Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването "Тази събота" по бТВ

Гост ми е вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, който, както знаете в деня на атентатите беше в Брюксел. Добро утро. Къде точно се намирахте, когато разбрахте, че са избухнали взривовете в летището и метрото?

В Европейския парламент. Точно между двата взрива пристигнах в Европейския парламент. Това е съседна спирка на метрото, на която беше малко по-късно този атентат. И като влязох, вече вървяха по социалните медии и по електронните новини.

Чувствахте ли се несигурно в Европарламента?

В Европарламента да, но цялото чувство и не само моето, на всички, които видях този ден в Брюксел, беше на някакво стъписване. Защото това са места, през които всеки минава, семейството му минава, приятелите, познати. И тази станция на метрото, която е точно между европейските институции, и летището, в което бяха хората, които заминаваха на великденска почивка, тази неделя е Великден католическият. Това са познати места и изведнъж усещаш, че където и да си, терорът може да те стигне. Той не е само по телевизора.

Да, това ми е любопитно, как подобни събития променят усещането ти за света около тебе?

Ами просто се случва. Аз не съм пряк свидетел на това, което стана, но го усещаш около себе си. Просто попадаш в тази среда, в която загиват хора невинни заради безумните идеи на някакви хора.

А като излязохте от Европарламента? Какво видяхте?

Като излязох от Европарламента, това беше по обяд, аз бях на заседание на групата „Монти“, в която участвам, която се занимава с бюджета на ЕС, когато излязох по обяд, вече имаше полицейска акция, беше блокирано метрото, беше спрян градският транспорт целият, много улици бяха затворени от полиция. Така и трябваше да бъде.

Като разбрахте какво се е случило, на кого първо звъннахте? Само тука да кажа, че и дъщеря ви Биляна и съпругата ви Цветанка учат и работят в Брюксел.

Съпругата ми същия ден се прибра от София, само че по друг път, не през Брюксел, на дъщеря ми й звъннах да си стои вкъщи, каквито и бяха указанията. Там между другото веднага започнаха да се появяват указания. Някакъв спешен център, включително от Туитър ме намери, не знам как, и започнаха да дават указания какво трябва да правят гражданите. Да стоят там, където са, да не излизат, съобщаваха, че транспортът не работи, и т.н.

И вие какво, звъннахте на Биляна и й казахте стой си вкъщи.

Тя не беше тръгнала, да, имаше лекции от обяд. Казах й да си стои вкъщи. Тя вече гледаше телевизия и гледаше какво се случва.

Какво коментирахте, каква беше реакцията?

Ами реакцията след това, вечерта се оказа, че тези нейни състуденти, които са били в университета, целия ден са ги държали затворени вътре в университета и след това отмениха занятията на следващите дни. Има стъписване. Целта на терористите е да има уплаха. Не мисля, че трябва да има уплаха от това нещо, въпреки че много близко вижда човек опасността. Но изведнъж усещаш, че това не е приказка, не е история от 1000 километра или 2000 километра, която се случва от тебе, а се случва около тебе. И никой, никъде не е защитен.

Сега мислите ли да си приберете и съпругата, и дъщерята за известно време поне в България, или там ще останат?

Не, няма смисъл и точно на това не трябва да се поддаваме, на страха. Това е целта в крайна сметка на терористите, да си сменим начина на живот, да започнем да се страхуваме от тях. Разбира се, надявам се и белгийската полиция да го прави това нещо, ще има много по-сериозни мерки за сигурност. Ще се опитаме максимално нормално да продължи животът, но и в Брюксел, и тук няма значение на кой къде са му роднините, тук в София по същия начин трябва да има повишена бдителност. Без да създаваме паника, разбира се. Не трябва хората да си мислят, че ей сега тука има някаква непосредствена опасност . Но ето виждаме какво се случва, терористът не пита.

Разхождали ли сте се в „Моленбек“? Квартала, за който говорят всички.

Минавал съм с кола и един път отидох да прибера дъщеря ми от училище. Беше по-малка, аз 5 години докато бях депутат, затова ми е семейството в Брюксел, докато бях депутат в Европейски парламент от 2009 до 2014г. дъщеря ми учеше там, съпругата ми започна работа в комисията, повече време бях там, събота и неделя се прибирах в България.

А дъщеря ви какво правеше в „Моленбек“?

Имаха ученическо тържество в зала, наета в „Моленбек“, тя държеше да отиде с приятелки, още като отиде в тази зала, ми се обади, че трябва да я прибера, защото от станцията на метрото започнали да ги закачат няколко момичета, дърпали ги, намерил се един полицай, завел ги до залата, после някакви започнали да напъват да влизат в залата, в която са били учениците. Когато отидох, отвън бяха линейки, полиция, родителски автомобили да си приберат децата.

Това кога се случва?

Може би 2011-2012г. Но „Моленбек“ не е квартал, в който е опасно да се върви, там живеят много емигранти, включително терористите, които са с марокански произход, вече са второ, трето поколение белгийци. И не бих казал, че това е гето. Те не са без работа, без образование, това са хора, които родителите им имат среден бизнес, те имат някакво образование, което е нормално, не са хора от гетото, които са безпросветни и не знаят какво правят.

Ще се върнем и на темата за гетото. Нека само видим една снимка на Могерини, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността в мига, в който тя научава за атентатите в Брюксел. Разстроената, плачещата Могерини. В същото време, господин Калфин, прочетох анализ на Боян Чуков, който беше външнополитически съветник на Сергей Станишев, когато беше премиер. Със сигурност го познавате, сигурно сте работили заедно.

Познавам го добре.

И ето какво казва той: „Европа е селективна към трагедиите по света. Госпожа Могерини не плаче, когато колят гражданите на Израел по улиците, не плаче, когато убиват деца, жени и старци в Донбас, тя не плаче, когато хиляди африканци са взривявани и колени. Става дума за фалш и лицемерие.“ Това ли е Европа? Фалш и лицемерни сълзи.

Ще си позволя да не се съглася с господин Чуков, който е един добър експерт, добре анализира много външнополитически процеси, но тук не е прав. Не става въпрос за фалш и лицемерие, а просто виждаш места и хора, с които до вчера си бил заедно, с които си минал предния ден. Просто усещаш тази опасност близо до себе си. Този терористичен акт на бежанците беше знаков. Не случайно това са европейските институции, това е летището голямото на Брюксел. Това има цел и тя е да се даде знак, че никъде в Европа, даже нашите медии излязоха „сърцето на Европа“, точно така е, това са междуевропейските институции, никой не е защитен. Точно това търсеха терористите. Надали някой може да гледа хладнокръвно и това, което се случва, където да има война - има война, дали ще е в Източна Украйна, дали ще бъде в някой друг район на света, или този терористичен акт, когато загиват невинни хора. Но не мисля, че можем да го свързваме с лицемерието.

Колкото до гетото, малко да поразсъждаваме за това, доколко социалната изолация и бедността се превръщат в причина едни нормални хора да взимат взривовете и калашниците и да се превръщат в терористи?

Това е една от причините, но не цялата. В смисъл има страни, в които сред бедните с по-ниско образование хора се прокарват крайни идеи, включително екстремизъм, ислямски. Няма да забравя един разговор с тунизийския ми колега, който казва, че събират от различни места нискообразовани бедни младежи, на които обясняват маса глупости, включително, че като се взривят, ще отидат на небето и там ще имат един охолен живот с месечна заплата даже.

Горе на небето.

Горе на небето. Това може да мине някъде при безпросветни хора, но тези, които направиха атентатите в Париж и Брюксел, не са безпросветни. Това са хора с някакво образование, те идват от някакви семейства, които не са на социални помощи, изпаднали и т.н Тук става въпрос вече за огромната пропаст, която има в едно общество, което е допуснало религиозните, етническите различия да добият такъв размер.

Не ви ли притеснява, че нашето общество е на пропасти – на много бедни и на много богати. Някак изчезна онази златна среда, която социализмът едно време беше създал. Не ви ли притеснява, че тази пропаст е хубава хранителна среда за всякакви радикални настроения, включително и на някакви религиозни идиоти, които напоследък има много?

Факт е и сте много права, действително трябва да търсим въпросите и отговорите на това, което се случва, в неравенствата. Между другото социализмът е хубаво нещо, има носталгия по него, но има и по-съвременни тенденции. Наскоро бях на една пресконференция на международната организация на труда, която показва, че именно разтварянето на ножицата, увеличаването на социалните неравенства, всъщност ликвидира средната класа. Във всяка една държава, включително модерна развита държава, не остава средна класа, хората отиват в двете крайности, обществото се разделя, раздира и това е добра почва за всеки вид разделение – етническо, религиозно, просто лесно се запалва искрата. Така че отговорът краткият е точно така - неравенствата са изключително опасен, взривоопасен елемент на обществото.

Питам ви и като социален министър, вярно ли е, че един бежанец, който приемаме на наша територия, ни струва много повече отколкото един пенсионер?

Честно ще ви кажа, че много се нервирам на това сравнение.

Нервирате се, защото не е вярно или защото е вярно?

Не, защото не могат да се сравняват тези неща. Какво означава един бежанец струва толкова, един пенсионер толкова. Имаше едни идиоти, които казаха: „А пък кучето в приюта струва еди колко си”. Не може да се сравняват тези неща и тези хора. Пенсионерът е част от българското общество, човек, който търси да получи това, за което е работил и там, където се е осигурявал. Там има маса проблеми с ниските пенсии заради много обяснения с всичко това, което се случва в България през последните 20 години. Един бежанец идва в България не защото сме го поканили, знаем по какъв начин идват бежанците. Ние имаме интерес, ако той реши да се задържи в България, той да бъде под контрол, интегриран. Затова разходите за настаняване и изучаване на български език, за подпомагане на който иска да започне работа, са полезни за обществото. А колко би платило обществото, ако тези хора не знаем къде са, как оцеляват, откъде се издържат и т.н, според мен е много по-опасно. Така, че няма никакво място за сравнение, България е по-добре да поеме разходите за бежанци, това, което прави в момента за настаняване, за прехрана, за насочване към работа, не дай си Боже да стане голям напливът на бежанци, тогава ще видим какво може да стане, възможностите ни не са безкрайни. Това е по-доброто, отколкото да не знаем кой къде е и на коя къща ще почука.

На финала няколко вътрешнополитически въпроса. Чакате ли с нетърпение конгреса на БСП, за да видите дали Михаил Миков ще бъде преизбран или ще бъде избран нов лидер, който ще бъде много по-толерантен към вас, хората от АБВ?

Не се бъркам в избора на лидер на БСП, защото са много чувствителни…

Но това е дипломатичният отговор.

Не, не, но много са чувствителни там. Включително за нормален политически диалог, там се излиза с някакви пресконференции, влизат в лични атаки - това показва слабост между другото. Това, което очакваме и ще гледаме много внимателно какво се случва на конгреса на БСП, е новото ръководство действително да излезе от черупката, от кутията, в която стои. И да види, че ако искаш да правиш политика и постигаш политически процеси и успехи, трябва да имаш партньори и да убеждаваш.

Играе ли АБВ със свой кандидат за лидер на БСП?

Не, въпреки че в АБВ има хора, които безспорно са авторитети в БСП, но никога не сме си позволявали да се бъркаме в тях.

По повод заяждането четох един пост на господин Миков във Фейсбук, в който той казва така: „ АБВ са част от управляващите, затова всяка критика към управляващите Първанов, вашият лидер, правилно приема и като критика към АБВ. Това не е мое лично отношение към тях, а отношение на милиони българи, ощетени от десните решения на тарикатите с власт”. Вие чувствате ли се като тарикат с власт, който е принуден да изповядва една дясна политика въпреки левите си убеждения?

Не, вижте езика на господин Борисов. След него се е появил един друг от лидерите на БСП и е казал: „Калфин беше толкова слаб кандидат за президент, че го победи най-слабият – господин Плевнелиев, та добре, че беше Стефан Данаилов да го бута”. Това е такова махленско равнище, просто, просто не ми се коментира подобен език. Истината е друга - в цяла Европа има коалиции и те са най-често между партии от различни политически семейства. Има ги в Германия, Австрия, Швеция, Гърция, ако искате, Испания, Потругалия, сега се правят такива, въпросът е, че тази коалиция е основана на ясно политическо споразумение, което го има и у нас в момента.

Тоест не се чувствате дискомфортно като ляв човек в едно иначе дясно правителство?

Аз много бих искал АБВ да участва в едно ляво правителство, но в тази ситуация, даже ние не скрихме нашето мнение, най-добре за страната беше БСП да участва в това правителство, така както германските социалдемократи участват с германците християндемократи.

Михаил Миков каза,че това ще е подмяна на вота на избирателите.

Добре, така е преценил, но каква беше другата алтернатива – да няма правителство преди година и половина. Ние с 3 правителства за 2 години да отидем на нови избори, ново служебно правителство, нови избори и т.н. това е безотговорно.

Вярно ли е, че лидерът на партията европейските социалисти Сергей Станишев, с който междувпрочем наскоро разговаряхме, не ви допуска до колегите социалисти, министрите социалисти на съветите, които предшестват европейските съвети?

Преди съветите на министрите на всички формати, вкл. министрите на труда, има т.нар „среща на семействата”, в които се координират позиции. Аз участвам в тази координация, не на срещите, защото имам възражения действително от Сергей Станишев да не участвам там, аз съм единственият „безпризорен”.

А защо? Защо ви кара да се чувствате като „сирак-министър”?

Защото аз в друго семейство няма да отида, в момента работя много тясно с групата на европейските социалисти в Европейския парламент, но не знам, не бих искал да пренасям такива български напрежения. Изключително глупаво нещо е това. ПЕС покани Ципрас, който е от друго политическо семейство и така трябва. Трябва да се търси повече влияние. Под лидерството на Сергей Станишев ПЕС направи една работна група, която се е притеснила, че левицата се разделя в Източна и Централна Европа и трябва да се търси обединение. В същото време, когато стане въпрос за България, вместо да дадем пример с това нещо, ние даваме пример как не трябва да се прави.

Тоест Ципрас може, Калфин не може?

Хайде да не се поставям заедно с Ципрас, въпросът е за принципа, очевидно е, че принципът е различен.

В личен разговор опитахте ли се да изчистите това недоразумение?

Опитах се, Сергей Станишев каза, че БСП е много чувствителна, аз по-скоро в него виждам чувствителността, не от БСП, но няма обяснение подобно поведение. Мои колеги социалисти, с които се познавам отдавна и съм работил, искаха много остро да поставят въпроса. Самият аз ги помолих да не го правят, защото действително не искам да пренасяме български някакви драми да пренасяме и хората да заемат страни в европейските институции. Не така трябва да се представяме.

Добре. И наистина на финал. По предложение на премиера от 1 юли, слизате от колите на НСО, ще ви липсват ли колите и охраната от НСО?

Аз ползвам служебна кола на НСО само когато имам служебни ангажименти, събота и неделя, след работа не ползвам кола на НСО. Ще ми липсва тогава, когато отида в провинцията особено, когато трябва да отида и да се върна в рамките на един ден. Това безспорно ще затрудни доста тази ми работа, но това е решението на колегите и премиера, не е драма. Аз и градски транспорт ползвам, и собствения си автомобил ползвам, не мисля, че съм жаден за колата на НСО.

Благодаря ви за този разговор.