Министърът на правосъдието в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

В студиото вече е министър Екатерина Захариева. Поводът – тя отбелязва 100 дни начело на правосъдното ведомство. За равносметката за тези 3 месеца, за поставените цели, за изпълнените цели, за резултатите, които министерството постигна – здравейте.

Здравейте. 100 дни отбелязва правителство, аз мога да кажа, че нямах не 100 дни, а 1 ден да се адаптирам, така че трябваше веднага да се хвана в ръце и да започна да върша това, което трябваше да се свърши в най-спешно време.

Ще погледнем детайлно на това, което се случва в правосъдното министерство, ако искате обаче един бърз детайл да направим на това, което видяхме. Какви трябва да са действията от гледна точка на правосъдието, чухте обвинения пак към правосъдието у нас, към стрелец с психически проблеми и с незаконно оръжие?

Аз обвинение не чух към правосъдието, по-скоро чух обяснения за това и поздравления за колегите от МВР за чудесно свършената работа. Наистина сложна ситуация и наистина силно самообладание и за това да няма никакви жертви де факто в тази ситуация, нито за човека, който де факто е стрелял по полицаи и по близки роднини, нито сред служителите на МВР, поздравления за свършената работа.

Как трябва да се процедира с него обаче, ако наистина се докаже, че оръжието е незаконно, ако наистина се окаже, че има психически проблеми?

Очевидно оръжието е незаконно, нека да се установи как е придобито и нека да се произнесат лекарите. От това, което чух и това, което знам е, че човекът наистина е бил в нестабилно състояние, на какво се дължи дали на прекарания скоро инсулт, дали на преди това психични състояние, нека да се установи от лекарите. Има си разписани процедури в НПК как се действа в такива случаи.

Добре, за стоте дни, малко или много са 100 дни за един правосъден министър у нас?

И двете може да бъдат. Факт е, че наистина от мен се очакваше веднага да започна да върша нещата, които са спешни, знаете че нямаше и 20 дни, откакто станах министър, де факто очаквахме поредния доклад от Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и оценка. Знаете, че също така още в първи ден няма да забравя, когато отидох в министерството и бях избрана, а всъщност на 18-ти изтичаше и беше последния ден на срока за подаване на първия проект по електронно правосъдие. За съжаление ВСС не беше одобрил проекта и декларацията. Тоест трябваше в първия ден, приключваше бюджетът, нещо изключително важно за една администрация, така че аз нямах, по принцип едно правителство ново, по принцип така е принципът, около 100 дни да направи програмата си, да състави екипа си, да се ориентира в ситуацията, аз нямах и един ден и предполагам, че това е една от причините, тоест аз все пак имам доста дълъг административен и управленски опит, била съм два пъти вицепремиер в служебен кабинет, предполагам, че това е една от причините министър-председателят да се спре на мен, когато ми предложи, защото истината е, че веднага трябваше да започне да се действа. Ние успяхме в рамките на две седмици да предложим на Министерски съвет, структура на Съвета за съдебна реформа, да започне да работи този съвет, ще има утре третото си заседание, Законът за съдебната власт, 3-месечният срок, мисля че дай Боже да го спазим, със съвсем малко удължаване, вече е приет и в правна комисия на второ четене, очаквам тази седмица да бъде в зала, работи се по по-голямото изменение доста усилено, почти сме на финала, работим по НПК, Законът за детското правосъдие и много други неща. Търговският закон в момента е на публично обсъждане, така че доста интензивна работа за тези 3 месеца. Първият проект, този, който всъщност доста бърза ситуация, бързо трябваше да реагираме, да помолим удължаване на срока, вече е внесен, надяваме се да бъде одобрен, успяхме да убедим ВСС, че трябва да работи с партньорство с Министерство на правосъдието, по отношение на електронното правосъдие. Така че мисля че доста работа успяхме да свършим за тези 3 месеца.

Ако литературно погледнем на тези 3 месеца, на тези 100 дни, собствена пътека ли избрахте да тръгнете по пътя на реформирано правосъдие или последвахте следите, които Христо Иванов вече остави?

Знаете ли, аз съм човек, който винаги е казвал, че не бива да се отрича това, което р вършено преди нас и като гражданин доста често съм си мислила, че може би на хората им омръзва да идва някой нов министър и да им обяснява: ето сега, нищо не е свършено, започвам от нула. Доста неща са свършени, истината е, че актуализираната стратегия за съдебна реформа е добра. Тя е изготвена от предишния екип, приета е от Народното събрание декември месец 2015 година. За съжаление малко неща от нея де факто са свършени. И това, което е работата на нашия екип, и на правителството, благодаря за подкрепата, наистина законите в съдебната система се гледат с приоритет, благодаря на колегите, които бързо реагират, участват в съвета, благодаря и на министър-председателя, винаги е казвал спешни становища, това е от приоритетите на Народното събрание, въпросът е, че, разбира се моят подход е по-различен, но стратегията е факт, мерките в нея са добри и ние трябва да я следваме. Тази стратегия всъщност е работена от дълго време, тя започна по време на служебния кабинет, знаете на втория служебен кабинет, беше одобрена от това правителство и от това Народно събрание. Истината е, че една реформа няма как да се случи за 1 година. Факт е, че 25 години се опитваме да реформираме съдебната система и е факт, че още не сме там, където трябва да бъдем и където гражданите го желаят и всички ние го желае. Затова нека да следваме стъпките на оторизираната стратегия, но да не оставаме само на стратегически документи, имаме закони, имаме и други действия, които могат да се свършат и без закони. Това са редица действия във ВСС, които някои са в доста напреднала фаза, други тепърва предстоят да се случват.

Позицията на правосъден министър е най-често подлаганата на натиск от различни страни, може би една от най-често подлаганите на натиск. Наложи ли ви се да отстъпите от принципна своя гледна точка в рамките на тези 100 дни?

До момента не, и надявам се така да продължава. Напротив, даже съм много доволна от това, което внесохме като Закон за съдебната власт. Да, той следва конституцията, но истината е, че има и допълнителни неща, които са изключително важни, прекият избор е много добре разписан, убедена съм, че това ще помогне за най-качествените, най-добрите магистрати да влязат в правителството на съдебната власт, във ВСС от страна на професионалната квота, убедена съм, че ясното разписване, изричното разписване, забраната за гласуването тайно във ВСС, забраната за гласуване „въздържал се“ също ще доведе до носене на отговорност. Също така се разписаха и текстове за това как се отзовават членовете на ВСС, нещо ново. Имаше досега текст само по отношение на избраните от НС, такъв текст беше предложен и беше инкорпориран, по отношение на тези, които са избирани от професионалната квота. Новият модел, поне в началото е заложен, по отношение на атестирането, с постоянна комисия, с действащи магистрати в нея, така че да имаме уеднаквени правила, по отношение на атестирането. В момента над 90% от магистратите получават най-добрата оценка, изключително изпълнение. Убедена съм, че да, част от тях я заслужават, но съвсем не всички, това демотивира и тези, които работят добре. В същото време нестимулира магистратите да подобряват своята работа. Така че има доста неща и не съм направила никакъв компромис до момента.

Казахте в петък, че за да се реформира съдебната система трябва да се самоизчисти и да си помогне сама, какъв е начинът, магистратите чиновници да останат в миналото?

Знаете ли, министър на правосъдието много често се свързва и от него се очаква доста повече неща, отколкото той де факто има като правомощия по Конституция и по закон. Министърът на правосъдието може да предложи магистрат за дисциплинарно наказание, но не може да участва дори в гласуването. Тоест той негласува във ВСС, когато взима решение. Ето последния казус с бившия зам.-председател на градски съд Богдана Желязка, беше поискано от Христо Иванов налагане на дисциплинарно наказание. Аз съм убедена, че решението на дисциплинарния съвет не беше правилно и затова обжалвах неговото решение, но ето това едно от малкото правомощия.

До къде стигна това обжалване?

Внесена е жалбата миналата седмица и чакаме насрочване във ВАС, така че ето това е едно от нещата. Но от там нататък абсолютно кариерното израстване, назначаванията, дисциплинарните наказания, повишаванията в длъжност в ранг – всичко това е в ръцете на съдебната система и де факто по начина, по който те ще изберат, ще номинират преди това, защото в момента по закон това, което предлагаме е всеки магистрат да може да номинира и да предложи член на ВСС, по това дали те ще предложат, ще номинират най-достойните според тях хора, по това дали те ще бъдат нетърпими към това, което ако виждат някакви нередни неща към самата система, нетърпими към съдиите, прокурорите, които неработят качествено, дори ако щете не са професионалисти, не говоря непременно за някакво влияние, вмешателство. Това е начинът системата да се самоучисти – чрез качествени хора във ВСС, убедена съм, че сега с вторите изменения на Закона за съдебната власт, които ще бъдат свързани с конкурсите и кариерното израстване. Кариерното израстване трябва да почива не на някакво препитване, както е в момента от едни комисии, които са съставени от магистрати да, но едва ли не минаваме на тест като студенти, а оценка на тяхната работа предварително, В крайна сметка един магистрат е постановявал актове 10 години преди това, няма как с едно препитване да бъде решено дали той да бъде повишен. Трябва да се направи оценка на неговата работа преди това, на актове, които преди това е постановявал, на държанието му е зала, на отношението му към страните.

Промени ли се начинът, представата ви за съдебната система и начинът, по който тя се управлява за тези 100 дни, лично за вас. Какво видяхте като част от правосъдното министерство отвътре?

Министерство на правосъдието неуправлява съдебната система.

Така е, да, но имате вече поглед отблизо.

Имам поглед като председателстваща ВСС, така че, знаете ли, в интерес на истината виждам малко като че ли повече започнаха да се изслушват членовете на ВСС, ако трябва да съм честна на първото ми заседание бях, меко казано, учудена от отношението един към друг, от начина, по който не се изслушват, надвикват се, дори се обиждат. Недопустимо е, това е правителството на съдебната система. Призовах ги и ги помолих, мисля че по някакъв начин декларацията на политическите партии също изиграха позитивна роля.

Декларацията, която поиска оставката на ВСС.

Които ги призоваха или да започнат да работят и да изпълняват препоръките си, или да подадат оставките си, аз така ги разбрах. Така че виждам позитивен напредък, определено. Мисля че най-вече, на първо място те се изслушват доста по-толерантни са един към друг, гласуват явно, самите взеха решение след януари месец те гласуват всичките си решения явно, също така няма извънредни точки и на първото заседание аз бях поставена пред ситуация – одобрила съм един дневен ред в понеделник, който съдържаше 40 и няколко точки, в четвъртък на масата пред мен тогава, когато трябва да започне заседанието се появиха над 40 точки отново, представете си още толкова, това вече го няма. Също така вече те имат първи проекти, по отношение на съдебната карта, изключително важни и ще има много пряк ефект, по отношение бързината и качеството на правораздаване в България. Така че мисля че виждам позитивен напредък. Сега с разделянето, което съвсем скоро предстои и се надявам те вече да имат представа и яснота как ще се случи това разделяне и надявам се да не се стига до там Народното събрание да ги разделя, както Конституцията повелява в едномесечен срок от влизане в сила на закона, ако те не се разделят сами, НС с решение ще ги раздели. Така че се надявам да са готови. Убедена съм, че това ще подобри тяхната работа. Имаше много напрежение, мисля че все още има, но лека полека нещата вървят в правилната посока.

Прокуратурата, какъв е пътят към реформа в прокуратурата и може ли някога България наистина да има независима прокуратура?

Без независима прокуратура няма как да се случи съдебната система и няма как и системата да се самоучисти. Така че това е критично, за това съдебната система да работи добре, без независим съд още повече дори. Съдът трябва да повелява съдията, както законът и вътрешното му убеждение повеляват. Така че, по отношение на прокуратурата трябва да сме убедени, че имаме такива гаранции в законодателството, че всеки прокурор също взима решение по вътрешно убеждение, те могат да бъдат само, по отношение на закона, на спазването на закона, по отношение дали е допуснал някакви процесуални нарушения. В същото време до безкрайното и възможността на съда във всяка фаза на съдебната инстанция на наказателния процес да връща едно дело на фаза предварително разследване, давайки указания на прокурора не допринася на първо място за равнопоставеност на страните в този процес, на второ място и по отношение на това прокуратурата да бъде дисциплинирана, да носи отговорност за обвинителните актове, които внася, за цялото досъдебно производство, което провежда преди това. Между другото тези предложения идват и от самата прокуратура, за което съм много щастлива. Съвсем скоро предстои публично обсъждане на НПК, който съм убедена ще подобри изключително много работата там.

Да маркираме за финал и работата на външните експерти, които по план пристигат другата седмица, какви са…

Надявам се да пристигнат. Ние сме готови да ги приемем още днес. Така че истината е, че от външните експерти се очаква много, но реалността е, че ние сами трябва да направим реформата си. Няма те да преследват вместо нас, не може да си внесем и съдии, които да правораздават вместо нас и да постановяват актовете. Те ще направят този анализ, по отношение на това например дали има механизми, България е създала достатъчно механизми за независимост на отделния прокурор и на цялата прокуратура. Анализ на делата, така станали известни в публичното пространство с висок обществен интерес, които се наблюдават от ЕК, на вътрешната структура на прокуратурата, на начина на нейната организация. Така че всичко е готово, ясни са анализите, които трябва да се направят, просто се търсят все още експерти. Споразумението ще бъде подписано от главна прокуратура на Република България, Министерство на правосъдието и ЕК. Ние сме готови още днес да ги посрещнем, стига да се намерят. Надявам се, колкото можем по-скоро тези експерти да са тук на терен.

На 4 идват официално, нали така, тогава ви очакваме?

В интерес на истината все още нямаме точните дати, на които ще дойдат.