Министърът на външните работи в предаването „Още от деня“ на БНТ

“Още от деня“ започваме с Даниел Митов, министър на външните работи. Здравейте. Добре дошли. Кратък коментар на това, което казах в началото, тъй като вие сте избиран по текстовете на тази Конституция.

Разбира се, хубаво поле за размисъл.

Ама не сте се замислял за това, което казах?

Ами не, аз нито съм осъждан, нито имам намерение. Така че ясна е логиката на това, което казвате и е хубаво поле за размисъл. Като трябва да си дадем сметка, че Конституцията и всички произтичащи от нея закони са динамични структури и могат да бъдат променяни, когато съответни текстове у тях са останели и са изгубили своя смисъл.

Този явно е остарял.

При всички положения има такива и е хубаво да бъдат обмислени. Това е хубава храна за размисъл в посока Народното събрание и намирам за абсолютно правилна вашата забележка.

Обаче как ще коментирате новината от днес, че Гражданският съвет на Реформаторския блок и ДСБ се противопоставят на опита на ГЕРБ, БСП и ДПС да окажат политически натиск върху Европейската комисия да се премахне мониторингът върху България – т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка за България. Защо, според вас, Гражданският съвет на Реформаторския блок и ДСБ искат той да си остане?

В българското общество съществува сериозен дебат от гледна точка на това доколко добре реформирани са отделни сектори. Но специално по отношение на съдебната система ние знаем, че има много работа за вършене. Правителството вече е инициирало необходимите промени в законодателството и практически върви към съдебна реформа, която трябва в крайна сметка да гарантира бърза, ефективна и справедлива съдебна система за българските граждани. Затова е измислен и този механизъм. Може би, сега не знам, не съм запознат напълно с мотивите на Гражданският съвет на Реформаторския блок, но мога да предположа, че…

Мотивите са, че ако се премахне мониторингът, няма да правим реформи.

Да, те предполагат именно това. Сега, националният интерес на България е да бъде премахнат този механизъм, но логиката всъщност е да се извърши реформата, тя да докаже своята ефективност и българските граждани да получат именно съдебната система, за която говорехме – бърза, ефективна, справедлива. Това е всъщност крайната цел. И аз смятам, че с или без мониторингов механизъм, ние сме длъжни да го направим. Българското правителство, българският парламент, институциите са длъжни да извършат съдебна реформа, която да гарантира този тип съдебна система за българските граждани. Това е наш национален интерес, без значение дали Брюксел иска едно, второ или трето, няма никакво значение. Въпросът е съдебната система да е независима, бърза, справедлива, ефективна.

Добре, това, което казвате, е така. Но се получава едно противоречие между националните депутати и евродепутатите ни, които са се обединили, от ГЕРБ, БСП и ДПС, и предстои една кампания много сериозна от тяхна страна, действително за да бъде премахнат този мониторинг в най-кратки срокове.

Всеки гони националния интерес по различен начин и по начина, по който е преценил. Аз смятам, че мониторинговият механизъм трябва да бъде премахнат максимално скоро. Това е ясно. Аз съм български министър и не желая върху България да тежи такъв механизъм. Но, пак ще кажа, реформата в съдебната система е от първостепенно значение, изключително важна и трябва да бъде осигурена от българските институции максимално бързо.

Добре. Това е реверанс към вашите колеги.

Не, никакъв реверанс не е. Това е послание към всички български граждани, към всички хора, които се занимаваме с политика в тази държава. Това е необходимо. Всички го очакват от нас и трябва да се случи.

Сега ще прочета един текст: „Не само България, цяла Европа е подложена на хибридна терапия. Облъчват ни с информационни ГМО, които се опитват да разколебаят интеграционния процес в континента и европейския избор на България в частност“. Какви са ви аргументите за такова силно послание?

Това са… Това са мои думи от вчера пред студентите в…

Пред УНСС…

…да, в УНСС и аз дадох дори конкретни примери за това. Вие знаете, че говорим за хибридна война. Хибридната война има свои отделни елементи, включително и военни. В България обаче присъства пропагандния, информационния елемент от тази, от тази война. И той е изключително деструктивен, не само в България, присъства в цяла Европа. Вие знаете колко сайтове се нароиха, колко медии се навъдиха, които умишлено публикуват невярна информация, която именно цели да разколебае европейския и атлантическия избор на България. Преди няколко дни, вие спи спомняте, на 3 март, на Националния ни празник, един такъв сайт публикува фалшива, лъжлива информация за това, че едва ли не българските власти били поканили турския президент Ердоган, …

Да, това го помня.

…а не били поканили руския президент Путин. Значи това е манипулативно, лъжливо, безсрамно, безсрамна кампания, която, която тръгна от един такъв подобен хибриден сайт и в същия момент беше подета и услужливо, разбира се, интерпретирана от медиите, които следят именно този поток от информация. И ние прекарахме деня в опровергаване на една лъжа, която, която по никакъв начин не бихме могли да дори да си представим, че може да съществува. Това изсмуква енергията на българските институции. Значи, целта в случая освен разколебаване от гледна точка на геополитическия избор на България, достигане до приятелски умове, които да абсорбират, или симпатизиращи на един подобен подход, които да разколебават гражданите, в същия момент създават и среда, в която българските институции се обясняват за несъществуващи неща.

Това много често се случва в България и сме били свидетели на подобни събития и факти.

Случва се именно, защото сме, именно, защото сме обект на такъв тип пропагандна война.

Дългата ръка на Кремъл ли сезирате или виждате някаква национална организация в тази кампания?

Подобен тип… Подобен тип подход съществува на много места и може, би могъл да дойде от много места. В случая обаче всеки може да си направи извода чии интереси обслужва един подобен, една подобна информация. Значи, то е прекалено очевидно, за да не си направи всеки един критично мислещ човек изводите. Затова е много важно – аз го казах това на студентите от една определена гледна точка, а именно – от гледната точка на това, че образованието е именно гарант срещу възможността подобни лъжливи послания да оформят обществено мнение. Образованието именно прави разликата между суеверния и суверенния народ.

Разбрах, сега да Ви върна малко назад във времето. Това споразумение между Турция и Европейския съюз, което е постигнато, но трябва да бъде потвърдено, нали, края на седмицата…

Не, не е постигнато. Значи, тук има малко неразбиране в това какво се случва…

Има някакви параметри, които трябва да бъдат потвърдени от Европейския съвет, нали, коректно ли го казвам?

Параметрите… Точно така го… Точно такава би могла да бъде формулировката, но хайде да го кажем така – има едни определени принципи, които са били предложени от страна на Република Турция, Европейският съвет се е ангажирал да преговаря и да работи по тях, но без да се ангажирал за цялостното приемане, с цялостното приемане…

Разбирам, разбрах..

Това е – така може да бъде най-коректно формулирана ситуацията в момента. Т.е. в момента преговорите продължават, а ясно е, че не всички параметри ще бъдат приети. Хубаво е…

Убеден сте в това.

Убеден съм, разбира се. Това е едно, второ – хубаво е, че все пак излезе посланието: „Балканският маршрут е затворен“. Мигрантски…

И това не е дефинитивно или това вече е дефинитивно?

Така, това е целта.

Това е целта да бъде постигнато.

Това е целта. Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, каза точно това – връщането на контрола върху външните граници на Европейския съюз е крайната цел и постигането на споразумение между Европейския съюз и Република Турция, което да гарантира създаването на механизми, така че и двете страни – и Европейския съюз, и Република Турция да имат ефективен, ефективен инструментариум, за да могат да контролират процесите. Хубаво е, че Република Турция се е ангажирала все пак да приема обратно нелегалните мигранти, които са заловени в турски териториални води от една страна, от друга страна да приеме и тези, които вече са в Република Гърция, но не са, но не подлежат на международна закрила.

Не са бежанци.

Точно така, не са бежанци, а икономически мигранти. Това е и едно от нещата, които в крайна сметка България и много други държави постигна, а именно – разграничаването между двете категории хора: бежанци и икономически мигранти.

И мигранти.

По-големият процент от хората, които навлизат в Европа, не са бежанци и това е ясно установен факт. Ние ще настояваме обаче на следващия Европейския съюз, съвет, прощавайте, Европейския съвет за два много важни елемента, които трябва да стана в крайна сметка част от споразумението, когато има такова, а именно – хубаво е че Република Турция се е ангажирала с това, което вече споменах, но този елемент от текста на декларацията, който казва, че трябва да се отдели специално внимание на несъздаването на нови маршрути, трябва да бъде засилен, тоест в окончателния вариант на споразумението, трябва inter alia да се спомене, че сухопътните граници между Република България, Турция, Гърция и Турция и…

Защото днес се заговори за този маршрут, виждате…

…Черно море, няма да се превърнат в нов маршрут за трафикантите на хора.

Но днес в Брюксел това е било предмет на обсъждане, нали разбирате?

Точно така… Точно така, знам, аз съм в контакт с министър Бъчварова…

Където е госпожа Бъчварова.

… което бе там на Съвет на министрите на вътрешните работи. Ние синхронизираме позициите си и тя е поставила точно този въпрос. Аз ще го поставя още веднъж на Съвета на министрите на външните работи, който е в понеделник, а вече на големия формат, на формат, който е определен за държавните и правителствени ръководители, по същия начин тази позиция трябва да бъде защитена. И вторият важен елемент от всичко това е, когато говорим за либерализация на визовия режим, първият елемент обаче, който трябва да бъде спазен и за който трябва да има срок е започването на изпълнението на Договора за реадмисия между Европейския съюз и Република Турция. Т.е. изпълнението му да започне максимално бързо и да има период на верификация, т.е. на мониторинг, т.е. че Република Турция наистина изпълнява това споразумение. Аз съм радостен, че в следващите дни – 15 и 16 ти март ще има заседание на експертно ниво, разбира се, между България и Турция…

Където всичко това, което си говорим…

…на който ще се дискутира двустранния Протокол между Република България и Република Турция по отношение на реадмисията.

Реадмисията.

Точно така, а и смесената гранична комисия ще заседава в Одрин малко по-късно. Така че имаме добро взаимодействие в случая.

Добре, тази комисия, която ще заседава обаче не е ли поставена под угрозата на тази създадена парламентарна комисия, която пък трябва да анализира дали пък Турция и Русия се месят във вътрешната ни политика? Тези неща могат ли да се смесват в подобни разговори? Т.е. те не помрачават ли доброто взаимодействие между турската и българската страна, пък и с руската?

Не, не… Вижте, аз трудно, трудно ми е да коментирам на суверенните решения на българския парламент. Министрите сме в услуга на народните представители и на парламента. Аз съм се съобразявам с всяко едно решение…

Понякога и жертви…

И това… И това, но така или иначе българският парламент е взел някакво решение. Той може да вземе и друго, но въпросът е, че ние сме в услуга на народните представители, когато решат да създадат временна комисия или разбира се, също така и във форматите на вече постоянно съществуващите създадени комисии. Тези въпроси се обсъжда там и ние естествено ще бъдем, ще бъдем на тяхно разположение, т.е. на разположение на народните представители. Тя, комисията сама по себе си, има вътрешнополитически характер, а не външнополитически. Сигналите, за които се спомена…

Да, да, да, това е така, но по някакъв начин ще разследват дали определени среди от Турция помагат на определени политически среди в България, нали това е целта на всичко?

Това си е суверенно решение на българския парламент и ние сме парламентарна република. Парламентът има право да съставя каквито комисии си пожелае.

В крайна сметка обаче вие като външен министър кажете – има ли някакво помрачаване в отношенията с Анкара, особено след като ние изгонихме един турски дипломат, пък един наш, ваш колега бе изгонен от Анкара. Това сега как се отрази на нашите взаимоотношения?

Вижте, взаимоотношенията, двустранните отношение между България и Република Турция са прекалено важни, за да бъдат помрачавани от подобни, подобни събития. Ние имаме да решаваме много двустранни въпроси. Започнахме с миграцията. Има толкова много толкова, много формати и въпроси, които трябва да се изчистят по пътя към решаването на бежанската и миграционна криза, натиска върху границите на европейския съюз, външните граници на Европейския съюз, а имаме да решаваме въпроси по отношение на нашата газова свързаност, имаме да решаваме въпроси инфраструктурни, транспортни, икономически и така нататък, т.е. полето на взаимодействие е толкова голямо, че един подобен момент не може да доведе до помрачаване на отношенията.

Двама дипломати не са от съществено значение.

Това е друг въпрос. Значи, българската държава няма да прави компромиси със дипломати, които очевидно са излезли от предписанията на Виенската конвенция. Това е едно, но трябва да си дадем сметка и за друго – нашите отношения са прекалено важни, за да зависят от действията на един друг дипломат.

Разбрах… Разбрах…

Така, това е накратко казано.

Понеже казахте, споменахте за отношенията във връзка с газа, днес прочетохте ли тази информацията, която излиза от руския заместник-министър на енергетиката, Юрий Сентюрин, той е цитиран от РИА „Новости“ –българските партньори активно поставят въпроса да се възобновят преговорите по „Южен поток“, най-малко такава информация стига до нашето министерство. Вие чували ли сте за подобна инициатива от наша страна?

Нито аз, нито… Първо, гарантирам, че аз такъв въпрос не съм поставил, а от друга страна не съм информиран и някои от моите колеги да е поставял…

Министърът на енергетиката…

Не съм информиран министърът на енергетиката да е поставял такъв въпрос пред своя колега.

Това да не е част от хибридната война?

Хайде да кажа, че най-малкото е спорна информация.

Спорна информация. Добре, обаче ако останем на тема газ – този газопровод пък „Посейдон“, който по някакъв начин, така, доста близо до проекта „Южен поток“. Зад него ще застанем ли ние и ще се борим ли действително той да премине през територията на България или ще очакваме пак да ни заобиколи някак си?

Вие знаете, че ние водим разговори за създаването и се планира създаването на газов хъб, на газов разпределител на територията на Република България.

Да, да стане балкански разпределите на газ.

За нас най-важното в момента е диверсификацията на доставките на газ, тоест ние трябва, българската държава трябва по всякакъв някакъв начин да гарантира, че няма да зависи от един единствен източник на газ.

Както е досега.

Както е в момента, така, всички усилия са насочени в тази посока. Газовият хъб може да бъде реализиран и да бъде реализиран така, че да съответства на третия енергиен пакет на Европейския съюз. Ние сме готови, разбира се, да участваме във всякакви разговори, които могат да доведат до именно създаването на газов разпределител на територията на Република България и диверсифицира и не само диверсифицира, създава либерализирана, т.е. среда за либерален пазар на газ в случая на територията на Източна Европа.

И това би могло да се случи през този проект „Посейдон“ евентуално, макар че и тук пак говорим за руски газ.

До момента не сме информирани официално от руската страна за нищо, свързано с въпросния проект.

А италианците, италианците и гърците…

Значи, вижте, тук става въпрос за подписването на един меморандум за разбирателство. Такива в момента се подписват под път и над път.

…се подписват ежедневно. Да, добре.

И за „Турски поток“ имаше подписан такъв референдум и аз трябваше да отговарям на въпроси в парламента – защо така пък щяло един или друг поток да ни заобиколи. Виждате, че „Турски поток“ не се случи. Има, значи… Това са много сложни, много сложни проекти за реализация. Те изискват огромен финансов ресурс, изискват много, много планиране, изискват и количества газ. Изключително сложна операция. За да се случи….

И много желание от страните, за да се реализира.

Точно така, за да се случи един подобен проект, той трябва да е съгласуване на много нива, трябва да има инвеститори, трябва да има координация и желание, както казахте, политическа воля от страна на всички държави.

Добре, приключваме. Искам само с една думичка да ми отговорите. Вие оптимист ли сте по отношение на референдума, който ще се проведе във Великобритания? Смятате ли, че Великобритания е възможно да излезе от Европейския съюз?

Аз продължавам, винаги съм бил, и продължавам да бъда оптимист по отношение на референдума, а именно по отношение на това, че Великобритания ще си остане част от Европейския съюз.

Въпреки че ангажираха и кралицата с цялата… И там има хибридна война, защото това беше невярна информация.

Има, има хибридна война, хибридна война като казах – един от елементите й е пропагандата.

Да, точно така.

Значи, като говорим за хибридна война, трябва да правим ясно разграничение между отделните елементи, но това, което трябва да знаят българските граждани, е, че в момента се води много сериозна кампания и гласовете за оставане в Европейския съюз също са изключително тежки.

Добре.

И аз съм убеден, че в крайна сметка Великобритания ще остане част от Европейския съюз, което ще е много позитивен сигнал за самия съюз.

Да, това е така. Точно така, даже и за България. Добре. Благодаря Ви за това интервю, успех Ви пожелавам.

Благодаря и аз.