Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ

В студиото вече е вицепремиерът и министър на социалните дейности Ивайло Калфин. Здравейте, добре дошли.

Здравейте. Започваме със социалните…И на труда все пак.

И на труда все пак, трудите се.

Да. Не само аз.

Не само вие. Политически въпрос, но свързан с това, което говорихме с проф. Вълчев. АБВ беше голям противник на този антикорупционен закон в първия му вариант. Сега ще го подкрепите ли?

Ще го подкрепим, защото е много променен във втория вариант.

Макар и по-хард, както каза и проф. Вълчев.

Ние не сме поставяли въпроса дали е софт или хард, дали е мек или твърд. Проблемът беше, че в него имаше много спорни моменти. Той трябваше да е едноличен орган, който се посочва от премиера и назначава на президента, сега вече е колективен. Народното събрание нямаше никаква роля, сега има все пак. Нямаше разследващи функции, а една механична комбинация от някакви институции, но сега вече има разследващи функции. В смисъл, в този нов вариант…

Т.е. сега вече…

… действително има възможност това да е едно бюро, което да заработи както трябва. Имаме бележки по някои текстове, но…

Но като цяло ще го подкрепите, няма да има драма, няма да се стигне до…

Като цяло – ще го подкрепим и много ще внимаваме какво ще се случи. Защото в България приемаме всякакви прекрасни закони, въпросът е какво се случва след това. Така че приемането на закон не е достатъчно.

Добре, връщам ви към вашата тема, за която съм сигурна, че голяма част от нашите зрители искат да разберат нещо повече. Днес кабинетът реши, че ще има великденски бонуси за пенсионерите. Кажете какви и за кого.

Това, което реши Министерският съвет, е допълнителна субсидия от 50,5 милиона лева, които ще се предоставят на Националния осигурителен институт за допълнителни великденски добавки. Тях ще ги получат същия контингент хора, които ги получиха на Коледа. Той е малко разширен в сравнение с предходни такива – пенсионери, които получават до 300 лева пенсия, заедно с добавки, ако има към нея. Това са милион…

По колко ще получат хората?

По 40 лева ще получат. Това са 1 милион 262 хиляди пенсионери от общо 2 милиона 137 хиляди – малко под 60% от пенсионерите ще получат тези средства. Всичко възможно ще направи НОИ да ги получат хората с априлските пенсии.

С априлските.

На 1 май е Великден тази година, така че преди Великден да имат възможност да ги получат.

Не можахте да направите така, че всички пенсионери да получат. Щеше ли много да бъде стресен бюджетът? Защото много хора казват „Аз взимам 320 лева и няма да си получа сега 40-те лева“. Знаете го това.

Факт е. Винаги ще има гранични случаи. Все пак най-добрият вариант е да са по-високи пенсиите. Това нека да го гледаме като помощ на хората, които действително взимат ниски пенсии, и в никакъв случай не трябва да проявяваме каквато и да е – то „завист“ не е думата, но някакво притеснение от това нещо.

Не, не, те не завиждат хората, просто си казват „Защо пък и аз да не получа още 40 лева?“.

Това са хората с ниски доходи, които евентуално два пъти в годината, ако има достатъчно бюджетни приходи и получават по някоя добавка, това на практика не е част от пенсията за стаж и възраст, това е на практика социално подпомагане.

Т.е. не беше възможно обаче за всички, така ли? Бюджетът е…

Доста по-скъпо щеше да бъде. Ако можеше да отделим повече средства, аз лично щях да предложа общо взето повече средства да се даде.

На всички, добре.

Не само на всички, но и повече средства да се даде на хората с ниски доходи. Това ни е проблем – ниските доходи.

Това е проблем. Сега обаче пенсионните фондове. Разбрах, че ще правите стрес тестове на пенсионните фондове, нали?

Е, това е решение пенсионните фондове и застрахователните компании трябва да им бъдат направени стрес тестове – така, както се прави в момента в банковата система. Въпросът е, че…

Кой ще ги прави и каква е целта? Обяснете на хората, защото знаете колко беше разклатено доверието покрай тази идея да се национализират парите от тези фондове да отидат…

Няма, никога не е имало такава идея за национализиране. Даде се на хората избор да преценят къде да се осигуряват и виждаме, че няма някакво голямо бягане от частните фондове.

Няма ли бягане, между другото?

Няма такова нещо. Стрес тестовете трябва да покажат стабилността на една система. Те се правят в банките, това го прави в цяла Европа Европейският банков надзор. Прави се в банките, прави се в другите финансови институции, включително и пенсионните фондове и застрахователните дружества. У нас трябваше да започне от началото на годината. Стрес тестът означава един подробен анализ на това те дали в някаква по-нестабилна икономическа среда ще могат да бъдат достатъчно стабилни. И това е важно за доверието към тази система. Беше отложен стрес тестът от средата на годината да се направи. Обяснението е, че експертите в момента, които са налични в България, работят основно по банките.

Български експерти ще правят стрес тестовете – това да уточним – нали?

Методологията е международна, но голямата част от експертите ще бъдат български експерти.

И каква е целта – да се разбере дали са достатъчно платежоспособни, как използват парите, които ние внасяме в тези фондове? Каква е крайната цел?

Крайната цел е да се види, ако има рискове в икономическата среда, дали има рискове хората да си загубят спестяванията и тези финансови институции дали могат да си изпълняват функциите.

Добре.

Надявам се, имаме всички основания да предполагаме, че ще е добър резултатът – да не го предсказваме. Но към средата на годината ще имаме информация за банковия сектор, очевидно е, че към края на годината ще имаме информация за финансовия.

Ще информирате хората, нали, за да разберат…

Разбира се, резултатите са публични.

… дали има смисъл да си влагат, къде да си влагат парите?

Да, да, това се прави… Тук не става въпрос за избор в едно или друго дружество да си влага човек парите. Тук става въпрос за проверка на цялата система. Разбира се, тя се прави на индивидуална основа. Там, където се види, че има проблеми, ще бъдат дадени предписания те да бъдат решени.

Водещ: А какъв е конфликтът ви с министър Петър Москов за зъбите на пенсионерите?

Никакъв.

Така и така са подхванали темата.

Измислен от медиите и то, доста неловко. Получих въпрос от народен представител какво мисля, трябва ли да има специална програма, която да подпомага денталното лечение на възрастни хора. Знаем, че в България има голям проблем. Много хора са без зъби.

И младите, не само възрастните.

Точно така. И не могат да си платят, на практика, зъболечението. И аз отговорих, че да, подкрепям една такава програма, но тя е част от здравната система. Тя не е част от социалната система. И някой не знам защо реши, че това било голям конфликт с министър Москов. Няма такова нещо.

Че Петър Москов трябва да се занимава със зъбите на пенсионерите, а вие

прехвърляте това на Петър Москов. Така ли прозвуча?

Не, аз не прехвърлям. Просто зъболечението, за съжаление, много малко се покрива от здравните ни осигуровки за него, но то е част от здравната система. Няма как социалната система да се занимава със здравни проблеми.

Тоест, няма конфликт с Москов, но вие не отговаряте за зъбите на пенсионерите?

Не.

Добре, обаче отговаряте ли за социалните придобивки или привилегии, както ги наричат някои, на полицаите? Сега един нов закон се опитва да пробие път въпреки протестите, въпреки негативизма на голяма част от работещите, че ще се отнемат права на полицаите. Вие как гледате на това и на какво сте склонен?

Това е специализиран закон, който се решава в Закона за МВР за служителите в системата на МВР, така че диалогът е между министър Бъчварова и синдикатите, представителите на работниците. Доколкото имам информация, няма да се загубят права на хората, които работят, но тези, които тепърва ще постъпват на работа, ще постъпват при различни условия. Аз не мисля, че това е драматично. Става въпрос за компенсациите. А що се отнася, там има едно малко намаление на отпуска от 30 на 25 дни, синдикатите поставят този въпрос. Знам, че има диалог с министър Бъчварова. В момента полицаите ползват до 30 дни плюс допълнителни за работно време, което не е редовно, за извънредно работно време. Въпрос на преговори между работодателя, в случая, и синдикатите. Освен това обаче, което е много важно да се каже, тук не трябва да се ограничим само с МВР. Това е едно изискване, което беше заложено в Кодекса за социално осигуряване тогава, когато правихме целия преглед на пенсионната система, и би трябвало във всички ведомства, които са т.нар. Сектор „Сигурност“, включително Министерство на отбраната, НСО, Държавната агенция по разузнаване и т.н. да направят промени, които да разделят труда на хората, които са чиновници от тези, които работят в условия, които представляват риск за живота и за здравето им. Надявам се това нещо да се случи.

Това предвижда ли го законът или не? Или това е ваша идея и вие я

поставяте сега?

Не, това го предвижда законът и той прави подобно разграничение. Това, което искам да кажа е, че не може да остане само с МВР.

Това имам предвид. Говорите ли го това нещо в кабинета, обсъждали ли сте го?

Да, говорим го и много ясно. Той вече е законово изискване.

А министър Ненчев какво казва? Готов ли е да направи такива промени във военното министерство?

Министър Ненчев работи по Закона за отбраната. Все още не сме видели резултат. Минаха сроковете. До края на януари би трябвало да бъдат предоставени тези промени и в другите агенции, които са от Сектор „Сигурност“ също трябва да се направи.

А като един закон ли го виждате, който да коментира това или отделни закони?

Не, това са специализирани закони. Затова в Кодекса за социално осигуряване оставихме на специализираните закони, не министърът на труда и социалната политика, който може да реши кой служител в системата на МВР при какви условия работи. Това се решава от специализирания закон.

Приемаме, че има някакво единодушие или съгласие в кабинета, че тези правила, които ще важат за МВР, трябва да важат и за другите силови ведомства, както е популярно да се казва?

Може би не автоматично ще се пренесат. Сигурно ще има диалог вътре в тези институции.

Да, но трябва да има подобни норми и там.

Ивайло Калфин: Тук става въпрос и министърът на правосъдието, и охранителна полиция, която е там, и персоналът в затворите. Би трябвало всички да направят това разграничение.

Добре, сега разбрах, че не отговаряте за зъбите на пенсионерите.

Това не е ново за вас, надявам се.

Добре, но за някои хора може да е ново. Обаче ще бъде ново, ако ми кажете отговаряте ли за румънските цигани, както поиска Моника Маковей, специален бюджет? Какво беше – отделен бюджет, отделни права?

Г-жа Маковей не за пръв път периодично от различни среди, румънски, слава Богу не е правителството, се появяват някакви искания за румънско малцинство.

Има ли румънски цигани в България?

Вероятно има, само че никой не им пречи. Тя твърди, че българската държава пречи, даже е посочила едни селища във варненско, пречи на ромите да се обявят за румънци и да учат в училища на румънски език. В България ние имаме много ясни принципи. България е еднонационална държава. Имаме различни малцинства, религиозни и етнически и т.н.

А Маковей иска румънските цигани да учат румънски във варненско? Така ли?

Никой не пречи на всеки един човек, циганин или нециганин да учи който език иска, свободноизбираемо, но основните предмети се учат на български език и това е за цялата страна. Така че това е част от нашата Конституция. Понеже г-жа Маковей ни плаши с различни международни конвенции, договорености и т.н., хубави е да се направи справка и да види, че България спазва абсолютно всички най-високи норми за защита правата на човека. Това, което ние сме приели, че България е еднонационална държава. Това не е в нарушение на нито една международна спогодба.

Тоест, ако искат румънските цигани да си учат румънски отделно от българите…

Никой не им пречи. Има часове за свободноизбираеми професии, там могат да кажат: „Ние сме румънци. Това ни е майчиният език“ и да го учат.

Между другото, разбрах, че имате инициатива за защита на правата на работещите българи в страните от Европейския съюз (ЕС). За какво става дума? Как ще защитавате правата им? Какво ги застрашава, г-н Калфин?

Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) отвори дебата по една тема, която ще предизвика доста спорове. Аз днес в парламента в специализираната комисия поставих въпроса и другата седмица ще представя подробности, в което се променя наредбата, директивата за командированите работници. Много често българи, които работят в европейските страни, работодателите им не спазват условията в съответната страна – минимална работна заплата, условия на труд, почивка и т.н., с обяснението, че те са назначени в България на работа или пък, че са самонаети, а някъде въобще няма никаква регулация. Много от българите работят като домашни помощници, гледат къщата, възрастни хора, деца. Там пък няма никаква регулация в много държави колко се плаща, при какви условия, какви са условията на живот, има ли работно време. Така че ние настояваме, ако се отваря темата със законодателството и някои страни искат да затворят възможностите за заобикаляне на минимална работна заплата и други условия на труд, ние пък да поставим тези въпроси и да кажем: „Да, българският работник, когато работи в която и да е европейска страна, той трябва да получава минимум като заплащане, условия на труд, условия на почивка, каквито са договорени.“

И това да бъде регулирано, казвате?

И това да бъде регулирано, да.

Това има ли шанс да се случи?

Има шанс да се случи. Разбира се, тук трябва да потърсим къде се среща интересът.

Къде се среща интересът?

Интересът на някои страни от ЕС, това се случва основно в строителството и селското стопанство, да затворят чуждите работници и да работят само техни. Това не трябва да се допуска. Тук е тънката линия. Това между другото се случи в английското споразумение. Да видим какво ще стане с него. Там беше огромен компромис, който всички направихме, но това не трябва да се пренася. От друга страна, ние трябва да търсим, когато един български работник работи където и да било, той да не живее в лоши условия, да му се плаща ниска заплата и да не получава това, което трябва да получи един работник.

Добре. Сега по следите на едни милиони, 81 милиона, в България като се чуе за някакви милиони всеки си представя как някой ще вземе някакви проценти от тях. Обаче те са по една Оперативна програма и става дума как ще се разпределят парите за работодатели, които наемат безработни над 29 години. Нали така?

Няма кой да ги вземе тези пари, да злоупотреби с тях.

В България винаги може да се злоупотреби с пари.

Ще ви кажа каква е схемата. Разбира се, човек може да измисли някакви маймунджилъци.

Такива майстори сме в това.

Надали ще се случи. Започва от 25 март. Идеята е хора над 29 години, защото има отделни програми за младите хора, да имат известно време субсидирана заетост, след което работодателите да имат задължението да ги задържат, 6 месеца е субсидираната заетост, още 6 месеца. Като програмата плаща осигуровките, а работодателят вече трябва да плати заплатата. Изключение се прави с по-високо субсидиране за хора с увреждания и за хора над 54 години. Това са контингентите, които са едни от рисковите. Половината от безработните в България са над 50 години, а хората с увреждания много трудно си намират работа. Между другото, това е една от целите на цялата тази промяна, която правим в системата на трудовата експертиза.

Тоест, вие ще помагате тези работодатели, ако те приемат тези хора, които имат проблем с намирането на работата си?

Точно така. Тези, които са в най-рисковите групи имат най-добри условия работодателите. На практика е субсидирано тяхното наемане. Това, което ми се ще е това да е трайно. Затова търсим участието на работодателите. Все пак да сложат не много, но малко средства и да знаят, че то е за този човек и той плаща, той му създава стойност. Той работи за него.

И да може да го задържи?

И живот и здраве да може да го задържи.

Колко обществени поръчки се спряха във вашето министерство? Сега нали това е модерно, да се спират обществени поръчки?

Не сме спрели поръчки. Довършваме прегледа на тези поръчки, които още не са приключили. Поне засега не виждам проблеми в тях. При нас няма и някакви големи поръчки.

Борисов не ви е спирал обществени поръчки?

Не, той се обърна към министрите. Той не се е намесвал по друг начин и помоли още един път да прегледаме обществените поръчки.

Тези, които не ги е спрял, вие да си ги прегледате преди да ги е спрял.

Които са направени, ако има някакви съмнения да сигнализираме. В момента тече този преглед в Министерството на труда. Не са чак толкова много поръчките, които се правят, така че аз не виждам някакъв проблем.

Колко време още ще мислите дали ще се кандидатирате за президент, г-н Калфин?

Не е моментът.

Как да не е моментът? Март месец е. Октомври имаме избори за президент.

Аз поне съм чул за двама кандидати, които са се заявили.

За кого сте чули?

Луна и Жорж Ганчев.

Не искате да сте третият?

Там са вероятно напористи да започнат от рано кампанията си. АБВ започна една инициатива, която е много интересна, според мен и която е полезна. Преди да видим конкретните кандидати на терена, за да не се обърне в някакъв конкурс за красота, да се /…/ някакъв обществен дебат що за държавен глава и що за президент ни трябва. Направихме един в София. В неделя сега ще бъде във Велико Търново следващият дебат, където ще говорим.

Припознават ли ви на този дебат вашите симпатизанти?

Ивайло Калфин: Не са само за нашите симпатизанти. Ние не правим промоция на кандидат. Няма решение. Аз към момента нямам никаква настройка.

Имам чувството, че ще се кандидатирате по две причини, защото веднъж се кандидатирахте успешно, а вторият път е, защото Георги Първанов непрекъснато говори, че вие сте добрата кандидатура. Първанов не е човек, който ей така ще си ги приказва тези неща. Имам чувството, че ще сте на пистата.

Президентът Първанов действително спомена моето име…

Не за пръв път.

Не, вижте, най-доброто, ако говорим за как се движат партийните… защото в крайна сметка ще бъдат взети партийни решения, ние не един път казваме и продължаваме да твърдим, че трябва да потърсим по-широко съгласие, най-малко в политическото семейство.

С БСП надявате ли се?

Има конгреси там сега. Нещо може да се промени.

Надявате се.

Ако това нещо се случи, тогава няма да е нормално да се появят… може би ще потърсим кандидат, който не е пряко обвързан с партийна дейност. Нека да помислим кое действително е най-доброто, за да бъдем успешни.

Бихте ли могли с десен… примерно някаква кандидатура на партиите на управляващото мнозинство - вие, ГЕРБ, реформаторите и да кажем, патриотите?

Не ми се ще да експериментираме с екзотики. Това се е случвало в различни европейски страни. Не го виждам как ще се случи в България.

Голяма фантазия, казвате?

В Австрия първо президентът, който сега му изтича мандатът, беше…

Не, защото нали знаете, че Георги Първанов лансира тук в „Лице в лице“ нещо подобно, разбира се, за една обща кандидатура, за която да се договорят партиите.

Той го лансира и на първия президентски дебат с много добри аргументи според мен, че средата около нас, особено свързана с външна политика, сигурност, тази криза с бежанците, напрежението между наши съседи Турция и Русия, това, което се случва в ЕС, предполага, че ние някакси трябва да се консолидираме около някакви идеи. Президентската кампания надали е мястото, в което трябва отново да разклатим цялата държава. Това звучи много добре. Аз съм оптимист човек. Не знам обаче дали може да се /…/ това.