте.

Благодаря ви, че сте наш гост. Откъде да започнем? Аз предлагам от по-общото състояние на земеделския сектор у нас.

Може би да започнем оттам, че приключи една 2015 година, в която можем да отчетем, по предварителни данни, ръст в увеличаване на производството в повечето отрасли на българското земеделие.

И то един сериозен ръст.

Един от най-сериозните ръстове в биопроизводството – там имаме ръст около 30%, секторът, който е с най-голяма относителна тежест на общата продукция, която произвежда годишно в биологична, това е пчелният мед. Той има увеличение и в конвенционалното и в биопроизводството, сектори, които са чувствителни за българското земеделие и бяха недофинансирани и сега са приоритетни в нашите политики, като „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Също може да отбележим, в различна степен, в отделните видове производства също увеличение, в натура говоря. Като специално за сектор „Животновъдство“ единственото направление, в което имаме намаление, макар и малко, това е в „Млечното говедовъдство“. Това е нормален процес, вследствие от кризата, която настъпи в млечния сектор още от края на 2014 и, от която криза все още не може да излезе както Европейският съюз (ЕС), така, разбира се, и България. Ние няма как да бъдем по-различни от европейските тенденции по най-простата причина, че сме единен пазар с еднакви регулации, еднакви правила и еднакви отношения и последици относно политически решения, които се взеха. Това, което обаче следва да отбележим е, че изминалата година, за съжаление, като финансови приходи, тук статистиката е с тенденция надолу и загубите в това отношение са и ефект от политически решения, които се взеха като руското ембарго.

Да, предвид сложната геополитическа ситуация, земеделският сектор ще страда.

Как могат да се компенсират подобни загуби? И как може да бъде възвърнат балансът в приходите, нещо което е много важно, защото нашата страна допреди 26 години беше един много сериозен земеделски играч?

Сега вече трябва да говорим как може да се излезе от кризата, трябва да говорим в аспекта на общия европейски пазар, респективно Съюз. Да, желанието на всички фермери, на всички министри на отделните страни-членки е трендът да се обърне по отношение на цените на основни земеделски продукти като месо, мляко, плодове и зеленчуци. Това, за да се случи ние трябва да бъдем съвсем реалисти, трябва да се възстановят традиционни пазари, което ще балансира цените. Т.е. Европа както съм сигурна и потребителите в Русия страдат от това ембарго и според мен, трябва да дойде денят и колкото по-близо е той, толкова по-добре, в който наистина трябва да се възстановят традиционни пазари. Ние се опитваме да имаме добра комуникация и да кажем, че това са решения, които при всички случаи не водят до добро.

Кои са традиционните пазари? Нека да отворим тук една скоба, които искаме да възстановим.

Пак казвам, и третите страни, сега работим активно с Китай. България сама не може да обърне този тренд. Това е много важно да го знаем. Този тренд в цените на млека, плодове, зеленчуци, да, сега може да има, виждаме каква статистика се показва по телевизията, но тя е вследствие на други локални събития, но в годишен план следва да знаем, че този тренд и това излизане от тази ситуация може да стане като общността при тази регулация, при която работи, излезе. Ние сами по себе си за Русия, ако нашият пазар се оценява на около 20 млн. лв. на продуктите, които са под ембарго, следва да кажем, че косвените загуби, последици от това, че на някои от европейските страни част от европейските продукти, близо 70% от националните им продукти отиват за този пазар, там вече този излишък идва в другите страни. Работим, разбира се, за отварянето на други пазари. В началото на тази седмица, като плод на дейността на Центъра за сътрудничество в земеделието между Китай и 16-те страни от Централна и Източна Европа, чиито център е в София, като плод на работата на този център, бяха сключени договор за износ на 8 продукта, тестени изделия, минерални води.

За Китай?

За Китай.

За цигарите, искам да ви попитам, между другото. Ще има ли облекчаване за вноса на цигари в Китай? Нещо, за което се борихте, когато бяхте с делегацията в Китай.

Това е част от общо 22-те процедури, които българската страна иска да приключи за одобряване на сертификатите за търговия, респективно износ на български продукти в Китай, една то тази е за тютюн. И ние очакваме в най-близко време, даже първоначалната ни информация и график беше за следващия месец – март, да дойде инспекция от техните власти, това при тях е отделно министерство, което е като нашата БАБХ, която преценява дали одобрява условията в съответната страна и респективно дава разрешение.

Те са дълги тези процедури, нека да кажем. Това е основният проблем.

Да, много са дълги. Ние приключихме тази за млечните продукти, която е стартирана още преди 4 години. Приключихме я след правителствената делегация, водена от премиера Борисов и плод, със сигурност, и на това посещение и лично на неговото настояване за увеличаване на тези комуникации.

Агенцията за храните, споменахте. Знаете, тече проверка в момента за десерти с пластмаса. Имате ли някаква яснота дали от тези десерти, които видяхме…

Не, няма такива. БАБХ, тя излезе и със съобщение, че няма такива установени смесени партиди.

Хората доста се притесниха, нека да ги успокоим.

Да.

Как може да коментираме с вас този натиск, който националната статистика упражни върху БАБХ с това, че на пазара се появяват доста вредни продукти, които при настъпване на инспекторите в складовете, вече са разпространени в мрежата, вероятно консумирани? Това целенасочена атака ли е или все още има проблеми, които все още трябва да се решат по някакъв начин чрез реформи?

Със сигурност има проблеми, който и да каже обратното означава да не говорим реални факти и действителност, в която живеем, със сигурност има проблеми. Знаем миналата година какви ситуации на огнища възникнаха и плод на какви грешки и нарушения в законодателството беше.Аз не мога да отговаря пряко на националната статистика, която вие цитирате, защото не съм запозната с това изявление или някакъв доклад, но мога принципно да кажа – да, има проблеми. По този повод ние още от началото на миналата година в МЗХ, заедно с агенцията, разбира се, подготвихме един изцяло нов пакет от законодателни инициатива. Единият предстои разглеждането му в зала. Става въпрос за три изцяло нови закона и 8 изменения. До какво следва те да доведат? До по-ефективен контрол, със сигурност, до по-висока увереност на потребителя, че това, което той избира да закупи от съответния хранителен магазин е това, което иска и е сигурен в неговата безопасност и качество, което си избира, защото тук вече е въпрос и на субективна преценка. Всичко това, нашата амбиция е, това е период от близо година, в който всичко това трябва да се внедри да приключи с една информационна система, която първо, работи в реално време и обхваща операторите от фермата до хранителния магазин, в който влиза потребителят. Включително и с възможност на самите потребители да осъществяват граждански контрол.

Това е нещо изключително важно.

Да, с това трябва да приключи приемането и прилагането в действие на всички нормативни актове, включително новият Закон за храните, чиито работен проект, в работна група заедно с целия проект се работи повече от една година. Той ще има изцяло нови моменти за уреждане на хипотези, които в момента изобщо не са уредени по отношение на определени производства и търговия с храни. След като всичко това стане, в момента се работи се работи върху изчистване на заданието на една такава система, тя трябва да приключи този процес. И трябва да има, включително и страх от всеки, който е част от тази агрохранителна верига.

Ето това е важният елемент.

От наказанията и от отговорниците.

Санкциите.

Да, ние санкциите в първия от тези законопроект вече е приет и обнародван в „Държавен вестник“ бяха промените в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, където санкциите бяха драстично увеличени. Защото част от случаите, които ние имахме, които доведоха до щети, включително и за държавата по потушаване на огнище и прочие бяха от нарушение на закона. Никаква превенция на практика, на административно-наказателните разпоредби в закона и от това да спестиш 200 лв. приход на стопанството.

Да минем към данък „Вредни храни“.

Като споменахме за храните, има един въпрос, който интересува страшно много от нашите зрители и слушатели и той е свързан с българската продукция в големите вериги. Оплакаха се преди месеци, имаха среща, родни производители, с големите хипермаркети в България с идеята да увеличат българската продукция на нашия роден пазар. Знаете вие по-добре от нас, че процентът на наши продукти е много по-малък от вноса. Как може да се обърне тази зависимост?

Да, зависи от сезона, в хипермаркетите със сигурност. Как може да се обърне? Първо, разбира се, всичко е въпрос и на състезание, и на цени и оттам и на удовлетвореност на всяка от страната. Така че това е въпрос на търговска сделка. Второ, тук говорим и за възможността на българския земеделски производител, който е в чувствителните сектори като плодове и зеленчуци да отговори на изискванията за количества, за партиди на съответната продукция. Което води до една тема за сдружаването и обединяването на българските земеделски производители. В сектор „Плодове и зеленчуци“ работят общо около 9000 земеделски производители, те се характеризират с това, че са изключително дребни. В същото време по-добрата цена, скъсяване на веригата на доставка до крайния потребител, означава и възможност да предложиш и количества, партиди като едносортност на земеделския продукт, който продаваш на обеми, които се търсят от точките, които са крайни за продажба на дадения продукт. В тази посока трябва да работи секторът, като затова има съответни мерки за подкрепа. Има програми за организация на производители, инвестиционни, които се одобряват и се реализират и реализират в продължение на 5 години. Само да дам една статистика, аз казах колко са производителите в сектор „Плодове и зеленчуци“, за да докажа тезата си със статистика, само ще кажа, че 0,3% само са производителите в този сектор, които са организирани едва в 14 признати организации на производители и групи на производители.

Много малък процент.

0,3%. Отделно от това, в новата Програма за развитие на селските райони в този програмен период съществуват мерки а подкрепа, също за организации на производители. Наредбата в националното законодателство, която разбира се, съответства на съответния регламент за признаване на организации на производителите се приеха изменения, с които е облекчен процесът. Така че усилията ни са насочени към това да обучим тези дребни производители, че трябва да се обединяват. Тук, разбира се, всичко това трябва да го говорим в аспекта на нашия български манталитет, когато като се съберат трима производители или трима българина, въпросът е – кой ще води дружината? Така че от това също има идеи, тъй като ние сме в постоянна комуникация със сектора, поради чиито специфични характеристики на нашия манталитет не сме стигнали до функциониране на малко повече организация.

Понеже вече сме на финала на нашия разговор, за съжаление, не стигнахме до данък „Вредни храни, пък казвате вие, че трябва да се преосмисли.

Да, аз съм си казала позицията, тя не е променена.

Оставяме отворени темите, защото те са много важни, особено в контекста на настоящия програмен период, който ще бъде твърде важен за земеделието и селското стопанство.

Твърде важен. И дали нашите политики, които приложихме с влизането в мандата, тъй като ние променихме и написахме изцяло наново програмите за ясен фокус на програмата, за подкрепа на чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство, за да доведем до едно диверсифицирано българско земеделско стопанство, което е по-устойчиво на кризи, включително и локални, които има дали това ще доведе до резултат, който търсим? Да, първата година, която казах в момента, има данни. Но за да е устойчив трендът, трябва да приключи периодът и да направим анализ дали целите, които сме търсили сме ги постигнали.

Министър Десислава Танева.