Орязването на социалните придобивки за чужденци ще подбие пазара на труда за англичаните, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика пред в. „Стандарт”

Г-н Калфин, как ще коментирате решенията на Съвета на ЕС по исканията на Великобритания? С тях не се ли прави отстъп от договора за функциониране на ЕС?

В решението на съвета изрично се казва, че не се правят промени в договора от Лисабон, който е конституцията на ЕС, а тълкувание и доразвиване на някои законодателства. Защото в противен случай означава да се мине през ратификация от всички страни членки. Това решение ще влезе в сила само ако Великобритания реши да остане в ЕС. Ако не остане - решението отпада. То се занимава с четири сфери, по които английският премиер поиска специален статут за Великобритания като условие страната на остане в ЕС. Някои от тях важат само за Великобритания, други са за всички. Първо, взе се решение, че страните извън еврозоната не носят никакви финансови ангажименти за специфични решения в самата еврозона - примерно помощта за Гърция или Португалия. Второ, страните от еврозоната няма да могат да взимат решения, с които да задължават другите какво да правят. Тук основният спор бе дали Великобритания и лондонското Сити трябва да подлежат на единните правила за банковия надзор в еврозоната. Реши се всяка страна извън еврозоната да се занимава сама с финансовия сектор и общи регулации да не могат да й бъдат наложени. Но когато нейните финансови институции могат да създадат системен риск за целия ЕС, тогава, ако искат да участват в този общ пазар, трябва да се включват и в правилата за банков надзор. Тези споразумения са добри за България. Втората тема, поставена от Камерън, бе за конкурентоспособността на малкия и средния бизнес. Прие се, че ще има намаляване на административното бреме върху фирмите в законодателството. Третата област бе т.нар. субсидиарност, по която Великобритания е много чувствителна. Те искат ЕС да не може да налага решения на всички, а страните членки да може да блокират негови решения. И сега има такива възможности в договора, но механизмът, с който националните парламенти могат да блокират законодателни решения на ЕС, не беше развит. Уточни се, че трябва да има 12-месечна консултация в националните парламенти за всеки регламент или директива и ако 55% от членовете във всички парламенти във всички европейски страни са против, може да се блокира решение на европейските институции.

Най-чувствителни за България са решенията, свързани със социалните плащания. Едното е свързано с детските добавки - регламент 883, според който в момента, ако например българин работи във Великобритания и има деца, независимо къде живеят те, на него му се плаща добавка за тях - така, както се плаща на всеки англичанин. Прие се, че детските добавки ще се плащат в зависимост от страната, където живеят децата. Как точно ще се индексират, се прехвърля към промяна в регламента. Еврокомисията казва, че ще направи предложението си след референдума във Великобритания. Индексирането ще е само за новопристигащите след промяната на регламента. Заварените случаи ще останат да получават детски добавки без промяна до 2020 г. След 2020 г. правилото ще важи за всички. Ако се приеме тази промяна, тя ще се разпростре върху всички страни членки на ЕС. Австрия например веднага реагира, че и там искат това да се случи, защото много пари излизат от страната заради детски добавки. Но такава промяна може да се случи с квалифицирано мнозинство в Европейския парламент и националните държави. Което означава че има дълъг, сложен процес, преди да стане факт този регламент.

Доколко е често срещано българи, работещи във Великобритания, да получават детски надбавки за децата си, които са в България?

Не е толкова масово за българите. Нямаме статистика, но и англичаните нямат. Във "Файненшъл таймс" прочетох, че спестените пари от детските добавки се очаква да са 25 млн. паунда, което е нищо. При това ограничението ще важи за всички работещи чужденци - австрийци, германци, поляци... Това не е добро решение за България. Тук направихме компромис заедно със страните от Източна Европа, защото ако Великобритания излезе от ЕС, това съвсем ще влоши положението за българските работници там и ще ограничи още повече достъпа им до пазара на труда. Другият чувствителен въпрос са социалните придобивки за работещите. Във Великобритания социалната система е такава, че на работещите се предоставят много данъчни облекчения - за отглеждане на деца, за жилище, за транспорт. И ако имаш висока заплата, ти удържат тези разходи от данъците, а ако имаш ниска заплата - ти доплащат към нея. Взе се решение да се ограничат тези придобивки за работещи чужденци в рамките на 4 години за всеки отделен случай - новоназначеният работник започва първата година от нулата - без никакви социални придобивки. И всяка година поетапно те се увеличават, като след 4-та година достигнат 100%, така, както е за англичаните. Този принцип ще може всяка страна членка да прилага за работещи чужденци от ЕС, но при един много сложен механизъм - първо трябва да убеди ЕК и Съвета на ЕС, че е много застрашен вътрешният й пазар. Специално за Великобритания се прие, че ЕК вече е убедена в това. Но всяка друга страна, която реши да го наложи, ще трябва да мине през тази сложна процедура. Въвежда се и условието този механизъм да не може да се прилага по-дълго от 7 г. в дадена страна. Първоначално предложението на Камерън беше за 13 г. Ние от Източна Европа настоявахме да са не повече от 4 г. Това също не е добро решение за нас, защото ще засегне българите, които работят и допринасят за британската, а не за българската икономика. Така на практика Великобритания наказва работещите хора. Целият този механизъм по ограничаване на социалните придобивки, също като детските надбавки, ще стане с промяна на регламента. И той тепърва ще се договаря от страните членки, от Европарламента, който по принцип е доста скептично настроен към британските предложения. Така че как точно ще стане - ще се реши в регламента. В тази промяна обаче аз не виждам много логика. На практика това затруднява свободното движение и ще създаде дъмпинг на заплатите - нещо, от което самата Великобритания се оплаква. Защото един чужденец заради по-ниските му детски добавки ще бъде предпочетен пред англичанин.

След като се ограничава свободното движение на хора в ЕС, защо на промените не се гледа като нарушаване на договора за функциониране на ЕС?

Има много гласове за това. Ако тези ограничения влязат в сила, ще има заведени много дела в Европейския съд.

Имаше очаквания, че тези ограничения ще се прилагат само за граждани от новите членки на ЕС - българи и румънци?

Не, няма такова нещо, ще важат абсолютно за всички европейски граждани, иначе са дискриминационни.

А поставя ли се условието да се доказват достатъчно средства за пребиваване в чуждата страна?

Напомня се, че за да отидеш в друга страна от ЕС, трябва да покажеш, че имаш достатъчно средства за себе си и за семейството си, за да живееш. А ако не - това пак е свързано със средства - да си намериш работа. Но не можеш да имаш достъп до социалните им системи само заради това, че си отишъл в друга страна. В момента обаче не е така и тук имат основание англичаните да са недоволни. В момента има такива, не само българи, които отиват, плащат си осигуровките за 6 месеца като самонает строителен работник например, колкото да влязат в осигурителната система, след което не си търсят работа и получават някакви месечни суми. Това сега ще се ограничи и има основание да го направят, защото социалните системи са национални, те се плащат от данъкоплатците на съответната страна.

Ако референдумът във Великобритания през юни реши, че страната излиза от ЕС, тези техни искания няма ли все пак да се пренесат върху други държави?

Тогава това решение на Съвета на ЕС се анулира. Но специално за детските въпросът се постави и от други страни. Що се отнася за социалните придобивки, там има притеснения от самонаетите и командированите работници, с които сега се заобикаля законодателството. И това са теми, по които така или иначе се очакват промени в европейското законодателство.

Как гледате на предложението на КНСБ за минимална заплата за висшисти от 700 лв.?

Много ми харесва, но не вярвам да е приложимо. Това беше по времето на социализма. Аз започнах със 170 лв. и всички висшисти на всички места, където работех, получаваха по 170 лв. Но с това, с което съм напълно съгласен е, че доходите в България са ниски и трябва да растат ускорено. Разбира се, поносимо за бизнеса. Тук включвам и администрацията, но тя се издържа от данъците на бизнеса. Ние с политика на ниски доходи нито ще имаме конкурентна икономика, нито нови технологии. Ще се превърнем в гето, което се занимава с нискоквалифициран труд. Повишаването на доходи не може да бъде самоцелно, а да върви с повишаване на квалификация, умения. Ниските доходи тук са един от мотивите младите хора да заминават в чужбина. Защо българският туризъм изпитва дефицит на кадри всяко лято, докато гръцките курорти са пълни с български работници? Между 80 000 и 100 000 са нашите сезонни работници в туризма и селското стопанство в Гърция само. Очевидно, ако получат добри условия тук, няма да ходят в Гърция. Там никой не им казва, че са неквалифицирани и лошо работят. Така че добрите доходи са много важен стимул бизнесът да задържи квалифицирани хора и да дава добри услуги. Има отрасли, в които работодателите вече са принудени да дават по-високи заплати. Но трябва да си признаем, че висшистите масово започват работа, за която не са учили. И тези, които работят по специалността си, не са чак толкова много. Причината е голямото разминаване между образование и изисквания на пазара.

Кога ще предложите механизъм за определяне на минималната работна заплата?

Работим в министерството, но още нямаме готовност. За 2017 г. едва ли ще успеем да се договорим.