Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Продължаваме с темата за проекта за Закон за борба с корупцията по високите етажи на властта с вицепремиера и министър на образованието и науката Меглена Кунева, под чието ръководство се готви проектът. Кое е новото в антикорупционния закон? Внесохте ли в проекта поправки след обществените обсъждания?

Да, имахме удължено време по мое настояване. Имаше удължено време за обществено обсъждане извън тези 14 дни, в които проектът стои на страницата на Министерски съвет и приемаме становища. Удължих го с още около 10 дена, за да съм сигурна, че всички са чути и хората да бъдат спокойни, че нито едно полезно предложение няма да остане без внимание. Масово и широко законът е подкрепен. Това личи както и от становищата, така и от социологически проучвания. Има становища, които получиха гласност. Последното на ВКС, на съда на г-н Лозан Панов, което изказа съмнения за това дали магистратите трябва да бъдат в обхвата на този закон. Аз съзнавам, че вероятно много хора се притесняват и не искат да бъдат проверявани. Но нека си го кажат директно и нека българското общество да прецени плюсовете и минусите от едно такова решение. Защото аргументът, че не може да бъде проверяван магистрат по този закон, защото е единствено и само обект на проверка от инспектората не е така. Сега инспекторатът по закон и Конституция, и сега Съдебният инспекторат проверява на първо ниво, тоест Съдебният инспекторат решава има или няма несъответствие между имущество и доходи. Аз мисля, че в момент, в който ние всички искаме магистратите да върнат към себе си доверието и уважението, което заслужава тази професия, много магистрати го искат. Според мен това становище се раздели за пореден път, за пореден път се разделиха магистратите, което никак не е добре. Аз мисля, че това е сериозен въпрос, на който трябва да се гледа с това прилагаме ли всички форми на лечение, които дава антикорупционният закон или не, или ги затваряме само в рамките на проверка, която инспекторатът няма как да прави задълбочено. Утре, разбира се, някой може да каже, че за политиците ще има отделен антикорупционен орган, за кметовете ще има втори, за военните ще има трети и т.н. Нашата задача е да покажем, че правилата важат абсолютно за всички. И друг за мен много странен аргумент беше този за т.нар. „неподписани сигнали“.

Да, това е най-спорният текст.

Това е най-добре разработената в сравнение с предишния закон материя. В предишния закон ние бяхме оставили възможност да се направи с правилник, с правила, които самото бюро вътре като орган, който ще прилага закона, разработва. Сега това е разписано в закона много подробно и всъщност имаме няколко сериозни степени на защита. Първата степен на защита е, че един такъв сигнал, акцентът му е дали той е снабден с доказателства или не. Дори един сигнал да е подписан от Иван Петров, ако той няма доказателства, то това не го прави годен. От друга страна, ако за един неподписан сигнал или подписан с име, което не е истинно, цялата енергия отива в това да се установи кой го подписва, а не дали е вярно това и да се провери, ако има достатъчно доказателства. То в такъв случай не вършим никаква работа. Освен всичко останало това е част от предварителна проверка. Не започва същинско производство. Всички възможности да се защити коректността на това административно разследване са внимателно проучени и са част от закона. Въпросът е и този въпрос в момента е открит, въпросът е ние като общество искаме ли да направим всичко възможно, за да се преборим с корупцията и да си вярваме или не? Тук аз очаквам един хладнокръвен и обективен анализ, който смятам, че си го дължим.

Г-жо вицепремиер, доколко е основателна тревогата или по-точно загрижеността на хората от програма „Достъп до информация“, според които антикорупционният закон ще скрие имуществото на 100 хиляди чиновници?

Аз се видях с г-н Кашъмов, който представлява фондацията и така да се каже, изчистихме този въпрос. Извадих го от това заблуждение, че законът прави нещо различно от това, което е и в момента. Нищо не се скрива. Просто когато става въпрос примерно за директор на дирекция, той подава, както и досега, той подава декларация за имуществото, но тя не се слага публично на страницата на Сметната палата, както това става с министъра. Пак има проверка, нищо не се скрива, не изчезват тези 100 хил. души. Публични са, както и в момента публични са декларациите на определени длъжности. Разгледахме текстовете, сравнихме ги и смятам, че се изясни този въпрос.

Предлагам да сменим темата, защото днес се срещнахте с ръководството на БАН. Темата на разговора ви там е била възможността по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 г. – 2020 г. и въпросът е как ще се разпределят оттук нататък парите за наука.

Една от осите се занимава точно с това – с пари за българската наука. Винаги, когато става въпрос за реализация на средства по-лесно е да има нещо материално, което остава – да се каже ето, построено е такъв и такъв корпус. Това, от което обаче българската наука има нужда е да се сложи в хора. Защото каквито и корпуси да строим, БАН в момента също има много сгради, за съжаление една част от тях пустеят. Но няма хора, защото нашите учени заминават да работят навън, където се реализират по-добре. Знам, че програмата е много напреднала, че има критерии, които по-скоро обръщат внимание на инфраструктурата, но на мен ми се иска да направим още един опит, за да може от инфраструктура да концентрираме усилията си в хората.

И още една тема от дневния ред на седмицата. Нашата сигурност и във вашия обсег – сигурността в училищата, какво предприема министерството?

Това е тема, която буквално от първия ден не е далече от погледите на обществото, всичко, което се случва в българското училище. Аз благодаря за този интерес и тази настойчивост, така и трябва да бъде. Ние имаме една специална програма, която финансирахме буквално преди седмица, която е „Достъпно и сигурно училище“. По тази програма, малко повече от половината училища имат камери. Това все пак е много сериозна гаранция, че ако не дай Боже нещо се случи, бързо може да се реагира или пък служи за превенция, изобщо да не се случва. Ще вървим към изграждането на такъв тип наблюдение. Искам само да подчертая,че това не са данни, които излизат извън училището или пък се съхраняват някъде, защото аз държа много да не отива и в друга крайност, в злоупотреба с лични данни и то на ученици. Изграждане на огради, охрана, която включително да бъде и физическа. Това са все неща, които трябва да достигнат до всяка точка на България. ние имаме вече карта на сигурността в страната. В понеделник обаче освен тези чисто физически мерки, които се вземат, ние ще разговаряме с колегите от МВР и не само – с много специалисти, с учители разбира се също, за да можем да променим средата, средата в нашето общество, която има нужда от повече разбиране. Когато говорим за училище, ще ми простите, но смятам, че и учители, и ученици заслужават това и с повече самоконтрол. Разбирам, че времето е напрегнато, че времето е тежко, но не мога да намеря оправдание, в което родител напада учител или става побой вътре в училището. Тази превенция е плод много разговори, много търпение. Образование и възпитание се градят с много, много търпение. На това смятам да заложа в моя мандат.

Ще го облечете ли в някакви поднормативни актове или в някакви законови дейности?

Най-вече е важно как ще изпълним закона. Както ви казах тази национална програма „Достъпно и сигурно училище“ ни дава тази нормативна основа. В НК има достатъчно гаранции, криминализиране включително на такива нападения, за които говорим. На мен ми се иска бързо, точно, навременно и безкомпромисно правосъдие, а не отлагане и много уговорки, докато не започне да се действа и не се наложи бърза и адекватна санкция на всеки, който е нарушил честта, достойнството, личното пространство на учителя или на ученика.