Тя ще дава информация на всички институции за нивото на водата във водоемите, казва министърът на околната среда и водите пред в. „Труд”

Г-жо Василева, преди месец обявихте, че тази година общините могат да разчитат на близо 1,2 милиарда лева по ОП „Околна среда“, а 700 млн. лв. от тези пари са предназначени за проекти, свързани с водния сектор. Има ли вече отпуснати средства и на кои общини?

Още през 2015 г. започна обявяването на поканите за проектни предложения по отпускането на средства от оперативна програма „Околна среда“. Знаете, че в основната си част тя е насочена към осигуряването на пари за подобряване на инфраструктурата във ВиК сектора. Обявихме поканите за кандидатстване към общините, които получиха шанса да довършат стартирали през миналия програмен период проекти, които са осем на брой. Тяхната втора фаза ще бъде изпълнена през втория програмен период с 234 милиона лева. Става дума за Банско, Варна, Видин, Враца, Раднево, Тервел, Шумен и Ямбол. Местните управи представиха своите проектни предложения, които сега са в период на оценка. Бяха представени и проектите на 4 други общини - така наречените четири големи проекта на Добрич, Асеновград, Плевен и Пловдив. Общата им стойност е 402 милиона лева, като и техните предложения се оценяват. Надявам се, че в рамките на тази година те ще могат да започнат изпълнението на дейностите. Предоставихме и средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като конкретен бенефициент по програмата и отговорно за реформата във ВиК сектора. МРРБ е принципал на водоразпределителните дружества, които ще бъдат основни бенефициенти. Затова МРРБ вече получи 77 милиона лева, за да се разработят така наречените регионални прединвестиционни проучвания, които ще са основата за изпълнението на проектите в новата фаза на ОП „Околна среда“. До края на годината ще предоставим възможност на още 5 общини да получат подкрепа за общо 116 милиона лева. Така че програмата е в ход и е на етап ранни проекти.

Когато погледнете предишния програмен период на европейско финансиране 2007-2015 година, можете ли да извлечете поуки, защото тогава имаше проблеми в усвояването на средствата от Брюксел?

Предишният период беше първи за нашата страна и бе предизвикателство. Приключи с изключително интензивен темп особено през 2015 г., когато имаше съществен ръст на плащанията и на строителните дейности. Общините бяха напълно мобилизирани като основни бенефициенти. Но това показва и уроците, които можем да вземем предвид.

Какви уроци бяха научени?

Те са свързани с доброто планиране - нещо, на което в момента държим и наблягаме. Още на старта на новия програмен период трябва да има яснота за всички стъпки, които ще бъдат предприети от отговорните институции, бенефициентите и изпълнителите на проектите. Необходимо е и добро разпределение на ресурсите през годините до края на периода. Така че ключът за успешната реализация е доброто планиране. В началото на предишния период имаше забавяне от близо две години, после липса на готови проекти и трябваше време те да се подготвят. Имаше и спиране на плащания в рамките на година, което създаде проблеми за нормалния ход на ОП „Околна среда“. Радвам се, че екипът на Министерството на околната среда и водите и общините положиха неимоверни усилия миналата година, за да компенсират това. Важното е сега да има равномерен темп и отново казвам - добро планиране.

Според данни на националната статистика загубите по водопреносната мрежа у нас са от порядъка на 60%. И в тази връзка българинът добил ли е културата да пести водата?

Да, според данните на Националния статистически институт загубите, които се генерират в обществените мрежи, основно във ВиК инфраструктурата, и „Напоителни системи“ са около 60%. ВиК дружествата трябва да работят за подобряване на ефективността, както и „Напоителни системи“, защото процентът на загубите продължава да бъде висок. Иначе българинът има съзнание да пести този ценен ресурс. Чрез ОП „Околна среда“ се финансират проекти, които водят до намаляването на загубите. Само през изминалия програмен период бе подновена или новоизградена ВиК мрежа с дължина над 2550 километра. Част от тази инвестиция беше насочена към рехабилитацията на водоснабдителни съоръжения, което подпомага усилията за намаляване на загубите.

Ще продължи ли тази тенденция и през новия програмен период?

Да, и това е една от основните цели на самата програма. Много е важна и водещата роля на ВиК дружествата. Необходимо е да се подобрява и административният капацитет, да се извършва разумно планиране на регионално ниво, да се идентифицират приоритетните инвестиции, които водят до полза и за хората, и за съхраняването на ценния природен ресурс.

Относно превенцията срещу наводнения какви са мерките, които ще бъдат взети?

В ОП „Околна среда“ има обособена нова приоритетна ос, свързана именно с превенцията и управлението на риска от наводнения и свлачища. Вече започнахме съвместна работа с колегите от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за изграждането на шест регионални центъра за обучение за справянето с щетите след подобни бедствия. Стартирахме и подготовката за изграждането на Национална система за управление на водите в реално време. Тя ще дава информация на всички институции за състоянието на водните обекти у нас, за нивото на водата в тях. И не само - ще бъдат отделени средства за общините като основен бенефициент за изграждане на инфраструктура, като има изискване тя да е за превенция срещу наводнения и активиране на свлачища. Това е много важна мярка, която е в контекста на политиката на правителството да осигурява превантивни мерки. В момента е в активна фаза изработването на планове за управление на риска от наводнения на ниво Басейнов район. Всяка институция и гражданин може да се включи в процеса на обществените обсъждания, да се запознае с текстовете на стратегическите документи, както и да даде нови предложения.

Не мога да не ви попитам и за казуса „Банско“. Има ли яснота кога проектът за нов план за управление на Национален парк „Пирин“ ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет? Или както каза премиерът Борисов, ще се чака концесионерът на ски зоната и природозащитниците да се разберат?

Що се отнася за новия план - той все още не е внесен за разглеждане във ведомството. Смятам, че е важно този процес да върви бързо, защото става дума за важни документи, които определят развитието на териториите за 10 години напред. За нас като институция, ангажирана с политиката по опазване на околната, е важно да съблюдаваме законодателството и следим да не се допускат отклонения. По казуса, за който бе проведено и обществено обсъждане - за концесията в ски зоната на Банско, както стана ясно, няма консенсус относно бъдещи действия. Ангажирали сме се с колегите от МРРБ и агенцията по кадастър да се разработи специализирана кадастрална карта и регистър на активите - нещо, което беше заложено и в предложенията на междуведомствената работна група (която извърши проверка на концесията на ски зоната - б.а.). Трябва да продължи откритият диалог. Мисля, че прозрачността е предпоставка за изясняване на цялата ситуация и да се стигне до формулирането на следващите действия. Изрично е желанието и на премиера, и на правителството да има диалог, за да се стигне до консенсус. Така че двете страни трябва да положат усилия.

Чувате ли екологични аргументи от представителите на природозащитните организации, които участват в дискусиите за Банско, но не са страна в казуса? Много от присъствалите на общественото обсъждане, което припомнихте, заявиха, че липсват точно такива аргументи?

Изказват се различни мнения, притеснения и становища. Важното е да има откритост, прозрачност и яснота, както и търсене на съгласие за намиране на разумни решения.

Прокуратурата направи проверка на три европейски проекта, реализирани с участието на природозащитни организации, активни в казуса „Банско“. Препоръката на държавното обвинение е Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС“ да ревизира проектите. Ако бъдат открити нарушения, това ще хвърли ли сянка на съмнение относно реализацията на екопроектите с пари от Брюксел?

Този конфликт, който се оформи, е между две спорещи страни. МОСВ няма да влезе в него. Ведомството не е арбитър в спорове. То предоставя всички документи и информацията, която се изисква от контролните органи, чиято работа не мога да коментирам.