Вицепремиерът и министър на образованието и науката в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Продължаваме да търсим още гледни точки по водещата тема – терористичните актове в Брюксел. Как Европа ще се спаси от терора – очакваме да чуем мнението на Меглена Кунева, вицепремиер и министър на образованието и науката. Какъв сигнал за Европа, за европейските лидери, за гражданите беше този атентат в сърцето на Европа, в Брюксел – там, където са съсредоточени всички европейски институции?

Мога още да добавя, че това е седмицата, преди Великден, преди католическия Великден, което допълнително оцветява и прави по-силен подтекста на тази атака. Освен това, метрото, където се случи огромният инцидент, е на една крачка от Белгийско министерство. Изключително целенасочен, прицелен действително, в сърцето, в символа на Европа, удар от страна на терористите. Вчера имаше реакции от всички големи европейски лидери. Имаше реакции, разбира се, и от нашата страна. Освен съчувствието, освен гнева, освен решителността, освен храбростта на хиляди, на милиони европейци, че няма да се откажем от ценностите си, че няма да се откажем от нещата, в които вярваме, имаше и много други нюанси, които си струва да се анализират. Едното от тях, разбира се, засяга нашата координация и общите ни действия – можем ли да я направим по-добра на европейско ниво. Въпросът съвсем не е самоочевиден, защото дотук това, срещу което се прицелва тероризмът, е Шенгенското пространство. Можем ли да направим така, че да имаме свободно движение на хора и въпреки това Шенгенското пространство да бъде изключително добре охранявано? Аз смятам, че едно нещо можем да признаем, че по отношение на взимането на решение, Европа не е достатъчно бърза. Искам да кажа, че тогава, когато България настояваше активно да бъде част от Шенгенското пространство, ние отбелязвахме точно това. Казвала съм го десетки пъти, да не кажа стотици. Ние нямаме достъп до пълната информация за това, което се случва в Шенгенската зона. Не можем да правим това преследване по горещи следи, което именно в инцидент като този, е изключително важно. С голяма степен на сигурност бих казала, че много от въпросите, които бяха свързани с разбирането между ЕС и Турция, сега отново ще бъдат обект на преоценка и на голямо внимание. Например визовата либерализация. Това са също неща, които трябва да бъдат силно в дневния ред на българското общество и да имаме ясно мнение, което след това да изразим в Брюксел, убедени, че изразяваме мнението на българската нация. Няколко правителства в Европа съвсем скоро ще направят публични своите национални планове за сигурност, включително и по отношение на законодателството, особено с чуждестранните бойци, които се връщат от Средния Изток и от Северна Африка. За България това не е толкова драстичен и ярък случай, но при това свободно движение на хора, това, което се случва във Франция или в Белгия, без съмнение засяга и нас. Искам да кажа също, че тази атака, която беше в Брюксел, е и на буквално съвсем видимо разстояние, съвсем близко от централата на НАТО, което също даде една много силна заявка за заплаха по отношение на нашите съвместни усилия ЕС-НАТО, от които аз смятам, че абсолютно не трябва да отстъпваме. Разбира се, тази провокация към сигурността на Европа ще засили и антимюсюлманските настроения в част от страните.

Очаквате ли изостряне на реакциите на обществата? Видяхме, още преди месеци имаше протести, радикализиране на крайнодесни групи от обществото. Очаквате ли тези тенденции да се засилят?

Вижте, още вчера вечерта във Великобритания ЮКИП, тяхната крайнодясна партия, излезе със становище и използва този аргумент, противно на това, което каза министър-председателят Камерън за сближаване, обвини Шенген, обвини Европа и каза, че това е още един аргумент за излизането им от ЕС. Знаете, че „Алтернатива за Германия“ спечели с доста решителен брой места в три от провинциите в Германия на местните избори. Това са достатъчно ясни сигнали. Подобни процеси текат в Дания, подобни процеси текат в Швеция. Ние трябва да имаме бърз отговор, трябва да направим спешно своя избор между ограничаване на някои свободи – да, трябва да го признаем – за сметка на сигурността – и да намерим бързо точния баланс. Освен това, сделката с Турция по отношение на бежанците – трябва да се вземат много бързи решения по какъв най-добър начин може да се осъществи, така че да запази сигурността на Европа и да намали бежанския натиск. Това, което се случи във Франция, това, което се случи в Белгия, това се случва на национална територия, там, където има много затворени мюсюлмански общности, там, където един терорист може просто да се скрие. Има коментари, които все повече излизат напред, че всяко затваряне на общността, всяка, как да кажа, взаимна договорка, че полицията няма да влиза в тези общности, а тези общности няма да създават проблеми, в момента просто не може да бъде успокоение за никого. Ако десетилетие е било така, както пише в белгийската преса, че в квартала „Малбек“ полиция не влиза, защото те имат някаква уговорка, че вътрешно поддържат реда си, това не може повече да се случи. Това трябва да е ясно за всички страни, в които има такива затворени общества. Още нещо – размяната на разузнавателна информация е изключително важна. Тук повтарям това, че ние не можем да допринесем в момента при преследването на горещи следи, защото не сме част от шенгенската система, обеднява сигурността на ЕС, не я подсилва. Много са въпросите, на които трябва буквално тази седмица да се даде отговор, още повече, че процесът в Гърция за връщане на бежанци и взимане съответно от Турция, тази формула 1 за 1, вече тече с първите си приложения. Дали 1600 души укрепване на ФРОНТЕКС, на външната граница на ЕС, ще бъде достатъчно – смятам, че трябва да се направи ясен баланс между това, което националните страни са длъжни да направят, и то всички са длъжни да направят, т.е. да имаме един подход към всички страни, и това, което може да направи ЕС като общност. Там, където националните държави не могат да се справят сами, там, разбира се, идва ЕС. Националната ни отговорност в момента, включително и в България, трябва да се подчертае особено силно и трябва да я заявим ясно.

Дано да бъде така. Накрая на разговора ще Ви помоля за много кратък отговор. Ще отидем в една съвсем различна тема, която е много важна за България, а именно висшето образование. Как новата стратегия на висшето образование ще допринесе за това наистина университетите да предлагат кадри, от които пазарът на труда има нужда? Съкращаването на места за някои специалности ще допринесе ли за това и ще ускори ли този процес?

Всъщност темите не са толкова далечни. Няма въпрос, на който отговорът да не е образование, защото образованието е приобщаване, образованието е хуманност. Ако трябва да бъда образна в следващите си думи, ще ви кажа, че всъщност реформата, приложението на реформата започва днес, защото стратегията, законът са много важни, много хубави текстове, на тях стъпваме, но приложението започва от днес, защото днес приемаме едно постановление, с което определяме критериите, по които пазарът на труда се среща с пазара на образованието. Първо, искам да кажа, че намаляване на парите за висше образование няма да има, но сега 12% от това, с което държавата подкрепя, влияят на качеството. В следващата една година тези проценти ще станат 40, а до 2020 година – 60, защото няма смисъл един университет, който е добър в една специалност и може да привлече студенти от цялата страна, да развива още 15 специалности, има университети с по 26 специалности, многопрофилни, които просто не могат да издържат на качеството. Трябва да сложим държавните средства, разбира се, всичко това се отнася за държавните университети, там, където наистина има полза. Аз смятам, че една такава честност в политиките, да си кажем истината в очите, е много важна днес, защото иначе ще наливаме вода в пясъка.