Освобождаваме поне десетина търговски аташета. Дуалната система може да помогне за привличането на инвестиции, казва в интервю за в. „Монитор“ министърът на икономиката

Министър Лукарски, изказахте оптимизъм, че през тази година ще бъдем желана дестинация за инвестиции. Имаме 1,6 млрд. евро инвестиции, но потенциалът ни е много по-голям, с какви преференции ще привлечем инвеститори у нас?

В действителност ръстът на инвестициите е доста по-голям в сравнение с 2014 година. Естествено, нашата страна може много повече. Това ни го каза наскоро и председателят на Българо-израелската търговска камара, според когото би следвало нашата страна да бъде най-добрата инвестиционна дестинация в света. За тази година подготвяме концепция за национална стратегия за популяризиране на България като инвестиционна дестинация за периода 2015 – 2020 година. Предвиждаме промени в законодателството, които целят насърчаване на инвестициите и допълнителни облекчения за чуждестранните инвеститори. Освен това моят оптимизъм се дължи на срещи със западни инвеститори, които на фона на забавяне ръста на китайската икономика и техни инвестиции, виждат България като алтернатива. Колкото до облекченията, все още работим по тях.

Какви са основните направления, в които ще работи министерството през годината?

Три са основните приоритета, като първият е продължаване на нашата насоченост към намаляване на административната тежест, която оказва пряко влияние върху бизнес климата. В това отношение бих изтъкнал работата на Националния икономически съвет, чиято основна цел е да имаме комуникация с бизнеса за получаване на конкретни забележки и примери за мерки за намаляване на административната тежест. Освен това за нашето министерство е приоритет съвместната ни работа с министерство на образованието по въвеждане на дуалната система. Това е нещото, което може да спомогне за навлизането на инвестиции. Един от основните проблеми, от който се оплакват инвеститорите, особено от държави като Германия, Швейцария, Холандия, Австрия е, че срещат трудности с набирането на квалифициран персонал. Губят ни се тези кадри, които са със средно професионално образование. Иновациите също са с приоритет, защото без тях няма растеж.

Какъв е интересът към програма „Иновации и конкурентоспособност”, какви средства ще получат по нея българските компании и колко пари допълнително ще има за МСП?

Общият бюджет на програмата е 1,39 млрд. евро. Учудващо за всички песимисти, интересът към програмата продължава да е огромен. До този момент имаме подписани 416 договора по оперативната програма. Освен това има договори, които отговарят на изискванията и продължаваме да търсим финансиране и за тях. Сигурен съм, че за голяма част от тях ще намерим. В момента са отворени две процедури - внедряване и иновации във вече съществуващи предприятия и внедряване и иновации в стартиращи предприятия, като финансовата помощ по първата процедура е 50 млн. евро, а по втората – 10 млн. евро.

Успяхте ли да препитате търговските аташета и с колко от тях се разделихте след последната обща среща? Какъв е ефектът от тяхната дейност?

В момента се подготвя доклад по отношение на това кои аташета съкращаваме като персонален състав. При нашата вътрешна акредитация се уповаваме на информацията, която получаваме от българските фирми, които работят в съответните региони. Както и от оценките на четирите работодателски организации за дейността на нашите търговски представители. С някой от колегите ще се разделим като персонален състав, а някои представителства ще бъдат закрити като дестинация поради слабия интерес на българския бизнес. Ще бъдат разкрити нови представителства, особено в дестинациите извън Европейския съюз. Това, което съм наложил като принцип, е, че за бройките, които освобождаваме, навсякъде ще обявим външен подбор за свободните позиции. Закриваме представителства в по-малки държави като Черна гора и Македония. Това са държави, които са толкова близко, че може да се осъществи контакт без търговски посредник. Ще закрием още няколко бройки в Европейския съюз. Махаме дестинации, за които виждаме, че няма ефект. Поне с десетина човека ще се разделим, което е около една пета от целия състав.

Реформаторският блок на практика се разцепи въпреки физическото присъствие в него на ДСБ. Чия е отговорността да се стигне до това безпрецедентно положение?

Очевидно отговорността е на тези, които създадоха тази ситуация, но в същото време се забелязва, че въпреки декларираната опозиционност, парламентарната група работи заедно и в голяма степен гласува единно, включително и такива решения, които са проправителствени. Това важи и за колегите от ДСБ и от гражданската квота, които са техни приближени. На последния вот на доверие колегите от ДСБ подкрепиха правителството, така че тяхната опозиционност е по-скоро декларативна, отколкото де факто. Още повече че много хора от ДСБ не напуснаха постовете си във властта.

Очаквахте ли подобна стъпка на своя партньор в обединението?

Не очаквахме подобна постъпка, защото в историята на дясното много пъти са правени подобни разцепления, а ние се събрахме в РБ с идеята да ги избегнем. От тази гледна точка за мен беше изненада, защото е повторение на едно лошо, явно не добре забравено старо. От друга страна, поискахме от нашите избиратели да ни подкрепят именно поради причината, че сме единни. И случващото се в момента е своего рода подмяна на вота на избирателя. Те гласуваха за нас, защото сме единни, а не защото сме разцепени и някои от нас се виждат по-бели от другите. Ние сме в парламента, за да проведем реформи и това не става от днес за утре. Не случайно конституцията и избирателната практика е показала, че мандатът е 4 години.

На практика това разцепване стана заради бившия вече правосъден министър. Целият Реформаторски блок ли стоеше зад него, когато той направи предложение за блокираща квота в прокурорската колегия на ВСС?

Христо Иванов не е бил номинация на Реформаторския блок. Той остана като министър, който си върши работата от служебния кабинет, като беше подкрепен от ГЕРБ и от Реформаторския блок. С течение на времето обаче даде доста притеснителни сигнали. Загуби комуникацията вътре в съдебната система с представителите на отделните гилдии - на прокуратурата, на съда, както и с парламентарните групи. Наложи се голяма част от реформите, които трябваше да прокара в парламента, да минават с настоятелството на премиера или различни депутати от РБ. Освен това се наложи Европейската комисия да опровергава твърдения след негови изявления. След тези случаи наистина доверието към Христо се пропука.

ДСБ уж е в опозиция, но има министри и постове във властта. Намирате ли за нормална подобна ситуация?

Те са в опозиция, ама на позиция. Не говорим само за министерски места и за Петър Москов, защото той нееднократно заяви, че остава като човек, който иска да завърши реформите, които е започнал. Но мога да изброя всичките позиции, на които има хора на ДСБ, като се започне от зам.-министър на вътрешните работи, минем през председател на КЕВР. Освен това имат много зам. областни управители. Има една камара личности, действащи активисти на ДСБ, които са в голяма част от държавните фирми. Нека все пак да видим какво решение ще вземе де юре партията на 13 март. Не искам да притискаме колегите, нека те си вземат най-правилното решение за тяхната партия и за бъдещето на РБ и управлението.

Радан Кънев заговори за нов политически проект и предсрочни избори. Каква е възможността да се сбъднат плановете му?

Всеки може да прави нов политически проект, друг е въпросът на каква база ще се опре той, каква електорална подкрепа ще получи и дали ще успее да се наложи. При положение че имаме в момента все още действащ, при това доказал се на изборите успешен политически проект, какъвто е РБ, аз не мисля, че преди да са напуснали блока, колегите от ДСБ би следвало да развиват нов политически проект, от една страна. От друга, съм песимистично настроен за това доколко той може да бъде алтернатива на успешното в момента действащо дясноцентристко управление между ГЕРБ и РБ.

Стои ли на дневен ред въпросът да се изключи ДСБ от РБ?

Не, такова нещо нито за момент не сме обсъждали и не сме били привърженици на търсенето на врага с партиен билет.

Ще изкара ли пълен мандат кабинетът „Борисов 2“?

Не виждам алтернатива на този кабинет, алтернативата е разруха и анархия. За мен сегашният кабинет е най-добро решение за България в тази сложна и нестабилна международна обстановка, особено на Балканите и по оста Русия – Турция. В момента политическата криза води до несигурност и нестабилност, а и естествено до отлив на инвестиции. Затова аз се надявам кабинетът да изкара пълния си мандат и на този етап не виждам здрави аргументи това да не се случи.

Как ще коментирате декларираното желание на Кънев да се засили мониторингът над нашата страна, вместо да отпадне?

Отдавна се говори за този мониторинг, че трябва да отпадне. Ние отдавна сме изпълнили всички изисквания за влизане в Шенген, но на практика не сме приети. И тук бих апострофирал Радан с това, че той непрекъснато дава Румъния за пример. Трябва да кажа обаче, че румънските политици много сериозно лобират да отпадне мониторингът за тяхната страна. Те могат да ни бъдат добър пример понякога, а когато не ни е изгодно, да не ги ползваме. След като такива румънски политици, включително и светлият пример на Кънев - г-жа Мокавей, лобират за отпадането на мониторинга, аз не виждам ние с какво сме по-лоши като политици да не настояваме за отпадането на мониторинта. Друг е въпросът, че правосъдната реформа е важна. Но това не значи, че не трябва да искаме да отпадне наблюдението, а да стои като дамоклев меч, като хомот над България безкрайно само защото така сме решили.