Министърът на външните работи в интервю за предаването на бТВ „Тази сутрин“

Дали има връзка между атентатите в Париж и този в Брюксел? Дали има връзка между залавянето на Салах Абдеслам и това дали е отговор на въпросното залавяне? Ще се опитаме да разберем от външния министър на България Даниел Митов, който е специален гост. Здравейте.

Здравейте.

Започвам обаче, с информация, която обсъждахме малко по-рано днес – Държавният департамент на САЩ казва – има опасност от атентати край хотел „Плиска“ в линия или линии на Столичния градски транспорт. Разбира се, Георги Костов – главният секретар на МВР отрече подобна информация, проверена е и няма такава опасност. Но в крайна сметка – има ли опасност? Какво имате вие като информация?

След като главният секретар на МВР е опровергал информацията, значи трябва да му се доверим в случая. Аз нямам какво повече да добавя. Второ, вие знаете, че съвсем наскоро, веднага след, моментално буквално след атентатите, групата която се занимава с плановете, свързани с антитерористичната подготовка, на съответните институции на България, се събра, прегледахме актуалността им. Има, разбира се, и елементи, които добавихме, знаете че беше проведено и учение. Така че институциите в България са подготвени. За съжаление, вие знаете, че този тип битка срещу тероризма е изключително трудна.

Това обаче, което казва американското посолство, то съветва американските граждани да избягват района и да използват друг вид транспорт. Само да кажем, че „Плиска“ все пак е наистина голяма връзка между много видове градски транспорт, автобус 84, който стига и до летището. Ето и официалната Фейсбук страницата на Департамента на САЩ, където е посочено именно София и линиите на градския транспорт.

След като главният секретар на МВР, пак ще повторя, е опровергал информацията, означава че съответните оперативни действия са си били проведени и полицията се е погрижила да провери сигнала. След като няма опасност, е излишно да създаваме паника.

Да, но все пак американските служби явно имат отнякъде информация, за да предупредят своите граждани в България.

Те предупреждават и нашите служби, да знаете. Т.е. има колаборация между службите за сигурност и съюзници, и партньори, така че ясно е, че информацията… След като Георги Костов е казал каквото е казал, аз нямам какво повече да добавя.

Той каза преди малко, че е проведен подобен сигнал, той не е пристигнал от американското посолство, но опасност, към този момент, няма. Но опасността в Брюксел и предупрежденията, които имаше и за столицата на Европа, сърцето на Европа, се осъществиха, реализираха се, за съжаление.

За съжаление, трябва да кажем следното – Европа вече отдавна си даде сметка, но трябва да продължи да приема много на сериозно не само заплахата, а и идеята, че граничи не само с географски ландшафти, а и с опасни идеи. Опасни идеи, които се стремят да разрушат самата Европа, ценностите, на които е стъпила. Ние сме в ситуация, в която европейската цивилизация е атакувана, тя е атакувана от няколко страни, от точно такива деструктивни, опасни идеи и тя трябва да се защити. Защото ако не защитим точно този ценностен фундамент, на който всички сме стъпили и живота, който сме изградили, който има своите корени, своята дълбочина, ако не сме готови да защитим в момента нашия начин на живот, нашите ценности, това означава, че тези ценности не струват и хартията, на която сме ги написали.

Само, че, господин Митов, казвате – Европа е застрашена от няколко страни, неграничи само с географски области или територии, но като че ли тази заплаха идва от сърцето на същата тази Европа? Като че ли е родена тази заплаха именно…

Това е втората част. Значи едната част от разговора е по-глобалния, как да кажа, външнополитическият разговор именно за заплахата, която идва отвън.

Коя е по-голямата заплаха?

Но ние имаме и огромен проблем с години наред провеждана политика на концептуален мултикултурализъм и културен релактивизъм, които приключиха. Ерата на мултикултурализъма и на културния релактивизъм са приключили, ние това трябва да го разберем. За съжаление, години наред Европа се опираше на ценност като толерантността, за да интегрира по някакъв начин хора, идващи с различен културен профил.

Провалена ли е тази политика, тогава?

Толерантността е пасивна ценност. Тя непредполага нищо повече. Кого толерира един човек? толерираш някой, когото смяташ за неравен. Някой който е различен, но в същия момент го оставяш встрани, оставяш му някакво пространство. В същия момент неотиваш отвъд това и не изискваш от него нищо повече, освен същата тази толерантност. Толерантността именно създаде гетата в Западна Европа, където хората така и не можаха, голяма част от тях, да се интегрират пълноценно в западните общества.

Където дори обаче, европейската полиция понякога не влиза, нали така?

Така. Истинската ценност, която е приложима, която трябва да започне да се прилага е респектът. Обаче, когато започнеш да я прилагаш, първо, уважаваш себе си, собствените си ценности, собствените си корени и изискваш уважение от другата страна, за да можеш да уважаваш и друг тип култура.

Казвате обаче, край на мултикултурализъма в Европа или поне на този вид политика. Външната политика на Европа или на държавите, които се чувстват най-силни в нея, провалена ли е? Всичко това, което се случи сега провал ли е?

Със сигурност. Въпросът е по-голям и по-широк от това дали е провалена външната политика, или политиката на интеграция. Значи, когато говорим за провал, той е комплексен, той не може да е фокусиран само върху един политика. Да, европейската външна политика със сигурност, през годините, е имала своите дефицити, както и в момента и е създала условията, за да може случващото се да стане. Но оттук нататък трябва да сме наясно, че случилото се и в името на хората, които загинаха, европейските граждани, които загинаха, ние сме длъжни да защитим Европа. Ние сме длъжни не само да я защитим, но да я защитим категорично, да защитим начина на живот, който тези европейски граждани искат.

Как се защитава това нещо? С една нова и различна Европа, защото и вчера видяхме от кореспонденциите митинги и прегръдки, но като че ли това не е достатъчен отговор на агресията, която изпитахме на гърба си.

Европа години наред живя, след падането на Берлинската стена особено, във времена и в условия на голямо спокойствие, разглезеност дори понякога. И се оказа, че степента на политическа интеграция е недостатъчна, за да може Европа бързо, ефективно и сигурно да отговаря на заплахи, които пораждат около нея. Затова степента на политическа интеграция в Европа, трябва да започнем да говорим за по-голяма синергия в Европа. Това може да създаде институционалната рамка и законодателната рамка, с която Европа да може да реагира бързо и да може да защитава собствения си дневен ред.

Казвате – Европа има големи пропуски във външната си политика, изобщо провал на външната политика, беше цитати на Бойко Борисов, министър-председателят, часове след взривовете, които се случиха в Брюксел.

Европейската външна политика с десетилетия, не само тя, аз пак ще кажа, тук са включени много елементи и външната политика е част от тях, разбира се. Има големи дефицити, има големи пропуски, за които в момента трябва да си дадем сметка.

Да, но и анализаторите казват, че това, което се случва в Европа и след атентатите и след всеки подобен атентат – военна техника на улицата, блокиране на живота в големите градове, където се случва това е един шоуспектакъл и нищо повече.

Е, как шоуспектакъл?

Не, имам предвид военната техника, която се разполага и мерките постфактум.

Факт е следното, тук до известна степен и анализаторите и вие, в случая, имате право. За да се случи такова нещо на летището в Брюксел, означава че взетите мерки са пропуснали елементи от възможно терористични действия. Т.е. пропуснати са елементи от сигурността, които трябва да бъдат предвидени. Защото не само на летището беше проведен такъв атентат, а и по метростанциите, така че ясно е, че именно местата, които трябва да бъдат най-сериозно охранявани, които са най-уязвими, така или иначе елементи от осигуряването степента на сигурност, която е дължима на гражданите са били пропуснати. И ние трябва да си извлечем съответните изводи и поуки от това.

Когато говорим за сигурност обаче, в България, ние се чувстваме наистина остров на спокойствието във връзка с терористични атаки. Но не се чувстваме остров на спокойствието във връзка с бежанската вълна. Възможно ли е да бъде насочена да бъде насочена такава да преминава през България или коридор, който да преминава през България? Какви са отношенията ни с Турция в този момент?

До момента, да, слава на Бога, заради работата на институциите, на държавата, като цяло, и на цялото общество, България стои добре. Но така или иначе ние в никакъв случай не можем да изключваме каквито и да било рискове. Т.е. институциите и в момента, и за в бъдеще ще бъдат фокусирани върху превенция на какъвто и да било тип заплахи. Миграцията – вие знаете, че естествено, вече от много време има натиск върху българските граници, с който българските институции се справят.

Аз ви питам дали вие имате информация за нова, по-голяма вълна?

Ще ви кажа. За момента няма информация за увеличен бежански или миграционен натиск, като цяло, върху нашите граници. Така или иначе обаче, ние сме изработили механизми за ранно предупреждение с нашите турски и гръцки колеги, това е едно. Второ, постигнатото в Брюксел споразумение с Турция, каквито и да са оценките за него, трябва да кажем две неща от гледна точка на българския национален интерес. Първо, в самото споразумение, по настояване на България, беше записано, че Република Турция, освен че ще поеме ангажимент да затвори маршрута през Гърция и гръцките острови и ще започне да приема обратно хора, които са преминали оттам, ще поеме ангажимент и да съдейства за несъздаването на алтернативни маршрути. Неотварянето на нови маршрути по своята граница с държавите-членки на ЕС, това е едно.

За да се чувстваме поне сигурни.

Точно така. Второ, когато говорим за визова либерализация, ако евентуално такава би била възможна, то преди това трябва да бъдат изпълнени всички 72 условия, които са в пакета за достигане на визова либерализация. Част от тях е изпълнението за реадмисия, т.е. за връщане на хора обратно, които са преминали.

Въпросът е, че всеки път, когато Турция може да пусне кранчета с повече бежанци, образно казано, тогава може би и тези 72 условия или част от тях биха отпаднали, заради натиска.

Република Турция не е поемала ангажименти, за да ги нарушава след това. Това са междудържавни ангажименти, които са сериозни и аз съм убеден, че нашите турски колеги ще се придържат към духа на споразумението и към подписаното.

Всички се надяваме.

Самото споразумение има текст, това е важно да се чуе, който предвижда ежемесечен мониторинг на изпълнението. Т.е. във всеки един момент това споразумение може да тръгне да се преразглежда, ако една от страните не си изпълнява задълженията.

Добре, по нещо, свързано с нашата родна действителност. Съвсем скоро освободихте служител на министерството. Да чуе какво каза той в специално интервю:

Стоян Тодоров: Тук беше затворено кръстовището, поради катастрофирал трамвай и поради тази причина, тръгнаха да се изнасят през релсите. Аз стигнах някъде до средата и видях, че другите коли пред мен затънаха и съответно се върнах. Но докато се върна и тези преди мен се изтеглят, бях спрял и тогава са ме снимали. Искам да се извиня, най-вече на колегите си, които уважавам и ценя. Аз се обадих в министерството, за да разбера каква е работата и тогава всъщност стана ясно как се случили нещата и как е започнал натискът за моето освобождаване – от кабинета на министър-председателя към хората, които ръководят ведомството. Съжалявам за това, че 24 години работя в администрацията на държава, в която заради популизъм и PR акция можеш да бъдеш уволнен по телефона.

По телефона ли го уволнихте?

Не. Вижте, аз съм работил с този човек, достатъчно неприятна е самата ситуация и самата случка, всички знаят какво се е случило.

Той се чувства като жертва, като PR акция, но в крайна сметка никой не го е карал да преминава през зелените релси.

Стоян има своето право да се чувства така, както се чувства. Аз нямам намерение да коментирам повече.

Питахте ли го защо е минал оттам?

Той обясни защо е минал оттам, обясни защо е минал, разговарях с него, ясно е. Той е сбъркал, той се извини човекът. Но така или иначе от нас се очаква да даваме някакъв пример на обществото.

Имало ли е натиск от министър-председателя към вас, за да бъде освободен?

Министър-председателят от Брюксел по телевизията си каза, каквото си каза. Какво значи натиск? Такъв разговор изобщо не съществува.

И въпреки всичко човекът се чувства разочарован. 24 години е работил за държава, в която PR акция е довела до неговото освобождаване.

Той има правото да се чувства така, както се чувства.

Още една информация – агент на Държавна сигурност ще помага на Бокова за шеф на ООН. Начело на щаба на Ирина Бокова – на генералния секретар на ООН, е Райко Райчев – шеф на дирекция „Глобални връзки“ към външно министерство. Дипломатът е агент на Първо главно управление на бившата ДС. Нали това беше, вербуван 1985 година, една от основните причини Бокова толкова дълго време да бъде бавена нейната номинация, именно заради връзки с Русия, заради връзки с миналото й?

Нищо такова няма. аз не знам кой какво е коментирал, но първо, няма забавяне на номинацията на госпожа Бокова. Тя самата, когато беше номинирана каза – благодаря за навременната номинация. Това е едно. Второ, тепърва ще излизат кандидати. Правителството трябваше да вземе своето решение, то го взе и е съставило щаб, има си план за действие, има си съставена работна група, госпожа Бокова е одобрила тези хора.

То въпросът е – защо бивш служител на ДС трябва да е начело на този щаб?

Вижте, посланик Райчев е човек, който е изкарал 4 мандата в Ню Йорк, в ООН именно, госпожа Бокова му има доверие. Когато се прави подобен тип кампания, бива питан и самият кандидат за това как да изглежда щабът му, кои хора да влязат вътре.

Госпожа Бокова си е пожелала…

Не, тук става въпрос за координация. Тя все пак трябва да има доверие, в крайна сметка посланик Райчев е човек, който е работил в Ню Йорк, който познава системата на ООН и е човек, на когото, в случая може да се опре работната група.

Вие разчитате ли на него и на госпожа Бокова?

Разбира се, че разчитам на всички, които са се включили в кампанията. Аз ще разчитам и на всички тези, които много гласно призоваваха правителството да я номинира и сега разчитам и на тях да упражнят целия си международен авторитет и тежест, така че да защитят тази номинация. Очаквам да тръгнат да пътуват, очаквам да започнат да се срещат с хора, така че да убеждават държавите да заемат съответната позиция.